№ 283
гр. Благоевград, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500966 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419 ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 2345/15.02.2022г., депозирана от Е. П. М., ЕГН
**********, на адрес: гр. Б., ж.к. „З.“, бл. *, ет. *, ап. *, в качеството и на длъжник по ч.гр.д.
№ 2386/2021г. по описа на ОД Благоевград, чрез адв. Е. П., срещу Разпореждане за издаване
на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
629/22.09.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 2386/2021г. по описа на РС Благоевград, с което е
уважено искането на основание чл. 417 т. 2 от ГПК, по заявление от "Т..." Е., ЕИК *, за
издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК срещу длъжника Е. П.
М., ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № * от 17.06.2020г., за следните парични вземания, произтичащи от неизпълнено
парично задължение по процесния договор, а именно:
- сума в размер на 1 893.67лв., дължима главница по Договор за потребителски кредит № *
от 17.06.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от постъпването на
заявлението в съда- 20.09.2021г. до окончателното изплащане на дължимото;
- сума в размер на 608.93лв., съставляваща договорна възнаградителна лихва за просрочена
главница, дължима за периода от 25.09.2020г. до 25.08.2021г.;
- сума от 553.23лв., представляваща обезщетение за забава, дължима за периода от
25.09.2020г. до 07.09.2021г.;
- сума в размер на 61.12лв., съставляваща платената държавна такса, както и сума от
1
50.00лв., съставляваща дължимото юрисконсултско възнаграждение за защита в
производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз
основа на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, допуснато е незабавно
изпълнение и указано да се издаде изпълнителен лист за посочените в заповедта за
изпълнение суми.
Жалбоподателката, чрез пълномощника си- адв. П., моли въззивния съд да отмени
издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2386/2021г. по описа на ОД
Благоевград. Претендират се разноски за пред настоящата съдебна инстанция.
С частната жалба въз основа на които е образувано настоящото дело, се наведени
оплаквания и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, основани на неправилното
приложение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се размера на вземането на
кредитора въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, като се възразява че
представения пред РС Благоевград документ по чл. 417 т. 2 от ГПК- извлечение от
счетоводните книги на "Т..." Е., не удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу
Е. П. М., ЕГН **********, доколкото същото не е правилно изчислено по размер.
Навадени са с частната жалба по настоящото дело възражения за нищожност на договора за
потребителски кредит на който се основава вземането на кредитора, поради наличието на
неравноправни клаузи. Възразява се, че кредитополучателката Е. П. М. няма открита сметка
в банката и не е получавала кредит в размер на 2 502.60лв., както е посочено в оспореното
извлечение от счетоводните книги на дружеството кредитор. Оспорват се като
неравноправни клаузите на чл. 9 от Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г., с
който е уговорено заплащането на лихви, включително и допълнителна лихва за просрочие в
размер на законната лихва. Поддържа се че наравноправна е клаузата на чл. 10 от договора,
тъй като в него е предвидено включването и на други разходи съгласно чл. 15 от договора. В
тази връзка неправноправна е според въззивната страна и клаузата на чл. 14.2, в която е
посочено че потребителят заплаща отделно и за своя сметка всички разходи, които ще бъдат
направени евентуално при неизпълнение на клаузите на договора, като същите не са
предварително уговорени по вид и размер. Иска се от въззивния съд да приеме че
неравноправна е и клаузата на чл. 15.1 от договора на който е основано вземането,
доколкото с нея е уговорено в случай на забава, длъжникът да заплаща и допълнително
обезщетение за забава в размер на законната лихва, за целия срок на просрочието.
С частната жалба са наведени доводи че посочените клаузи за неравноправни по смисъла на
закона, тъй като с тях се накърняват добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД,
поради което същите следва да бъдат обявени от съда за нищожни, тъй като принципа на
справедливостта цели избягване на неоснователното обогатяване на едната страна по
договора за сметка на другата. Съгласно чл. 143 от ЗПК поддържа се че сключения договор
съдържа неравноправни клаузи, тъй като води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и е сключен в ущърб на последния. Изложени са
доводите, че в настоящия казус общата сума на дължимите лихви, ГПР и другите
допълнителни обезщетения, надхвърля повече от три пъти законната лихва, което
2
представлява обезщетение на добрите нрави и е основание за нищожност по смисъла на чл.
19 ал. 4 от ЗПК. Поддържа се с частната жалба, че в настоящия случай не са гарантирани и
не са защитени правата на по- слабата икономически страна. Възразява се от
жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че при сключването на договора на
потребителя не са разяснени по ясен и разбираем начин клаузите на договора и условията
при които той с сключва, така че кредитополучателят да е могъл реално де прецени поетия
риск, като същият не е могъл да прецени дали предложения му договор съответства на
нейните потребности и на финансовото състояние на кредитополучателя.
Отделно наведени са с частната жалба доводи за нарушения на разпоредбата на чл. 10а ал.1
от ЗПК, която предвижда че договора за потребителски кредит следва да е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора с представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по- малък от 12, като се
възразява че в настоящия случай не са спазени така установените със закона изисквания при
сключването на договора с оглед на неговата форма и съдържание.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК, е постъпил писмен отговор на частната жалба от "Т..." Е.,
чрез юрисконсулт Стилиян Радиев, с който се оспорва депозираната от Е. П. М. частна
жалба, като неоснователна.
Изложени са съображения, че в настоящия случай представеното извлечение от сметката на
длъжника при "Т..." Е., съдържа всички изискуеми реквизити възприети от съдебната
практика, във връзка с редовността на представеното извлечение от счетоводната сметка на
длъжника в банката кредитор- посочване на длъжника, размера и основанието на вземането,
размера на главницата, размер и период на претендираните лихви, такси и др. Тъй като
всички необходими данни, индивидуализиращи вземането са налице, правилно съдът по
заповедното производство е счел че вземането е изискуемо и дължимо и удостоверява че
същото подлежи на изпълнение, като е издал поисканата му заповед за незабавно
изпълнение на основание чл. 417 т. 2 от ГПК. Поради изложеното от процесуалния
пълномощник на "Т..." Е. с писмения отговор на частната жалба се навеждат доводи, че
депозираното извлечение от счетоводните книги към заявлението пред заповедния съд, е
редовно от външна страна и оплакванията в частната в тази насока са нередовни и следва да
бъдат оставени без уважение от въззивния съд.
Отделно с отговора на частната жалба, се възразява, че с оглед на разпоредбата на чл. 419
ал. 2 от ГПК, недопустимо е съдът по заповедното производство да се занимава с
възражения извън преценката за редовност на представения документ, поради което
неоснователни са оплакванията за наличие на неравноправни клаузи и всички останали
възражения по съществото на спора следва да бъдат наведени и разглеждани от гражданския
съд, в исковото производство по предявения иск по чл. 422 от ГПК.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав на въззивния съд намери за установено от фактическа страна следното:
РС Благоевград е бил сезиран от "Т..." Е., чрез процесуален пълномощник, със заявление от
3
20.09.2021г., по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК, с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, срещу длъжника и кредитополучател- Е. П. М., ЕГН
**********, от град Б., за следните суми: сума в размер на 1 893.67лв., дължима главница по
Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от постъпването на заявлението в съда- 20.09.2021г. до окончателното
изплащане на дължимото; сума в размер на 608.93лв., съставляваща договорна лихва
дължима за периода от 25.09.2020г. до 25.08.2021г.; сума от 553.23лв., съставляваща
наказателна лихва, дължима за периода от 25.09.2020г. до 07.09.2021г., както и с искане за
заплащане на дължимите разноски в заповедното производство.
В заявлението изрично е посочено, че вземанията на кредитора "Т..." Е., произтича от
неизпълнение на задължението на длъжника за погасяване на сумите дължими по
сключения между страните Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г.. В
допълнителната информация на кредитора, посочена в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, е посочено че основанието за
вземането е Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г., който е сключен за срок
от 12 месеца. Сочи се в заявлението че длъжника не е погасил нито една вноска, като след
изтичането на срока на договора, всички непогасени вноски са с настъпил падеж. Искането
се основава на представено пред съда по заповедното производство- извлечение от
счетоводните книги по кредитна сметка с № *, от 17.06.2020г. в "Т..." Е., с титуляр
кредитополучателя- Е. П. М., ЕГН **********. Посочени са от кредитора дължимите суми
за главницата по кредита, дължимата договорна и наказателна лихва за съответните периоди
на забава, като не се претендират суми за заемни такси.
Към заявлението по чл. 417 от ГПК са приложени освен извлечението от счетоводните книги
на дружеството заявител, договорът за потребителски кредит, ведно с инкорпориран в него
погасителен план както и заявление декларация за установяване на договорни отношения,
подписана от страните по договора.
Видно е от представения пред РС Благоевград- Договор за потребителски кредит № * от
17.06.2020г., че на кредитополучателя- Е. П. М., ЕГН **********, е отпуснат кредит за
текущо потребление, в размер на 1 893.67лв., който е следвало да бъде преведен и усвоен от
кредитополучателя слез заверка на сумата по сметката на длъжника. Срещу получаване на
сумата по кредита длъжникът е поел задължението за връщане на получената като кредит
сума, чрез внасяне на равни погасителни вноски- 12 на брой, считано от датата на
усвояването на сумата,т.е. договора е със срок до 25.08.2021г.
Видно от чл. 9.1 уговорен е със сключения договор годишен лихвен процент- 54.98%, като
страните са приели лихвата да се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в
годината./чл. 9.2 от договора/.
Уговорено е с чл. 9.4 от сключения договор, при просрочие Потребителят да дължи лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието,
като към момента на сключването на договора, законната лихва е в размер на /ОЛФ + 10
4
пункта надбавка/.
Съгласно чл. 10 от сключения договор, уговорено е между страните годишния процент на
разходите/ГПР/по кредита и общата сума, дължима от Потребителя изчислена към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите в предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР съгласно определения в Приложение № 1 към ЗПК.
Уговорен е ГПР в размер на 47.69%, а общата дължима сума по кредите към момента на
сключване на договора е опредЕ. в размер на 2 502.60лв.
При подписване на договора страните са се съгласили, при просрочие от страна на
Потребителя, дължимата от него сума да се увеличи с лихвите и разходите по чл. 15 от
сключения договор.
Сочи се в представеното пред РС Благоевград заявление по чл. 417 т. 2 от ГПК, че
длъжникът Е. П. М. не е внесла нито една погасителна вноска, поради което сумите по
сключения Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г. са изцяло изискуеми и
дължими след изтичането на срока на договора и към 25.09.2021г., тъй като е прието всяка
погасителна вноска да се счита изискуема към 25 число на следващия месец съгласно
приетия погасителен план.
Въз основа на представения документ- извлечение от счетоводните книги на кредитора "Т..."
Е. и на основание чл. 418 от ГПК, съдия от РС Благоевград е разпоредил издаването на
заповед за парично изпълнение въз основа на документ, като с обжалваното Разпореждане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 629/22.09.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 2386/2021г. по описа на РС
Благоевград, е осъдил длъжника по Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г.- Е.
П. М., ЕГН **********, да заплати на кредитора- "Т..." Е., претендираните суми в
депозираното пред заповедния съд заявление:
-сума в размер на 1 893.67лв., дължима главница по Договор за потребителски кредит № *
от 17.06.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от постъпването на
заявлението в съда- 20.09.2021г. до окончателното изплащане на дължимото;
-сума в размер на 608.93лв., съставляваща договорна лихва дължима за периода от
25.09.2020г. до 25.08.2021г.;
-сума от 553.23лв., съставляваща наказателна лихва, дължима за периода от 25.09.2020г. до
07.09.2021г.
С издадената Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 629/22.09.2021г., е
уважено искането за заплащане на разноските в заповедното производство, като длъжника Е.
П. М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на "Т..." Е. следните суми:
- сума в размер на 61.12лв., съставляваща платената държавна такса, както и
- сума от 50.00лв., съставляваща дължимото юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.
26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в производството по издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
5
Постановено е незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист на основание чл.
418 от ГПК, срещу длъжника- Е. П. М., ЕГН **********, по договора за кредит за текущо
потребление, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 629/22.09.2021г. по ч.гр.д. № 2386/2021г. по описа на РС
Благоевград.
В срока по чл. 419 ал.1 от ГПК и по чл. 414 ал. 2 от ГПК, е постъпило по ч.гр.д. №
2386/2021г. по описа на ОД Благоевград- писмено възражение от длъжника Е. П. М., ЕГН
**********, с което се възразява че не се дължат сумите за които е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ, като е постъпила и молба с правно основание чл. 420
ал. 2 от ГПК, за спиране на принудителното изпълнение по ИД № 1258/2021г. по описа на
ЧСИ Борис Валинов, което искане е било оставено без уважение от съда по заповедното
производство с постановеното Определение № 1394 от 13.10.2022г. по ч.гр.д. № 2386/2021г.
по описа на ОД Благоевград.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Благоевград излага
следните правни съображения:
Частната жалба депозирана от Е. П. М., ЕГН **********, чрез пълномощника и- адв. Е. П.,
въз основа на които е образувано настоящото дело е процесуално допустима. Същите са
адресирани до надлежния за нейното разглеждане въззивен съд, депозирани е от лице имащо
процесуалното право и интереса от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на
инстанционно обжалване съдебен акт. Частната жалба е подадена в срока по чл. 419 ал. 1 от
ГПК, като е изпълнено изискването, установено в чл. 419 ал. 2 от ГПК, същата да се
депозира до съда постановил обжалваното разпореждане и заедно с възражението срещу
издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна и следва да бъде отчасти
уважена, поради следните съображения:
Съгласно чл. 413 ал. 1 от ГПК, издадената заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК не подлежи на обжалване, като това се отнася и до издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. Допустим съобразно закона предмет на обжалване по реда на чл. 419 ал.
1 от ГПК, е издаденото в заповедното производство разпореждане за допускане на незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист, който е предмет на обжалване и по
настоящото дело.
В производството по чл. 417 от ГПК, съдът преценява дали са налице предпоставките на чл.
418 ал. 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като извършва
проверка на редовността на документа от външна страна и дали същият удостоверява
подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В това производство проверката от
заповедния съд е ограничена в рамките на данните посочени в самия документ, на който се
основа искането за издаване на заповед за изпълнение, освен относно изискуемостта на
вземането/по аргумент на чл. 418 ал.3 от ГПК/, в които случаи съдът може да извършва
проверка и извън данните по документа.
6
Правомощията на съда по заповедното производство и параметрите на извършваната от
съда проверка на представеното "извлечение от счетоводните книги" представено от
кредитора, определят и пределите на извършвания контрол за законосъобразност от
въззивната инстанция, по повод на депозирана жалба по реда на чл. 419 от ГПК, срещу
разпореждането за издаване заповед за незабавно изпълнение.
Съгласно чл. 411 ал. 2 ГПК при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в
срока по ал. 1, освен когато: 1/искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2/ искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави; 3/ искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това(дв. бр.
100/2019г.); 4/ длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република
България; 5/ длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
В чл. 410 ал. 2 и ал. 3 ГПК /в редакцията на ДВ бр. 100/2019г./ е предвидено, че заявлението
по чл. 417 от ГПК следва да отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2,
когато вземането произтича от договор с потребител към заявлението следва да бъде
представен договорът, заедно с всички приложения и изменения. Според чл. 417, т. 2 от ГПК
ДВ бр. 100/2019г. от 20.12.2019г.- за разлика от действащата до влизане в сила на това
изменение редакция на закона, при искане основано извлечение от счетоводните книги на
банка, към извлечението се представя документът, от който произтича вземането на банката,
заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно чл.
418, ал. 1 ГПК когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се
основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение
и да издаде изпълнителен лист. Според ал. 2 изпълнителният лист се издава, след като съдът
провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави
надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение. Когато
според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението
на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на
задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с
официален или с изходящ от длъжника документ.
Правомощията на съда по заповедното производство и параметрите на извършваната от
съда проверка на представеното "извлечение от счетоводните книги" на банката кредитор,
определят и пределите на извършвания контрол за законосъобразност от въззивната
инстанция, по повод на депозирана жалба по реда на чл. 419 от ГПК, срещу разпореждането
за издаване заповед за незабавно изпълнение. Извлечението от счетоводните книги е
предвидено изрично като изпълнително основание в чл. 417 т. 2 от ГПК и чл. 60 ал. 2 от
ЗКИ, като същото по естеството си представлява частен свидетелствуващ документ, на
който законът е придал удостоверителна доказателствена сила въпреки обстоятелството, че
7
удостоверява изгоден за издателя си факт. Редовността от външна страна предполага
документа да има издател и да удостоверява дължимостта на посочените в него суми,
съобразно счетоводните записвания на банката заявител.
С депозираното заявление по реда на чл. 417 от ГПК, съдържащо искане за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Десислава Огнянова
Иванова, на основание неизпълнение на задълженията за погасяване на кредит по Договор
за банков кредит № */11.12.2014г, ясно е посочено и формулирано от представителят на
банката заявител, правното основание за претендираното вземане- обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, считано от 23.12.202г.
В Определение № 426 от 16.07.2009г. по ч. т. д. № 332/2009г. на ВКС, I т. о. и Определение
№ 118 от 24.02.2009г. по ч. т. д. № 252/2009г. на ВКС, II т. о. е изразено становище, че
представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва освен да представлява
редовен документ по смисъла на чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК, така и да удостоверява
ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона
за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК не
изключва задължението на съда по чл. 418 ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си
задължени, заявителят трябва да му представи данни за настъпване падежа на вземането,
както изчерпателно бе посочено по-горе. Съгласно константната практика на
ВКС/Определение № 787 от 14.09.2012г. на ВКС по ч. т. д. № 197/2012г., II т.о., ТК/,
задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в
степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от
счетоводните книги на банките трябва да представлява редовен документ по смисъла на чл.
417 ал. 1 т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от
заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното
основание по чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК, именно затова задължава съда по чл. 418, ал. 2 ГПК, да
провери дали извлечението от сметката на банката, удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
В т. 2.б, абзац 2 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК е възприето
становището, че когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които
произтича вземането, но същите могат да бъдат извлечени от представените със заявлението
други документи, то преценката за ликвидността и изискуемостта на претендираното
вземане, може да бъде извършена от съда по чл. 418 ал. 2 от ГПК и въз основа на
съдържанието на другите документи, каквито в настоящия случай са представения договор
за кредит, ОУ на „П...“ А., приложими към сключения договор, за които страните са се
съгласили да са неразделна част от договора.
Настоящият състав на ОС Благоевград счита, че в настоящия случай, представеното пред
съда по заповедно производство „извлечение от счетоводните книги на длъжника”
съставлява редовен документ, съдържащ изискуемото от закона съдържание, за да мотивира
8
съда по заповедното производство да реши че същият удостоверява подлежащото на
изпълнение вземане на кредитора "П...“ А., без да бъде лишен длъжника от възможността да
разбере основанията за издаването на заповедта за изпълнение и да има възможността да
вземе решение дали да подаде възражение срещу нея и каква по характер и обем защита да
използва.
Съгласно чл. 411 ал. 2 ГПК при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в
срока по ал. 1, освен когато: 1/искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2/ искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави; 3/ искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това(дв. бр.
100/2019г.); 4/ длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република
България; 5/ длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
В чл. 410 ал. 2 и ал. 3 ГПК /в редакцията на ДВ бр. 100/2019г./ е предвидено, че заявлението
по чл. 417 от ГПК следва да отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2,
когато вземането произтича от договор с потребител към заявлението следва да бъде
представен договорът, заедно с всички приложения и изменения. Според чл. 417, т. 2 от ГПК
ДВ бр. 100/2019г. от 20.12.2019г.- за разлика от действащата до влизане в сила на това
изменение редакция на закона, при искане основано извлечение от счетоводните книги на
банка, към извлечението се представя документът, от който произтича вземането на банката,
заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно чл.
418 ал. 1 ГПК когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава
вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да
издаде изпълнителен лист. Според ал. 2 изпълнителният лист се издава, след като съдът
провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави
надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение. Когато
според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението
на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на
задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с
официален или с изходящ от длъжника документ.
Правомощията на съда по заповедното производство и параметрите на извършваната от
съда проверка на представеното "извлечение от счетоводните книги" на кредитора,
определят и пределите на извършвания контрол за законосъобразност от въззивната
инстанция, по повод на депозирана жалба по реда на чл. 419 от ГПК, срещу разпореждането
за издаване заповед за незабавно изпълнение. Извлечението от счетоводните книги е
предвидено изрично като изпълнително основание в чл. 417 т. 2 от ГПК и чл. 60 ал. 2 от
ЗКИ, като същото по естеството си представлява частен свидетелствуващ документ, на
който законът е придал удостоверителна доказателствена сила въпреки обстоятелството, че
9
удостоверява изгоден за издателя си факт. Редовността от външна страна предполага
документа да има издател и да удостоверява дължимостта на посочените в него суми,
съобразно счетоводните записвания на банката заявител.
С депозираното заявление по реда на чл. 417 от ГПК, съдържащо искане за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Е. П. М., на
основание неизпълнение на задълженията за погасяване на кредит по Договор за
потребителски кредит № * от 17.06.2020г., ясно е посочено и формулирано от
представителят на кредитора заявител, правното основание за претендираното вземане-
настъпила изискуемост на всички просрочени вноски с настъпил падеж, след изтичане на
крайния срок на договора- 25.08.2021г.
В Определение № 426 от 16.07.2009г. по ч. т. д. № 332/2009г. на ВКС, I т. о. и Определение
№ 118 от 24.02.2009г. по ч. т. д. № 252/2009г. на ВКС, II т. о. е изразено становище, че
представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва освен да представлява
редовен документ по смисъла на чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК, така и да удостоверява
ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона
за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК не
изключва задължението на съда по чл. 418 ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си
задължени, заявителят трябва да му представи данни за настъпване падежа на вземането,
както изчерпателно бе посочено по-горе. Съгласно константната практика на
ВКС/Определение № 787 от 14.09.2012г. на ВКС по ч. т. д. № 197/2012г., II т.о., ТК/,
задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в
степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от
счетоводните книги на кредитора трябва да представлява редовен документ по смисъла на
чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от
заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното
основание по чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК, именно затова задължава съда по чл. 418, ал. 2 ГПК, да
провери дали извлечението от сметката на банката, удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
В т. 2.б, абзац 2 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК е възприето
становището, че когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които
произтича вземането, но същите могат да бъдат извлечени от представените със заявлението
други документи, то преценката за ликвидността и изискуемостта на претендираното
вземане, може да бъде извършена от съда по чл. 418 ал. 2 от ГПК и въз основа на
съдържанието на другите документи, каквито в настоящия случай са представения договор
за кредит, за които страните са се съгласили да са неразделна част от договора.
Настоящият състав на ОС Благоевград счита, че в настоящия случай, представеното пред
съда по заповедно производство „извлечение от счетоводните книги на длъжника”
съставлява редовен документ, съдържащ изискуемото от закона съдържание, за да мотивира
10
съда по заповедното производство да реши че същият удостоверява подлежащото на
изпълнение вземане на кредитора "Т..." Е. без да бъде лишен длъжника от възможността да
разбере основанията за издаването на заповедта за изпълнение и да има възможността да
вземе решение дали да подаде възражение срещу нея и каква по характер и обем защита да
използва. Безспорно е че исковата претенция визира дължимостта на суми за незаплатени от
длъжника погасителни вноски с настъпил падеж, след изтичането на срока на договора-
25.08.2021г., които са изцяло дължими, тъй като не се установява длъжникът да е погасявал
макар и частично задължението си към кредитора.
След като се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
кредит, сключен между небанкова институция и физическо лице, то безспорно длъжникът
има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали
договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за
потребителя, при действието на чл. 6, § 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета,
разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното
законодателство-ЗЗП. В редица свои решения/Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г. на І т. о; Решение № 232/05.01.2017г. по т.д. № 2416/2015г. на ІІ т. о. и др./ ВКС
съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори. В тази насока е изменението
на разпоредбата на чл. 411 ал.2 т. 3 от ГПК/в редакцията с ДВ бр. 100 от 2019г./, която
изключва издаването на заповед за изпълнение, в случаите когато вземането се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
При анализа на кредитното правоотношение в настоящия казус ясно е че приложимите
норми са тези на Закона за защита на потребителите, с оглед характеристиката на длъжника
на "потребител", нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на
заемното правоотношение, съответно на ЗЗД, като общи и субсидиарно приложими норми.
Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на такива (чл. 2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се
допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока
цена за ползваната финансова услуга.
Въззимният състав на ОС Благоевград съобрази че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. След като
договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално с
императивното правило на чл. 33, ал. 1-2 ЗПК, чл. 19 ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 23 от ЗПК.
В случая казус претенцията на заявителя- "Т..." Е., включва наред с главница, договорна
лихва и мораторна лихва, но не включва допълнителни такси и заплащането на
11
застрахователна премия.
Исковата претенция е за главницата, предоставена като кредит на потребителя- Е. П. М., към
момента на сключването на договора, в размер на 1893.67лв., като след изтичане на крайния
срок на договора- 25.08.2021г. същата е изцяло изискуема и дължима, доколкото от
писмените доказателства предоставени пред съда по заповедното производство, от страна на
длъжника не е извършено плащане на нито една погасителна вноска. Неоснователни са
доводите на длъжника че това че посочената в Договор за потребителски кредит № * от
17.06.2020г. главница не е било предоставена на кредитополучателя Е. П. М., като такова
възражение не може да бъде разглеждано от съда по заповедното производство, като същото
може да бъде наведено като възражение и разглеждано от съда по исковото производство,
образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК по общия исков ред.
По отношение на клаузата за възнаградителна лихва следва да се посочи, че настоящият
въззивен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в следните актове – Решение №
906/ 30.12.2004г. по гр.д. № 1106/2003 ВКС – II ГО, Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. №
315/2005г. на ВКС –II ГО, Решение № 1270/ 09.01.2009г. по гр.д. № 5093/2007 г. на ВКС– II
ГО, Определение № 901/10.07.2015г. по гр.д. № 6295/2014г на ВКС– IV ГО, съгласно която
максималният размер на лихвата (възнаградителна или такава за забава) следва да е
ограничен, а уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а за обезпечени кредити– двукратния размер на законната лихва,
противоречи на добрите нрави. Към момента на сключване на процесния договор за
потребителски кредит- Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г., законната
лихва е била малко над 10 %, т. е. трикратният размер е бил малко над 30 %. Вземането на
кредитора "Т..." Е. не е обезпечено, а уговорената по договора възнаградителна лихва е в
размер на 54.89%, т. е. значително над трикратния размер на законната лихва, към момента
на сключването на договора за кредит. Следователно клаузата за дължимата
възнаградителна лихва по процесния договор за потребителски кредит съдът намира за
нищожна, като в тази си част за противоречаща на добрите нрави.
В конкретния случай в процесния договор е посочен годишен процент на разходите /ГПР/,
но единствено като абсолютна процентна стойност- 47,69%. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №
1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал.
1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и
до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин- чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г. е бланкетна
и само преповтаря законовата норма на чл. 11, ал., 1, т. 10 от ЗПК, без каквато и да било
12
конкретизация – въпреки заявеното "като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР". Не са налице данни за параметрите на формиране на
процента ГПР. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен
възнаградителна лихва, не става ясно как е формиран ГПР от 47,69 % и какво друго е
включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент. Посочения ГПР като
абсолютна процентна стойност е на границата на предвидения максимален размер в чл. 19
ал. 4 от ЗПК, но неяснотата относно начина, по който същият е формиран, води и до
неяснота относно включените в него компоненти. Нещо повече, следвайки препоръките,
дадени на сайта на ответното дружество за ползване на ГПР калкулатор, за изчисляване на
ГПР (поради което не са необходими очевидно специални познания), при параметрите,
заложени в договора, относими към изчисляване ГПР, се получава сума, надхвърляща
посочената в договора, респ. тази по чл. 19 ал. 4 ЗПК.
В конкретния случай първоинстанционният съд е уважил изцяло искането на заявителя-
"Т..." Е. за издаване на заповед за изпълнение. Въззивният състав на ОС Благоевград намира,
че клаузите на договора визиращи уговорената договорна лихва, както и ГПР от процесния
договор с в противоречие с установената с чл. 143 ЗЗП потребителска защита, доколкото се
установява дисбаланс в правата и задълженията на страните в правоотношението при ясен
стремеж за облагодетелстване на кредитодателя и възползване от неосведомеността на
потребителя като по-слаба икономически страна са недействителни. Налице е
нееквивалентност на престациите в степен на накърняване на добрите нрави, като клаузите,
която увреждат длъжника по съображенията изложени по- горе не отговарят на изискването
за добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и задълженията на
кредитора и длъжника, поради което е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Последиците от обявяването на недействителността на клаузите регламентиращи дължимата
възнаградителна лихва, както и уговорения ГПР, са регламентирани в разпоредбата на чл.
23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и на лихва или други разходи. По отношение на заявените в заповедното производство
вземания за лихви и др., е налице позитивно произнасяне на заповедния съд, срещу което е
подадена въззивна жалба и преценката за законосъобразността е изцяло в правомощията на
настоящата съдебна инстанция.
ГП
Поради изложените съображения, следва обжалваното Разпореждане за издаване на заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 629/22.09.2021г.
постановено по ч.гр.д.№ 2386/2021г. по описа на РС Благоевград, да бъде отменено в
частта в която съдът го е уважил за претендираните възнаградителна/договорна/ лихва,
както и за обезщетението за забава, а същото да бъде потвърдено в частта, за която е
издадена заповед за незабавно изпълнение за дължимата главница в размер на 1893.67лв.
Следва частично да бъде отменено разпореждането на РС Благоевград по ч.гр.д. №
2386/2021г. по описа на ОД Благоевград, за издаване на заповед за изпълнение и в частта
му досежно присъждането на разноски за заповедното производство, като същите следва да
13
бъдат редуцирани и искането за издаването на заповед за изпълнение по отношение на тях
да бъде уважено съразмерно на уважената част от заявлението по чл. 417 от ГПК- за сумата
37.88лв. за държавна такса и за сумата 30.98лв. за юрисконсулстко възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 419 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 629/22.09.2021г. по ч.гр.д. №
2386/2021г. по описа на ОД Благоевград, в частта в която е разпоредено длъжника Е. П.
М., ЕГН **********, от гр. Б., да заплати на "Т..." Е., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *, ул. „Д. Х.“ № *-*, представлявано от Изпълнителните директори-
Н. Г. С. и А. Ч. Д., следните суми:
-сума в размер на 608.93лв., съставляваща договорна лихва дължима за периода от
25.09.2020г. до 25.08.2021г.;
-сума от 553.23лв., съставляваща наказателна лихва, дължима за периода от 25.09.2020г. до
07.09.2021г.
ОТМЕНЯ частично разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 629/22.09.2021г. по ч.гр.д.
№ 2386/2021г. по описа на ОД Благоевград, в частта му за разноските, за частта над
37.88лв. до присъдените 61.12лв. за държавна такса и за частта над 30.98лв. до размера на
присъдените 50.00лв. разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 2345/15.02.2022г., депозирана от Е. П.
М., ЕГН **********, на адрес: гр. Б., ж.к. „З.“, бл. *, ет. *, ап. *, в качеството и на длъжник
по ч.гр.д. № 2386/2021г. по описа на ОД Благоевград, чрез адв. Е. П., срещу Разпореждане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 629/22.09.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 2386/2021г. по описа на РС
Благоевград, в останалата и част.
Определението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14
15