О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260692 Година 27.10.2020 Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми
октомври Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 2107 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, чиято нередовност е отстранил в дадения му срок с молба от 30.09.3020
г. и същият се счита редовен от деня на подаването му, съгласно нормата на чл.
140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея
искове допустими.
Тъй
като с уточняващата отговора си молба от 30.09.3020 г. ответникът заявява, че
не поддържа искането си в отговора за допускане на посочените в същия лица,
като помагачи на негова страна по делото, съдът намери, че не следва да се
произнася по това му искане.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от страните до момента писмени документи (чл.
183 ГПК).
Следва да се назначи
исканата от ответника съдебно-икономическа експертиза, която да отговори
на поставените към нея въпроси
от същия в отговора му, както и на въпросите: 1/. какъв е размера на всяка
една от дължимите от ответника арендни вноски за
всяка една от процесните три стопански години по
договора аренда и анекса към него; 2/. платена ли е от ответника всяка една от
тези три арендни вноски изцяло или частично, на кое
точно лице/лица, на коя точно дата и по кой точно начин (в
брой или по банков път) - за
всяка една от тези вноски, като към заключението вещото лице представи и препис
от платежните документи, с които е извършено всяко от тези плащания; и 3/.
останала ли е след тази плащания неплатена част от всяка от тези вноски към
датата на изготвяне на заключението, в какъв точно размер и за коя точно
стопанска година, за отговор
на които въпроси
съдът не разполага със специални
знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се
определи депозит и задължи поискалият назначаването
й ответник да го внесе по
сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото страните нямат искания за събиране
на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което
да се призоват
същите с препис от настоящото определение,
с което да им се съобщи
и проекта на съда за доклад
на делото, като на ищеца се изпрати и препис
от отговора на ответника и
уточняващата го молба с приложенията към тях. Страните следва да се
приканят към постигане на спогодба
по делото, като им се
разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър
на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца
вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на
28.07.2015 г. между него, като арендодател и от друга
страна ответният едноличен търговец, представляван от пълномощника му, като арендатор,
бил сключен договор за аренда на земеделска земя, с който страните се
договорили арендодателят да предостави на арендатора
за временно и възмездно ползване под аренда подробно описаните в исковата молба
две ниви, първата с площ от 22.600 дка в местността „Д.", представляваща
имот № - в землището на с. П., с ЕКАТТЕ -, Община С., а втората нива с площ от
20.600 дка в местността „М.", представляваща имот № 026012 в землището на
с. П., с ЕКАТТЕ -, Община С., за срок от 20 стопански години. Договорът уговорили
да влезе в сила от датата на подписването му. За така предоставената му по същия
земя арендаторът се задължил с чл. 3, ал. 1 към арендодателя
да извършва арендно плащане в земеделска продукция:
60 кг/дка, определено по следния начин: 50 % пшеница и 50 % ечемик или тяхната
левова равностойност по цени на С. стокова борса към датата на падежа
(плащането). Страните договорили още, че предоставянето на арендното
плащане (натурата) щяло да става в стопанския двор на арендатора в срок
най-късно до 01.09. на съответната стопанска година, а при неполучаване на
натурата, равностойността щяла да бъде дължима най-късно до 31.12. на
съответната стопанска година. Представял две скици на имотите, издадени от ОбСлЗ С.. На 29.07.2015 г. страните сключили анекс към договора
им за аренда на земеделска земя от 28.07.2015 г. Преценили, че на основание чл.
18, ал. 1 ЗАЗ, следвало да се сключи анекс към основния договор, с който
договореното арендно плащане по чл. 3, ал. 1 от
Раздел I на основния договор за аренда следвало да се промени, като занапред за
предоставената му по този договор земя, арендаторът се задължавал към арендодателя да извършва арендно
плащане в земеделска продукция: 120 кг/дка, определено по следния начин: 50 %
пшеница и 50 % ечемик или тяхната левова равностойност по цени на С. стокова
борса към датата на падежа (плащането). Страните договорили в чл. 2 от анекса,
че всички останали клаузи от основния договор за аренда оставали непроменени. Описаният
договор за аренда бил нотариално заверен с рег. № 4568, том. IV, акт № 120 на
10.08.2015 г. от Нотариус П.И. и вписан в Службата по вписванията под акт №
143, том VII, дв. вх. рег. № 9081 на 10.08.2015 г. Анексът
към договора също бил нотариално заверен с рег. № 4569 от 10.08.2015 г. от
Нотариус П.И.. Междувременно ищецът провеждал по същото време съдебна делба на съсобствените му с останалите няколко наследници на тези две
ниви. В същото време, съгл. чл. 3, ал. 4 ЗАЗ (изм., ДВ, бр. 14 от 20.02.2015
г.), каквато била редакцията тогава, му давала правото, като съсобственик, да
сключи договора за аренда. Когато договорът за аренда бил сключен само от някои
от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждали
съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Едва в един по-късен момент ЗАЗ бил променен, като
дал право само на съсобственици с дял по-голям от 50 на сто от собствеността да
сключвали договор за аренда. Не такъв обаче бил случаят. Следвало да посочи и
следното: След постановяването на решение № 741 от 16.07.2015 г. по иска за
делба по гр.дело № 2529/2014 г. на Районен съд С., същото било вписано най-рано
от него в Службата по вписванията под акт № 61, том IX, дв.
вх. рег. № 12538 на 02.11.2015 г., т.е. след вписания на 10.08.2015 г. договор
за аренда. С това решение всеки от съделителите
получил на осн. чл. 353 ГПК реален дял, който му бил
разпределен. От двете ниви с обща площ от 42,200 дка, като наследник, ищецът получил
в реален дял 7,000 дка. В един още по-късен момент през 2016 г. придобил, като
изкупил с 3 броя нотариални актове, от Б.Г.Ш. нива от 3,030 дка, от Д.Д.Ж. нива от 4,510 дка и З.Г.Д. нива от 3,030 дка. Представял
още 4 скици с №№ К00054, К00055, К00056 и К00057 от 14.09.2016 г., издадени от ОбСлЗ С., от които се виждали имотите му – нивата, разпределена
му в дял, както и другите три, които бил изкупил. С други думи той след 2016 г.
станал собственик на общо 17,570 дка. Във всичките издадени скици се виждало
нещо много важно, а това било обстоятелството, че за всеки един от
новообразуваните имоти (за всеки се виждало от кой имот със стар номер бил
образуван) бил вписан горепосочения договор за аренда. Това вписване го
извършил ответникът по делото, тъй като имал интерес да го впише, съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, за да можел да получава държавни и европейски
субсидии. С други думи сключеният договор за аренда и анекса към него били
вещна тежест към новообразуваните имоти и всеки от собствениците следвало да се
съобразява с нея. По отношение обаче на изпълнението на облигационния елемент
на поетите с договора и анекса към него задължения от арендатора, в течение на
няколко години вече, а това щяло да се види от издадените от самия ответник
разходни касови ордери, меко казано правел каквото си иска и изплащал каквото и
колкото реши, като килограми и по отношение на декари, а при всяко идване на ищеца
от София, за да получел арендното плащане на 42,200
дка така, както било договорено, по 120 кг на декар или тяхната парична
равностойност, му било отговаряно, че не било негова
работа и щяло да му се плати, колкото ЕТ решал. Ето
защо, с издадените от страна на ЕТ РКО и получени от страна на ищеца суми,
които признавал, че бил получил, а и подписът му бил положен в тях и ясно се
виждало, били изплатени само частично от ЕТ поетите с договора и анекса към
него договорни задължения. За стопанската 2016-2017 г., с РКО № 221/14.08.2017
г., ЕТ заплатил, вместо за арендованите от него общо
42,200 дка, върху преценените от него 22,080 дка (защо, не било ясно), като ги
заплатил не на договорените с анекса по 120 кг/дка, а върху тези декари по 130
кг/дка. Анекс за увеличаване на арендното плащане
страните не били сключвали. Въпреки това, щял да приеме, че ЕТ бил заплатил в
повече върху тези 22,080 дка и вместо уговорените по 120 кг/дка или 2649,600 кг
за тези декари, изплатил по 130 кг или 2870 кг, като надплатил за 220,400 кг. 220,400
кг х 0.30 лева (приемал цената, такава каквато била посочена от ЕТ) или това било
= на 66.12 лева. Тъй като тази сума приемал, че ЕТ я бил надплатил, с исковата
молба правел на основание чл. 104, във вр. с чл. 103 ЗЗД прихващане, като приемал, че част от дължимото било погасено чрез плащане. Ето
защо през тази стопанска година ЕТ не бил изплатил изобщо на ищеца за
останалите до 42,200 дка суми или общо за 20,120 дка. Дължимата сума за 20,120
дка х 120 кг/дка = 2414,400 кг х 0.30 лева = 724.32 лева. От тази сума 724.32 лева,
след като извадел надплатените 66.12 лева, ЕТ не бил заплатил за тази стопанска
година сумата от 658.20 лева. Това било и главницата по първия от предявените
искове. За същата претенцията му щяла да е ответният ЕТ да я заплатял заедно
със законната лихва за забава от предявяване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. За стопанската 2017-2018 г., с РКО № 218/14.08.2018
г., ЕТ заплатил вместо за арендованите общо 42,200
дка, върху преценените от него 17,570 дка (защо, тук поне му било ясно, а това било
защото приел, че следвало да плати само за собствените на ищеца ниви), като ги бил
заплатил не на договорените с анекса по 120 кг/дка, а през тази година
преценил, че щял да заплати върху тези декари по 140 кг/дка. Анекс за
увеличаване на арендното плащане страните не били
сключвали, вкл. и до момента. Въпреки това, щял да приеме, че ЕТ заплатил в
повече върху тези 17,570 дка и вместо уговорените по 120 кг/дка или 2108,400 кг
за тези декари, изплатил по 140 кг или 2460 кг, като надплатил за 351,600 кг. 351,600
кг х 0.28 лева (също приема, че това била цената) или това било = на 98.45 лева.
Тъй като и тази сума приема, че ЕТ я бил надплатил, с настоящата искова молба
прави на основание чл. 104, във вр. с чл. 103 ЗЗД
прихващане, като приема, че част от дължимото било погасено чрез плащане. Ето
защо, през тази стопанска година ЕТ не бил изплатил изобщо на ищеца за
останалите до 42,200 дка суми или общо за 24,630 дка. Дължимата сума за 24,630
дка х 120 кг/дка = 2955,600 кг х 0.28 лева – 827.57 лева. От тази сума 827.57 лева,
след като извади надплатените 98.45 лева, това правило, че ЕТ не бил заплатил
за тази стопанска година сумата от 729.12 лева. Това било и главницата по
втория от предявените искове. За тази главница претенцията му щяла да е
ответното ЕТ да я заплати заедно със законната лихва за забава от датата на
предявяването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. За
стопанската 2018-2019 г. с РКО № 218/10.09.2019 г. ЕТ заплатил вместо за арендованите от него общо 42,200 дка върху преценените от
него 17,570 дка (защо, тук поне тук отново ни било ясно, а това било защото приел,
че следвало да плати само за собствените на ищеца ниви), като ги заплатил не на
договорените с анекса по 120 кг/дка, а през тази година преценил, че отново щял
да заплати върху тези декари по 140 кг/дка. Следвало и тук да поясни, че анекс
за увеличаване на арендното плащане страните не били сключвали,
вкл. и до момента. Въпреки това, щял да приеме, че ЕТ заплатил в повече върху
тези 17,570 дка и вместо уговорените по 120 кг/дка или 2108,400 кг за тези
декари изплатил по 140 кг или 2460 кг, като надплатил за 351,600 кг. 351,600 кг
х 0.28 лева = 98.45 лева. Тъй като тази сума ЕТ я надплатил, с настоящата
искова молба прави на основание чл. 104, във вр. с
чл. 103 ЗЗД прихващане, като приема, че част от дължимото било погасено чрез плащане.
Ето защо, през тази стопанска година ЕТ не бил изплатил изобщо на ищеца за
останалите до 42,200 дка суми или общо за 24,630 дка. Дължимата сума за 24,630
дка х 120 кг/дка = 2955,600 кг. х 0.28 лева = 827.57 лева. От тази сума 827.57
лева, след като извади надплатените 98.45 лева, това правило, че ЕТ не бил
заплатил за тази стопанска година сумата от 729.12 лева. Това било и главницата
по третия от предявените искове. За тази главница претенцията му щяла да е
ответното ЕТ да я заплати заедно със законната лихва за забава от датата на
предявяването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. За
стопанската 2019 - 2020 г. падежът на плащането все още не бил настъпил. Още
веднъж тук на това място прави признание на следното: за стопанската 2016-2017 г.
получил с РКО № 221/14.08.2017 г. за 22,080 дка х 130 кг = 2870 кг х 0.30 лева
или сумата 861 лева; за стопанската 2017-2018 г. получил с РКО № 218/14.08.2018
г. за 17,570 дка х 140 кг = 2460 кг х 0.28 лева или сумата 688.74 лева; за
стопанската 2018-2019 г. получил с РКО № 218/10.09.2019 г. за 17,570 дка х 140
кг = 2460 кг х 0.28 лева или сумата 688.74 лева. Разликите в арендованите площи, които били предмет на настоящото дело
за всяка една от трите стопански години, които не били заплатени в полза на ищеца,
не били заплатени и до настоящия момент - датата на предявяването на исковата
молба в съда. Съгласно разпоредбата на § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби
на Закона за арендата в земеделието „По смисъла на този закон: „стопанска
година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на
следващата година". Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗАЗ (изм. - ДВ, бр.35 от 1999
г.) „Арендаторът е длъжен да извърши арендното
плащане в уговорения вид и срокове". Арендаторът се явявал неизправна
страна по договора за аренда, тъй като не бил изплащал изцяло дължимото се по
него, а само частично, такова, каквото е преценил и решил сам - едностранно и
еднолично, без да се съобразява със сключения договор и анекс към него. Съгласно
чл. 28, ал. 1 ЗАЗ (доп. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) (изм. - ДВ, бр.35 от 1999 г.)
„Арендодателят може да развали договора поради
забавяне на плащането на арендното плащане за повече
от три месеца. Когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една
стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на
две последователни вноски", а съгласно ал. 2 „Развалянето на договор за
аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен
ред". Ето защо, с настоящата искова молба заявява, че при поредно
неизплащане изцяло на арендното плащане за
стопанската 2019-2020 г., който падеж тепърва щял да настъпи, така както било
уговорено между страните по договора и анекса към него, ищецът щял да бъде
принуден да развали по съдебен ред договора за аренда, поради виновното му
неизпълнение от страна на арендатора. Това по своята същност представлявало и било
покана към арендатора да изпълнява поетите договорености точно и в срок. Общо
за трите стопански години задължението на ответника към ищеца възлизало общо в
размер на 2116.44 лева.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 658.20 лева за главница
от неплатена арендна вноска по договора за аренда и
анекса към него за стопанската 2016-2017 г., сумата от 729.12 лева за главница
от неплатена арендна вноска по същия договор и анекс
към него за стопанската 2017-2018 г., сумата от 729.12 лева за главница от
неплатена арендна вноска по същия договор и анекс към
него за стопанската 2018-2019 г., и законна лихва върху тези главници от
23.06.2020 г. до изплащането им, както и сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявените искове - нормата на чл. 8, ал. 1 ЗАЗ.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявените искове били
допустими и следвало да бъдат разгледани. Предявени били три обективно
съединени иска, които считал за неоснователни и моли съда да ги отхвърли като му
присъди направените по делото разноски. Договорът за аренда от 28.07.2015 г. бил
сключен между ищеца, наричан арендодател, и ответника,
чрез пълномощник, упълномощен с пълномощно рег.№ 38972008 г. на Нотариус П.И., наричан
арендатор, за предоставяне на арендатора за временно и възмездено ползване за
срок от 20 години на две ниви, едната от 22.600 дка, а другата от 20.600 дка
или общо за 43.200 /а не както било посочено в исковата молба 42.200 дка/, подробно
описани в посочения договор за аренда. На следващият ден от подписването на
основания договор за аренда на 29.07.2015 г. се подписал между страните анекс
към договора за аренда, за промяна на чл. 1 от основания договор, промяна на арендното плащане договорено в чл. 3, ал. 1 от договора,
вместо по 60 кг от дка, да се заплащало по 120 кг от дка, или за общо 42.600
дка се дължала арендна вноска общо по 5112 кг зърно.
Останалите клаузи оставали непроменени. Видно било от нотариален акт № 114, том
II, н.д. № 1474/01.04.1997 г. на Старозагорския нотариус, че ищецът, като
наследник на майка си И.Г.Я., притежавал 1/6 ид.ч. от
нивата с площ от 22 600 дка в местността „Д.” и от нивата с площ от 20 600 дка
в местността „М.”. При подписване на договора за аренда от 28.07.2015 г. от ищеца,
същият притежавал 1/6 ид.ч. от нивата с площ от 22
600 дка и от нивата с площ от 20 600 дка в местността „М.”. С решение №
120/12.02.2015 г. по гр.д. № 2529/2014 г. I фаза на делбата на СРС бил допуснат
до делба между З.Г.Д., Б.Г.Ш., Г.П.Г., Я.Г.П., Д.Г.Д., З.Г.К. и Д.Д.Ж.. С решение № 741/16.06.2016 г. по гр.д. № 2529/2014 г.
II фаза на делбата по описа на СРС поставила в ДЯЛ: 1. Д.Д.Ж.
8 600 дка III к.м. Д. имот 014070 и 4510 дка м. М. имот № 026027 общо получила
13 110 дка. Продава на Я. Г. П. 4 150 дка с НА № 33/25.02.2016 г. 2. Д.Г.Д. 7
000 дка имот № 014071 м. Дебата. 3. З.Г.К. 7.000 дка имот № 014163 в м. Д.. 4. Я.
Г. П. нива от 7 000 дка. Имот № 026028 м.М.. 5. З.Г.Д., нива от 3 030 дка имот
№ 026051 М., продадени на Я.Г. НА № 129/20.05.2016 г. 3 030 дка. 6. Б.Г.Ш.,
нива 3 030 дка имот № 026050 М., продадени на Я.Г. НА № 29/25.02.2016 г. 3 030
дка. 7. Г.П.Г., нива от 3030 дка имот № 026052 м. М.. 1. Я. Г. П. нива от 7 000
дка. Ill С решение № 741/16.07.2015 г. Матакака имот
№ 026028. 2. Я.Г.П. с НА № 29/25.02.2016 г. купува 3 030 дка М. имот № 026050
от Б.Г.Ш.. 3. Я.Г.П. с НА № 129/20.05.2016 г. купува 3030 дка М. имот № 026051 З.Г.Д..
4. Я.Г.П. с НА № 33/25.02.2016 г. купува 4.510 дка. М. имот № 026027 имота,
закупен от Д.Д.Ж.. Я.Г.П. притежава общо 17 570 дка в
един по-късен момент след сключване на договора за аренда. Приема, че договорът
за аренда, сключен на 28.07.2015 г., действал, както по отношение на арендодателя Я.Г.П., така и по отношение на останалите
съсобственици съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ. В исковата молба ищецът
претендирал заплащане на арендата за трите стопански години 2016/2017 г.,
2017/2018 г. и 2018/2019 г. за ползване от арендатора на зем.
земя с площ от 24.630 дка, приспадайки от общите 42 200 дка получените арендни вноска от ищеца за своите 17.570 дка, разпределени
с представеното по настоящото дело решение вече в реален дял. Претендиращите
задължения от арендатора - ответник по настоящето дело, били за останалите
съсобственици за притежаваните също в реален дял земеделска земя, предоставена
за арендуване по договора за аренда. Следвало да се отбележи, че ищецът се
позовавал на обстоятелства, настъпили след подписване на договора за аренда,
т.е. придобИ.е чрез сделка на още 10570 дка. От
същите тези обстоятелства се ползвали и останалите съсобственици, тъй като за
посочените три стопански години на същите била изплащана арендна
вноска по ведомост съобразно притежаващите вече в реален дял обработваната от
арендатора земеделска земя.
На
30.09.2020 г. ответникът представя молба за допълнение на писмения му отговор
по чл.131 ГПК, в която заема становище, че не поддържал направеното искане на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК да бъдат привлечени като трети лица помагачи в
настоящето производство на страната на ответника лицата, които били
заинтересовани страни и са се ползвали от облигационните отношения по договора
за аренда, които били страни по посочения договор за аренда, а впоследствие от
представеното с исковата молба решение № 741/16.07.2015 г. по гр.д. № 2529/2014
г. по описа на РС - С., а именно: 1. Д.Д.Ж. с адрес
за призоваване: с. К., общ. С.; 2. Д.Г.Д.
с адрес за призоваване: -; 3. З.Г.Д. с адрес за призоваване: -; 4. Г.П.Г. с
адрес за призоваване: -. С нотариален акт № 188,том V, рег. № 6086, н.д. 436 от
09.11.2016 г. на Нотариус П.И. с рег. № 308 на Нот. Камара Д.Д.Ж. продала на Г.Д.К. нива от 8 600 дка, III категория,
разпределена и в дял с решение № 441/16.07.2025 г., постановено по гр.д. №
2529/2014 г. РС С.. Решението било влязло в законна сила. Както бил посочил в
писмения си отговор, Я.Г.П. с НА № 33/25.02.2016 г. купил 4.510 дка. М. имот №
026027 имота от Д.Д.Ж.. Тя се разпоредила със своята
собственост изцяло и не била страна по договора за аренда, замествала се от
новия собственик. Видно от представените с настоящата молба разходни касови
ордери, арендаторът плащал арендната вноска за
стопанските 2017, 2018 и 2019 г. на Г.Д.К. за притежаваните вече от нея 8 600
дка зем.земя. Освен отразяване плащане на арендната вноска в представените РКО това плащане било
отразено и в представената ведомост за 2018 и 2019 стопански години. По същия
начин било извършено плащане на останалите страни по договора за аренда за
2017, 2019 и 2019 стопански години: Д.Г.Д. с адрес за призоваване: -, З.Г.Д. с
адрес за призоваване: - и Г.П.Г. с адрес за призоваване: -. С настоящата молба
представя разходни касови ордери за посочените стопански години и страните по
договора за аренда и страни по посоченото съдебно решение за поставянето им в
реален дял зем. земи, както и ведомости за изплащане
на дължащите им се арендни вноски. В писмения отговор
на основание чл. 131 ГПК бил посочил, че с исковата молба ищецът претендирал
заплащане на арендата за трите стопански години 2017 г., 2018 г. и 2019 г. за
ползване от арендатора на зем. земя с площ от 24.630
дка, собственост на Д.Д.Ж., Д.Г.Д., З.Г.Д. и Г.П.Г.,
като от общите зем. земи от 42 200 дка приспадал
своите 17.570 дка, за които той получил арендната си
вноска за посочените стопански години и нямал претенции за тях, а претенцията
му била за другите собственици. Предявените три обективно съединени иска били
неоснователни, тъй като на всички страни по договора за аренда и представеното
решение на РС - С., въз онова на което се ползвали всички страни по договора за
аренда по посоченото гр. дело, били платени изцяло дължимите им се арендни вноски, поради което моли съда да отхвърли
предявените искове изцяло, като му присъди направените по делото разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал
предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства,
твърдени в отговора му и уточняващата го молба, тъй като на тях е основал
възраженията си срещу основателността на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
аренда на земеделска земя от 28.07.2015 г. анекс към договор за аренда на
земеделска земя от 28.07.2015 г., решение № 741/16.07.2015 г., постановено по
гр. дело № 2529/2014 г. по описа на Районен съд - С., нотариален акт за
покупко-продажба на земеделска земя № 29, том. II, рег. № 2505, дело № 171/25.02.2016
г., нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № 33, том. II, рег. №
2518, дело № 173/25.02.2016 г., нотариален акт за покупко-продажба на
земеделска земя № 129, том. IV, рег. № 7017, дело № 542/20.05.2016 г. скица №
К01433/09.09.2013 г., скица № К01434/09.09.2013 г., скица № К00054/14.09.2016 г., скица №
К00055/14.09.2016 г., скица № К00056/14.09.2016 г., скица № К00057/14.09.2016
г., разходен касов № 221/14.08.2017 г., разходен касов № 218/14.08.2018 г., разходен
касов № 218/10.09.2019 г., сборна ведомост – 8 страници, разходен касов №
197/02.08.2017 г., разходен касов № 209/01.08.2018 г., разходен касов №
209/01.08.2019 г., нотариален акт № 188, том V, рег. № 6086, дело №
436/09.11.2016 г., разходен касов № 218/04.08.2017 г., разходен касов №
213/07.08.2018 г., разходен касов № 213/01.08.2019 г., разходен касов №
183/16.08.2017 г., разходен касов № 85/04.08.2018 г., разходен касов №
85/04.08.2019 г., разходен касов № 215/06.08.2018 г., разходен касов №
215/06.08.2019 г. и разходен касов № 186/22.08.2017 г.
НАЗНАЧАВА по делото съдебно-икономическа
експертиза, като за вещо лице
определя Г.Д.К., което след като се
запознае с доказателствата по делото, извърши
проверка при страните, в счетоводството на ответника и там, където това
стане необходимо, да представи по
делото заключение, с което да отговори
на всички въпроси поставени към тази експертиза
в отговора и обстоятелствената част на настоящото
определение,
при депозит в размер на 100 лева,
вносим от ответника по сметка на
Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото
на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения
срок депозита не бъде внесен
в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността
да поиска назначаването на друга такава по-късно
в процеса, освен ако пропускът му се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 02.12.2020 г. от 09.30
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора и уточняващата го
молба от 30.09.2020 г. на ответника, с приложенията към тях. За тази дата да се
призове и вещото лице след внасяне от ответника на определения от съда депозит
за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: