М О Т И В И:
Съдебното производство по НОХД № 760/2020 г. по описа на РС-Плевен е
образувано по внесен обвинителен акт на РП - Плевен, с който е повдигнато
обвинение спрямо подсъдимия ***, с ЕГН: ********** ***, за извършено
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 209, ал. 1 от НК.
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че :
На 18.01.2019 г. в гр. Плевен с
цел да набави за себе си имотна облага в размер на 300 лв., възбудил и
поддържал заблуждение у ****** - кредитен инспектор в „***“ ООД ***, че е лице
с друга самоличност, а именно: *** ***, като с тази самоличност изпратил онлайн
искане за кредит № ***, изготвено на 18.01.2019 г. и с това причинил имотна
вреда на „***“ ООД *** в размер на 350 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура - гр. Плевен, в съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, поддържа изцяло обвинението спрямо подсъдимия ***, така както е
повдигнато то с обвинителния акт.
Излага доводи, че същото се
доказва по несъмнен начин посредством доказателствата събрани в хода на
съдебното следствие, като същите представляват поредица от косвени доказателства,
които в своята логическа цялост недвусмислено водят до извода, че подсъдимият е
извършил престъплението за което е обвинен.
По отношение на подсъдимия прокурорът
счита, че следва да му бъде наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода, което на осн. чл. 66 от НК да бъде отложено
за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано по един несъмнен,
безспорен и категоричен начин и моли, съда да постанови оправдателна присъда.
Алтернативно моли съда, ако подзащитният й бъде признат за виновен да му бъде наложено
минималното предвидено по закон наказание.
Подсъдимият ***по време на
проведеното съдебно следствие дава подробни обяснения по случая и не се
признава за виновен относно повдигнатото му обвинение .
В дадената му последна дума
подсъдимият моли съда да го оправдае .
В обвинителният си акт внесен в
съда, прокурорът е изнесъл следната фактическа обстановка и е приел за
установено,че:
Районен съд
- Плевен с определение по НОХД № 897/2019 г. признал за виновен подсъдимият ***в
извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр.
с чл. 18, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание 1 година лишаване от
свобода, като на основание чл. 66 ал. 2 от НК, изтърпяването на така наложеното
наказание било отложено с 3-годишен изпитателен срок. Определението е влязло в
сила на 21.05.2019 г.
Подсъдимият ******.
Периодично същият се занимава с измамливи действия като използва личните данни
на различни физически лица, като от тяхно име кандидатства за получаване на
бързи кредити, след което усвоява сумите. Срещу подсъдимия се водят няколко
наказателни производства за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
На неустановена дата и по
неустановен начин подсъдимият *** се сдобил с информация относно личните данни
на свидетеля *** ***.
С цел да
набави за себе си финансови средства, чрез измамливи действия, обвиняемият
решил да ползва личните данни на *** пред „***“ ООД ***. Дружеството се
занимава с онлайн кредитиране като се извършва идентифициране на лицето, което
кандидатства за кредит дистанционно посредством телефонен разговор, провеждан
от служител на „***“ ООД и съответния кандидат за кредит.
В изпълнение
на престъпното си намерение на 18.01.2019 г. в гр. Плевен, обвиняемият *** предприел
действия в осъществяване на престъпното си намерение, както следва: същият
изпратил до „***“ ООД искане за кредит от името на ***, с ЕГН ********** за
сумата от 300 лв. Обвиняемият изпратил искането от IР адрес *** В искането били
посочени номер на лична карта на *** № ***и мобилен телефон е № ***, имейл
адрес - ***и банкова сметка *** ***, служебен телефонен номер ***, месторабота:
фирма „***“ ООД, както и второ лице за контакт е телефонен номер ***. Последния
номер е мобилна карта собственост на „***“ ООД, картата е №*** е закупена и е
собственост на майката на подсъдимото лице - ***. Посоченият номер на банкова
сметка *** „***“ ЕООД, собственост на подсъдимия ***, основано на 27.09.2018 г.
със седалище и адрес на управление ***.
Отправеното
искане от подсъдимия постъпило в базираната интернет система на „***“ ООД и
същото било обработено от свидетелката ****** - кредитен инспектор в „***“ ООД.
На същия ден - 18.01.2019 г., свидетелката *** се свързала по телефон с
обвиняемото лице на №***, като последният оказал пълно съдействие относно
потвърждаване информацията относно заема, като продължавал да твърди, че е
лицето ***. След проведения разговор служителката на „***“ ООД - свидетелката ***
била въведена в заблуждение от подсъдимия ***, че същият е лицето ***, който
кандидатства за кредита и отговаря на всички условия за отпускане на исканата
сума.
Във връзка с извършените
измамливи действия бил съставен договор за предоставяне на кредит № ***, сключен
на 18.01.2019 г. между „***“ ООД и лицето ***, по силата на който била
отпусната сума от 300 лв. Сумата била приведена на 18.01.2019 г. по сметката на
„***“ ЕООД, собственост на подсъдимия. Подсъдимият изтеглил част от сумата, а
именно в размер на 210 лв. от филиал на банка *** ЕАД гр. Плевен, филиал ***,
лично, за което били съставени съответните операционни бележки - л.93 и л.94 от
делото.
На
20.03.2019 г. свидетелят *** получил известие от „***“ ООД ***, че дължи сума
пари съгласно договор за кредит от разстояние № ***, която е в размер на 350
лв., включваща лихва за забава. Тъй като свидетелят *** никога не бил теглил
такъв кредит, същият депозирал сигнал в Първо РУ на МВР - Плевен във връзка с
който е проведено настоящото наказателно производство срещу обвиняемия ****
Гореизложеното очертава очевидния извод,
че настоящият съдебен състав не възприема изложената от прокурора фактическа
обстановка досежно начина, по който са се развили
събитията относно признаци от обективната и субективна страна на престъплението !!!
Съгласно чл.127
от Конституцията на Република България и чл. 46, ал. 1 от НПК, в правомощията
на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да привлича към отговорност
лицата, които са извършили престъпление и да подържа обвинението по наказателни
дела от общ характер.
Това обаче става
едва когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено
лице в извършване на престъплението.
Съдът намира, че категорични и безспорни
такива в настоящия случай не са налице !!!
Съдът
намира за уместно и да отбележи, че изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 209, ал.1 от НК/измама/ представлява създаването на невярна представа
/възбуждане/ или потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда
/поддържане/ у адресата на измамата.
Невярната
представа представлява заблуда относно такива обстоятелства, съобразно които
заблуденият, решава да прави имуществени разпореждания.
Освен
това е и необходимо адресатът на измамата да бъде насочен към осъществяване на
правно значимо поведение: а/ да извърши нещо; б/ да пропусне някаква полза или
в/ да претърпи някаква загуба.
Вследствие на заблудата у адресата се формира
или поддържа невярна представа относно гражданско-правните релевантни
обстоятелства от значение за осъществяване на имущественото разпореждане.
Вследствие
на тези свои неверни представи адресатът на измамата предприема имущественото
разпореждане, поради което се стига до
имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице.
В
правната теория обаче се приема, че не всяко предизвикано чрез заблуда
имуществено разпореждане е измама, а само това при което заблуденият не знае
какво е действителното положение.
По делото липсват доказателства за
механизъм на въвеждане в заблуждение от когото и да било, което изключва
формиране на извод за наличие на съставомерно деяние
по чл.209,ал.1 от НК. Доколкото по делото липсват доказателства за измамлива
цел, а последната не може да се
предполага, деянието не покрива признаците за наказателна измама, и е несъставомерно./ вж. напр. Р № 116/ 06.03.2009 г. к.н.д.№
67/ 2009г., І н.о., НК на ВКС, и др../
От разпита на
свидетеля *** се устанонява, че същият е подал жалба
в полицията, тъй като някой е бил използвал личните му данни за да изтегли
кредит от него име.
Пред служителите на полицията същият е заявил,
че не е теглил кредит.
Т. заяви в
съдебна зала, че не познава подсъдимия *** и никога не го е виждал. Свидетелят ***
заяви също така , че кредитът е изтеглен по телефона.
От показанията на
свидетелката ***, която е кредитен инспектор в „***“ ЕООД се установява, че същата
не си спомня нищо по случая.
От показанията
на свидетеля *** също не може да се внесе яснота относно извършеното
престъпление от страна на подсъдимия ***, тъй като същият няма участие по
случая.
От показанията
на свидетеля *** се установява, че подсъдимият *** го е назначил на работа,
като същият е работил в неговата фирма около 2 месеца.
От показанията
на свидетеля *** се установява, че се познават с подсъдимия *** от малки.
Същият бил назначен на работа във фирма „Пи смарт“ на
длъжност експерт маркетинг, тъй като фирмата се е занимавала с рекламна
дейност.
От показанията
на този свидетел не може да се установи по категоричен и безспорен начин, как
подсъдимият ***. е възбудил и поддържал заблуждение у ***– кредитен инспектор в
„***“ ООД, както и да е изтеглен кредит от подсъдимия на името на ***.
Свидетелят *** е
имал издадено пълномощно от подсъдимия ***, във връзка със служебните му задължения
във фирмата на подсъдимия. Свидетелят *** категорично заяви обаче в съдебна
зала, че никога не е бил използвал това пълномощно.
При допълнителен
разпит на свидетеля ***, същият заявил, че е имал два кредита на негово име,
които не е теглил той.
Единият кредит е
бил във „***“, а другият в „***“
От показанията
на свидетеля *** се установява, че е работил по повод подадена жалба от лице,
което е живеело в ж.к. „***“, което е получило уведомление от „***“ ООД ***, че
дължи сума пари по кредитен договор, бърз кредит по телефона.
Същият е иизискал всички налични документи по отпускането на процесния кредит, като му е предоставен и запис на диск с
проведен разговор с лицето, което е искало кредита.
При осъществяване на връзка с телефонния номер
който му е бил предоставен, му се е обадил мъжки глас, който приличал на гласът
от записа, който му е бил предоставен от „***“ ООД ***.
От показанията
на свидетелите *** и *** се установява, че същите не познават подсъдимия *** и
не са осъществявали какъвто и да е контакт с подсъдимия ***.
В хода на съдебното следствие по искане на защитника
на подсъдимия бе изготвена съдебно-фоноскопска
експертиза, от която е видно, че предоставеният за изследване оптичен носител
марка „***“ с ръкописен надпис „** № ***“ съдържа един аудио файл записан във
формат mp3 с име ***" с обща продължителност 01 минута и 42 секунди.
-Текстът от
звукозаписа - обект на експертизата, е снет и представен в писмен вид в “Текст
на звукозаписа” в изследователската част на настоящия протокол.
При изследване
на времевите и честотни характеристики на аудио сигнала не са открити признаци
за изменения, предизвикани от манипулация и монтаж на звукозаписа /изрязване,
копиране, вмъкване, изтриване и др./
Не се установени
и признаци за външна/допълнителна намеса или манипулация върху записаната
информация.
-Поради причини, изложени в изследователската част
на настоящия протокол, звукозаписът - обект на експертизата, се определя като
негоден за извършване на сравнително идентификационно фоноскопно
изследване и не е възможно да се установи идентичност на гласа от записа с
гласа на подсъдимия ***, ЕГН **********.
С оглед на така
възприетата фактическа обстановка подробно отразена и коментирана по горе съдът счете, че подсъдимият ***следва да бъде признат
за невинен в това, че на 18.01.2019 г. в гр. Плевен с цел да набави за себе си
имотна облага в размер на 300 лв., възбудил и поддържал заблуждение у ****** -
кредитен инспектор в „***“ ООД ***, че е лице с друга самоличност, а именно: ***
***, като с тази самоличност изпратил онлайн искане за кредит № ***, изготвено
на 18.01.2019 г. и с това причинил имотна вреда на „***“ ООД *** в размер на
350 лв., поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 209, ал. 1
от НК.
Установените по-горе
фактически констатации и данни, касаещи фактите и обстоятелствата включени в
предмета на доказване по реда на чл. 102 от НПК, според съда трудно могат да
бъдат сублимирани в престъпния състав на
209 от НК, както от неговата обективна, така и от неговата субективна страна.
Фактическата
основа по делото е правилно установена, с валидни, относими
и допустими гласни доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло, но
така установените факти не сочат на
извършено престъпление измама нито от обективна, нито от обективна страна.
Следва да се отбележи, че за
достоверността на гласните доказателствени средства, съдът изхожда от обстоятелството дали същите се подкрепят от
цялата доказателствена съвкупност или не, а
преценявайки тяхната убедителност, съдът изхожда от обстоятелството от
каква позиция същите са дадени, дали са непосредствени, последователни и
логични в своята взаимовръзка относно
твърдените факти и обстоятелства.
В тази връзка съдът счита, че по- достоверна изглежда позицията на
подсъдимия, изразена в неговите обяснения, които се подкрепят и от многобройни
останали гласни доказателствени средства, показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съдът констатира,че
при разглеждане в съвкупност на всички доказателства, следва да бъдат направени
най-малко два алтернативни извода:
На първо място,
по отношение на подсъдимия ***е налице хипотезата на чл. 14, ал. 1 от НПК –
т.е. към 18.01.2019 г. е било налице незнание на фактически обстоятелства,
принадлежащи към състава на престъплениепо по чл. 209,
ал. 1 от НК, поради което и деянието е извършено при липса на умисъл от негова
страна, а от там и същото се явява несъставомерно;
Другият алнернативен извод се базира на обосновката,че наличието на
знание на фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението
по чл. 209, ал. 1 от НК може въз основа на събраните доказателства само и
единствено да се предполага, поради което са налице условията на чл.303 от НПК.
И при двата
обективно обусловени извода, единствено правилно е да се приеме, че от
субективна страна не е осъществен
състава на престъплението за което е повдигнато обвинение на подсъдимия ***.
Предвид
изложеното и от така изяснената фактическа обстановка се налага от правна
страна изводът,че подсъдимият ***от субективна страна не е осъществил състава
на чл. 209, ал. 1 от НК и е невинен по
повдигнатото му обвинение, че на 18.01.2019 г. в гр. Плевен с цел да набави за
себе си имотна облага в размер на 300 лв., възбудил и поддържал заблуждение у ******
- кредитен инспектор в „***“ ООД ***, че е лице с друга самоличност, а именно: ***
***, като с тази самоличност изпратил онлайн искане за кредит № ***, изготвено
на 18.01.2019 г. и с това причинил имотна вреда на „***“ ООД *** в размер на
350 лв.
Ето защо и на
основание чл.304 от НПК Съдът го оправдава по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Съгласно чл.303
от НПК присъдата не може да почива на предположения-съдът признава подсъдимия
за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
В случая не се установи вмененото му деяние да е извършено
от подсъдимия ***от субективна страна с пряк умисъл и с користна цел, поради
което и на основание чл. 304 от НПК съдът го призна за невинен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат
за сметка на държавата.
При така направените подробни и
обосновани фактически и правни констатации и изводи и с оглед вътрешното си
убеждение,морал, юридическа и житейска практика съдът постанови своята оправдателна
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: