№ 127
гр. Ямбол, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П. Г. У;
в присъствието на прокурора Т. С. С.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20222300100071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.336 и сл.от ГПК във връзка с чл.5 от ЗЛС.
Образувано е по искова молба, подадена от С. П. В.. от гр.Ямбол против В. Ц. Ц. от
гр.Ямбол, с която ищцата в качеството на майка на ответника претендира съдът при
условията на чл.5 от ЗЛС и чл.336 от ГПК да постанови решение, с което да го постави под
пълно запрещение ведно със законните последици. Твърди се, че от раждането си
ответникът, който към момента е навършил 18 г., страда от детски аутизъм, за което е
инвалидизиран с 85 % ВСУ СЧП. Не може да говори, а употребява само отделни
възклицания и думи без значение и смисъл. Не е в състояние сам да се обслужва и храни,
което довело до невъзможност да посещава детска градина, а впоследствие и училище.
Заключенията на посещаваните психолози е, че за Венци са необходими специални и
непрекъснати грижи. От това заболяване ответникът не е в състояние да се грижи
пълноценно за себе си и за своите работи, не разбира интересите и правата си и не може да
ги защитава.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника. В с.з.
ответникът се явява лично, с помощ от майка си, но не изразява становище.
ЯОП дава становище, че исковата молба е основателна, доказана и следва да се
уважи, като се постави ответника под пълно запрещение, предвид невъзможността да се
грижи за себе си и интересите си.
След като придоби непосредствено впечатление за състоянието на ответника и
извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС
прие за установено от фактическа страна следното:
В. Ц. Ц. е роден на ***г. в гр.*** от майка С. П. В.. и баща Ц. М. Ц., видно от
удостоверение за раждане №***** г. С решение № 1087/26.11.2007 г. бракът между С. П. В..
и Ц. М. Ц. е прекратен. Ищцата С.В. е от кръга на лицата, които съгласно чл.336, ал.1 от
ГПК могат да искат започване на производство за поставяне под запрещение на ответника.
1
Видно от представените по делото етапна епикриза за ТЕЛК № ****** г.;
психологично изследване на В.Ц. от 11.11.2020 г. и експертно решение на ТЕЛК № ******
г. В.Ц. е с водеща диагноза “детски аутизъм” и общо заболяване “генерализирано
разстройство на развитието – детски аутизъм”, поради което му е призната 85 % трайно
намалена работоспособност със срок една година.
Назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза потвърждава наличието на
установеното заболяване “генерализирано разстройство на развитието – детски аутизъм”
като вещото лице посочва, че това заболяване се смята за вродено или придобито в първите
три години от живота на детето. Умствената изостаналост е състояние на задържано или
непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията (когнитивни,
речеви, двигателни и социални), които възникват в процеса на развитието и формират
общото ниво на интелигентност. В.Ц. няма развита реч, няма придобити никакви знания и
умения, поведението му е стереотипно, той не може да функционира самостоятелно и се
нуждае от постоянно обгрижване. Към момента възможностите му за развитие са изчерпани.
Той не може да води самостоятелен, разумен живот, не се ориентира в социалната среда,
няма социално и практично ориентирано мислене. Умствената изостаналост се определя
като състояние на слабоумие. Предвид наличното слабоумие В.Ц. е неспособен да се грижи
за своите интереси и да ги защитава, неспособен е самостоятелно да удовлетворява
жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди.
Съдът, в изпълнение на чл.337, ал.1 от ГПК, опита да извърши личен разпит на
ответника В.Ц., при който обаче не се осъществи контакт с него - на поставените въпроси не
отговаря, усмихва се, не разбира какво му се говори и не може да отговори, видимо се
превъзбуди.
В показанията си разпитаната по делото свидетелка М. Г. П., баба по майчина линия
на ответника сочи, че тя се грижи за внука си, той не е в състояние сам да се грижи за себе
си. Свидетелката заявява, че нещата, които са постигнали с майка му през последните
години е Венцислав да се храни с лъжица и да си събуе гащите в тоалетната. До 12 годишна
възраст бил на памперс. Не можело да бъде оставен сам, не можело да става въпрос за
излизане навън, само да си обърне погледа нанякъде този, който се грижи за него и той
веднага пипва нещо или направя нещо - 24 часа непрекъснато трябва се наблюдава. Не може
да каже нищо с глас, единствено когато се радва, излъчва радост и казва: "Ииииии!", друга
буква от него не е чута.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.5 ЗЛС във връзка с чл.336 и сл. ГПК.
Искът е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.336 от ГПК с молба от близките
роднини, от прокурора и от всеки, които има правен интерес от това, може да бъде
поискано поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение. Ищеццата като
майка на ответника е от кръга на лицата, които могат да искат започване на производство за
поставянето му под запрещение, съгласно чл.336, ал.1 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които
поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят
под пълно запрещение. Предмет на иска по чл.5 от ЗЛС за поставянето на едно лице под
запрещение е неговата дееспособност, а основанието е наличието на душевна болест или
слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи.
Двете изисквания следва да са налице кумулативно, за да се постанови ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната му недееспособност. В конкретния случай по
делото е безспорно установено, че ответницата е пълнолетна и страда от “тежка умствена
изостаналост” от раждането си. От личния разпит на ответника по чл.337, ал.1 от ГПК, от
заключението на вещото лице и от показанията на разпитаната свидетелка –баба на
2
ответника, се установява наличието на слабоумие у В.Ц.. Същитя не комуникира, с него не
се осъществи контакт от съда, не може сам да се обслужва в ежедневието и е изцяло зависим
от грижите на близките си. В резултат на заболяването В.Ц. не може да води самостоятелен,
разумен живот, не се ориентира в социалната среда, няма социално и практично
ориентирано мислене. Предвид наличното слабоумие В.Ц. е неспособен да се грижи за
своите интереси и да ги защитава, неспособен е самостоятелно да удовлетворява жизнените
си потребности, да задоволява текущите си нужди. В този смисъл той обективно не може и
не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, да се грижи за
правата и интересите си и да ги защитава. Невъзможността за самостоятелни действия,
липсата на критично отношение към постъпките, както и продължителният ход на
протичане на заболяването дават основание да се приеме, че ответникът е в невъзможност
да се грижи за своите работи и не може да защитава своите интереси.
С оглед изложеното, съдът преценя искът за основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, като ответникът бъде поставен под пълно запрещение, с оглед
защита правата и интересите му. Предвид изложеното и на основание чл.336 и сл. от ГПК
във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, В. Ц. Ц., ЕГН
********** с постоянен адрес гр.***, к-с.***, бл.**, ап.**
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничество и попечителство при Община Ямбол за учредяване на
настойничество.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3