О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Перник, 03.07.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска
колегия, в закрито заседание на 03.07.2020
г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
като разгледа
гр.д. № 00041 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от Е.Д. срещу С. районен съд, С.градски съд и Върховен
касационен съд за солидарно заплащане: 1) на осн. чл. 2б, ал.1 и 2 ЗОДОВ сумата
60
000 лв. за причинени неимуществени вреди – душевни болки и страдания от забавяне на производството за лишаване
на бившия й съпруг от родителски права за период по-дълъг от 11 години.
Ищцата твърди, че през 2003 г. е завела
производство за лишаване на бившия й съпруг от родителски права пред СРС, по
което е образувано гр. д. № 1400/2003г.,
първоначално прекратено, впоследствие отменено от СГС, след което
първонистанционното дело повторно е прекратено и след това отново отменено от
СГС. В производството пред СРС за периода 10.10.2003г. – 28.10.2005г. били
проведени 7 заседания, като в първите две заседания не е даден ход на делото, а
другите били отлагани без основание. По въззивна жалба против
първоинстанционното решение по гр. д. № 1400/2003г. е образувано дело №
398/2006г. на СГС, като са проведени три заседания, първите две отложени поради
нередовно призоваване, като делото е приключило с решение с което е обезсилил първоинстанционното
решение и е върнал делото за ново разглеждане, по повод на което пред СРС е
образувано гр. д. № 4568/2007г. По същото било проведено заседание на
11.02.2008г., но ход на делото не е даден, тъй като съдът е приел, че решението
на СГС по дело № 398/2006г. подлежи на обжалване и е прекратил делото, за да
може страните да обжалват решението на СГС. След изчерпване на процедурата, пред
СРС било образувано гр. д. № 3319/2008г. и разглеждането на делото започнало
отначало като в периода 25.11.2008г. – 24.02.2009г. били проведени две
заседания и съдът е постановил решени,е с което отхвърлил исковете на Е.Д..
Решението е обжалвано пред СГС като е образувано гр. д. 5056/2009г., по което
съдът е прекратил делото, впоследствие отменено от ВКС. В изпълнение на
указанията на ВКС, СГС продължил производството по гр. д. 5056/2009г. като за
периода 12.12.2009г. – 14.02.2013г са проведени 10 заседания по делото като
същото било многократно отлагано поради неизпълнена процедура по призоваване на
всички заинтересовани страни. Производството е приключило с решение №
2445/2013г., с което искането на Е.Д. за лишаване на Е.Н. от родителски права е
отхвърлено. Решението по гр. д. 5056/2009г. е обжалвано пред ВКС, който с
определение № 238/12.02.2014г. не допуска решение № 2445/2013г. на СГС по гр.
д. 5056/2009г. до касационно обжалване. С исковата молба са представени документи
с искане за приемане като доказателства по делото; за разпит на един свидетели
– при довеждане, за установяване на претърпените от ищцата болки и страдания,
като и за изискване и прилагане на гр. д.
№ 1400/2003г. по опис на СРС, ІІІ ГО, 82-ри състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Върховен
касационен съд с писмен отговор по подробно изложени съображения изразява
становище на първо място за недопустимост на исковете по чл. 2б от ЗОДОВ, поради
липса на установената в чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ процесуална предпоставка за изчерпването на
административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава трета
"а" ЗСВ, като предвидената уредба регламентира производството по
присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна
част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от
предложения му размер на обезщетение. По
същество счита ,че исковете са неоснователни, тъй като не е налице каузалитет
между актовете на ВКС и изброените от ищцата лични негативни преживявания. Оспорва и размера на претендираното от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди като счита същия за силно завишен с оглед принципа на
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД
и икономическия стандарт в страната.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Софийски
градски съд с писмен отговор по подробно изложени съображения изразява
становище на първо място за недопустимост на исковете по чл. 2б от ЗОДОВ, поради
липса на установената в чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ процесуална предпоставка за изчерпването на
административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава трета
"а" ЗСВ, като предвидената уредба регламентира производството по
присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна
част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от
предложения му размер на обезщетение. По
същество оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени изцяло,
тъй като делото пред СГС не е протекло в нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. Брачните производства, в частност това по иска за
лишаване от родителски права, се характеризират с висока степен на сложност,
което и предпоставя усложнена процедура – участие на прокурор, както и на
представители на Д „СП“, задължително изслушване на доклад от институцията по
отношение на отглеждащия родител и детето, както и по отношение на другия родител,
включително на становище на отдел „Закрила на детето“, в някои случаи – и на
самото дете. Изискването аз участие на тези лица по делото утежнява
производството, доколкото на всеки от участниците трябва да се обезпечи
равнопоставеност и да им се даде равен шанс за участие в процеса. Изслушването
на докладите предполага и призоваване на експерти от съответните институции,
което води до утежнявани на производството, което се отразява и върху
продължителността му в значителна степен. Наред с това производството пред СГС
включва като времетраене едно производство по обжалване на определение на съда
пред ВКС и връщане на делото обратно, както и 11 открити съдебни заседания, в
които са участвали или е следвало да участват, освен страните, така и прокурор
и представители на ДСП, поради което ответникът счита, че производството
безспорно се отличава с висока степен на сложност, което е продиктувано от
необходимостта да се открие обективната истина по тези дела и евентуалната
по-голяма продължителност на производството не може, а и не трябва да се вмени
в отговорност на СГС.
Освен това от направената справка по
производството по делото се установява, че ищцата е била предприела
тенденциозно поведение по несъдействане на съда за установяване на фактите по
делото. Така първото заседание на 12.10.2009г. е отложено, тъй като ищцата не е
представила актуален адрес, на който живеят с детето. Пред съда е представено
удостоверение за настоящ адрес от страна на ищцата в о.с.з. на 11.04.2011г.,
като в предходните съдебни заседания ищцата лъжливо е обещавала, че ще го даде
или е давала погрешен адрес, което е саботирало работата на ДСП. Наред с това,
още след първото с.з. ищцата е направила опити да забави производството, като е
поискала отлагането му, поради сл. ангажираност
на проц. представител и невъзможност да назначи друг на негово място. Предходните
съдебни заседания, считано от това на 06.12.2010 г., са отлагани, поради
невъзможност на се изготви социален доклад на ответника, тъй като не е могъл да
бъде открит. Установява се, че заседанието от 11.04.2011 г. е отложено, за да
могат Дирекции „СП" да влязат във връзка с двете страни по делото и да
изготвят необходимите за установяване на обективната истина по делото социални
доклади. В изпратените до съда писмо от Дирекция „СП" р-н М.се установява,
че не са получили съдействие от майката и детето, поради което не могат да
изготвят доклад. Аналогично писмо е получено от Дирекция „СП" р-н Л.,
която установила, че ответникът не живее на територията на р-н Л. Поради това,
съдът задължил страните да се явят в насроченото за 02.02.2012 г. открито
съдебно заседание, включително за довеждане и изслушване на детето, като указал
на страните неблагоприятните последици при липса на съдействие от тяхна страна.
В насроченото съдебно заседание съдът докладва постъпила молба на ищцата Е.Д.
за отлагане на съдебното заседание, а същата отново заема становище за недаване
ход на делото, като не води детето за изслушването му и моли то да не бъде
изслушвано. След това отново прави изявления относно промяна в адреса си, като
отново не го заявява изрично пред съда. Поема ангажимент да заведе детето на
място в Дирекция „СП" в определена дата и час, поради което съдът отлага
заседанието още веднъж и уважава искането на двете страни за ангажиране на
свидетелски показания, на основание чл. 126 ГПК /отм./. На следващото проведено
открито съдебно заседание, ищцата отново е направила доказателствени искания за
ангажиране на свидетелски показания и събиране на допълнителни писмени доказателства,
като е казала пред Съда, цит.: „Държа на доказателствените си искания,
независимо, че делото ще се отложи за есента. Предоставям на съда да определи
дата, с която аз ще се съобразя."(справка стр. 13 от
протокол от о.с.з. от 19.04.2012 г.). Следователно, ищцата е саботирала
съдебното дирене по делото в продължение на близо три години, след което, при
многократните предупреждения, че делото ще бъде решено на база на събраните
доказателства въпреки липсата на съдействие от нейна страна, е предприела
активно поведение по посочване на доказателствени средства, като е била наясно,
че именно нейното поведение е причина за забавяне на делото. В този смисъл
твърденията в исковата молба, че заседанията по делото са многократно отлагани
и то без основание, са напълно неоснователни, което се установи от описаната
по-горе фактическа обстановка по делото. Именно липсата на съдействие и от
двете страни е станала причина за удължената във времето фаза на съдебно дирене
по делото, а не противоправно поведение на съда, за което да бъде ангажирана
отговорността му. Следва да се посочи, че съгласно практиката на ЕСПЧ,
обективирана по делото Ч. и В. с/у Италия, № ***, 4 декември 1995 г., Серия ***,
държавата не отговаря за забавяния, дължащи се на поведението на лицето, което
твърди, че правото му на разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено.
В насроченото през м. Октомври 2012 г. открито съдебно заседание не са се явили
страните Дирекции „СП" С. и Л., които е следвало да дадат становище по
новопредставените доказателства, както и във връзка с извършените процесуални
действия. Наред с това, на ответника е дадена възможност да вземе становище по
новопредставените в о.с.з. писмени доказателства, които обстоятелства в
съвкупност наложили насрочване на поредно заседание. Продължителният период от
време, който са отнели процесуалните действия по делото, е продиктуван именно
от сложността на делото - участието на множество страни, с оглед изясняване на
обективната истина по делото, от поведението на страните - както ищцата, така и
ответникът не са съдействали за изясняване на фактите по делото, като
компетентните органи, в случая Дирекция „Социално подпомагане", са били
многократно подканяни и задължавани от съда за активно съдействие по делото, с
оглед изясняване на фактите по делото и приключването му в разумен срок. В този
смисъл съдът активно, добросъвестно и своевременно е ръководил процесуалните
действия, като е предоставял равни възможности на страните за участие в производството и в
процеса на доказване, поради което не е налице негово противоправно поведение,
за което да бъде ангажирана отговорността на Държавата. Заседанията са
своевременно провеждани, с оглед голямата служебна натовареност на съставите в
С. градски съд, който е най-големият окръжен съд на територията на Република
България, като големият брой заседания е постигнат благодарение на липсата на
процесуална активност на страните по делото, както и липсата им на съдействие с
оглед доказване на фактите по делото.
В случай, че съдът не възприеме тезата, че
производството, водено от всяка съдебна инстанция е отделно и само за себе си,
а разглежда продължителността на производството като едно цяло - пред трите съдебни
инстанции, ответникът твърди, че производството с обща продължителност от 11
години не е било забавено правосъдие по смисъла на КЗПЧОС. Само пред втора
инстанция, делото е било забавено заради поведението на ищцата приблизително с
три години, като такова забавяне е било налице и пред първоинстанционния съд.
Приложение следва да намери и друг критерий, установен от практиката на ЕСПЧ -
брой на съдебните инстанции, гледали делото. Съобразно този критерий,
производството по едно дело, което е приключило още на първа инстанция следва
да е по - кратко от това, което е преминало през инстанционен контрол. В случая
делото е преминало през триинстанционен съдебен контрол, като е било разгледано
във втора и трета инстанция по същество, като на триинстанционен контрол са
подлежали и отделни актове на съда в производството. Инстанционният контрол е
протекъл в рамките на относително кратък период от време, което компенсира
времето, което е отнело делото пред първа инстанция, в рамките на което за първи път
са се разглеждали множество материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Всичко изложено обосновава единствено възможния извод, че общата
продължителност на производството не надхвърля разумната такава. Следва да се
отбележи, че понятието разумен срок не е идентично с понятието кратък срок.
Наред с горното, ответникът възразява, че
ищцата не е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди, като
оспорва и другия елемент от фактическия състав на специалния деликт по ЗОДОВ -
причинно - следствената връзка. Оспорва исковата претенция за обезвреда и по
размер, като несъответстващи на принципа на справедливост, установен с нормата
на чл. 52 ЗЗД, обичайният размер на обезщетенията, присъждани в съдебната
практика за подобни случаи, и действително претърпените от ищцата болки и
страдания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. районен
съд с писмен отговор по подробно изложени съображения изразява становище на
първо място за недопустимост на исковете по чл. 2б от ЗОДОВ, поради
липса на установената в чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ процесуална предпоставка за изчерпването на
административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава трета
"а" ЗСВ, като предвидената уредба регламентира производството по
присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна
част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от
предложения му размер на обезщетение. По
същество по подробно изложени съображения оспорва изцяло исковете по основание
и размер. Пред СРС не е протекло в нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. СРС е един от най
натоварените в страната съдилища, което безспорно се отразява при
администрирането и движението на делата, образувани пред СРС. На следва що
място, счита, за относим и съществен фактът, че съдебното производството по гр.д. № 1400/2003г. на СРС е приключило с
отхвърляне иска на ищцата, т.е. не е налице промяна в съществуващите
обстоятелства, чието възникване да е забавено в резултат на проведеното съдебно
производство. Дори и да се приеме, че е налице забавено производство, то същото
не е довело до промяна в правната сфера на ищцата. Не всяко забавяне, а само
забавяне, довело до продължителност на процеса именно над разумния срок, следва
да се цени от съда като правно релевантно и относимо по съществото на спора.
Наред с горното, ответникът възразява, че ищцата не е претърпяла описаните в
исковата молба неимуществени вреди, като оспорва и другия елемент от
фактическия състав на специалния деликт по ЗОДОВ - причинно - следствената
връзка. Оспорва исковата претенция за обезвреда и по размер, като
несъответстващи на принципа на справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД, обичайният размер на обезщетенията, присъждани в съдебната практика за
подобни случаи, и действително претърпените от ищцата болки и страдания.
По допустимостта:
С определение № 12/06.01.2020г. по ч.гр.д.№
2870/2019г. на Софийския апелативен е даден положителен отговор за допустимостта
на исковата молба и на производството по наставящото дело, които указания на
въззивния съд са задължителни за първоинстанционния съд, поради което настоящия
състав на съда не обсъжда този въпрос.
Доказателствена
тежест:
Предмет на
доказване от ищеца по иска с пр. осн. чл. 2б, ал. 1 и 2 ЗОДОВ са конкретните
обстоятелства – свързани с твърдените претърпени неимуществени вреди и техният действителен вид и
размер, причинени на пострадалия ищец в следствие и пряка причинна връзка от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок
съгласно чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, а от
там и за обезщетение на причинените от това вреди, съгласно общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД
и с критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ: обща продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Ответниците следва да установят фактите, на
които основават своите възражения, като установят, обстоятелствата, оборващи твърдените от ищеца обстоятелства
за наличието на елементите от правопораждащия отговорността по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ фактически състав.
По
доказателствените искания:
Представените
от с исковата молба документи са допустими и относими и следва да бъдат приети
като доказателства по делото, по която причина и следва да се даде възможност
на ищцата за ангажиране на исканите гласни доказателства за установяване на
твърдените обстоятелства, тъй
като също касаят факти от предмета на доказване в производството. Следва да се изиска за прилагане гр. д. № 1400/2003г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 82-ри състав.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото
документите, представени с исковата молба, подробно описани в същата.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата за ангажиране на един свидетел – при
довеждане в първото съдебно заседание, за установяване на претърпените от
ищцата душевни болки и страдания, като на осн. чл. 156, ал. 2, вр. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ищцата в 3-дневен срок от връчване на
определението да представи писмена молба, в която да посочи трите имена на
свидетеля.
ДА СЕ ИЗИСКА гр. д. №
1400/2003г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82-ри състав.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в
мотивите на определението като УКАЗВА на
страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на проект за
доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който при липса
на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл.
146, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
заседание на 19.08.2020 г. от 13,30 часа, за когато да се призоват страните, като
на страните им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговорите на ответниците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: