№ 1087
гр. София, 07.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603120 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 396 ГПК вр. чл. 72, ал. 1 НПК.
Образувано е по протест на Софийска районна прокуратура /СРП/ срещу
определение на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение състав
133 състав от 17.07.2021 г. по НЧД № 10216/2021 г., с което е оставено без
уважение искането на СРП за налагане на обезпечителна мярка запор върху
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № СВ *******,
собственост на М.Ж.П. – обвиняем по ДП № 1576/2020 г. по описа на 6 РУ-
СДВР, пр. пр. № 32774/2020 г.
В протеста се твърди, че определението на СРС е неправилно, тъй като
са налице предпоставките по чл. 53, ал. 1 б. „а“ НК, а именно автомобилът е
вещ, която е послужила за извършване на престъпление и принадлежи на
обвиняемия, поради което подлежи на отнемане. Иска се да бъде наложена
обезпечителна мярка „запор“, с оглед осуетяване на възможността
обвиняемият да извърши разпоредителни действия с посоченото МПС.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на в
протеста, доказателствата по делото и, като извърши цялостна служебна
проверка на атакуваното определение, намира следното:
1
Протестът се явява допустим, доколкото е подаден от легитимирана
страна, в срок и срещу акт, подлежащ на контрол:
Въззивният съд, споделя изцяло становището на първоинстанционния
такъв за неоснователност на искането на СРП за допускане на обезпечение,
като противно на доводите на държавното обвинение намира, че
разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК е неприложима за престъплението по
чл. 343б НК. Съгласно чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, независимо от наказателната
отговорност, отнемат се в полза на държавата вещите, които принадлежат на
виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на
умишлено престъпление. Съдът намира, че при деянието по чл. 343б НК
управляваният от дееца автомобил не е средство на престъплението, поради
което не подлежи на отнемане в полза на държавата при условията на чл. 53,
ал. 1, б. „а“ НК.
Обект на престъпление е общественото отношение, което се защитава с
конкретното престъпление, а средство за извършване на престъплението е
всичко онова, чрез което се въздейства върху обекта на престъплението и
същият се уврежда. Средствата са поначало нещо външно, което не
характеризира обекта на посегателство, т.е. общественото отношение не
зависи от тези средства. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е
регламентирано в глава ХІ, от НК – „Общоопасни престъпления", раздел ІІ –
„Престъпления по транспорта и съобщенията“. Съгласно тази разпоредба,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с
лишаване от свобода от 1 до 3 години и с глоба от 200 до 1 000 лева. Т.е.
престъплението има за непосредствен обект обществените отношения,
свързани с безопасността при управление на МПС.
МПС, с което е извършено престъпление по чл. 343б НК, никога не може
да е вещ по смисъла на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като нито е било
предназначено, нито е послужило за извършване на престъплението, защото
не е използвано пряко и непосредствено, като оръдие или средство за
осъществяване на състава на това престъпление. То не е средство за
извършване на престъплението и с оглед заложеното в ТР № 18/77г. на ВС,
2
според която „средствата (оръдията) за извършване на престъплението са
извън обществените отношения, които престъплението уврежда, и не са
елемент на последното“. В случая, управляваното МПС при извършването на
престъпление по чл. 343б НК не е извън обществените отношения, които
престъплението уврежда, а е негов елемент.
За пълнота, съдът ще посочи, че МПС при престъплението по чл. 343б,
ал. 1 НК не би подлежало на отнемане в полза на държавата и на другите,
основания, предвидени в чл. 53 НК. Така, неприложима по отношение на
управляваното МПС при престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК се явява
разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „б“ НК, тъй като в особената част на НК не е
предвидено отнемане на предмета на престъплението. Не са налице и
условията на чл. 53, ал. 2, б. „а“ и б. „б“ НК, тъй като притежаването на МПС
не е забранено, а същото не се явява и придобита облага в резултат на
извършеното престъпление.
С тези съображения въззивният съд намира, че определението на СРС е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 396 ГПК вр. чл. 72, ал. 1 НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно
отделение 133 състав от 17.07.2021 г. по НЧД № 10216/2021 г., с което е
оставено без уважение искането на СРП за налагане на обезпечителна мярка
запор върху лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № СВ
*******.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3