№ 9680
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110149870 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответникът
като потребител на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Възраждане, адрес, е
обвързан от Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови
нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
на ответниците топлинна енергия, а потребителят не са заплатил дължимата цена размер
5396.55 лв.– главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата в размер на 682.23
лв. лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 14.06. 2022 г., такса дялово разпределение
в размер от 53.58 лв. за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. и мораторна лихва в размер на
10.88 лв. за периода 01.07.2019 г. до 14.06. 2022 г. Правния интерес от предявения
установителен иск за дължимост на посочените суми при посочени в исковата молба квоти
ищецът обосновава с депозирано в срок възражение срещу издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№34800/2022 г. на СРС, 169 състав. Претендира законната лихва от
датата на заявлението до окончателното плащане, както и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който единствено оспорва наличието на
облигационна връзка между страните, прави възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „фирма” ООД.
1
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Представени са съобщения към фактури относно процесния период.
Представено е извлечение от сметки по месеци за процесния период.
Представен е протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение.
Представено е удостоверение от СО-Район Възраждане относно идентичност на адрес и
уведомително писмо.
Представен е нотариален акт №91/24.09.1998 г. за дарение на недвижим имот, от който е
видно, че К.К.К. е дарил процесното собствено му жилище на ответника, при запазване
право на ползване до края на живота му.
Изготвена по делото и приета е справка по Наредба №14/2009 г., от която се установява,
че К.К.К. е починал на 21.02.2010 г.
Представен е договор между „фирма“ ЕАД и фирма за дялово разпределение.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от
„фирма“ ЕАД на потребители в гр. София.
Предстaвени от третото лице помагач са индивидуални справки от изравнителни сметки
за процесния период, документи за отчет, документ относно сертификация на уредите за
дялово разпределение
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
С определение от 09.03.2023 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че ищецът е доставил на процесния имот топлинна енергия на
посочената в исковата молба стойност, която сума не е платена.
Съдът приема, че собственик на процесния апартамент през процесния период е именно
ответникът. Това обстоятелство се установява от представения по делото и неоспорен
2
нотариален акт за дарение и справка с данни за смърт на дарителя, запазил правото си на
ползване на апартамента до края на живота си. Следователно между ответника, като
собственик на процесния имот, и ищеца съществува договорно правоотношение със
съдържание задължение на „фирма, да достави на адрес гр. София, общ. Възраждане, адрес
топлинна енергия, срещу задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството му
на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ.
В законоустановения срок ответникът е направил възражение за изтекла погасителна
давност. Задължението му за заплащане на консумираната топлоенергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези
задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.
Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в от 2014 г., които са
обнародвани във вестник Дневник на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г. /, купувачът е длъжен
да заплаща месечната сума за топлинна енергия и стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна
сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет
страницата на продавача. По делото обаче не са представени доказателства за това. При това
положение, ако се възприеме, че погасителната давност е започнала да тече в срока по чл. 33
от ОУ/2014/, то следва да се приеме, че предвид изложеното в конкретния казус, давност
изобщо не е започвала да тече и тези вземания не са погасени по давност.
При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в
конкретния случай, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Цитираните разпоредби от
закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. В случая моментът на
публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача, доколкото е
обвързан единствено с действията на кредитора и е поставен в зависимост единствено от
неговото поведение, а именно кога ще бъде публикувана въпросната обща фактура, е
относим единствено към определяне на моментът, в който длъжника изпада в забава за
изпълнение на задълженията за вземанията, включени в съответния отчетен период, т. е този
момент е определящ за датата, от която следва да се начислява обезщетението за забавено
плащане. С извършване на действия по публикуване на общата фактура на своята интернет
страница дружеството-продавач извършва действия по отправяне на покана до длъжника за
изпълнение на задълженията за заплащане на вземанията, включени в съответния отчетен
период, като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение длъжника изпада в забава след покана. При тази хипотеза, когато няма
3
определен ден за изпълнение на задължението, а изпращането на покана за изпълнението му
поставя длъжника в забава, погасителната давност започва да тече от момента, в който е
възникнало вземането. Съдът приема, че вземанията на продавача за цена на топлинна
енергия за всеки месец, включен в съответния отчетен период, възникват след извършване
на доставката на топлинна енергия за съответния месец, т. е. те възникват от 01 число на
месеца, следващ периода на извършване на доставката.
Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – в
случая от 29.06.2022 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 29.06.2019 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност биха били
вземанията за главница по всички фактури до месец май 2019 г. включително. Вземането по
фактурата за месец юни 2019 г. е станало изискуемо от 01.07.2019 г. и не е погасено по
давност. Поради изложеното съдът намира, че се дължат претендираните суми за периода
юни 2019 г.- май 2021 г., или сума в размер на 5315.57 лв.
Видно от писмените доказателства за същия период е начислена сума за дялово
разпределение в размер на 51.42 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване
на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които са
приложими за процесния период, посочен от ищеца, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-
дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите
условия от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Както бе посочено и по-
горе липсват доказателства от ищеца за публикуване на задължението по общата фактура за
конкретния абонатен номер и топлоснабден имот. Поради това искът за мораторната лихва
за забава, начислена върху задълженията за доставена и незаплатена топлинна енергия за
4
исковия период, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят 214.17 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че
К. К. К., ЕГН ********** с адрес София, общ. Възраждане, адрес дължи на „фирма” ЕАД,
ЕИК *****, гр. София, ул. „адрес, сумата от 5315.57 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. Възраждане, адрес, за периода
м.06.2019 г. м.май.2021 г., както и 51.42 лв. сума за дялово разпределение за същия период,
ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г. до окончателното погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма” ЕАД, ЕИК *****, гр. София, ул. „адрес, срещу К. К.
К., ЕГН ********** с адрес София, общ. Възраждане, адрес иск за сумата над 5315.57 лв.
до пълния предявен размер за периода 05.2019 г. както и за сумата над 51.42 лв.,
представляваща такса дялово разпределение до пълния предявен размер за м.май 2019 г.
като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма” ЕАД, ЕИК *****, гр. София, ул. „адрес, срещу К. К.
К., ЕГН ********** с адрес София, общ. Възраждане, адрес по реда на чл. 422 ГПК иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата 682.23 лв. лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 14.06. 2022 г., и мораторна лихва в размер на 10.88 лв.
за периода 01.07.2019 г. до 14.06. 2022 г.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН ********** с адрес София, общ. Възраждане, адрес да заплати
на „фирма” ЕАД, ЕИК *****, гр. София, ул. „адрес на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
214.17 лв. разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН ********** с адрес София, общ. Възраждане, адрес да заплати
на „фирма” ЕАД, ЕИК *****, гр. София, ул. „адрес на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
5
151.02 лв. разноски в заповедното производството, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „фирма” ООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6