МОТИВИ: НОХ
дело № 177 / 2014г.
Подсъдимият А.Х.И. ***,
е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, предл. 1 във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място
подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият И., чрез процесуалния си представител, прави искане за съкратено
съдебно следствие на основание чл.
371 т.1 от НПК, като
изразяват съгласие да не се
извършва разпит на всички свидетели и на вещото лице, като при постановяване на
присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертно
заключение от досъдебното производство. В разпита си пред съда
подсъдимият не се признава за виновен, като обяснява, че е стрелял с
пистолета за да спре приближаващия се към него св. В., от който се уплашил- пострадалия го предизвикал с поведението си. Не бил употребил изразите: „ще
те гръмна, ще те убия”.
Съдът, като прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.04.2013 г. около 10:45 часа свидетелят В. *** за да зареди
хранителния си склад, находящ се в гр. Кърджали. Управлявал
лекотоварен автомобил – марка „Мерцедес”, модел „Спринтер”
с рег. № К0924АК, като в автомобила пътувал и св. Х. – на предна дясна седалка.
На главен път I-5 до спирката на с. Патица бил
изпреварен от лек автомобил марка „Опел” с рег. № К7289АХ, управляван от подс. А.И., който възпрепятствал при това изпреварване и
прибиране в лентата си за движение, нормалния ход на буса,
предвид възможността да предизвика ПТП между двата автомобила. В колата на подс. И., на задната седалка, се возил св. И.. Между
двамата водачи при това изпреварване се разменили жестове. Продължили да карат
един след друг. Така, до бензиностанцията след с. Черноочене, когато лекия
автомобил се изравнил – движейки се в лявата лента – с микробуса /същия в
дясната лента/ и през отворения прозорец на буса св. В.
„поискал сметка” за маневрите на водача на автомобила. Подсъдимият И. задминал буса и се движил пред него, като след с. Черноочене, на
разклона за гр. Асеновград, след като завил подс. И.
спрял колата си. Зад него на около 5-20 м. спрял св. В., за да изяснят спора
помежду си. Без да слиза от буса, св. В. свалил
прозореца на вратата си и попитал приближилия се водач на „Опела”-а – подс. И. за причините за поведението му. Разменил реплики с
подс. И., който му казал, че ще го пребие и
същевременно се върнал до колата си, взел газовия пистолет марка „Zoraki-M906” с № 001623 и произвел изстрели /най-малко два/
със същия насочени съм В., ритайки шофьорската врата на микробуса. Св. В. помислил
пистолета за боен и двамата със свидетеля Х. се снишили към пода на буса. Поради това, че други идващи автомобили започнали да
сигнализират с клаксоните си, предвид това че микробуса на св. В. бил на
платното за движение, подс. И. отишъл до колата си,
качил се в нея и потеглил в посока с. Комунига.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда, позовавайки
се най- вече на показанията на св. Х., които съдът намира за обективни с оглед
незаинтересоваността му от изхода на делото- свидетелят по време на показанията
си не работи във фирмата на пострадалия, както и на другите доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, които го подкрепят. Така обективираната чрез действия- произведените изстрели,
насочени към буса, в който бил свидетелят В., закана
с убииство е била възприета от него като заплаха,
която реално и обективно е в състояние да бъде осъществена, предвид характера
на огнестрелното оръжие, употребените изрази помежду им, цялостното поведение
на подсъдимия, който идвайки до автомобила започва да рита шофьорската врата.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал съдържанието на заканата и че тя е
възприета от заплашения като действителна заплаха, защото само той, към този
момент, е знаел, че пистолета е газов.
Така
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 144,
ал.3 предл. 1 във вр. с
ал.1 от НК, по който текст следва да бъде признат за виновен и
осъден.
При определяне на
наказанието и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в чл.54 от НК –
принципите за законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени
следното:
- обществената
опасност на деянието е типична за този вид престъпления, засягащи обществените
отношения, свързани със свободно формиране на волята на личността, както и
сигурността за живота и здравето на човека.
- обществената
опасност на подсъдимия: от една страна се касае
за млад човек с чисто съдебно минало, от друга, И. не се ползва с добри
характеристични данни по местоживеене, липсва критично отношение към
извършеното.
С
оглед на изложеното съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния, предвиден в текста
на закона размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. С оглед
липсата на формални пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК и възможността
подсъдимия да се поправи и превъзпита без да бъде отлъчван от свойствената му
социална и семейна среда, наказанието лишаване от свобода следва да бъде
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Така
наложеното наказание по вид и размер напълно отговаря на извършеното и ще осъществи
изцяло целите на личната и генерална превенция на закона.
По
отношение на обвинението по чл. 144 ал.3 във вр. с
чл. 26 ал.1 от НК, съдът намира, че не се събраха убедителни доказателства,
освен твърденията на пострадалия, за насочване на пистолет до бензиностанцията
на с. Железник, както и за употребените изрази: „Ще те гръмна”, „Ще те убия”,
по което обвинение подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
За да стигне до този извод съдът взе предвид показанията на свидетеля- очевидец
Х., който е бил през цялото време в непосредствена близост до пострадалия, но
не е видял, преди описания по- горе случай, подсъдимият да е насочвал пистолет
към пострадалия, нито е чул конкретните изрази. Чул е добре, че двамата си
разменят обидни и заплашителни реплики, но не и заплахи за убииство.
Видял е как подсъдимият слиза от автомобила си и с насочен пистолет тръгва към
тяхната кола, като възпроизвежда два изстрела.
На
основание чл. 53 ал.1 б.”а” от НК оръжието- газов пистолет, послужил за извършване
на престъплението, следва да бъде отнет в полза на държавата, а удостоверението
за уведомление- да се върне на подсъдимия И..
Водим от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
Председател: