Решение по дело №8161/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 176
Дата: 20 януари 2022 г. (в сила от 5 февруари 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20215330208161
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. П., 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
в присъствието на прокурора Св. Г. Н.
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330208161 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата М. Й. Р., родена на ****г. в гр.П., живуща в
гр.П., ****, български гражданин, омъжена, със средно образование,
работеща, неосъждана, ЕГН: ********** за ВИНОВНА в това, че на
09.07.2020 г. в гр.П., не е положила достатъчно грижи за гръбначно животно,
намиращо се под неин надзор –куче, порода „ американски старфордширски
териер“, в резултат на което то е причинило на С.П.В. средна телесна повреда,
изразяваща се в обезобразяване на други части на тялото – на горен ляв
крайник, поради което и на основание чл.325в, ал.1 от НК вр. чл.78а, ал.1 от
НК я ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като й
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда/
лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обв. М. Й. Р. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР - П. сумата от 429,20 /четиристотин
двадесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева, направени в хода на
досъдебното производство разноски по делото.
1
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ N 176/20.01.2022г., постановено по
АНД № 8161/2021г. по описа на ПРС, VI н. с.

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу М. Й. Р.
– ************, с ЕГН: ********** за това, че на 09.07.2020 г. в гр.Пловдив,
не е положила достатъчно грижи за гръбначно животно, намиращо се под
неин надзор – куче, порода „американски старфордширски териер“, в резултат
на което то е причинило на С.П.В. средна телесна повреда, изразяваща се в
обезобразяване на други части на тялото – на горен ляв крайник –
престъпление по чл.325в, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Пловдив
поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага обвиняемата да бъде
призната за виновна. Счита, че фактическата обстановка, описана в
постановлението, се доказва по категоричен начин, поради което моли Съда
да освободи от наказателна отговорност обв.Р., като й наложи
административно наказание глоба в минимален размер.
Защитникът на обв.Р. – адв.М. също счита, че обвинението е доказано
по категоричен начин и моли Съда да наложи минимално наказание на обв.Р..
Навежда твърдения, че обвиняемата е приела да разходи кучето, което е
собственост на дъщеря й, като след инцидента се е опитала да се притече на
помощ и да отдръпне кучето. Моли за минимално наказание, тъй като
обвиняемата получава минимално възнаграждение.
Обвиняемата М.Р. се признава за виновна, изказва искрено съжаление
за стореното и моли за по-леко наказание.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното
от фактическа и правна страна:

М. Й. Р. е ************, с ЕГН: **********.

Обв.М.Р., заедно с дъщеря си Й.Р. отглеждали куче порода
„американски старфордширски териер“ в гр.Пловдив. Обв.М.Р. била посочена
като негов собственик в паспорта на кучето, а дъщеря й била посочена като
такъв в Удостоверение на Община Пловдив за регистрация на домашно куче.
На 09.07.20г. около 9.30-10.00ч. обв.М.Р. извела на разходка кучето,
порода „ американски старфордширски териер“. Тя била наясно, че съгласно
чл.11,ал.1, т.1 и т.2 от Наредба за овладяване популацията на
безстопанствените кучета и котки, и регламентиране на отглеждането на
1
домашни кучета и котки на територията на Община Пловдив, „На обществени
места собственикът, водачът или стопанинът на куче –домашен любимец е
длъжен“: т.1 „ Да предотврати всякаква проява на необоснована агресия на
кучето-домашен любимец и да не допуска ситуации, застрашаващи живота
или здравето на хора и животни“, т.2.“ Да не оставя кучето-домашен любимец
без надзор и да осигурява постоянен и непосредствен контрол върху
поведението му“. Обвиняемата била запозната и че съгласно чл.13,ал.1 от
същата наредба кучетата от порода старфордширски териер, трябва да бъдат
разхождани с неразтеглив повод до 1,5м. и с намордник“.
Въпреки тези изисквания, обс.М.Р. била извела кучето само с повод, но
без поставен намордник. Движели се по ул.“Златорог“ в гр.Пловдив, до № 4,
където имало обособен парк. В същото време срещу тях се приближавала
св.С.В.. В момента, в който същата се разминавала с обв.Р. и воденото от нея
куче, последното внезапно скочила върху св.В. и я захапало за лявата ръка в
областта на предмишницата. Кучето я съборило на земята, захапало я за левия
крак, а после и за гърба. Св.В. изпитала силни болки. Обвиняемата дърпайки
кучето успяла да го отдели от св.В., след което тръгнала в неизвестна посока.
На място пристигнали полицейски екип и екип на Спешна медицинска
помощ. С линейка св.В. била откарана в УМБАЛ „Св.Георги“ в гр.Пловдив,
където под пълна анестезия оперативно били зашити раните й на лявата ръка
и левия крак. Била изписана от посоченото болнично заведение на
15.07.2020г. Продължила да ходи на превръзки на раните си и да приема
обезболяващи.Тъй като се налагало присаждането на кожа на мястото, където
била ухапана от кучето в лявата предмишница (понеже без това зарастването
на раната не би било възможно да приключи), на 31.08.20г. била приета в
клиника по естетично-възстановителна и естетична хирургия при УМБАЛ „
Св.Георги“ гр.Пловдив. Оперативно й била присадена кожа на посоченото
място и била изписана на 02.09.20г. Около месец след това продължила да
ходи на превръзки, трудно движела лявата си ръката си, на която имала голям,
груб белег, който изцяло променил естетичния вид на посочения горен
крайник.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства – обясненията на
обвиняемата М. Й. Р., дадени в хода на досъдебното производство, както и от
показанията на свидетелите Й.В.Р.., В.М.В. Г.Н.П., Н.Г.П. и С.П.В. дадени в
хода на досъдебното производство, както и от приложените писмените
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал. Съдът
кредитира изцяло обясненията на обвиняемия и показанията на цитираните
свидетели като обективни, пълни, хронологично изложени и кореспондиращи
както помежду си, така и с останалите писмени доказателства по делото.
В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-
медицинска експертиза, от чието заключение се установява, че в резултат от
2
ухапванията от кучето пострадалата С.В. е получила: рани от ухапване от
куче в областта на гърба, левия горен крайник и лявото бедро. Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърди, тъпо-
ръбести предмети, условие при каквото има при ухапване от куче и е
възможно по начин и време да са възникнали от инцидента, предмет на
настоящото производство. Тези увреждания са причинили разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 ПК. В последствие пострадалата е
била втори път по повод гранулираща рача с тъканен дефект в областта на
лява предмишница. Причината за това е липсата на кожа вследствие
ухапването от куче. Извършена е била пластика. Такава рана след
зарастването ще представлява голям, груб белег, който решително и до края
на живота ще промени нормалния анатомичен вид па крайника. Предвид на
това вещото лице приема, че е осъществен медико-биологичният признак –
обезобразяване па други части от тялото по смисъла на чл. 129 НК.
В хода на досъдебното производство е била назначена допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че
описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди
тьпо-ръбести предмети, каквито са зъбите на куче. Вследствие на захапката с
голяма сила, са разкъсани и откъснати меки тъкани, други са били умъртвени.
В случаите на кожен дефект раните зарастват вторично. Това означава
регенериране с разрастване на съединителна тъкан и спителизиране на
същата. Така се получават големи, груби белези с неравен релеф, различен от
околната кожа цвят, нерядко и с разрастване па келоиди. Такива белези
решително и завинаги променят нормалния анатомичен вид на засегнатата
област, без възможност организмът да ги заличи, което ги квалифицира кат о
обезобразяване. Понятието обезобразяване не е медицинско, а естетично,
общочовешко понятие. То включва два критерия: медико-бпологичен
(морфологичен) н естетичен. В първоначалната експертиза вече били
изтъкнати морфологичните страни на уврежданията и последиците от тях -
локализация, прогноза и доколко изменят нормалния анатомичен вид па
засегнатите е области.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещото лице като пълни,
обективни и компетентно изготвени, с оглед специалните знания на вещото
лице и поставените му задачи.
При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа
обстановка по делото, Съдът прави извода, че обвиняемата М. Й. Р. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
чл.325в ал.1 от НК за това, че на 09.07.2020 г. в гр.Пловдив, не е положила
достатъчно грижи за гръбначно животно, намиращо се под неин надзор –
куче, порода „американски старфордширски териер“, в резултат на което то е
причинило на С.П.В. средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване
на други части на тялото – на горен ляв крайник.
От обективна страна се събраха достатъчно категорични доказателства,
3
от които се установява, че обв.Р. е полагала грижи за гръбначно животно –
куче, порода „американски старфордширски териер“, като в деня на
инцидента животното е било под неин надзор. Обв.Р. е била наясно с
нормативната уредба на Община Пловдив, както и задълженията си, че при
извеждане на животното на разходка е следвало да го води на къс повод и с
намордник. В деня на инцидента обаче обв.Р. е извела животното само с
повод, без намордник. От доказателствата по делото се установява по
категоричен начин, като обвиняемата не оспорва, че при разминаване с
пострадалата С.В., кучето е било близо до нея, при което внезапно е скочило,
нападнало е пострадалата и в следствие на ухапванията на кучето на
пострадалата е била причинена средна телесна повреда – обезобразяване на
горен ляв крайник. Повредата се квалифицира като средна, тъй като
съществено засяга анатомичния вид на горния ляв крайник, което остава
завинаги. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин,
че обв.М.Р. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по
чл.325в ал.1 от НК, тъй като не е положила достатъчно грижи за гръбначно
животно, което е било под неин надзор и последното с действията си е
причинило средната телесна повреда на пострадалата.
От субективна страна формата на вината е евентуален умисъл. Обв.М.Р.
е разбирала свойството и значението на извършеното от нея, съзнавала е
общественоопасния характер на деянието, а именно че следва да положи
грижи за гръбначното животно, предвиждала е общественоопасни последици
и е допускала настъпването им, тъй като е водела животното без намордник
на обществено място с други хора. Така е постигнала вредоносния резултат на
престъплението, за което е предаден на съд.
За извършеното от обвиняемата М. Й. Р. престъпление по чл.325в ал.1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с
пробация и с глоба до пет хиляди лева. Видно от приложената по делото
справка за съдимост обв.Р. не е осъждана, не е освобождавана по реда на чл.
78 А от НК и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
които да подлежат на възстановяване. Предвид това са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл.78А, ал.1 от НК,
като Съдът счита, че обв. М.Р. следва да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й се наложи административно наказание глоба. При
индивидуализация размера на така посоченото наказание Съдът отчита
всички обстоятелства по делото – чистото съдебно минало, материалното
положение, изказаното искрено съжаление за извършеното, които следва да
бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха констатирани. С оглед на така
изложеното Съдът счита, че най - справедливо е да й се определи и наложи
наказание ГЛОБА ориентирана в минималния предвиден в закона размер, а
именно – 1000 /хиляда/ лв. По този начин целите на наказанието ще се
изпълнят, като обвиняемата ще има възможност да преосмисли поведението
си и да се поправи, предвид фактът, че с наложеното наказание ще бъде
4
ограничена да разполага с финансови средства.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5