Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр. Бяла, 07.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав, в
публично съдебно заседание на седми юни, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
при
секретаря ПЕНКА ЦАНКОВА и с участието на
прокурора ИВА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от председателя НАХД № 172
по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 4 и сл. от
Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.
Производството е образувано по повод акт за
констатиране проява на дребно хулиганство, съставен на С.Н.М., ЕГН **********,***.
С акта е констатирано, че на 01.06.2017г., около
13,40часа, в гр.Д. М., обл.Р.,
бул.“Б.“, пред магазин за дрехи, нарушителят е извършила проява на дребно
хулиганство, като отправял обидни думи и псувни по адрес на намиращите се пред
магазина М.А. и сестра му А.А. безпричинно, нанасял удари с ръце в областта на
тила и удари с крак в областта на таза на М.А..
Нарушителят дава пред съда
подробни обяснения по случая и не се признава за виновен. Заявява, че действително
е хванал за тениската А. и го дръпнал, като искал да разбере защо се е заканвал на
дъщеря му. Отрича да е дърпал св.А., за да го вкара в
автомобила си, да го е удрял, както и да е псувал някого.
Районна прокуратура – гр. Бяла, надлежно уведомена,
съгласно чл. 5, ал.2 от УБДХ, са изпратили представител.Последният счита, че
нарушителят е извършител на проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и
пледира да му бъде наложено наказание глоба..
След преценка поотделно и в
съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нарушителят С.Н.М. е на 39години, с основно
образование, женен, неосъждан, не работи на трудов договор, ЕГН **********.
На 01.06.2017г., около обяд,
св.Н.-дъщеря на нарушителя, се намирала пред
училището, в което учела-СОУ Св.св.Кирил и Методий“ гр.Д. М., като изчаквала своя приятелка, която била отишла
до магазина. В този момент пред училището спрял л.а. „БМВ“ , управляван от св.А., в който била и сестрата на св.А.-св.А.. Двамата слезли от автомобила и се приближили до св.Н.. Там била и сестра им-св.К.А.
и приятелката й св.И., които също учели в това
училище. Св.К.А. посочила на св.А.
св.Н., като момичето, което я закачало, тъй като
предния ден двете имали спречкване, при което св.К.А.
предупредила св.Н., че ще извика батко си-св.А.. Последният казал на св.Н.,
че ще й удари един шамар, на което последната не отвърнала и тръгнала по пътя
да се прибира. С автомобил „БМВ“ потеглили св.А., св.А., св.К.А., св.И.. В един момент, вървейки по тротоара, св.Н. видяла как св.А. засилил
автомобила към нея и спрял на много близко разстояние от нея, като й
извикал:“Искаш ли сега да те блъсна или да те вкарам в колата“, след което
потеглил. Св.Н. звъннала по телефона на баща
си-нарушителя М. и му заявила, че момче с автомобил я закача и иска да я качи в
автомобила. Съобщила също номера и марката на автомобила. Нарушителя тръгнал
към центъра на града с автомобила си, като взел и св.Н..
Същата видяла св.А. пред магазина на центъра и го
посочила на баща си. Нарушителят слязъл от автомобила и попитал св.А. какво иска от дъщеря му и че е дошъл да се разберат,
като го хванал за тениската и го дръпнал. Св.А. му казал “Какво искаш ти бе“ и се отдръпнал, но
в този момент св.А. започнал да вика:“Полиция,
полиция“ На място били св.К.А., св.И.
и св.А.. Нарушителя потеглил с автомобила си, но по
пътя видял полицейски служители, на които обяснил, че заплашват дъщеря му. На
място, пред магазина, също дошли полицейски служители, на които намиращите се
там свидетели обяснили, че нарушителят е дърпал и удрял св.А.
в областта на тила и седалището, опитвал се да го вкара в автомобила си.
От подробните обяснения на
нарушителя и свидетелските показания, съдът достига до следните правни изводи:
Не
се установи по делото М. да е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.1, ал.2 от УБДХ. Липсват по делото безспорни
доказателства за извършена от сочения за нарушител непристойна проява, изразена
в употреба на псувни и нанасяне на удари на публично място. Разпитаните по
делото свидетели св.А., св.А.,
св.К.А., св.И. и св.А. излагат изключително противоречиви твърдения относно
фактите и обстоятелствата от предмета на доказване, за да може да се изведе по
несъмнен и категоричен начин осъществяване на проява на дребно хулиганство по
смисъла на УБДХ. Освен това предвид роднинската връзка между тези
свидетели-брат и две сестри, както и близка приятелска такава между св.К.А. и св.И., които са и
малолетни лица, за което съответно на осн. чл.140 ал.4 от НПК им е разяснена от
съда единствено необходимостта да дадат правдиви показания, без отправяне на
предупреждение за отговорност, както и близката приятелска връзка между св.А. и св.А., навеждат на явната
заинтересованост и пристрастност на тези свидетели за изхода на делото, а от
там и до съмнения за тяхната изначална
достоверност. От показанията на св.Данев също не могат да се изясняват
значимите за установяването на обективната истина обстоятелства, тъй като
същият не е очевидец на инкриминираната на нарушителя непристойна проява, а
само пресъздава доведените до неговото знание твърдения на свидетелите.
Действително същият е видял разкъсаната тениска на св.А.,
но не е видял следи от наранявания по шията, за които твърдят св.А. и св.А.. Нарушителят от своя страна също не отрича, че е
хванал св.А. за тениската и го дръпнал. Но тъй като св.А. също се отдръпнал, е напълно възможно същата да се е
скъсала от поведението на двамата. Това обаче не представлява непристойна
проява от страна на нарушителя и не може да се обвърже с умишлено поведение от
страна на нарушителя да скъса тениската на св.А.. От
друга страна е налице пълно съответствие между показанията на св.Н. и обясненията на нарушителя относно заплашителното
поведение на св.А. спрямо св.Н.
и отправените й закани за саморазправа, в резултат на които е последвала реакцията на нарушителя да поиска
обяснение от св.А. за неговото поведение.Следователно
не е доказано наличието на субективния елемент- хулигански мотив на нарушение
по посочения текст от указа, а се касае за напълно обяснима с оглед конкретните
обстоятелства реакция на родител за защита на непълнолетното си дете.
Съгласно чл. 1, ал.2 от УБДХ
дребно хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в
употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред
повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на
властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни
действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята
по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325
от Наказателния кодекс. Предвид по-ниската си обществена опасност от
хулиганството по НК, дребното хулиганство е административно нарушение по
смисъла на чл.6 ЗАНН. Според цитираната разпоредба на УБДХ проявите на дребно
хулиганство са конкретизирани в три групи: употреба на ругатни, псувни или
други неприлични изрази на публично място пред повече хора; оскърбително
отношение към гражданите или органите на властта или на обществеността;
скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият
ред и спокойствие. За да е осъществен състав на дребно хулиганство, следва да е
извършено деяние, което с оглед своите обективни и субективни признаци, да
попада към една от посочените групи.
В конкретния случай по
делото това не бе установено по несъмнен и безспорен начин. В този смисъл и
след като не е налице деяние, което да осъществява обективните и субективните
признаци на състава на дребното хулиганство, очертани в разпоредбата на чл. 1,
ал. 2 УБДХ, не е налице и визираното административно нарушение, за което следва
да бъде наложено едно от наказанията по чл. 1, ал. 1 от същия указ.
Ето защо, съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал.1, б. "в" от УБДХ С.Н.М. следва да бъде
признат за невиновен и оправдан по вмененото й в АКПДХ деяние.
Водим от горното и на
основание чл. 6, ал.1, б. "в", във връзка с чл.1, ал.1 от УБДХ, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА С.Н.М., ЕГН **********,***, ЗА НЕВИНОВЕН в
това, че на 01.06.2017г., около 13,40часа, в гр.Д. М.,
обл.Р., бул.“Б.“, пред магазин за дрехи е извършила
проява на дребно хулиганство - да е отправял обидни думи и псувни по адрес на
намиращите се пред магазина М.А. и сестра му А.А. безпричинно, да е нанасял удари
с ръце в областта на тила и удари с крак в областта на таза на М.А., поради
което и на основание чл.1, ал.1, във връзка с чл. 6, ал. 1, б. "в" от
УБДХ, го ОПРАВДАВА по констатираното с Акт № Р-4121 от 02.06.2017г. от органите
на РУП – гр.Две могили нарушение.
Решението не подлежи на обжалване.
Копие от решението да се връчи на Началника на РУ –
гр.Две могили и на РП – Бяла за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/