Р Е Ш Е Н И Е №260002/5.1.2021г.
гр.Ямбол, 05.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, Наказателно
отделение, VІІ-ми състав в публично заседание на шести ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Невена Несторова
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 466 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД,
със седалище и адрес на управление:
гр.Я***, представлявано
от управителя .С Н.Б. против Наказателно постановление
№ *** г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-Б. в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателят
на основание чл.185, ал.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение
на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Със жалбата се прави искане за отмяна на наказателното
постановление. Сочи се, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните и материалните правни норми. По-конкретно се
излага, че в наказателното постановление е налице вътрешна противоречивост относно субекта на нарушение,
доколкото в обстоятелствената
му част е посочено, че е извършено от физическо лице, а е наложена
имуществена санкция на дружеството-жалбоподател.
Излага се, че е налице и противоречие
между фактическото описание на нарушението
и посочената за нарушена правна норма. Посочва се също така, че с оглед настъпилата законодателна промяна в нормата на чл.41, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за дружеството-
жалбоподател, използващо в обекта фискално устройство не съществувало
задължение да отпечатва и съхранява месечен отчет.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен процесуален
представител – адв. П.от АК – Я. и пледира за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна, редовно
призована, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Илиева изразява
становище, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на материалноправните и
процесуално правните разпоредби на закона и пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 30.12.2018 г. на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН затова, че
на 11.12.2018 г. е извършена проверка по смисъла
на пар.1, т.41
от ПР на ЗДДС на търговски обект - кафе сладкарница, намираща се в гр.Я., пл.„***“ № 1 и стопанисван от
дружество „*** В обекта има монтирано и регистрирано в
НАП фискално устройство модел *** с инд. № ***и ФП ***, регистрирано с потвърждение в
приходната администрация с
№ *** г. Към момента на проверката се установи, че в обекта се съхранява Книга
за дневни финансови отчети за монтираното и регистрирано в НАП ФУ, в която не са съхранени
месечните отчети за месец август 2018 г. От горното е видно, че С. Н. Б. – представляващ „*** не е изпълнил
задължението си да съхрани в Книгата
за дневни финансови отчети на съответната страница, месечен отчет отпечатан
от фискалната памет на монтираното
в обекта ФУ за горепосочените месеци, с което е нарушил разпоредбата на чл.41, ал.1 от
Наредба-Н-18/13.12.2006 г. Впоследствие на 03.06.2019 г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на свидетелите Т.-Т. и Г., дадени в съдебно заседание и към доказателствения
материал по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
В
случая на дружеството – жалбоподател е ангажирана административно наказателната отговорност за нарушение на
чл.41, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г.,
според която към датата на
проверката и датата на издаване на наказателното постановление търговецът
е бил длъжен да отпечатва месечен
съкратен отчет на фискалната памет
на всяко устройство в обекта, а според ал.2 да ги съхранява в книгата за дневните
финансови отчети на всяко устройство
на страницата за датата на
последния ден от периода.
С ДВ бр.52/2019 г., в сила от
02.07.2019 г., разпоредбите на
чл.41, ал.1 и ал.2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин са изменени, като задължението
за отпечатване на месечни отчети
и съхранението им е останало само за
лицата, използващи ЕСФП, като същото е отпаднало
за всички останали лица. Съобразно
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 40 от ДР на ЗДДС, електронните системи с фискална памет /ЕСФП/ са фискални устройства за отчитане на
оборотите от продажби на течни
горива чрез одобрени по смисъла
на Закона за измерванията средства за измерване
на разход. В случая дружеството-жалбоподател
не е лице, използващо ЕСФП, поради което задължението
му да отпечатва
и съхранява месечни отчети е отпаднало.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби се прилага
онази от тях, която е по-благоприятна
за нарушителя. Настъпилата
законодателна промяна
е по-благоприятна
за нарушителя, тъй
като описаното в наказателното постановление деяние не може
да бъде квалифицирано
като административно нарушение. С оглед на
изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено,
като настоящия съдебен състав намира за безпредметно
да обсъжда доводите в жалбата за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на
АУАН и издаване на НП.
При този изход
на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.
чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя
на дружеството-жалбоподател
за присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 100 лв. се
явява основателно и следва да се
уважи. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления страните
имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, както е в случая, тези разноски
следва да се възложат в тежест
на органа, издал отменения акт. За това като
взе предвид и вписаната и внесена сума от 100 лв.
в договора за правна защита и съдействие, чийто размер е съобразен с Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, същата следва да
се присъди в тежест на въззиваемата страна.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Б.в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2 във връзка с чл.185,
ал.1 от ЗДДС на ***, със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано
от С. Н. Б., ЕГН **********, Н.Н.Б., ЕГН ********** е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение
на на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** направените по делото разноски в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Я. в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: