Решение по дело №474/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  260038

                                гр.Пловдив 27.08.2020год.

 

 

                     В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                     Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                            ИВАН АНАСТАСОВ

 

с участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.N474/2020г. по описа на съда,за да се произнесе,взе предвид:

                     Производството е по реда на чл.124 и чл.537,ал.2 от ГПК.

                     Обжалвано е решение №471/19.12.2019г. на РС-Карлово,IІ гр.с-в по гр.д.№916/2019г. от ответницата в първоинстанционното производство,с което е уважен предявеният установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост спрямо ответницата,че ищците са собственици на частта по отношение на която е претендирана исковата претенция за имота,като сочи,че е придобила целия имот по силата на давностно владение повече от десет години.В тази връзка моли първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което предявеният иск да се отхвърли.

                     В законосустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемите считат първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова молят същото да се потвърди.

                     Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                     От представените и приети по делото доказателства се установява,че ищците и ответницата са наследници по закон на И. П. Б.,***,починал през 1982г.На името на общия наследодател е представено решение от ОСЗ,с което е била възстановена собствеността върху имотите на общия наследодател. 

                     В първоинстанционното производство от страна на ищците е разпитан св.М. Б.,от чийто показания се установява,че същия притежава в близост до имота работилница и от 1996г. почти всеки ден минавал покрай тези имоти,като през годините не обръщал внимание кой ги стопанисва и поддържа,но преди няколко години се поинтересувал дали тези имоти не се продават,като влязъл в преговори за закупуването им с въззиваемия Б.Б. и стигнали до съгласие относно продажбата им,като започнали да подготвят и документите,но се оказало,че единствен собственик на тези имоти е сестрата на въззиваемия Б.,а именно жалбоподателката Д..В тези два имота свидетелят виждал само въззиваемите да берат орехи,а не е виждал никога сестра им.

                     От страна на ответницата е разпитан св.В. Д.,който заявява,че имотите,предмет на спора са собственост на А.Д.,която единствена ги е стопанисвала през последните 15 години,като й е помагал и нейния син И.Преди години там те си садяли зеленчуци и картофи,а сега там имало три ореха и всяка година А. и синът й ги брулели като и свидетелят им помагал.

                     При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го остави в сила поради следните съображения:

                     За да е налице владение върху вещта,са необходими проява на външна власт върху вещта/corpus/ и намерение за своене на вещта /animus/.За периода,през който се сочи,че са придобити имотите от ответницата,не успя същата да докаже при условията на пълно и главно доказване,че с действията си е отблъсквала владението на своите братя по отношение на тези имоти,тъй като и тримата са били съсобственици и бруленето на орехи и саденето на зеленчуци и картофи е проява на обикновено управление върху тези имоти,а не проява на собственост.Ответницата може да е имала намерение да свои имотите,но същата не е демонстрирала пред своите съсобственици това свое намерение за своене,поради което и същата не е могла да придобие същите по давност.В настоящия случай не се установи да е налице проявата на външната форма,т.е. да е бил отблъснат всеки един от претендиращите права на собственост върху тази част,тъй като спорните имоти са неоградени и никой от ищците не е изявил проява нито на външна власт,нито на психическо състояние с намерение да свои вещта.

                     Ето защо настоящата инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

                     Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени от въззиваемите съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК и същите следва да се присъдят в размер на 850лв.

                     Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                              Р  Е  Ш  И:

                     ОСТАВЯ В СИЛА решение №471/19.12.2019г. постановено по гр.д.№916/2019г. по описа на РС-Карлово,II гр.с-в.

                     ОСЪЖДА А.И.Д. с ЕГН-********** *** да заплати на Б.И.Б. с ЕГН-********** *** и на Р.И.Б. с ЕГН-********** *** направените от тях разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 850лв./осемстотин и петдесет лв./ за адвокатско възнаграждение.

                     РЕШЕНИЕТО  е неокончателно и подлежи на обжалване в едномесечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

                                                                          Председател:  

                                                                                Членове: