ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1358 27.05.2020 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет
и седми май две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа възз.гр.дело № 589 по описа за
2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Национална
полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 1, представлявана от
директора, подадена чрез гл.ю.к.Габриела Розенова, против решение № 3703/20.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 5819/2019
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Национална
полиция“ МВР е осъдена да заплати на К.Х. ***, сумата от 1644.89 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 243.82
часа извънреден труд, съставляващи разликата между реално положения от него
нощен труд през периода 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1.143,
сумата от 215.95 лв. – сборна
мораторна лихва върху отделните задължения по главницата от настъпване на тяхната
изискуемост до предявяване на иска на 22.07.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата от 1644.89 лв., считано от 23.07.2019 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 350 лв. за направените по делото разноски. С
решението ГД „Национална полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС сумите
от 115.80 лв. за държавна такса и 180 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано.
Счита се за неправилен извода на съда, че е налице празнота в специалната
нормативна уредба, касаеща служителите на МВР и субсидиарно приложение намира
НСОРЗ. В тази връзка се сочи, че по отношение на държавните служители в МВР се
съдържа специална уредба в ЗМВР, като приложението на КТ или на ЗДСл и
подзаконовите актове по тяхното прилагане е изключено с разпоредбата на чл.187,
ал.9 ЗМВР, съгласно която редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки
на държавните служители се определят с наредба на Министъра на МВР, т.е. не са
налице предпоставките за субсидиарно прилагане на НСОРЗ, на която се позовава
съда. В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима, тъй
като не са налице две от предпоставките на последната норма: продължителност на
нощното работно време, по-малка от дневното и трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. Сочи се също, че дори и да се приеме субсидиарно
приложение на НСОРЗ, то тогава коефициентът би бил 1, тъй като нормалната
продължителност на работното време в МВР е еднаква – 8 часа, защото в ЗМВР не
фигурира текст, че нормалната продължителност на работното време е 7 часа,
както това е посочено в КТ. Въззивникът счита, че обжалваното решение е немотивирано, като нито един
от посочените от ответника аргументи не е коментиран, обсъден и анализиран от
съда. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Не се
правят доказателствени искания. Претендират
се направените по делото разноски.
С допълнителна молба въззивникът ГД „Национална
полиция“ – МВР е направил искане на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК да бъде
спряно въззивното производството до произнасянето на ВКС с решение по тълкувателно
дело № 1/2020 г.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец К.Х.Х., не се взема становище по
въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след
проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че
делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
По отношение на молбата на въззивника за спиране на
делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съдът намира същата за
неоснователна. Основанията за спиране на съдебното производство са изрично
посочени в нормата на чл.229, ал.1 ГПК и в тях не попада образуването на
тълкувателно дело пред ВКС. Възможността за това е предоставена единствено на
касационната инстанция с разпоредбата на чл.292 ГПК, съгласно която „при противоречиво
разрешавани въпроси от Върховния касационен съд, съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира
производството по делото“. В този смисъл
са и задължителните разяснения на ВКС, дадени в т.1 от ТР № 8/07.05.2014 г. по
тълк.д.№ 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС – „При образувано тълкувателно дело пред Върховния
касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да
се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция“. Ето защо,
искането за спиране е неоснователно и следва да се остави без уважение.
С оглед горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 589/2020
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника
Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР
за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производството по възз.гр.д.№ 589/2020
г. по описа на БОС до произнасянето на ВКС по тълкувателно дело № 1/2020 г. на
ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.