С присъда № 25/22.02.2006 г., постановена по НОХД № 112/2005 г., Момчилградският районен съд е признал Мехмед Хайрула Юсеин, Тунджай Мехмед Юсеин и Месут Мехмед Хайрула, и тримата от с.Горно Веслец, общ.Кирково, обл.Кърджали, за виновни в това, че на 04.01.2005 г. в землището на с.Мъглене, общ.Кирково, в съучастие като извършители, причинили средна телесна повреда на Хасан Емин Емин от с.с., изразяваща се в кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка и под меката мозъчна обвивка и контузия на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.54 от НК, ги е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от по 5/пет/ месеца всеки един, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години и за тримата подсъдими. Последните са осъдени солидарно да заплатят на Хасан Емин Емин от с.Горно Веслец, общ.Кирково, сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2005 г. до окончателното изплащане на сумата и 300 лева разноски по делото, като е отхвърлен гражданския иск за разликата до пълния предявен размер от 9000 лв., като неоснователен и недоказан. На тримата подсъдими са възложени и направените по делото разноски в размер на 100 лева и 120 лв. – държавна такас върху уважения размер на гражданския иск. Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимите Мехмед Хайрула Юсеин, Тунджай Мехмед Юсеин и Месут Мехмед Хайрула, в която твърдят, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните доказателства. Разпитаните по делото свидетели не установявали по категоричен и несъмнен начин вината на подсъдимите в причиняването на средната телесна повреда на пострадалия Емин. Св.Керим, Али, а и другите разпитани по делото установявали, че на 04.01.2005 г. пострадалият Емин е бил бит, но нито един от тях не сочел като извършители на деянието, както и пострадалият бил заявил на свидетелите, че не знаел кои са, а само си спомнял, че е ударен по главата. В разрез със задължението си по чл.299, ал.1, т.1 от НПК/отм./, съдът не установил дали деянието е извършено от подсъдимите, като по този начин вместо да ги оправдае по повдигнатото им обвинение им наложил наказание от по 5 месеца лишаване от свобода. В следствие на това неправилно бил уважен и предявеният граждански иск. Жалбодателите молят да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъдат признати за невиновни по повдигнатите им обвинения по чл.129, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Недоволен от така постановената присъда е останал и гражданския ищец Хасан Емин Емин от с.Горно Веслец, който чрез пълномощника си – адв.Хюсеин, я обжалва в гражданско правната й част, а именно досежно неуважената част на иска за неимуществени вреди за нанесената му средна телесна повреда от тримата подсъдими. Присъдата в обжалваната й част била несправедлива по смисъла на чл.52 от ЗЗД т.е. присъдената сума в размер на 3000 лева не отговаряла на болките и страданията, които бил претърпял. Моли с решението си въззивния съд да измени първоинстанционната присъда и да бъде увеличен размера на присъдената сума от 3000 лева на 6000 лева, ведно със законните лихви и разноски. В съдебно заседание и тримата подсъдими – жалбодатели се явават лично и с адв.Базлянков и поддържат жалбата си, а жалбата на гражданския ищец считат за неоснователна. Гражданския ищец също се явява лично и с адв.Хюсеин в съдебно заседание, като поддържа подадената от него жалба, а жалбата на подсъдимите счита за неоснователна. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда в наказателната й част, като законосъобразна и обоснована, а в гражданскоправната й част да бъде изменена, като се увеличи присъдената сума по гражданския иск до претендирания от пострадалия размер. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите, констатира: Жалбата на подсъдимите е неоснователна. Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. Пред настоящата инстанция същите бяха попълнени с обяснения дадени от подс.Мехмед Хайрула Юсеин и показания на св.Джемил Юсуф, както и с заключение по извършена допълнителна съдебно-медицинска експертиза № 44/2006 г. от в.л. д-р Маринов. С оглед на всички събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимите Тунджай Мехмед Юсеин и Месут Мехмед Хайрула са синове на подс.Мехмед Хайрула Юсеин, като всички живеят в едно домакинство в с.Горно Веслец, а св.Хасан Емин е техен непосредствен съсед. Между свидетеля и подсъдимият Мехмед Юсеин съществувала вражда от около 13 години. На 04.01.2005 г. сутринта св.Хасан Емин бил в с.Бенковски, за да изпрати брат си, който му бил на гости, след което от пазара на селото закупил едно животно и се прибрал в дома си в с.Горно Веслец. Около 14.00 часа отново отишъл в с.Бенковски, като посетил заведение “Караваната”, където обядвал и пил алкохол, като бил обслужен от св.Бисер Димитров. След това св.Емин посетил заведението на св.Емил Терзиев, където в продължение на 20-30 минути изпил една бира и си поръчал втора, но св.Терзиев отказал да го обслужва повече и го помолил да си тръгне, тъй като вече бил пиян. Към 19,30 ч. св.Емин си тръгнал пеш към с.Горно Веслец. Пристигайки в селото, свидетелят не отишъл у дома си, а продължил към с.Мъглене, за да посети баща си, с когото да уточнят предстоящ медицински преглед на последния. В близост до селската чешма на с.Горно Веслец около 20.00 часа св.Емин срещнал подс.Мехмед Юсеин, който го обвинил, че му е съборил кошерите, които били близо до къщата му, като двамата си разменили обидни реплики и подсъдимият ударил свидетеля с юмрук в областта на рамото, след което последният избягал и продължил по пътя към с.Мъглене. Подс.Мехмед Юсеин се обадил по телефона на св.Себахтин Юсеин и го попитал дали сина му – подс.Тунджай Юсеин е в кафенето в с.Мъллене. Св.Юсеин му отговорил, че е в кафенето, при което подс.Мехмед Юсеин му казал да се прибере веднага, тъй като му е необходим лекия му автомобил, за да отиде до полицията да се оплаче, че били счупени коловете, където били пчелите. След прибирането на подс.Тунджай Юсеин баща му се качил на автомобила му и отишъл до с.Бенковски, където искал да се оплаче в полицейското управление, че съседът му – св.Емин му съборил кошерите и оградата, но ПУ било заключено. По пътя подс.Мехмед Юсеин срещнал другия си син – подс.Месут Хайрула, като и на него му съобщил, че съседа им Хасан Емин им съборил кошерите и оградата, но той не успял да се оплаче в ПУ, тъй като било заключено. Бащата казал на сина си да се обади по телефона на някой и тъй като сина познавал полицая Орхан, който работел в ПУ на с.Бенковски, му се обадил и го уведомил за случилото се, като полицаят му казал, че на следващия ден ще извършат проверка. Подсъдимите Месут Хайрула и Мехмед Юсеин потеглили обратно към дома си, където около 20,30 часа и тримата подсъдими Месут Хайрула, Мехмед Юсеин и Тунджай Юсеин се качили в автомобила марка “Ауди” и потеглили в посока с.Мъглене. В близост до язовирната стена на яз.”Мъглене” и спирката на с.Мъглене забелязали св.Хасан Емин и спрели автомобила зад него. Последният видял светлините от фаровете на автомобила и успял да установи, че е марка “Аиди”, каквато е и тази на подс.Тунджй Юсеин. Слизайки от автомобила подс.Мехмед Юсеин се насочил към св.Емин и му нанесъл удар с тояга по главата, вследствие на което свидетелят паднал на земята. Другите двама подсъдими, които също излезли от автомобила започнали да нанасят удари с крака по тялото и главата на свидетеля, а баща им продължавал да го удря с тоягата по тялото. След като свидетелят изпаднал в безпомощно състояние подсъдимите се качили в автомобила и се прибрали в с.Горно Веслец, а св.Емин останал да лежи на пътя. Свидетелите Кязим Мюмюн и Милко Ковачев към 20,30 ч. били слезли в с.Бенковски от автобуса пътуващ от гр.Кърджали и тръгнали пеш по посока с.Мъглене. Към 21.00 часа в близост до разклона за селата Долно Веслец и Горно Веслец двамата забелязали лек автомобил, който свидетелят Мюмюн оприличил на автомобила на свой съселянин, но св.Ковачев му казал, че това е автомобила на Мехмед Юсеин от с.Горно Веслец. Двамата се разделили като св.Кязим Мюмюн продължил пътя си към с.Мъглене. След около 15-20 минути свидетелят чул шум като от скимтене, което първоначално оприличил на куче, но впоследствие видял, че това е св.Хасан Емин, който бил седнал на земята и охкал. Св.Емин казал на св.Мюмюн, че бил бит от подсъдимия Мехмед Юсеин и други две лица. След известно време – около 22.00 часа, св.Мюмюн забелязал на пътя фарове на кола, махнал и я спрял. Автомобила бил на св.Али Юмер, който се прибирал със семейството си в с.Мъглене. Виждайки състоянието на св.Емин, Али Юмер казал, че ще остави семейството си и ще се върне. При завръщането св.Емин му казал, че бил бит от подсъдимия Мехмед Юсеин и синовете му. Влизайки в автомобила св.Емин се оплаквал от болки в гърдите, врата и главата. Към 22,30 ч. последният бил превозен до дома си в с.Горно Веслец, където го посрещнала съпругата му, на която също обяснил, че бил бит от тримата подсъдими. Св.Хасан Емин чувствал силни болки, поради което след около час съпругата му – св.Айтен Емин отишла до дома на св.Шукри Хасан и го помолила да откара съпруга й до поликлиниката в с.Бенковски, но свидетелят отказал. Около 00,30 ч. пострадалият Емин, заедно със съпругата си и дъщеря си тръгнали пеш към с.Бенковски, за да потърсят медицинска помощ. Посетили “Бърза помощ” в с.Бенковски, но дежурния лекар им казал, че следва да потърсят и да се обърнат към личния си лекар. След това пострадалият Емин, съпругата и дъщеря му отишли и до ПУ-Бенковски, но същото било затворено, поради което се прибрали в дома си в с.Горно Веслец. На 05.01.2005 г. сутринта св.Емин се оплакал устно в ПУ-Бенковски зÓ нанесения му от подсъдимите побой, след което отишъл в гр.Кърджали за освидетелстване от съдебен лекар, който му издал съдебно медицинско удостоверение №4/05.01.2005 г. На 07.01.2005 г. св.Емин отново се явил пред съдебния лекар за разчитане на рентгенографии с амб. №49/06.01.2005 г. На 08.01.2005 г. Хасан Емин бил приет за лечение в МБАЛ “Проф.Асен Шопов” гр.Златоград с оплаквания от главоболие, световъртеж, притъмняване пред очите и болки в гърдите. На 14.01.2005 г. Хасан Емин бил насочен и преместен за лечение в МБАЛ гр.Хасково, където престоял до 22.01.2005 г. От заключението на в.л. д-р Маринов по извършената съдебно-медицинска експертиза №28/2005 г. и от разпита му в съдебно заседание, се установява, че на св.Хасан Емин са били причинени кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и гърба, счупване на девето ляво ребро и на четвърто дясно ребро, счупване на лявата слепоочна кост в областта на основата й, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и под меката мозъчна обвивка и контузия на мозъка, наложили болнично лечение и наблюдение. Според заключението описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствувания. Кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка и под меката мозъчна обвивка, и контузия на мозъка са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, което увреждане, представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Счупването на лявата слепоочна кост и счупването на девето ляво ребро и на четвърто дясно ребро са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. От заключението на вещото лице по допълнително извършената съдебно-медицинска експертиза №44/2006 г. и разпита му в съдебно заседание, се установява, че съобразно вида на уврежданията и клиничните прояви в конкретния случай се касае не за тежка, а средна по степен черепно-мозъчна травма. Вещото лице дава заключение, че е възможно при такъв вид и от такава степен черепно-мозъчна травма пострадалият да извършва активни движения, да се придвижи пеша на 4-5 километра, да извършва различни действия през следващите часове и денонощия. Установява се също така от заключението, че в подобни случаи на черепно-мозъчна травма състоянието на пострадалият прогресивно се влошава в първите часове и дни след нанасяне на уврежданията, като това се дължи на т.н.”светъл период”, през който кръвта от кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка се увеличава по количество, с което прогресират и клиничните прояви в следствие на притискането на мозъка. За манифестирането и засилването на клиничните прояви от страна на централната нервна система значение има и контузията на мозъка, около която с напредването на времето възниква мозъчен оток, водещ до допълнително притискане на мозъка. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимите в съучастие като извършители са осъществили от обективна и субективна страна престъплението, за което са предадени на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че именно тримата подсъдими са автори на извършеното престъпление. Основание за такъв извод дават показанията на свидетелите Хасан Емин, Айтен Емин, Кязим Мюмюн, Шукри Хасан, Величко Невянов, Емил Терзиев, Али Юмер, Себахтин Юсеин, Ибрахим Мюмюн, Шабан Мехмед, Милко Ковачев и Бисер Димитров, които показания са последователни, логични и кореспондиращи по между си, поради което съдът ги кредитира изцяло. За възникнал на процесния ден спор между подсъдимия Мехмед Юсеин и пострадалия Хасан Емин обяснява и самия подс.Мехмед Юсеин, като на проведеното въззивно съдебно следствие разказва, че повод за спречкването между двамата бил факта, че пострадалият му съборил кошерите и няколко кола от оградата му, като подсъдимият виждайки тези действия на св.Емин го попитал какво прави. Последният започнал да го псува и посегнал да го удари с тояга дълга около метър, но не успял, след което подсъдимият успял да му издърпа тоягата и да го удари с нея два пъти в областта на раменете, като счита, че може един от ударите да е бил по главата му, но тъй като било тъмно той не успял да види добре. Пострадалият се опитал да избяга през оградата, която била от бодлива тел, но паднал и останал там, а подсъдимият се прибрал в дома си. Обясненията на подсъдимият Мехмед Юсеин относно времето, мястото и участващите в инцидента лица са нелогични и в противоречие с показанията на свидетелите Хасан Емин, Айтен Емин, Кязим Мюмюн, Шукри Хасан, Али Юмер и Ибрахим Мюмюн. Най-малкото е нелогично, св.Хасан Емин, ако е бит непосредствено до дома си, той да не се прибере, а да тръгне в посока в с.Мъглене и да седне насред пътя, при това зимата, вечерта и да охка и пъшка в очакване някой да мине и да му се притече на помощ. Че пострадалият не се е прибирал вкъщи са и показанията на съпругата му, която го е видяла, че върви пеш в посока с.Мъглене, като по това време и двата автомобила на подсъдимите са били пред тяхната къща. Св.Ибрахим Мюмюн разказва, че именно той преди случилото се с пострадалия е махнал коловете на оградата на подс.Мехмед Юсеин, тъй като влизали в неговото място, от което обстоятелство следва извода, че не пострадалият процесната вечер е съборил коловете на оградата, за които подс.Мехмед Юсеин се е оплакал в полицията и които били повод за спречкване между двамата. Обясненията на подс.Мехмед Юсеин не се подкрепят и от заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, тъй като от същата не се установява пострадалият да е имал наранявания – одрасквания, характерни при падане върху бодлива тел и в същото време вещото лице е заявило в съдебно заседание, че получените увреждания в предвид на това, че са множествени, не могат да бъдат получени при едно падане на земята. Макар да е нямало преки очевидци на нанесения на св.Хасан Емин побой, съдът изцяло дава вяра на неговите показанията, тъй като същите са последователни, логични и се подкрепят от показанията на св.Кязим и св.Али Юмер, които са безпристрастни, тъй като са незаинтересовани от изхода на делото. При преценката на показанията на пострадалият, съдът съобрази и обстоятелството, че той е нямал мотив да разказва, че е бит не само от подс.Мехмед Юсеин, но и от синовете му, тъй като влошените отношения са били именно между пострадалия и подс.Мехмед Юсеин, а не със синовете му. Цитираните свидетели - Кязим и Юмер разказват, че са открили пострадалия седнал на пътя до язовир Мъглене, охкал и пъшкал и им казал, че по пътя е бил настигнат от автомобил, от който слезли подсъдимите и започнали да го бият, като св.Кязим заявява, че пострадалият му обяснил, че разпознал гласа на подс.Мехмед Юсеин, а св.Али Юмер, че бил бит от подс.Мехмед и синовете му. Св.Кязим разказва още, че около 21.00 часа на 04.01.2005 г. до разклонението за селата Долно Веслец и Горно Веслец, заедно със св.Милко Ковачев срещнали колата на подс.Мехмед Юсеин, и след като свидетелят продължил пътя си пеш след около 15-20 минути открил пострадалия на пътя. Доказателство за авторството на престъплението са и показанията на св.Айтен Емин, която твърди, че съпругът й – пострадалият Хасан Емин й разказал, че е бил бит именно от подсъдимите. Правилно не са кредитирани от решаващия съд обясненията и на другите двама подсъдими Тунджай Юсеин и Месут Хайрула, които твърдят че те не са нанасяли побой на св.Хасан Емин, тъй като същите са противоречиви помежду си, а с останалите обсъдени по-горе доказателства. Така подс.Тунджай Юсеин твърди, че малко след като баща му се прибрал от с.Бенковски около 20,30 – 21,00 часа, вкъщи се прибрал и брат му – подс.Месут Хайрула, а последният твърди, че се прибрал в дома си едва към 1,00 часа. В опровержение на обясненията на подс.Месут Хайрула, че по време на инцидента същият е бил в бар “Шанел” в с.Бенковски, са показанията на св.Емил Терзиев, от които се установява, че на процесната дата автомобилите на подсъдимите не са били паркирани до посоченото заведение, където и той паркирал автомобила си и където обикновено ги оставяли. В тази връзка правилно не са били кредитирани от първоинстанционният съд показанията на св.Ахмед Емин, който твърди, че на 04.01.2005 г. от 17.00 ч. до 01.00 часа заедно с подс.Месут Хайрула били в бар”Шанел” в с.Бенковски, тъй като същият е приятел на подс.Хайрула и като такъв е заинтересован от изхода на делото и на съдебното следствие е заявил, че подсъдимите Тунджай Юсеин и Месут Хайрула са му казали датата, на която са били в бара т.е. свидетеля не е сигурен относно датата, за която говори, а я посочва, защото точно тази дата му е била казана от двамата подсъдими, поради което и показанията му не могат безрезервно да бъдат приети за достоверни. Или от изложеното следва извода, че подсъдимите в съучастие като извършители са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 04.01.2005 г. в землището на с.Мъглене, общ.Кирково, причинили средна телесна повреда на Хасан Емин Емин от с.с., изразяваща се в кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка и под меката мозъчна обвивка и контузия на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както обосновано и правилно е приел Момчилградския районен съд. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителите са съзнавали общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и пряко са желаели тяхното настъпване. Настоящия съдебен състав напълно споделя и извода на решаващия съд, че деянието е извършено от тримата подсъдими в съучастие като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, предвид, че всеки един от тях е участвал в самото изпълнително деяние съзнавайки това си участие заедно с другите извършители и целейки от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на всеки от тримата извършители. Съобразено е, че и за тримата подсъдими превес имат смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което правилно, съдът е определил наказание към минималния предвиден размер, а именно от по 5 месеца “лишаване от свобода” за всеки, което на основание чл.66 от НК, съдът е отложил и за тримата подсъдими за срок от по 3 години, предвид, че са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане и най-вече, че за поправянето на подсъдимите не е наложително, същото да бъде изтърпяно ефективно. Не са налице обаче предпоставките на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК по отношение на подсъдимите Тунджай Юсеин и Месут Хайрула, за чието приложение пледира защитника им пред настоящата инстанция, т.к. не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, а и най-лекото предвидено в нормата на чл.129, ал.1 от НК наказание, не би се оказало несъразмерно тежко, предвид, че се касае за посегателство срещу личността и целите на наказанието не биха се постигнали по този начин. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимите деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо тях, така и по отношение на останалите членове на обществото. Жалбата на гражданския ищец досежно неуважената част на иска е частично основателна. По делото е безспорно установено, че гражданския ищец е понесъл неимуществени вреди, които са настъпили в следствие на виновното поведение на подсъдимите. Първоинстанционният съд обаче не е оценил в пълна мяра претърпените болки и страдания от пострадалия, неудобствата, които е бил принуден да търпи, тяхна продължителност. С оглед характера на телесните увреждания – една средна телесна повреда и множество леки, между които и счупени две ребра и свързаните с тях претърпени от пострадалия болки и страдания, наложилото се 14 дневно болнично лечение, настоящата инстанция намира, че сумата от 4000 лева е тази, която е достатъчната, за да ги обезщети. В този смисъл следва да бъде изменена присъдата в гражданскоправната й част като размера на уважения иск бъде увеличен на 4000 лева, като съобразно този размер следва подсъдимите да бъдат осъдени солидарно да заплатят и допълнително държавна такса в размер на 40 лева или общо в размер на 160 лева. Гражданският иск за причинени неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 9000 лева, остава недоказан и завишен по размер. В тази връзка съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на св.Джемил Юсуф – разпитан на въззивното съдебно следствие, тъй като същите не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства. Свидетелят Юсуф твърди, че пострадалият Емин при постъпването си в болницата в гр.Златоград е бил облян в кръв, не можел да говори два-три дни и почти бил в безсъзнание, а за подобно състояние не говори нито пострадалият или съпругата му, нито се установява от извършената съдебно-медицинска експертиза. Предвид изхода на делото, подсъдимите правилно са осъдени солидарно да заплатят и направените по делото разноски, както и 120 лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Момчилградския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде изменена обжалваната присъда в гражданскоправната й част като се отмени в частта й за разликата над уважения размер на гражданския иск от 3000 лева до 4000 лева, като подсъдимите бъдат осъдени солидарно да заплатят на Хасан Емин Емин допълнително още 1000 лева/или общо в размер на 4000 лева/ за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 04.01.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и солидарно да заплатят допълнителна държавна такса по сметка на Кърджалийския окръжен съд в размер на 40 лева. В останалата част присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.334, т.3 и т.6 във вр. с чл.337, ал.3 във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 25/22.02.2006 г., постановена по НОХД № 112/2005 г. на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА Й, с която е отхвърлен предявеният от Хасан Емин Емин от с.Горно Веслец, общ.Кирково, с ЕГН **********, иск за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди против подсъдимите Мехмед Хайрула Юсеин, Тунджай Мехмед Юсеин и Месут Мехмед Хайрула, и тримата от с.Горно Веслец, общ.Кирково, за разликата над уважения размер от 3000 лева до 4000 лева като я отменява в тази й част, вместо което постановява: ОСЪДЖА подсъдимите Мехмед Хайрула Юсеин, Тунджай Мехмед Юсеин и Месут Мехмед Хайрула, и тримата от с.Горно Веслец, общ.Кирково, обл.Кърджали, със снета по делото самоличност, солидарно да заплатят на Хасан Емин Емин от с.Горно Веслец, общ.Кирково, с ЕГН **********, допълнително още 1000 лева /или общо в размер на 4000 лева/ за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 04.01.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и солидарно да заплатят допълнителна държавна такса по сметка на Кърджалийския окръжен съд в размер на 40 лева. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2. |