№ 44
гр. Ямбол , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостин С. Радиев
като разгледа докладваното от Радостин С. Радиев Административно
наказателно дело № 20212330200313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „Сън пауър“ ЕООД, с. Дряново,
общ.Тунджа, чрез пълномощника адв. В.К. против Наказателно
постановление № 3/02.03.2021 г., издадено от *** на О.Т., с което на
основание чл. 41, ал.3 от ЗОЗЗ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв., за нарушение на чл.41, ал.1, т.3 от ЗОЗЗ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неоснователно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез
процесуалния си представител пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление , като издадено в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Иска се присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, също редовно призована, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, пледира за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на направените по делото разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 05.02.2021 год. на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за
нарушение на чл.41, ал.1, т.3 от ЗОЗЗ, за това, че на 26.11.2020 год. от писмо
1
с изх. № *** на Директора на ОД към ДФЗ , във връзка със започната
процедура по чл.34, ал.4 от ЗСПЗЗ се констатирало , че „Сън пауър“ ЕООД
без правно основание е заело земя в отклонение на определените граници на
ползвания от него поземлен имот с идентификатор 46783,100,557 за кампания
ДП *** год. Същото е установено чрез извършена проверка от която се
констатирало , че част от ПИ с идентификатор *** публична общинска
собственост , с НТП пасище е обработена, засята и приобщена към ползвания
от дружеството имот. Констатациите били отразени в констативен протокол
от 13.11.2020 год.
На 02.03.2021 год. е издадено атакуваното Наказателно постановление,
което е връчено на жалбоподателя на 22.03.2021 год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена както от
показанията на свидетеля Д., така и от писмените доказателства по делото,
които, преценени поотделно и в съвкупност, са последователни, логични и
безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и от надлежно легитимирано лице, а разгледана по същество, се
преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При съставяне на АУАН и при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Нарушена е разпоредбата на чл. 42, т.3 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН,
като не са посочени дата и място на извършване на нарушението. От една
страна е посочено, че нарушението е констатирано на 26.11.2020 год. , а от
друга страна е посочено, че констатациите са отразени в констативен
протокол от 13.11.2020 год.
Нарушен е и чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, като отговорността на
дружеството – жалбоподател е ангажирана за извършено нарушение на чл.41,
ал.1, т.3 от ЗОЗЗ, който текст обаче предвижда наказание глоба за физическо
лице, , което заема земя в отклонение на определените граници.
Отделно от това, съдът намира съставения АУАН и издаденото
Наказателно постановление за материално незаконосъобразни. Нарушението
не бе доказано в с.з. от наказващия орган. Видно от показанията на свидетеля
Д. при проверката на 13.11.2020 год. констатирали , че имота ползван от
дружеството –жалбоподател и обработената част от общинското пасище са
били разделени от бразда. На дружеството – жалбоподател е съставен АУАН
и издадено НП само на базата на справка в ДФЗ , кой е ползвател на имота,
граничещ с този публична общинска собственост. По делото не се
представиха каквито и да е доказателства за участието на дружеството в
2
извършване на вмененото му нарушение.
При този изход на делото съдът намира и за основателно искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. Съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението
е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3/02.03.2021 год. , издадено от
*** на О.Т., с което на „СЪН ПАУЪР“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 41,
ал.3 от ЗОЗЗ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
5000 лв., за нарушение на чл.41, ал.1, т.3 от ЗОЗЗ.
ОСЪЖДА О.Т. да заплати на „СЪН ПАУЪР“ ЕООД, ЕИК ***
направените по делото разноски в размер на 580/петстотин и осемдесет/ лв.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3