№ 820
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20241110100811 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу Г. А. Н., положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 8 737,85 лв., представляваща
главница по сключен между /ФИРМА/ и ответника Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CREX-13628650 от
18.07.2016 г. и Приложение № CARD13972470 към Договора, вземанията по които са
прехвърлени в полза на ищеца – /ФИРМА/ по силата на Приложение № 1 от 29.08.2023г. г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
26.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 1 460,13 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 18.07.2016 г. до 28.08.2023 г. и сумата в
размер на 142,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.08.2023 г. до
26.10.2023 г. и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 59061/2023г., по описа на СРС, 45 с-в.
В исковата молба се твърди, че между /ФИРМА/ - кредитодател, и ответната страна-
кредитополучател, е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта № CREX-13628650 от 18.07.2016 г., съгласно Закона
за потребителския кредит по силата на който на ответницата бил отпуснат кредит и била
предоставена кредитна карта „Mastercard” с персонален идентификационен номер. Твърди,
че съгласно Приложение № CARD13972470 към Договора, представляващо неразделна част
от него на ответницата е предоставена сумата в размер 1500 лв. Твърди се, че същата
усвоила сумата посредством плащания чрез терминални устройства POS и тегления в брой
от банкомат. Съгласно процесния договор, било уговорено, че кредитополучателят дължи
върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 24,16%.
Посочва, че за ползването на картата картодържателят заплаща и такси съгласно Тарифата,
1
поместена в процесния договор. Посочва, че съгласно последния паричната сума по кредита
се олихвява с договорна лихва в общ размер от 1460,13 лв. за периода от 18.07.2016 г. до
28.08.2023 г. На следващо място ищецът твърди, че подписвайки договора, страните са
договорили, че ако кредитополучателят не извърши две месечни вноски, последният дължи
и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка
забавена вноска. На 29.08.2023 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД
между /ФИРМА/ и /ФИРМА/, по силата на което вземанията, произтичащи от процесния
договор е прехвърлено в полза на /ФИРМА/, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, за което ответникът е уведомен с писмо от
09.10.2023 г., но доброволно изпълнение не е постъпило. Обосновава правен интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за
вземанията заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се, че процесният договор е
нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, защото не била спазена предвидената
от закона форма. На следващо място счита, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал.
1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Поддържа се, че липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което било в противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Прави
се позоваване на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС. Сочи, че
действителният ГПР е над максимално допустимия. Посочва, че не е посочен размерът на
договорната лихва. Твърди се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19,
ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, ищцовото дружество не било включило в ГПР разходите
за заплащане на „такса разглеждане“. Твърди, че са налице явно неизгодни условия. Сочи, че
се дължи само връщане на чистата главница по договора.
В съдебно заседание, ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С
молба с вх. № 363036/12.11.2024г. ищецът поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът Г. А. Н., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 356024/06.11.2024г. поддържа отговора на исковата молба и
моли така предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и
фактите, на които основава своите искания и възражения. В производството по чл. 415, ал. 3,
вр. ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване е
да установи правния интерес и факта от който произтича вземането му и размера на
претенциите. Правният интерес на ищеца от предявяване на исковете се установява от
доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.гр.дело
№ 59061/ 2023 година по описа на СРС, 45-ти състав, от които е видно, че срещу заповедта
за изпълнение по чл. 410 от ГПК в срок е подадено възражение, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
2
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска
си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и предявените установителин претенции по
този ред са допустими.
От приложените по делото доказателства се установява, че основанието на което се
претендират процесните суми произтича от договор за револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX-13628650 от 18.07.2016г. и Приложение №
CARD – 13972470, сключен между /ФИРМА/, клон Б.“, като кредитодател и Г. А. Н., като
кредитополучател, съгласно който на ответника е отпуснат револвиращ кредит в размер на
425,90 лева, при параметри: обща цена на стоката от 425,90 лева, първоначална вноска - 0,00
лева, бр. погасителни вноски: 3 бр., за периода от 20.08.2016г. до 20.10.2016г., месечна
погасителна вноска от 147,92 лева, като общата стойност възлиза на 443,76 лева при ГЛП от
24,16% и ГПР от 27,04 лева, като целта на договора е финансиране на стоки и услуги, като
аксесоари бяла техника и в която връзка по делото е приета Фактура № ********** от
18.07.2016г. с доставчик /ФИРМА/ и получател – ответникът, както и по договора е издадена
CARD – 13972470, като съгласно договореностите на кредитополучателя е отпуснат
револвиращ кредит в размер на 1500,00 лева, по който кредиторът издава месечно известие
до 15-то число, като месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението в минимален размер, съобразно Тарифа, като в чл. 17
страните договорили, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от
една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока на
договора разходи, като в случая ГЛП е в размер на 35% и ГПР – 44,90%, покупка на ПОС:
без такса, теглене на пари в брой в страната и чужбина – 2 лева + 2% от изтеглената сума, за
справка за разполагаем лимит в страната – 0,40 лева; месечна такса обслужване – 4,00 лева,
начисляваща се при трансакции или задължения в отчетния период; такса за администриране
на просрочени задължения – 12 лева и обезщетение за забава в размер на 10% + ОЛП на
БНБ.
Изслушаната по делото ССчЕ установява какви са минималните вноски дължими при
тегления при съответните лимити, като е уточнено, че ищецът не е предявил претенцията си
по договора за финансиране на стоки и услуги, а единствено предмет на исковите претенции
са суми във връзка с CARD – 13972470. По картата вещото лице е установило, че е усвоена
сумата в размер на 21 300,00 лева, като е изтеглена в брой, а останалите 32 566,13 лева,
представляват безкасови плащания, като движението по сметката е онагледено в Таблица №
1 към експертизата. Експертизата изчислява, че е усвоена сума в размер общо на 53 866,13
лева, като непогасената главница възлиза на сумата в размер на 8499,18, като в нея са
включени и непогасени суми за такси в размер на 32,00 лева и 206,67 лева за
застрахователна премия, или общо сумата в размер на 8737,85 лева. Размера на договорната
лихва е изчислен на сумата в размер на 1406,13 лева, а лихвата за забава, за периода от
29.08.2023г. до 26.10.2023г. в размер на 179,65 лева. По кредитната карта вещото лице е
изчислило, съобразявайки, че е дължима месечна такса в размер на 4,00 лева и месечна
застрахователна премия от 0,602% от остатъчния баланс по кредитната карта към датата на
издаване на извлечението ГПР, при допускането, че общият размер на кредита е усвоен
изцяло за срок от една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до
края разходи, съгласно договореностите между страните. Взето е предвид първоначално
уговорения кредитен лимит от 1500,00 лева, и при горните допускания вещото лице е
изчислило ГПР на 59,30%. Условно е посочено, че при по-голям кредитен лимит ГПР се
променя, и при най-големия кредитен лимит от 8 500,00 лева ГПР ще е 52,80 лева.
Кредитният лимит по договора е променен, последно на 16.09.2019г. на сума в размер на
8500 лева.
3
В производството не се оспорва твърдението на ищеца, че по силата на Приложение №
1/29.08.2023г. към Рамков договор за цесия от 15.02.2022г., вземането по договора е
прехвърлено на ищеца. С разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият
кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично законодателят е счел, че само
това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното
изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,
ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника извършено от цеденета /старият кредитор/, но не и съобщението извършено от
цесионера /новият кредитор/. Уведомяването може да бъде извършено и с пълномощно, като
такова е налично по делото на л.21. Такова уведомяване се установява да е извършено преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на 08.09.2023г., поради
което, съдът намира че цесията е породила действие по отношение на ответника.
Страните не спорят, че между тях е сключен процесния договор. Не спорят и че
ответникът е усвоил суми по кредитната карта в размерите, установени от ССчЕ. Основните
възражения на ответника са свързани с действителността на договора. Съгласно
разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит "договорът за потребителски
кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът",
като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски
кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а
"кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Формата за действителност на
договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за
спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно
§ 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общи разходи по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по -
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като той не включва
нотариалните такси. От заключението на вещото лице С., което съдът възприема като
обективно и компетентно, е видно, че при изчисление на ГПР по договор за отпускане на
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD13972470, сключен
между кредитора и кредитополучателя са включени главница, лихва, месечна такса в размер
4
на 4,00 лева и месечна застрахователна премия от 0,602% от остатъчния баланс по
кредитната карта към датата на издаване на извлечението. При отговора на въпроса какъв е
действителният размер на ГПР по договора за кредит, като към него се включват всички
други разходи, включително такси и застрахователната премия, вещото лице е посочило, че
ГПР възлиза на 59,30%.
По делото е приет сертификат № CARD – 13628650 от който се установява, че трето
лице срещу заплащане на застрахователна премия се съгласява да застрахова съгласно
приложените и приети по досието на делото /11-13/ ОУ на застраховка „защита на
плащанията по кредитните карти“ ответника за съответните рискове. Въз основа на
гореустановеното съдът намира, че в процесния случай сключеният от потребителя –
ответник с третото лице - застраховател, застрахователен договор, е бил условие за
получаване на исканото финансиране, поради което невключването им в ГПР съставлява
нарушение на императивни разпоредби - чл. 19, ал. 4 ЗПК / в тази връзка определение №
50401/28.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1124/2022 г., ІІ т. о./.
Според чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като
той се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените
в него положения и допълнителни допускания. В §2 на ДР на ЗПК е посочено, че законът
въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити. Револвиращият кредит представлява
автоматично възобновяем банков кредит в рамките на предварително уговорена кредитна
линия. Кредитната линия е уговорената максимална сума, която банката отпуска на
заемателя. Понякога се обозначава като открит или възобновяем. Може да се издаде и
банкова карта, прикрепена към кредита револвираща кредитна карта. Кредитният лимит
представлява максималният размер на кредита, който се отпуска на потребителя -
процесният случай е обозначен до 10 000 лв., като последно е променен на 16.09.2019г. на
сумата от 8500,00 лева /видно е че ответникът е усвоявал суми периодично безкасово / най-
много в размер на 1000,00 лева /. Изчисленията на вещото лице на ГПР са при усвояване
еднократно на 1500 лв. Съобразно събраните по делото доказателства в тези случаи ГПР
надхвърля 50%, при параметрите, посочени в заключението на вещото лице. Дори при
усвояване и на сумата от 8500,00 лева ГПР е изчислено от вещото лице на 52,80%. Поради
това следва да се приеме, че ГПР е формиран в противоречие с императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС, в сила от 23.07.2014 г. и е приложима и по отношение
на процесния договор за отпускане на потребителски кредит и приложение издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-13972470 от 18.07.2016 г.
Следователно процесният договор е нищожен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, поради противоречие със закона, като при установено нищожност е дължима само
чистата стойност по кредита. Вещото лице установява, че по договора е заплатена общо
сума в размер на 53 866,13 лева, а заплатените от ищеца суми в размер на 61854,62 лева,
което води до крайния извод на съда, че иска, предявен за сумата в размер на 8 737,85 лв.,
представляваща главница по сключен между /ФИРМА/ и ответника Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
13628650 от 18.07.2016 г. и Приложение № CARD13972470 към Договора, следва да бъде
отхвърлен.
5
При отхвърляне на главния иск на отхвърляне подлежат и исковете, съответно за
сумата в размер на 1 460,13 лв., представляваща договорна лихва, за периода от 18.07.2016 г.
до 28.08.2023 г. и за сумата в размер на 142,05 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 29.08.2023 г. до 26.10.2023 г., или исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответника. Такива се претендират, както в заповедното, така и в
исковото производства. В заповедното производство и в исковото такова, ответникът е
представляван от адвокат Д. М., като последният претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, за което по
делото са представени договори за правна защита и съдействие, от които се установява, че
страните са уговорили представителство в горепосочената хипотеза. Така на /ФИРМА/,
БУЛСТАТ *************, представлявано от Д. М. М., с адрес на упражняване на дейността
в /АДРЕС/ в заповедното производство следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00 лева на основание чл. 6, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а в исковото производството в размер на 550,00 с ДДС,
съобразно посоченото от адвокат М. в списъка с разноски /л.53 от досието по делото/. На
ответника следва да се присъди и заплатения от него депозит за изготвяне на ССчЕ в размер
на 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ************* срещу Г. А. Н., ЕГН
**********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване на
установено в отношенията между страните, че Г. А. Н. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер
на 8 737,85 лв., представляваща главница по сключен между /ФИРМА/ и ответника Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта
№ CREX-13628650 от 18.07.2016 г. и Приложение № CARD13972470 към Договора,
вземанията по които са прехвърлени в полза на ищеца – /ФИРМА/ по силата на Приложение
№ 1 от 29.08.2023г. г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
15.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 26.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 1
460,13 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.07.2016 г. до 28.08.2023 г. и
сумата в размер на 142,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.08.2023 г.
до 26.10.2023 г. и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 59061/2023г., по описа на СРС, 45
с-в.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ „Д. М.“,
БУЛСТАТ *************, представлявано от Д. М. М., с адрес на упражняване на дейността
в /АДРЕС/, сумата в размер на 200,00 лева, адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ „Д. М.“,
БУЛСТАТ *************, представлявано от Д. М. М., с адрес на упражняване на дейността
в /АДРЕС/, сумата в размер на 550,00 лева, адвокатско възнаграждение в исковото
производство, присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Н., ЕГН **********,
6
сумата в размер на 100,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7