№ 3089
гр. С., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110119577 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК от М. Г. Х.
срещу „Т. С.“ ЕАД положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на собственик и ползвател на топлинна
енергия за имот с адрес гр. С., ж.к. „С.“, бл. 8Б, вх.А, ап. 3, аб. № 53415 за периода от
м. 05.2019 г. – м. 09.2019 г. е заплатил сума на стойност 285,95 лв. След края на
отоплителния сезон и индивидуален отчет на уредите била издадена изравнителна
сметка за периода, като съгласно същата реалното количество на топлинната енергия
за този период била 50,03 лв. с ДДС, съответно следвало на ищеца да се възстанови
сума в размер от 235,92 лв. Вместо сочената сума обаче ответникът възстановил сума в
размер от 131,38 лв. Въз основа на горното сочи, че ответникът не му е погасил
разликата в размер на 104,54 лв. Иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 104,54 лв.,
представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва от 08.12.2021
г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 04.01.2022 г. по ч.гр.д. № 70311/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска
като неоснователен. Сочи, че с плащането на сумата от 131,38 лв. е изпълнил
задължението си да възстановява суми по изравнителните фактури. Твърди, че за
ищеца било въведено заплащане на равни месечни вноски, при което клиентите
получават две изравнителни сметки – една на база реално изразходваната топлинна
енергия и една от равни месечни вноски, като същите се отнасят за различни периоди.
Плащането на равни месечни вноски по отношение имота на ищеца било прекратено,
считано от 01.07.2019 г., при което е направено годишно изравняване на същите, като е
генерирана обща фактура за сезона 2018/2019 г., като разликата между реалния разход
и прогнозно начислената енергия била сума за доплащане в размер на 322,74 лв. От
платената от ищеца сума в общ размер от 298,14 лв. сумата от 109,77 лв. е усвоена в
1
годишното изравняване на равни месечни вноски, генерирано в системата в м. 06.2019
г. В резултат на това за погасяване на задълженията за периода от м. 05.2019 г. до
м.09.2019 г. е погасена сума в размер на 188,37 лв. Твърди, че реално изразходваната
топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м.09.2019 г. възлиза на сумата от 56,99
лв., при което се получава сума за възстановяване в размер на 131,38 лв. Същата била
възстановена на ищеца и към настоящия момент няма задължения към него. Счита, че
искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че ищецът е бил собственик на
процесния имот с адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. 8Б, вх. А, ап. 3, аб. № 53415 за периода м.
05.2019 г. – м. 09.2019 г. и че ответникът е върнал на ищеца сумата от 131,38 лв.,
представляваща надплатена сума за отчетния период от м. 05.2019 г. – м. 09.2019 г.
По делото е допусната и съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
която съдът кредитира като обективно, компетентно и отговарящо пълно на
поставените въпроси.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че заплатените от ищеца суми за периода м. 05.2019 г. – м. 09.2019 г. са в общ размер
на 335,49 лв., от които сумата 49,54 лв. представлява доплащане за изравняване на
сумите по прогнозни данни и сумите по равни вноски за периода м. 08.2018 г. – м.
06.2019 г. За периода м. 05.2019 г. . м. 09.2019 г. съгласно издадените съобщения по
фактури задълженията на ищеца към ответника са на обща стойност 188,37 лв. След
приключване на отоплителния сезон и изготвяне на изравнителната сметка ответникът
издава фактура за реално потребление на топлинна енергия от ищеца за периода м.
05.2019 г. – м. 09.2019 г. в размер на 56,99 лв. преди корекцията в цените на газа и
50,03 лв. след корекцията в цените на газа. На 07.10.2020 г. на ищеца е възстановена
сумата от 143,99 лв., от които 131,38 лв. изравнителна сметка за топлинна енергия и
12,61 лв. сума за възстановяване на намалението в цената на газа. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е видно, че за м. 05.2019 г. и м. 06.2019 г. е
извършено изравняване на сумите по прогнозни данни и сумите по равни вноски, като
същото е в размер на 109,77 лв. за доплащане, която сума ответникът е прихванал от
плащанията на ищеца по фактурите по прогнозни данни за периода м. 05.2019 г. -
м.06.2019 г. Съгласно заключението на вещото лице, към датата на исковата молба не
се установява надплатена сума, която да подлежи на възстановяване.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция, предвид релевирането й по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице, което обуславя допустимостта на иска и необходимостта от неговото
разглеждане по същество.
По предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е докаже плащане на претендираната сума, а в тежест на ответното дружество –
наличие на основание за получаването, съответно задържане на полученото.
2
За преценка дали същата е получена, съответно задържана въз основа на
правно основание е необходимо изследване съдържанието на облигационните
отношения между страните, които се уреждат от Общите условия на Топлофикация.
Съгласно чл. 31, т. 1 от Общите условия клиентите могат да изберат да
заплащат топлинна енергия на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска.
Съгласно чл. 34 от Общите условия, при клиентите, които избират да заплащат
доставената им топлинна енергия по реда на чл. 31, т. 1 изравняването се извършва от
продавача през месец август всяка година.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен.
По делото безспорно се установи заплащане от страна на ищеца, съответно
получаване на процесната сума от ответното дружество.
Съдът намира, че ответникът доказа наличието на правно основание за
задържане на получената сума. Видно от представените по делото фискални бонове и
съдебно-счетоводната експертиза до м. 07.2019 г. ищецът е следвало да заплаща
топлинната енергия на равни месечни вноски. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че при годишното изравняване на сумите по
прогнозни данни и сумите по равни месечни вноски, от ответното дружество е
извършено прихващане на сумата от 109,77 лв. с платените от ищеца суми за периода
м. 05.2019 г. – м. 09.2019 г., тъй като за м. 05.2019 г. и м. 06.2019 г. ищецът е следвало
да заплаща и е заплатил дължимите суми за топлинна енергия на равни месечни вноски
/за всеки от двата месеца по 92 лв./. Сумата от 109,77 лв. представлява разликата между
дължимите от ищеца суми за равни месечни вноски за м. 05.2019 г. и м. 06.2019 г. в
общ размер на 184 лв. и сумите по прогнозни стойност за м. 05.2019 г. /39,07 лв./ и м.
06.2019 г. /35,16 лв./ в общ размер на 74,23 лв.
Прихващането (compensatio) е погасителен способ, при който се прекратява
съществуването на две насрещни и еднородни задължения до размера на по-малкото от
тях, което се упражнява посредством едностранно извънсъдебно или съдебно
изявление на една от насрещните страни. Действието на прихващането е обратно –
погасителният ефект настъпва от деня, в който прихващането е могло да се извърши –
чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Предпоставка за извършване на прихващането е активното вземане
(това на страната, която извършва прихващането) да е изискуемо и ликвидно, а
пасивното – поне изпълняемо. Прихващането винаги има обратно действие, без
значение дали се касае за безспорно или спорно вземане.
В случая извършеното от ищеца прихващане проявява погасителен ефект,
доколкото по делото се установи, че дружеството е имало спрямо ищеца вземане за
спорната сума. Неоснователен е доводът на ищеца, че ответното дружество не може да
прихваща със задължения за отминал период. Основание за плащане, съответно и за
задържане на получена сума, е наличието на задължение, без оглед на периода, за
който то се отнася. Периодът, за който е начислено задължението, не е елемент от
фактическия състав на кондикционния иск и не представлява основание на същия,
какъвто характер има при исковете за присъждане на сума, която се начислява за
определен период. Прихващане със задължение за предходен период не е недопустимо,
като по аргумент от разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД е допустимо дори и с погасени
по давност вземания. Ето защо, задържането на процесната сума от ответното
дружество се явява правомерно поради наличие на основание за това, съответно искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК право на разноски
3
има ответната страна.
Съгласно представения списък на разноските, ответникът е направил такива за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и депозит за вещо лице в размер
на 300 лв. Ищецът е направил искане за намаляване на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, което съдът счита за основателно, предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което същото следва
да бъде присъдено в размер от 100 лв.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното. На ответника следва да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, определено от съда по реда на чл. 27 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, в минимален размер от 50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от М. Г. Х., ЕГН **********
срещу „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ********* положителен установителен иск по
чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за сумата от 104,54 лв. като платена на ответника при липса на
основание, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г.
по ч.гр.д. № 70311/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА М. Г. Х., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да
заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 400 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Г. Х., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да
заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 50 лв. разноски в
заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4