Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 140 15.10.2019 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 25 септември Година
2019
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ИВАНКА ГЕОРГИЕВА
ПРОКУРОР: РАДОСТИН РАХНЕВ
като
разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
ВНОХД № 1182 по
описа за 2019 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на
глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 90 от 13.06.2019 г., постановена по НОХД №
1296/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият Ф.Д.Н.,
ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 02.03.2019 година в
град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, без надлежно
разрешително държал високорискови наркотични вещества - коноп
/марихуана, канабис/ с общо нетно тегло 2.8826 грама със съдържание
на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол, на обща стойност
17.29 лева, а именно:
На
02.03.2019 година в град Стара Загора, в себе си без надлежно разрешително,
държал високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана, канабис/ с нетно
тегло 0.1311 грама със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 7.5% на стойност 0,79 лева и
На
02.03.2019 година в град Стара Загора, в жилище – апартамент, находящ се в град
Стара Загора, улица ***,
без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество – коноп
/марихуана, канабис/ с нетно тегло 0.0274 грама със съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.9% на стойност 0,16
лева, коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 0.7489 грама със
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4 % на
стойност 4,49 лева и коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 1.9752
грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 5.2% на стойност 11.85 лева, всичко на обща стойност 16.50
лева, поради което и на основание чл.354а,
ал.3, т.1, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК е
осъден на “Лишаване от свобода”, за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата, като е осъден и на „Глоба“ в размер
на 2000 /две хиляди/ лева,
която да се внесе в полза на Съдебната власт по Бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд, след влизане в сила на присъдата по
делото.
Със същата присъда
подсъдимият Н. е осъден да заплати разноските по делото в размер на 293,91 лева по
сметка на Старозагорския районен съд.
С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените
доказателства по делото.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е
обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от подсъдимия Ф.Д.Н. чрез защитника
му адв. К.В. ***. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на присъдата, поради
неправилно приложение на материалния закон, като се развиват съображения за
маловажност на деянието, налагащо преквалифицирането му по чл.354а, ал.5 от НК.
Прави се оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание. Правят се
алтернативни искания обжалваната присъда да бъде изменена като се
преквалифицира деянието по чл.354а, ал.5 от НК и се приложи института на чл.78а
от НК с освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност или като се
приложи по-благоприятната разпоредба на чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 и
ал.3 от НК, като се намали наказанието „Лишаване от свобода“ и не се наложи
по-лекото кумулативно наказание „Глоба“.
В съдебно
заседание въззивната жалба се поддържа от подсъдимия лично и чрез преупълномощения
защитника адв. Б.В..
Подсъдимият – жалбоподател Ф.Д.Н. в последната си дума
моли съда за измени обжалваната присъда.
Становището на
представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че обжалваната присъда е
правилна, поради което следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.
314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по
повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:
Производството пред
първоинстанционният съд е протекло по реда на Съкратеното съдебно следствие в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. По фактите не се спори и пред
въззивната инстанция.
Първоинстанционният
съд с оглед на самопризнанията на подсъдимия и на основание чл.371, т.1 от НПК
при постановяване на присъдата непосредствено е ползвал съдържанието на
протоколите за разпит на свидетели от досъдебното производство и прочетените
писмени доказателства, като подкрепящи самопризнанието.
Въззивният съд от
извършената служебна проверка намира, че при събирането и проверката на
доказателствата не са допуснати нарушения от първоинстанционния съд.
Фактическата
обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд е доказана по
несъмнен начин и съответства на тази по обвинителния акт, обхваната от
самопризнанието на подсъдимия, поради което не следва да се преповтаря.
От обективна страна безспорно установено по делото е,
че на 02.03.2019 година в град Стара Загора
подсъдимият Ф.Д.Н. без надлежно разрешително е държал
в себе си високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана, канабис/ с
нетно тегло 0.1311 грама, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 7.5%, на стойност 0,79 лева и
на
02.03.2019 година в град Стара Загора, в обитаваното от него жилище –
апартамент, находящ се в град Стара Загора, улица *** без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана, канабис/ с нетно
тегло 0.0274 грама, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 1.9%, на стойност 0,16 лева, коноп /марихуана,
канабис/ с нетно тегло 0.7489 грама, със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4 %, на стойност 4,49 лева и
коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 1.9752 грама, със съдържание
на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5.2%, на стойност
11.85 лева, всичко на обща стойност 16.50 лева,
От субективна страна
подсъдимият Н. е извършил деянието при формата на вината пряк умисъл по чл.11,
ал.2 от НК. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието /знаел е, че
държаните от него вещества са коноп – марихуана/, предвиждал е неговите
обществено опасни последици /че държаните от него вещества са наркотични, както
и че държането им е забранено от закона, тъй като са вредни за здравето/, но е
имал за цел противозаконно да държи наркотичните вещества, с които е реализиран
и волевия момент на вината.
Районният съд не е
приел становището на защитата, че деянието представлява маловажен случай по
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, позовавайки се на предишно осъждане на
подсъдимия Н. по НОХД № 784/2010 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, по
отношение на което е настъпила реалибитация по право, но въпреки това е отчел
това осъждане като лоши характеристични данни за личността на подсъдимия и го е
признал за виновен и осъдил по внесеното обвинение за престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Въззивният съд намира,
че присъдата в тази й част е постановена при неправилно приложение на
материалния закон, тъй като извършеното от подсъдимия деяние представлява
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Касае се за много малко
количество марихуана, държана от подсъдимия за лична употреба – под 3 грама, на
много ниска стойност – 16,50 лв., с изключително ниско съдържание на
активнодействащото вещество – тетрахидраканабинол. Наред с това следва да бъдат
отбелязани чистото съдебно минало, добрите характеристични данни /трудово ангажиран,
без данни за други криминалистически регистрации/, направеното самопризнание и
пълно съдействие за разкриване на обективната истина по делото още от хода на
досъдебното производство, както и изразеното съжаление за стореното, които в
съвкупност изпълват изцяло нормата на чл.93, т.9 от НК, визираща маловажния
случай.
Действително
подсъдимият Ф.Н. е осъждан, и то за участие в ОПГ, създадена с цел да вършат
съгласувано на територията на страна престъпления по чл.354а, ал.1 от НК, като
му е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, отложено за
изпитателен срок от 3 години, като присъдата е влязла в законна сила на
05.01.2011 г.. Следва да се отбележи, че от изтърпяване на наказанието
/05.01.2014 г./ до извършването на инкриминираното деяние е изтекъл един
продължителен период от време, в рамките на който подсъдимият Н. не е извършил
друго престъпление, като са налице доказателства за това, че е устроил живота
си по правомерен начин – считано от м. май 2018 г. и до момента същият е
ангажиран по трудово правоотношение. Наред с това районният съд не се е
съобразил с актуалната практика на ВКС относно реабилитацията, съгласно която
настъпилата реабилитация отменя законните последици на осъждането и е
недопустимо същото осъждане да бъде отчитано при индивидуализацията на
наказанието на плоскостта на негативна характеристика на подсъдимия и че
подобно действие представлява заобикаляне на материалния закон. В този смисъл е
Решение № 83/13.05.2015 г. по н.д. № 27/2015 г. на ВКС, III н.о.
Съгласно внесения
обвинителен акт, действията на подсъдимия, с които се е осъществило държането
на количествата наркотични вещества, се
изразяват в две отделни деяния, извършени в условията на продължавано
престъпление по чл.26, ал.1 от НК, според начина и мястото на осъществяване на
държането, като първото деяние визира държането на наркотичните вещества у
самия подсъдим, а второто – в обитаваното от него жилище, находящо се в гр.
Стара Загора, на ул. ***. Районният
съд безкритично е възприел тази формулировка и правна квалификация на
престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, приемайки че се
касае за две отделни деяния въпреки, че според фактите, изнесени в обвинителния
акт, държането на наркотичните вещества е извършено от подсъдимия Н. по едно и
също време – на 02.03.2019 г..
Разпоредбата на
чл.354а, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК не прави разграничение и не разделя
изпълнителното деяние „държане“ според начина и мястото на осъществяването на
фактическата власт. Напротив, според законодателя важно е именно фактическата
власт по отношение на наркотичните вещества. В случая тази власт е
осъществявана по едно и също време, като намирането на наркотичните вещества
по-късно на 02.03.2019 г. в дома на подсъдимия не променя този факт, защото още
към момента на намиране на първото количество наркотични вещества у него,
подсъдимият е осъществявал „държането“ и над тази, условно наречена, втора част
от наркотичните вещества, намерена в дома му. В случая само начина на
осъществяване на фактическата власт, изразяващ се във физическото място, на
което са съхранявани наркотиците, е различен. Без всякакво съмнение обаче,
остава обстоятелството, че подсъдимият е имал еднакво отношение към цялото инкриминирано
количество наркотични вещества, като субективното му намерение спрямо това
количество е било едно и също, упражнявайки фактическата власт да третира
цялото количество наркотични вещества като свое, при това по едно и също време,
поради което в случая се касае за едно деяние – държане на инкриминираните
наркотични вещества, но на различно място. При това положение, след като
относно и двете количества наркотични вещества подсъдимият е упражнявал една и
съща фактическа власт, имал е едно и също субективно и обективно отношение,
след като по отношение и на двете държането е осъществявано по едно и също
време, то наркотичните вещества представляват единен предмет на едно и също
престъпление, макар физически в пространството да не са се намирали на едно и
също място. Възприемането на обратното становище би означавало всяко едно
физическо място, на което е била открита част от наркотиците да се третира като
„държане“ по смисъла на НК, респ. да се квалифицира като отделно престъпление. За
да е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, двете
или повече деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление,
следва да са извършени през непродължителни периоди от време, каквато
периодичност настоящата деятелност на подсъдимия Н. не разкрива и това е
налагало оправдаването му по тази част от обвинението.
Гореизложеното налага
преквалифицирането на деянието, извършено от подсъдимия Н. от престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК в
престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, и оправдаването му в
това да е действал в условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК.
За престъплението по
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК в закона е предвидено наказание „глоба“ до
1000 лв. От приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимият Н. не е осъждан /реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна
отговорност, като от деянието няма причинени имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване. При наличието на тези материално правни
предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и липсата на някое от
обстоятелствата по ал.7 от същия текст, изключваща приложението му, съдът
намира, че подсъдимият Ф.Н. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание „Глоба“. При
индивидуализация размера на глобата съдът отчита наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства, както
следва: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни /трудово
ангажиран, без данни за други криминалистически регистрации/, направеното
самопризнание и пълно съдействие за разкриване на обективната истина по делото
още от хода на досъдебното производство, изразеното съжаление за стореното, с
оглед на които я определи в минималния размер от 1000 лв., отчитайки и имотното
състояние на подсъдимия.
Предвид гореизложените съображения, съдът
намери оплакванията във въззивната жалба за основателни, поради което обжалваната
присъда следва да бъде изменена. С оглед на това и на основание чл.334, т.3 и
чл.337, ал.1, т.2 и т.4 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Присъда № 90 от 13.06.2019 г.,
постановена по НОХД № 1296/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, както
следва:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ф.Д.Н., с ЕГН ********** за НЕВИНЕН
и го ОПРАВДАВА в това, да е действал при условията на продължавано
престъпление по чл.26, ал.1 от НК, като преквалифицира деянието съставляващо
маловажен случай от престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК на престъпление по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1
от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и МУ НАЛАГА административно наказание Глоба,
в размер на 1000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.