МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 184/22.06.2010 г.ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 216/2010 г. ПО ОПИСА
НА ОКРЪЖЕН СЪД ***.
Обвинението
против подсъдимия И.Ю.И.
- роден на ***г***, българин, български
гражданин, живущ ***, ЕГН ********** е за това, че на 17.09.2009г. след предварителен сговор със С.И.С. и
А.И.Б. е отнел чужди движими вещи – дамска чанта от изкуствена кожа на стойност
15 лева, дамско кожено портмоне на стойност 8 лева, пари 120 лева, пари 1200
лева, лична карта на стойност 10 лева, като общата стойност на всички вещи е
1353 лева от владението на Г.С.Д. *** с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и заплашване и грабежът е извършен от повече от две
лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи и деянието
представлява опасен рецидив – престъпление
по чл.199 ал.1 т. 2 и 4 вр. с чл.198
ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК
Обвинението
против подсъдимия С.И.С. - роден
на ***г. в гр.***, живущ ***, ЕГН **********
е за това, че на 17.09.2009г. след предварителен сговор с И.Ю.И. и А.И.Б. е
отнел чужди движими вещи – дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 15 лева,
дамско кожено портмоне на стойност 8 лева, пари 120 лева, пари 1200 лева, лична
карта на стойност 10 лева, като общата стойност на всички вещи е 1353 лева от
владението на Г.С.Д. от гр.*** с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване и грабежът е извършен от повече от две
лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи и деянието
представлява опасен рецидив– престъпление
по чл.199 ал.1 т. 2 и 4 вр. с чл.198
ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК
Обвинението
против подсъдимия А.И.Б. - роден
на ***г*** ***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН ********** е за това, че на 17.09.2009г. след предварителен сговор
с И.Ю.И. и С.И.С. е отнел чужди движими вещи – дамска чанта от изкуствена кожа
на стойност 15 лева, дамско кожено портмоне на стойност 8 лева, пари 120 лева,
пари 1200 лева, лична карта на стойност 10 лева, като общата стойност на всички
вещи е 1353 лева от владението на Г.С.Д. от гр.*** с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и грабежът е извършен
от повече от две лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи и
макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си – престъпление
по чл.199 ал.1 т. 2 вр. с чл.198 ал.1
вр. с чл.63 ал.2 т.2 от НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура-*** поддържа обвинението, както относно фактическата
обстановка изложена в обвинителния акт, така и относно правната квалификация на
деянието, като предлага при съблюдаване
на нормите на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а. от НК, във вр.чл.55 от НК
на подсъдимите да бъдат наложени
наказания както следва: на подсъдимите И. *** и С.С. “лишаване от свобода” за
срок от 4 години и 6 месеца за всеки един от тях, които следва да бъдат
изтърпяни при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от “закрит”
тип. На подсъдимия А.Б. да бъде определено наказание “лишаване от свобода” под минимума предвиден
в закона, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие
от “открит” тип – поправителен дом.
Служебният
защитник на подсъдимия *** – адв.А.А. не оспорва фактическата обстановка
изложена в обвинителния акт. Пледира на нейния подзащитен да бъде определено
наказание при условията на чл.55 от НК.
Служебният
защитник на подсъдимите С.С. и А.Б. – адв.М.Р. не оспорва фактическата
обстановка изложена в обвинителния акт. Пледира на нейните подзащитни да бъдат
определени наказания при условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият И.Ю. *** на основание
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложено в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В последната си дума изразява съжаление за извършеното.
Подсъдимият С.И.С. на основание чл.371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В последната си дума изразява съжаление за извършеното.
Подсъдимият А.И.Б. на основание чл.371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В последната си дума изразява съжаление за извършеното.
Съдът, въз основа на направените самопризнания от
подсъдимите подкрепени от другите събрани на досъдебното производство
доказателства и имайки в предвид становищата на страните, намира за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Ю.И. с ЕГН ********** е осъждан 10 пъти за
тежки умишлени престъпления, като последно с присъда №3/28.01.2008г. на Районен съд гр.Троян по
НОХД № 600/2007г. е признат за виновен затова, че през периода
23.11.2006г.-09.04.2007г. в гр.Троян, гр.Казанлък и ***, обл.Ловеч в съучастие
като съизвършител с други лица, чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот проникнал в магазини, търговски и жилищни помещения,
собственост на различни граждани и юридически лица и отнел без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои вещи на обща стойност 7 362.16 лева
и деянието е извършено в условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, съставляващо престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3
пр.2 и т.4 пр.4 вр. с чл.194 ал.1 вр. с
чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК е осъден на 2 години и
6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, като на основание
чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето през което е бил задържан под стража,
считано от 09.04.2007г. Присъдата е влязла в сила на 13.02.2008 г.
Подсъдимият С.И.С. с ЕГН ********** е
осъждан 23 пъти за тежки умишлени престъпления, като последно с присъда от
07.05.2008г. на Районен съд гр.*** по НОХД № 493/2008г. е признат за виновен че
в периода 13.09.2005г.-20.09.2005г. е извършил престъпление по чл.196 ал.1 т.2
вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр. с чл.194 ал. вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.29 ал.1
б.”а” и „б” от НК и на основание този текст във вр. с чл.55 ал.1 от НК му е
наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим.Присъдата е влязла в сила на 23.05.2008г. Впоследствие с
Определение от 11.06.2008г. на Районен съд гр.*** по ЧНД № 805/2008г. е
извършена кумулация по предишни осъждания на обвиняемия С. и му е наложено едно
общо наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, като
на основание чл.24 от НК е увеличен срока му на 4 години лишаване от свобода
при първоначален строг режим и приспадане на изтърпените части от наказанията в
състава на съвкупността от престъпления. На 02.09.2009г. е изтърпяно
наказанието по цитираното ЧНД.
Подсъдимият А.И.Б. с ЕГН ********** с
присъда от 13.05.2009г. по НОХД № 662_2009г. по описа на РС гр.*** е признат за
виновен за извършено на 26.10.2009г. престъпление по чл.194 ал.1 вр. с чл.63
ал.1 т.3 от НК и на основание този текст и във вр. с чл.58а вр. с чл.55 ал.1
т.2 б.”б” от НК му е наложено наказание „пробация” за срок от 1 година и
безвъзмезден труд. Присъдата е влязла в сила на 29.05.2009г.
Подсъдимите И. и С. се запознавали преди
3 години по време на изтърпяване на наложените им наказания лишаване от свобода
в Затвора гр.Ловеч.
На 13.09.2009г. подсъдимия С.,
изтърпявайки наказанието си на 02.09.2009г. се обадил по телефона на подсъдимия
И., който се намирал в дома си в ***, обл.Ловеч и го попитал дали може да го
посети заедно със свой познат.
Получавайки утвърдителен отговор подсъдимия
С. заедно с подсъдимия Б., с когото се познавали от по-рано на следва ден
отишли в селото на подсъдимия И. и се срещнали в дома му. По време на
гостуването им обвиняемите С. и Б. разказали на подсъдимия И. че в гр.***
знаели много подходящи места, от където можели да се отнемат редица вещи, след
което да бъдат продадени и по този начин да направят „няколко удара”. Тримата
обвиняеми решили да се върнат в гр.*** и да осъществят намеренията си.
На 17.09.2009г. около 15.00 часа тримата
обвиняеми се намирали в района на паметник „***” в гр.***. Тъй като им се
припило бира подсъдимия С. влезнал в находящ се в близост хранителен магазин в
кв.”***” 1 да купи. Излизайки от магазина подсъдимия С. казал на другите двама
обвиняеми, че този магазин е подходящ за извършване на грабеж, тъй като има
доста клиенти и съответно оборота му е висок. Подсъдимият С. предложил на подсъдимия
И. да му даде носения от него газов пистолет и след приключване на работната
смяна на магазинерката в магазина да я пресрещнат и оберат. Уговаряйки се подсъдимия
И. да проследи магазинерката до място където няма хора и да я заплаши с газовия
пистолет, а подсъдимия Б. да вземе чантата й, тримата обвиняеми зачакали края
на работния ден.
Малко преди 21.00 часа подсъдимия С. се
отдалечил от магазина, а обвиняемите Б. и И. останали да изчакат магазинерката
– свидетелката Г.С.Д.. В 21.00 часа св.Д. излязла от магазина, заключила същия
и се отправила към автобусната спирка, находяща се в близост. Изведнъж подсъдимия
Б. се отделил от подсъдимия И., като последния тръгнал след св.Д.. На лявото си
рамо св.Д. носела дамска чанта. Достигайки автобусната спирка св.Д.
преустановила движението си. Тогава подсъдимия И. се приближил встрани от нея,
до дясната й страна и възпроизвел изстрел непосредствено пред лицето й с
газовия пистолет. Подсъдимият И. насилствено дръпнал дамската чанта на св.Д. и
побягнал. Стресната от случилото се св.Д. се развикала „Дръжте крадеца!” и
побягнала след него. Подсъдимият И. бягайки забелязал пред себе си и другите
двама обвиняеми. Тримата се отправили по черен път към черешова градина, през
паметника „***”. Навлизайки в градината обвиняемите изсипали съдържанието на
чантата и взели намиращите се в нея едри
банкноти общо 1200 лева и отделно още
120 лева, а останалите вещи съдържащи се в чантата заедно с нея хвърлили в храстите.
Още същата вечер с такси тримата
обвиняеми отишли в гр.Казанлък, а на следващия ден в гр.Плевен, където посетили
МОЛ и с откраднатите пари си закупили дрехи и обувки. На 19.09.2009г. отново се
върнали в гр.***, като през деня изхарчили остатъка от отнетата парична сума.
Вечерта се установили в жилището на подсъдимия Б., където на следващия ден са
били задържани от органите на полицията. В дома на подсъдимия Б. бил намерен и
иззет газовия пистолет, с помощта на който е бил извършен грабежа. На
20.09.2009г. подсъдимия С. посочил мястото, където захвърлили дамската чанта на
св.Д..
След извършения грабеж св.Д. постъпила
на лечение в МБАЛ гр.***, тъй като в следствие на възпроизведения изстрел с
пистолета е получила звукова травма на слуховия орган, а оттам и органа на
равновесие, т.нар. вестибуларен апарат.
Видно от заключението на назначената при
разследването СМЕ при изстрел от много близко разстояние барутните газове
упражняват и механично въздействие на организма, при което могат да се получат
увреждания по кожата на лицето и очите. В конкретния случай непосредствено след
инцидента Д. е с оплаквания от главоболие, световъртеж и на другия ден е
хоспитализирана. След проведени изследвания и консултация с ото-невролог е
установено, че Д. е получила комбиниран отоневрологичен синдром с прояви на
невровегетативна дистония. Това състояние може да се обясни с получената преди
това звукова травма, довело до разстройство на органа на равновесието.
Установеното преходно двойно виждане най-вероятно също може да бъде обяснено с
механичното въздействие на барутните газове при изстрел от много близко
разстояние с функционално разстройство на очедвигателния апарат. Всички
получени увреждания са от характер да причинят разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. единствено лека телесна повреда.
Видно от заключението на назначената при
разследването съдебно-балистична експертиза на намерената и предоставена за
изследване гилза е от идентичен с изследваните и описани халосни патрони от
газовия пистолет.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен и несъмнен начин на първо място от самопризнанията на
подсъдимите. Същите признават фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като същевременно признават и вина. Тези самопризнания се
подкрепят от показанията на пострадалата свидетелка Г.С.Д.. При извършването на
процесуално-следственото действие разпознаване на лица /лист 115 от досъдебното
производство/ свидетелката Д. е разпознала подсъдимия И.И., като лицето, което й отнело по насилствен начин
чантата й и е стреляло с газовия пистолет. Кореспондиращи с горепосочените
доказателства са и протокол за оглед на местопроизшествие /лист 8-9 на
досъдебно производство/, фотоалбум към
него, протокол за оглед на местопроизшествието/лист 10-11 на досъдебното
производство/, протокол за претърсване и
изземване /лист 104-105 на досъдебното производство/, свидетелство за съдимост
на подсъдимите, както и всички други прочетени по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и предявени по реда на чл.284 от НПК веществени доказателства.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА
По отношение на подсъдимия И.Ю.И.
За да е осъществен престъпния състав на чл.199, ал.1,
т.2 и т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр.с чл.29, ал.1, буква “б” от НК е
необходимо дейците вследствие на употреба на сила или заплашване да отнемат
чужди движими вещи от владелеца, против волята му с намерение за противозаконно
своене, като това следва да е извършено от две или повече лица, сговорили се
предварително да вършат кражби или грабежи, като деянието следва да е извършено в условията на
опасен рецидив, а от субективна страна деянието да е осъществено при пряк
умисъл т.е. дейците трябва да съзнават, че вещта се намира във владението на
други го, че тя е чужда, владелецът не е съгласен тя да му бъде отнета и че
това несъгласие се преодолява чрез упражнената принуда. По принцип грабежът
представлява престъпление, което се характеризира с усложнение в изпълнителната
дейност. Като състав на престъплението той включва две прояви, всяка от които
сама по себе си осъществява състав на престъпление (принуда и кражба), но които
дадени в определен обективна и субективна връзка придобиват своеобразна
самостоятелност и се явяват едно сложно престъпление. Както вече бе посочено
безспорно е установено, че след като свидетелката Д. е напуснала процесния
магазин подсъдимия И. е упражнил физическо въздействие върху
личността на пострадалата Д., като по
насилствен начин, въпреки оказана съпротива отнел дамската чанта на
свидетелката, която била на лявото й рамо, като непосредствено преди тези действия е възпроизвел изстрел с носения от него газов
пистолет близо пред лицето на свидетелката, т.е.употребената физическа и
психическа (в случая е налице застрашаване с такова непосредствено деяние,
което излага на тежка опасност живота на пострадалата – възпроизведения изстрел
с газовия пистолет непосредствено пред лицето на пострадалата съпроводени с
физическа принуда) е от естество да сломи съпротивата на Д.. Безспорно е, че
подсъдимия И. е установил своя фактическа власт върху процесните вещи и е
прекъснал тази на пострадалата Д..
Видно е, от справка за съдимост, че
подсъдимия И. е осъждан 10 пъти за тежки
умишлени престъпления, като са му налагани наказания “лишаване от свобода”,
които са изтърпявани ефективно, като последно му осъждане е с присъда №3/28.01.2008 г. на Районен съд гр.Троян по
НОХД № 600/2007 г., е за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3
пр.2 и т.4 пр.4 вр. с чл.194 ал.1 вр. с
чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК, като му е наложено
наказание 2 години и 6 месеца “лишаване от свобода” при първоначален “строг”
режим, като на основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето през което е бил
задържан под стража, считано от 09.04.2007 г. Присъдата е влязла в сила на
13.02.2008 г.
Настоящото деяние е извършено на 17.09.2009 г., т.е.
същото е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, буква “а” и буква “б” от НК, тъй като подсъдимия е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на “лишаване от свобода” не по-малко от
една година – 2 години и 6 месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяване. А също така е извършил
престъплението след като е бил осъждан повече от два пъти на “лишаване от
свобода” за тежки умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на
тези наказанията не е отлагано на основание чл.66 от НК.
От субективна страна подсъдимия И. е съзнавал, че упражнява
принуда спрямо свидетелката Д., като тази принуда е целяла отнемането на
процесните вещи, както и че това отнемане се извършва въпреки волята на свидетелката
и вследствие на упражнената принуда и заплаха, т.е. същият е действал при пряк
умисъл.
В предвид на горното съдът призна подсъдимия И.Ю.И. - роден
на *** ***, в момента в Затвора гр.***, ЕГН **********, за виновен в
това, че на 17.09.2009 г. е отнел чужди движими вещи – дамска чанта от
изкуствена кожа на стойност 15 лева, дамско кожено портмоне на стойност 8 лева,
пари 120 лева, пари 1200 лева, лична карта на стойност 10 лева, като общата
стойност на всички вещи е 1 353 лева (хиляда триста петдесет и три лева) от
владението на Г.С.Д. от гр.*** с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване и деянието представлява опасен рецидив –
престъпление чл.199, ал.1, т. 4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с
чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Както вече
бе посочено грабежът е съставно престъпление, съдържащо в себе си две отделни
престъпления – принуда и кражба. Участието само в принудата или само в кражбата ангажира наказателната отговорност
на дееца за извършено престъпление грабеж. В случая по делото липсват каквито и
да е било доказателства, че подсъдимите Б. и С.
са участвали в упражнената принуда спрямо свидетелката Д., или при
отнемането на вещите или и в двете –
принудата и кражбата. Самият прокурор в
обвинителния акт е приел, че малко преди 21.00 часа подсъдимия С. се отдалечил
от процесния магазин, като до магазина останали подсъдимите Б. и И., като
изведнъж подсъдимия Б. се отделил от подсъдимия И., а едва след това подсъдимия
И. тръгнал след свидетелката Д., проследил я до автобусната спирка и след
известно време осъществил грабежа, т.е. дори самата прокуратура в
обстоятелствената част на обвинителния акт приема, че подсъдимите С. и Б. не са
участвали при осъществяване на грабежа. Как вече бе посочено по делото липсват
каквито и да било доказателства, че подсъдимите С. и Б. са извършители на
процесния грабеж. В тази връзка съдът
призна подсъдимия И. за невинен, че
горепосоченото деяние е извършено след
предварителен сговор със С.И.С. и А.И.Б., от повече от две лица сговорили се
предварително да вършат кражби и грабежи, като го оправда по обвинението по
чл.199, ал.1, т.2 от НК от повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.2 и 4, във
връзка с
чл.198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква «а» и буква «б» от НК.
По
отношение на подсъдимите С.И.С. и А.И.Б.:
В предвид изложеното в горния абзац
съдът призна подсъдимия С.И.С. - роден
на *** *** ***, живущ ***, осъждан, по настоящем в Затвора гр.***, ЕГН **********,
ЗА невинен в това, че на 17.09.2009 г. след предварителен сговор с И.Ю.И. и А.И.Б.
е отнел чужди движими вещи – дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 15
лева, дамско кожено портмоне на стойност 8 лева, пари 120 лева, пари 1200 лева,
лична карта на стойност 10 лева, като общата стойност на всички вещи е 1353
лева от владението на Г.С.Д. от гр.*** с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и заплашване и грабежът е извършен от
повече от две лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи и
деянието представлява опасен рецидив, като го оправда по обвинението по
чл.199 ал.1 т. 2 и 4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК.
Призна подсъдимия А.И.Б. - роден на *** *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, в
момента във ВУИ «***» ***, общ.*** ЗА невинен в това, че на 17.09.2009г. след
предварителен сговор с И.Ю.И. и С.И.С. е отнел чужди движими вещи – дамска чанта
от изкуствена кожа на стойност 15 лева, дамско кожено портмоне на стойност 8
лева, пари 120 лева, пари 1200 лева, лична карта на стойност 10 лева, като
общата стойност на всички вещи е 1353 лева от владението на Г.С.Д. от гр.*** с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване и грабежът е извършен от повече от две лица, сговорили се
предварително да вършат кражби и грабежи и макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си като го оправда
по обвинението по чл.199 ал.1 т. 2 вр. с
чл.198 ал.1 вр. с чл.63 ал.2 т.2 от НК.
Както вече
бе посочено съдът прие за безспорно установено от фактическа страна, че след
като подсъдимия И. отнел процесната чанта и напуснал местопрестъплението
бягайки, забелязал пред себе си след известно време другите двама подсъдими.
След като ги настигнал тримата заедно се отправили
по черен път към черешова градина намираща се в района на пометник «****».
Навлизайки в градината подсъдимите изсипали съдържанието на процесната чанта
отнета от владението на свидетелката Д. от подсъдимия И. и взели намиращите се
в нея едри банкноти общо 120 лв., както и отделно още 120 лв., а останалото
съдържание на чантата заедно с нея хвърлили в храстите. Безспорно е установено,
че тримата подсъдими са придобили общо владение върху процесните пари, като
изхарчили същите за собствени нужди. Тримата заедно си закупили дрехи, обувки и
т.н. В предвид на горното съдът намира, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт се съдържат факти, обуславящи съставомерност на деяния по
чл.215, ал.1 от НК, относно подсъдимите Б. и С.. За да е осъществен състава на
горецитирания законов текст от подсъдимите С.С. и А.Б. е необходимо от обективна страна
да е налице предмет на посегателство чужди движими вещи (процесните дамска
чанта, дамско кожено портмоне, лична карта, пари на стойност 1320 лв., всички
вещи на обща стойност 1353 лв. - собственост
на свидетелката Д.) придобити от подсъдимия И. чрез престъпление. В случая
горепосочените вещи са били предмет на друго престъпление, а именно грабеж извършен от подсъдимия И.. Същият е
осъществил фактическа власт върху вещите по неправомерен начин, като
поведението на подсъдимите С. и Б. по време следва поведението на извършителя
на основното престъпление, като изпълнителното деяние в този случай
придобиване означава установяване на
трайна фактическа власт върху горепосочените вещи от подсъдимите С. и Б.. В
случая безспорно е установено, че подсъдимите С. и Б. са установили такава
трайна фактическа власт. Двамата подсъдими С. и Б. са действали умишлено, при
пряк умисъл с една особена цел – да набавят за себе си и за другито имотна
облага. Те са имали представа за произхода на вещите, не само, че същите са
чужди, а и че са придобити чрез престъпление от подсъдимия И..
Видно е, от справка за съдимост, че
подсъдимия С. е осъждан 23 пъти за тежки умишлени престъпления, като са му
налагани наказания “лишаване от свобода”, които са изтърпявани ефективно, като
последно му осъждане е с присъда постановена
по НОХД № 493/2008 г. по описа на Районен съд-***, за престъпление по чл.196
ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.4, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1
вр. с чл.29 ал.1, буква “а” и буква ”б” от НК, като му е наложено наказание 2
години и 6 месеца “лишаване от свобода” при първоначален “строг” режим, Присъдата
е влязла в сила на 23.05.2008 г. Впоследствие с Определение от 11.06.2008 г. на
Районен съд гр.*** по ЧНД № 805/2008 г. е извършена кумулация по предишни
осъждания на подсъдимия С. и му е наложено едно общо наказание 3 години
лишаване от свобода при първоначален строг режим, като на основание чл.24 от НК
е увеличен срока му на 4 години лишаване от свобода при първоначален строг
режим и приспадане на изтърпените части от наказанията в състава на
съвкупността от престъпления. На 02.09.2009 г. е изтърпяно наказанието по
цитираното ЧНД.
Настоящото деяние е извършено на
17.09.2009 г., т.е. същото е извършено в условията на опасен рецидив от
подсъдимия С. по чл.29, ал.1, буква “а”
и буква “б” от НК, тъй като подсъдимия е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на “лишаване от свобода” не по-малко от една година – 4 години при
първоначален “строг” режим на
изтърпяване. А също така е извършил престъплението след като е бил осъждан
повече от два пъти на “лишаване от свобода” за тежки умишлени престъпления от
общ характер, като изпълнението на тези наказанията не е отлагано на основание
чл.66 от НК.
Подсъдимият Б., макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното.
В предвид
на всичко гореизложено, а и като взе в предвид, че престъплението по чл.215 от НК е по-леко от това по чл.199 от НК съдът счита, че при наличното обвинение за
грабеж не е налице пречка деянията извършени от подсъдимите С. и Б. да се
квалифицират като вещно укривателство. Съобразявайки
се с това съдът призна подсъдимия С.И.С. - роден на *** *** ***, живущ ***,
в Затвора гр.***, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 17.09.2009 г. в гр.***
с цел да набави за себе си и за И.Ю.И. и А.И.Б. имотна облага придобил чужди
движими вещи дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 15 лева, дамско кожено
портмоне на стойност 8 лева, пари 120 лева, пари 1200 лева, лична карта на
стойност 10 лева, като общата стойност на всички вещи е 1 353 лева (хиляда
триста петдесет и три лева), за които е знаел, че са придобити от И.Ю.И. чрез престъпление
– грабеж, като деянието представлява опасен рецидив – престъпление по чл.215,
ал.2, т.4, във връзка с ал.1 от НК, вр.
с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Призна подсъдимия А.И.Б. - роден на *** *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, в
момента във ВУИ «***» ***, общ.*** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 17.09.2009 г. в гр.***
с цел да набави за себе си и за И.Ю.И. и С.И.С. имотна облага придобил чужди
движими вещи дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 15 лева, дамско кожено
портмоне на стойност 8 лева, пари 120 лева, пари 1200 лева, лична карта на
стойност 10 лева, като общата стойност на всички вещи е 1 353 лева (хиляда триста петдесет
и три лева), за които е знаел, че са придобити от И.Ю.И. чрез престъпление –
грабеж, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките – престъпление по чл.215, ал.1 от НК, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ
При определяне вида и
размера на наказанието съдът се съобрази с двата основни принципа в
наказателното право залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК – принципът на
законоустановеност на наказанието и принципът на индивидуализация на
наказанието. В конкретни случай, тъй като производството по делото се разви по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, съдът се съобрази с императивните разпоредби на
чл.373, ал.2 от НПК, във вр. С чл.58а. от НК, във вр. чл.55 от НК, като приложи
закона действащ към момента на извършване на деянието, тъй като същия се явява
по-благоприятен от сега действащата разпоредба на чл.58а.от НК. При определяне
на наказанията съдът отчете направените от подсъдимите самопризнания и
изразеното критично отношение към извършеното.
За извършено престъпление по
чл.199, ал.1, т.4, във вр.с чл.198, ал.1, във вр.чл.29, ал.1, буква “а” и буква “б” от НК, законодателят е предвидил
наказание “лишаване от свобода” от 5 до 15 години, като съдът може да постанови
и конфискация до една втора от имуществото на виновния. В тази връзка съдът
определи на подсъдимия И. наказание под минимума предвиден в закона при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от
3 години и 6 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване в
затворническо заведение от закрит тип. В предвид имотното състояние на
подсъдимия съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и не наложи
наказанието “конфискация” на подсъдимия. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът
приспадна времето през което подсъдимия И. е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”,
считано от 24.09.2009 г. до влизане в сила на настоящата присъда.
За извършено престъпление по
чл.215, ал.2, т.4, във вр.с ал.1 от НК, чл.29, ал.1, буква “а” и буква “б” от НК, законодателят е предвидил
наказание “лишаване от свобода” от 3 до 10 години, и “глоба” от 1 000 лв. до 3 000 лв. В тази връзка съдът определи на подсъдимия С.
наказание под минимума предвиден в закона при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от 2 години при първоначален “строг”
режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. В предвид
имотното състояние на подсъдимия съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и не наложи наказанието “глоба” на подсъдимия. На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна времето през което
подсъдимия С.И.С. е бил с мярка за неотклонение”задържане под стража”, считано
от 24.09.2009 г. до влизане в сила на настоящата присъда.
Тъй като деянието по настоящото дело и тези по НОХД №№ 239/2010 г.
и № 367/2010 г. и двете по описа на Районен съд-*** са извършени от подсъдимия С.
преди за което и да е било от тях да е била налице влязла в сила присъда, съдът
допусна групиране на горепосочените наказания, като определи и наложи на
подсъдимия С. едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях – лишаване от
свобода за срок от 2 години при първоначален строг режим на изтърпяване в
затворническо заведение от “закрит” тип. Като на основание чл.25, ал.2 от НК
приспадна изтърпяната част от наказанията по горепосочените дела от подсъдимия С..
За извършено престъпление по
чл.215, ал.1, от НК, законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” до
5 години. След редукцията по чл.63, ал.1, т.4 от НК по отношение на подсъдимия Б.
наказанието е “лишаване от свобода” до 2 години. В тази връзка съдът определи на подсъдимия Б.
наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година при първоначален “общ” режим
на изтърпяване в затворническо заведение от открит тип – поправителен дом. На
основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна времето през което подсъдимия А.И.Б. е бил с мярка за
неотклонение”задържане под стража”, считано от 24.09.2009 г. до влизане в сила
на настоящата присъда.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.И. да заплати
на държавата сумата от 202 лв., представляваща направени по делото разноски.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.С. да заплати на държавата сумата от 17 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.Б. да заплати на държавата сумата от 17 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Водим от горните мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/КР.ГЕОРГИЕВ/