Р Е
Ш Е Н
И E
гр. Бяла Слатина, 04.12.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в
публично съдебно заседание на 05 ноември, Две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Соня Ралчева, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 771 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по настоящето дело е
образувано по повод подадена исковата молба от М.М.Т. с ЕГН ********** *** в
качеството си на ЕТ „М.Т.Т. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.М.Т., чрез адв. С.Й.Б. от ПлАК с адрес за
призоваване и съобщения: гр.Ч.Б., обл.Плевен, ул.“Екзарх Йосиф“ № 2 против М.И.М. с ЕГН ********** ***, с
която е поискал съдът да постанови решение, с което са установи съществуването
на арендно правоотношение по Договор за аренда на
земеделска земя 1056/17.03.2017г. с нотариално удостоверен подпис вписан в СВ при БСлРС под дв.вх.№ 918/17.03.2017г.,
акт № 298, т.2, по силата на който М.И.М. като арендодател се е
задължила да предостави на ЕТ „М.Т.Т. като арендатор процесните две ниви
находящи се в землището на с.Г., обл.Враца за срок от 7 стопански години.
Моли на основание чл.537,ал.2 от ГПК
съдът да отмени вписването на едностранно прекратяване на договора за аренда,
като несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.537,ал.2 от ГПК.
Желае да се осъди ответницата да му
заплати направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК
вр.чл.88 вр.чл.90 от ЗКИР.
Ответницата М.И.М.
е представила в срока по
чл.131 от ГПК писмен отговор, чрез пълномощника си адв.Вл.Ч. от ВрАК, с който
оспорва исковата претенция на ищеца като неоснователна и недоказана по
изложените в него съображения. Противопоставя се на искането на ищеца за
събиране на гласни доказателства предвид разпоредбата на чл.68, б.“а“ от ЗЗД и
моли да се отхвърли иска на ищеца, като неоснователен по изложените в отговора
съображения.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Приложена е преписката по прекратяване на арендният договор от
СВ при БСлРС.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на
страните в процеса, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищеца в исковата молба навежда доводи,
че е налице сключен между ответницата М.И.М. и ЕТ „М.Т.Т.” договор за аренда на
зем.земя от 17.03.2017г. с нотариална заверка на подписите с рег.№
1056/17.03.2017г. на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина и вписан
в СВ при БСлРС в дв.вх.регистър № 918, т.II, № 298/17.03.2017г.
Предмет на договора за аренда са два земеделски
имоти:
1/НИВА с площ 11.781 дка, имот № 095023, трета категория зем, в м.”Краището” по
плана за земеразделяне на с.Г., обл.Враца, при граници: имоти с №№№№№ 095022,
095003, 095004, 095018 и 0000356, а по одобрената със
Заповед № РД-18-886/03.03.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК
кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в
землището на с. Г., община Бяла Слатина, област Враца е с площ 11782
кв.м, с идентификатор №
14406.95.23 в местността „Краището”, при граници и съседи: № 14406.95.18, № 14406.95.356, № 14406.95.22, №
14406.95.3, № 14406.95.4.
2/НИВА с площ 20,000 дка, имот № 095022,
трета категория зем, в м.”Краището” по плана за земеразделяне на с.Г., обл.Враца
при граници: имоти с №№№№ 095023, 095003, 095002, 095013 и 0000356, а по одобрената със Заповед № РД-18-886/03.03.2018г. на
Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните регистри за
неурбанизираната територия в землището на с. Г., община Бяла Слатина, област
Враца е с площ 20002 кв.м, с идентификатор
№ 14406.95.22 в местността „Краището” при граници и съседи: № 14406.95.23,. №
14406.95.356, № 14406.95.13, № 14406.95.2, № 14406.95.3.
Срока на договора уговорен в чл.1,т.2 от
същият е за 10 стопански години и влиза в сила от стопанската 2017/2018г.( а не
както е посочено в и.м. за 7 стопански години).
Съгласно клаузата на чл.4 от договора двете
страни се съгласяват арендното плащане да е само в пари, като договореното за всяка
от първите пет стопански години то да е в размер на 45.00 лв. на декар, а за всяка от останалите пет стопански
години до края на договора да е в размер на 50.00 лв., платими най-късно до 30.10. на съответната стопанска
година.
В чл.12 от договора е посочено, че
арендното плащане се извършва еднократно в уговореният вид и срок, срещу
подписан РКО или подписана ведомост.
На 28.02.2019г. на ищеца е връчена
нотариална покана чрез нотариус Нина Дюлгерова с рег.№ 712 на НК от Павлина
Валентинова Павлова от гр.Враца, подписана като пълномощник на М.М.(ответницата
по делото) за прекратяване на договор за аренда на зем.земя от 17.03.2017г. с
нотариална заверка на подписите с рег.№ 1056/17.03.2017г. на Нотариус
Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина и вписан в СВ при БСлРС в
дв.вх.регистър № 918, т.II, №
298/17.03.2017г. и договор за аренда на зем.земя от 09.07.2013г. с нотариална
заверка на подписите с рег.№ 3648/089.07.2013г. на Нотариус Г.Христова с район
на действие РС-Б.Слатина и вписан в СВ при БСлРС в дв.вх.регистър № 2473, т.IV, № 273/09.07.2013г.поради неизвършено навреме плащане
за стопанската 2017/2018г.
Ищеца на 01.03.2019г. е депозирал писмен
отговор с нотариална заверка на подписа на получената от него покана адресиран
до ответницата и до нейният пълномощник, с който възразил срещу така
направеното изявление за едностранно прекратяване на договора за аренда, като изложил подробни съображения. С него направил
искане за определяне на подходящ срок за изпълнение на задължението за
заплащане на дължимото арендно плащане.
Въпреки това на 22.03.2019г. в СВ при
БСлРС по заявление на ответницата е вписано прекратяването на договора за
аренда на основание чл.27,ал.1,т.2 и ал.2 вр. чл.28,ал.1 от ЗАЗ, видно от
приложената преписка изискана служебно от СВ при БСлРС./л.34 от делото/.
С предприемането на действия по
заличаване на договора за аренда в имотния регистър ответницата недвусмислено
показала, че оспорва наличието на облига;ционната връзка между нея и ищеца,
поради което за него се породил правен интерес от търсената съдебна защита.
Ищеца посочва още в и.м., че в периода в
който следвало да извършва арендното плащане на ответницата, същата е
посещавана от него и от изпращани от него лица поне три пъти, като са й
предлагали точно изпълнение на дължимите суми, но тя отказвала да ги получи по
различни изтъквани от нея причини-наличие на здравословни проблеми, опасения от
евентуални посегателства върху личността й и др. посочени в и.м.
Поради това ищецът твърди в и.м., че
ответницата в качеството й на кредитор по силата на чл.95 от ЗЗД е в забава,
тъй като неоправдано, неколкократно и необосновано е отказвала да приеме
плащане от ищеца на дължимото й се арендно плащане. Също така тя нарушила и
разпоредлата на чл.63 от ЗЗД, тъй като с действията си е препятствала
длъжника/ищеца/редовно да престира по договора за аренда и последиците от това
не следва да останат за негова сметка. Следователно ответницата не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение и няма право да иска
разваляне на договора за аренда, поради забава на дължимото й арендно плащане
от длъжника/ищеца по делото/.
Предвид на изложените обстоятелства и
факти в исковата молба, ищецъте поискал от съда да се произнесе с решение с
което да установи съществуването на арендно правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя 1056/17.03.2017г. с
нотариално удостоверен подпис вписан в СВ
при БСлРС под дв.вх.№ 918/17.03.2017г., акт № 298, т.2, по силата на който М.И.М.
като арендодател се е задължила да предостави на ЕТ „М.Т.Т.”, като арендатор
процесните две ниви находящи се в землището на с.Г., обл.Враца.
Моли на основание чл.537,ал.2 от ГПК
съдът да отмени вписването на едностранно прекратяване на договора за аренда,
като несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.537,ал.2 от ГПК.
Представил е договор за аренда от
09.07.2013г. вписан в СВ при РС-Б.Слатина дв.вх.рег.№ 2473, т.4, №
273/09.07.2013г. сключен между М.М. и ЕТ „МИРОСЛАВ ТОЕВ” за срок от 10
стопански години. В представено споразумение по чл.60,ал.2 от ТЗ/л.75 от
делото/ с нотариална заверка на подписите рег.№ 221/02.02.2017г. е посочено, че
Мирослав Петров Тоев е починал на 23.01.2017г., акт за смърт №
0002/24.01.2017г. съставен в с.Бърдарски геран, като дейността на фирмата ЕТ
„МИРОСЛАВ ТОЕВ” ще бъде продължена от М.М.Т.-негов син, а останалите наследници
Ана Михайлова Тоева/съпруга/ и Владислав Мирославов Тоев се отказват да поемат
търговското предприятие на Едноличния търговец.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, чрез адв.Вл.Ч. от ВРАК, с който оспорила иска като
неоснователен и недоказан по изложените в него съображения.
На зададени от ищцовата страна въпроси
по реда на чл.176 от ГПК, ответницата в с.з. даде следните обяснения:
Тя заяви, че Мирослав/бащата на ищеца,
който е покойник/ е обработвал земите й
от 2013г. в продължение на 4 /четири/ години, а М. ги обработва от 2017
година до настоящия момент.
Мирослав не спазвал договора, тъй като
трябвало да й заплаща рента по 40.00 лв.
на декар, плюс 30% от реколтата за годината. Той заплащал на М. само по 40.00 лв. за декар земя, но не 30% от добитата продукция. А М. й е заплатил рентата
един път. Получила за стопанската 2015/2016г. сумата от 1240,00 лв. за което собственоръчно
подписала разписка от 07.06.2016г./л.56 от делото/, а за стопанската 2017/2018г.
получила сумата от 1270,00 лв., за което се подписала собственоръчно в разписка
от 17.03.2017г./л.69 от делото/.
Поради това, че договора за аренда не се
изпълнявал съгласно уговореното в него арендно плащане, ответницата поискала от
ищеца да се срещнат и да разговарят за прекратяването му доброволно. Той й
отговорил, че с нея не желае да разговаря. След известно време майка му и брат
му отишли в с.Г. при ответницата, като й
казали, че от следващата стопанска година ще й заплащат по 50.00 лв. за един
декар зем.земя, но пари не са й давали. По банков път никога не са й превеждани
пари.
М.М. заяви, че не са й предлагани пари
от М. или неговите близки и тя не е отказвала арендно плащане. Поради това, че М.
не изпълнявал договора и не спазвал
условията в него, ответницата решила да го прекрати едностранно, тъй като той
отказал да разговаря с нея за доброволното му прекратяване.
Впоследствие след прекратяване на
процесният договор от 17.03.2017г., ответницата сключила през лятото на 2019г.
нов аренден договор с друго лице от с.Г. за стопанската 2019/2020 година.
В подкрепа защитната теза на ищеца са
разпитани свидетелите Ана Михайлова Тоева/майка на ищеца М. Тоев, която заяви,
че желае да свидетелства въпреки разясненото й право на отказ от съда/ и Валери
Петров Таралански/без родство/.
Свидетелката Ана Тоева заяви, че през
м.септември 2018г. заедно със синът й Владислав посетили ответницата в с.Г. да
й предадат дължимото се арендно плащане около 1500.00 лв. М. се показала на вратата на къщата и
отказала да получи парите под претекст, че ще я нападнат и оберат. Обяснила, че
когато се върне синът й от чужбина, тогава ще ги получи.
През м.октомври 2018г. свидетелката
отново със синът си Владислав посетили ответницата в присъствието на св.Валери
Таралански на когото също заплатили дължимата рента, но М. реагирала по същият
начин. Отказала парите под претекст, че ще ги получи когато се завърне синът й
от чужбина.
На зададени въпроси от пълномощника на
ищеца свидетелката Тоева отговори, че разписката от 07.06.2016г./л.56 от
делото/ подписът положен срещу „Предал” е лично нейн, а на разписка от
17.03.2017г./л.69 от делото/ не фигурира нейн подписът, а само този на
ответницата М.М., тъй като свидетелката лично й изплащала рентата.
Другият свидетел Валери Таралански заяви,
че познава ответницата, която живее почти в центъра на с.Г.. Нейният син е в
чужбина от години. Тя има зем.земя в землището на с.Г.. Имала сключен договор с
Мирослав, който е баща на М., а след неговата смърт би следвало да има сключен
такъв с М.. Свидетелят Таралански също има сключен договор за аренда с ищеца и
той редовно си получава рентата лично в с.Бърдарски-геран. Бил свидетел през
пролетта или лятото на 2019г., когато ходил с майката на М. да предадат парите на
М. за рентата, но тя не се показала. Знае от други хора в селото, че й били
предлагани пари, но тя отказала да ги получи, защото я било страх от обири.
Свидетелят не е чувал в селото същата да е нападана и обирана от трети лица.
От така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I. По иск с правно
основание в чл.124, ал.1 от ГПК.
Съгласно визираната разпоредба, всеки
може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за
да установи съществуването или несъществуването на една правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.
За да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Този
иск трябва да бъде насочен срещу лицето, чието неоснователно оспорване или
чиято неоснователна претенция са предизвикали правния спор и с това нуждата от
защита.
В случая ищеца желае да се установи със
съдебно решение съществуването на арендно правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя 1056/17.03.2017г. с
нотариално удостоверен подпис вписан в СВ
при БСлРС под дв.вх.№ 918/17.03.2017г., акт № 298, т.2, който е прекратен едностранно
от ответницата М.И.М. и вписан в СВ при РС-Б.Слатина на
22.03.2019г. поради неплатено арендно плащане за стопанската 2017/2018г.
От събраните по делото доказателства се
установява, че между ищеца ЕТ „М.Т.Т.” и ответницата М.М. в качеството й на
собственик на процесните два имота, за които се легитимира с Н.А.№ 952,т.V, н.д.№ 1196/24.06.1997г. по описа на РС-Бяла
Слатина/л.50 от делото/ бил сключен валиден и действителен договор за аренда,
по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗАЗ – същият е бил сключен в предвидената от закона
писмена форма, с нотариална заверка на подписите, бил вписан в СВ – Бяла
Слатина.
Съгласно чл. 27, ал.1, т.2 от ЗАЗ договорът
за аренда се прекратява при неизпълнение по общия ред, т.е. по реда на чл. 87
от ЗЗД, само доколкото в ЗАЗ не е
предвидено друго. Но доколкото с арендните договори не се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права, по силата на чл. 87, ал.1,
вр. с ал.3 от ЗЗД, развалянето на договор за аренда се извършва извънсъдебно, с
писмено предупреждение.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1
от ЗАЗ урежда предвиденото в специалния закон специфично основание за разваляне
- прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се в забава за арендно плащане
за повече от три месеца. При внимателен прочит на
редакцията на чл. 28, ал. 1 от
ЗАЗ се установява, че чрез тази норма Законодателят цели да
дисциплинира арендатора, под угрозата от разваляне на договора, същия да
извършва навреме уговорените арендни вноски и плащания.
В т.1 от ТР № 2/20.07.2017г. по т.д. № 2/2015 г., ОСГТК
на ВКС, което е задължително за съдилищата е посочено, че: „Вписването,
предвидено в чл.27,ал.2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, е приложимо
на общо основание при прекратяване на договор за аренда със срок до 10 години,
поради извънсъдебното му разваляне при неизпълнение на задължението за арендно
плащане с повече от три месеца, съгласно чл.28,ал.1, изр.първо във вр. с
чл.27,ал.1,т.2 ЗАЗ.
При тази форма на неизпълнение и когато
договорът за аренда няма за предмет държавни или общински земи, ЗАЗ предвижда отклонение
от общия ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД /приложим за неуредените от специалния закон случаи - пар. 1 от ДР
на ЗАЗ/ за разваляне на двустранните договори поради неизпълнение -
отклонение от изискването за даване на подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че с изтичането му договорът се счита за прекратен. Ако в
конкретния договор е предвидено такова задължение, арендодателят, упражняващ
потестативното право, следва да се съобрази с тази уговорка. /Определение
№407/01.08.2017 по дело № 2157/2016 на ВКС, ТК, I т.о./
Процесният договор за аренда от
17.03.2017г. не съдържа уговорка за даване подходящ срок за изпълнение, поради
което отправяне на предизвестие с подходящ срок за изпълнение не се дължи.
Поради тази причина в чл. 27, ал. 2
ЗАЗ вписване на прекратяването - развалянето на арендния договор на
основанието по чл. 28, ал.
1, изр. първо ЗАЗ, е необходимо пред съдията по вписванията да се
представи актът /писменият документ/, материализиращ изявлението за разваляне
на договора по причина забава в плащанията на арендната вноска повече от три
месеца и да се удостовери достигането му до адресата. С оглед установеното по
делото вписано заличаване на процесния договор за аренда, ответницата е
представила пред Съдията по вписвания заявление от 22.03.2019г. с което е
поискала прекратяване на процесният договор и уведомление /нотариална покана
рег.№457519.02.2019г. на нотариус Пламен Цветков с действие района на РС –
Враца/ адресирано до ищеца, с която го уведомила за едностранно прекратяване на
договора за аренда, считано от получаване на същата, която е получена на
28.02.2019г., видно от приложената разписка/л.38 от делото/.
В настоящия казус според горецитираното
ТР № 2/20.07.2017г. по т.д. № 2/2015 г.,
ОСГТК на ВКС, ответницата М. не е била длъжна да отправя предизвестие със заявена воля за разваляне на договора за
аренда и с предоставяне на срок за изпълнение и предупреждение, че след
изтичането му ще смята договор за развален. Уведомила е ищеца с нотариална покана, че едностранно разваля
договора на основание чл.27,ал.1,т.2 вр.
чл.28 ал.1 от ЗАЗ, но след изтичане законовия 3 месечен срок след забава
плащането, а не преждевременно./виж Решение № 371/26.11.2019г. по в.гр.д.№
585/2019г. по описа на ОС-Враца, Решение № 370/26.11.2019г. по в.гр.д.№
557/2019г. по описа на ОС-Враца/.
В процесният аренден договор от
17.03.2017г. е уговорена годишна рента, а не месечна или за периоди, като за
стопанската 2017/2018 година срока за заплащането на арендното плащане е
изтекъл на 30.10.2018г., а ответницата
М.М. на 22.03.2019г. е прекратила извънсъдебно договора за аренда, който е
вписан в СВ при БСлРС т.е. след изтичане
на трите месеца след дата 30.10.2018г..
Ищецът е заплатил на ответницата сума от
1270.00 лв. за стопанска 2017/2018г. на 17.03.2017г., който факт не се оспорва
от ответницата. Същата е подписала разписка за тази сума/л.53 от делото/. В нея
е отразено плащане за 31.700 дка х 40.00 лв. на декар зем.земя =1270,00 лв.
Видно от договора за аренда от
17.03.2017г. отдадените под аренда земи са общо 31,781 дка, а догореното
арендно плащане е по 45.00 лв. за декар зем.земя за първите пет стопански
години или би следвало ищецът да й заплати общата сума от 1430,15 лв. Срокът на
плащане е уговорен в договора до 30.10. на съответната стопанска година.
Следователно ищецът е следвало да заплати дължимият остатък от 160.15 лв. до
30.10.2018г., а дори и след тази дата до настоящето с.з. не го е заплатил.
Неоснователно е възражението на ищеца наведено в исковата молба, че ответницата М. в
качеството й на кредитор по силата на чл.95 от ЗЗД била в забава, тъй като
неоправдано, неколкократно и необосновано отказвала да приеме плащане от ищеца
на дължимото й се арендно плащане.
Същият с гласни доказателства се опита
да установи, че ответницата е в забава
по чл.95 от ЗЗД и пречила на ищеца да изпълни поетите задължения по начина,
указан в чл.
63, ал. 1 ЗЗД. Налице са противоречия в показанията на св.Ана
Тоева/майка на ищеца/ и на св.В.Таралански, като първата посочва, че през
м.септември 2018г., а впоследствие и през м.октомври 2018г. предлагала на ответницата пари, но тя
отказала да ги получи под предтекст, че ще я оберат, без да посочва колко пари
е предлагала и за коя стопанска година се отнасят. Посочва, че носела около
1500.00 лв., но не посочва колко пари предложила на ответницата за рентата. Другият
свидетел Таралански в пълно противоречие със свитеделските показания на Тоева
говори за предлагани пари за рента през пролетта или лятото на 2019г., когато
де факто и де юре процесният договор за аренда вече бил прекратен и вписан в Св
при БСлРС на 22.03.2019г.
Това възражение на ищеца за забава по
чл.95 от ЗЗД не се споделя от настоящият съдебен състав. Относно забавата на
кредитора, задължителната съдебна практика е последователна. Така в Решение №15/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д.
№1575/2009 г., IV г.о., постановено в
производство по чл.290 ГПК е прието, че когато
длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът неоправдано не приеме предложеното
му, той изпада в забава. Забавата на кредитора обаче не освобождава длъжника от
задължението за изпълнение - съгласно чл.95 ЗЗД, когато кредиторът е в забава и
задължението е да се предаде нещо, длъжникът може да се освободи като предаде
дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по
местоизпълнението. Само заявяването на готовност за изпълнение за плащане, без
длъжникът да плати на кредитора или да предаде сумата за пазене, не съставлява
изпълнение. В Решение №28/14.03.2009 г. на
ВКС по т.д.№497/2008 г., I т.о., постановено в производство по чл.290 ГПК е
прието, че ако е налице забава на кредитора,
длъжникът може да се освободи от парично задължение по договора, само ако е
депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това.
Ако ищецът е искал да изпълни
задължението си в пари, то нищо не му е пречело да изпрати на ответницата
пощенски запис ил да предприеме действия по чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за
депозиране на парична сума в банка по местоизпълнението и без разрешението на
съда и да уведоми кредитора за това. Само предложение за изпълнение не поставя
кредитора в забава./Решение № 197 от 18.02.2014 г. на
ВКС, I т. о./
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства намира, че от страна на ответницата е доказано съществуването на
посоченото основание за прекратяване действието на арендния договор, а именно
неизпълнение от страна на ищеца да заплаща в срок договорената арендна цена.
II. По иска с
правно основание чл.537,ал.2 от ГПК, вр.чл.88 вр.чл.90 от ЗКИР.
Разпоредбата на чл.537, ал.2,
изр.последно от ГПК, урежда законовите последици от уважаване на иск досежно гражданското право или правоотношение, във връзка с
което е постановен охранителен акт с
констативно действие.По силата на чл.3 от ЗАЗ, вписването на
сключването, изменението или прекратяването на арендните
договори има оповестително, а не конститутивно
действие, поради което попада в приложното поле на посочената разпоредба. Искането
на ищеца за заличаване на извършено в имотния регистър оспорено вписване –
относно прекратяване на договор за аренда, не е самостоятелен иск, а има акцесорен характер и е с правно основание чл.90, вр.чл.88 от ЗКИР и чл.537, ал.2 от ГПК./Решение №
51/19.07.2017г. на ВКС по гр.д.№ 2232/2015г. ,ІV г.о./
Заличаването на извършено вписване в
имотния регистър е предвидена от закона правна последица при установяване по
исков ред на недопустимост или недействителност на вписване, или несъществуване
на вписано обстоятелство.При разрешаване на спор за материално право, съдът
отменя или изменя оспорения охранителен акт – чл.537, ал.2, изр.3 от ГПК, или
постановява заличаване на вписване в имотния регистър, валидността и
законосъобразността на които са обусловени от разрешения спор, по искане на
заинтересованото лице, прокурор или служебно – чл.90, ал.2 от ЗКИР.
В настоящия случай е установено, че са
били налице материалните предпоставки за извършеното вписване, тъй като
прекратяване на арендния договор е настъпило, поради
което не следва да бъде постановена и отмяна на акта за вписване. Следователно
и акцесорният иск с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК вр.чл.88 вр.чл.90 от ЗКИР за отмяна на вписването на едностранно прекратяване на договора за аренда,
като несъществуващо обстоятелство е неоснователен и следва де се отхвърли като
такъв.
III. ПО
РАЗНОСКИТЕ
Ищеца в исковата молба и в с.з. чрез
процесуаллният си представител е поискал присъждане на разноски в размер на
50.00 лв. заплатена държавна такса/л.2 от делото/ и 600.00 лв. адвокатско
възнаграждение/л.47 от делото/, съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата също в писменият отговор и в
с.з., чрез процесуалният си представител е поискала присъждане на направените
разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 480.00 лв. заплатено
адвокатско възваграждение.
При този изход на спора и във връзка с
направеното искане от ответната страна, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден й да заплати
направените по делото разноски в размер на 480.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид на това съдът не следва да се
произнася по възражението на процесуалният представител на ответницата за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна на основание
чл.78,ал.5 от ГПК.
Предвид гореизложените мотиви и на
основание чл. 124,ал.1 от ГПК и
чл.537,ал.2 от ГПК вр.чл.88 вр.чл.90 от ЗКИР, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.Т. с ЕГН ********** *** в
качеството му на ЕТ „М.Т.Т.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***,
представлявано от М.М.Т., чрез адв. С.Й.Б. от ПлАК с адрес за
призоваване и съобщения: гр.Ч.Б., обл.Плевен, ул.“Екзарх Йосиф“ № 2 против М.И.М. с ЕГН ********** ***, искове
с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК и
чл.537,ал.2 от ГПК вр.чл.88 вр.чл.90 от ЗКИР, с които е поискал съдът да
постанови решение, с което са установи съществуването на арендно правоотношение
по договор за аренда на зем.земя от
17.03.2017г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 1056/17.03.2017г. на
Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина и вписан в СВ при БСлРС в
дв.вх.регистър № 918, т.II, №
298/17.03.2017г. по силата на който М.И.М. като арендодател се е задължила да предостави на ЕТ „М.Т.Т. като арендатор следните земеделски
имоти: 1/НИВА с площ 11.781 дка, имот № 095023, трета
категория зем, в м.”Краището” по плана за земеразделяне на с.Г., обл.Враца, при
граници: имоти с №№№№№ 095022, 095003, 095004, 095018 и 0000356, а по одобрената със Заповед № РД-18-886/03.03.2018г. на
Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните регистри за
неурбанизираната територия в землището на с. Г., община Бяла Слатина, област
Враца е с площ 11782 кв.м, с идентификатор
№ 14406.95.23 в местността „Краището”, при граници и съседи: № 14406.95.18, № 14406.95.356, № 14406.95.22, №
14406.95.3, № 14406.95.4., 2/НИВА
с площ 20,000 дка, имот № 095022, трета категория
зем, в м.”Краището” по плана за земеразделяне на с.Г., обл.Враца при граници:
имоти с №№№№ 095023, 095003, 095002, 095013 и 0000356,
а по одобрената със Заповед № РД-18-886/03.03.2018г. на Изпълнителният директор
на АГКК кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната
територия в землището на с. Г., община Бяла Слатина, област Враца е с площ 20002
кв.м, с идентификатор №
14406.95.22 в местността „Краището” при граници и съседи: № 14406.95.23,. №
14406.95.356, № 14406.95.13, № 14406.95.2, № 14406.95.3., за срок 10 стопански
години, влязъл в сила от стопанската 2017/2018г., както и акцесорният иск за
отмяна на извършеното вписване в Служба по Вписванията при РС-Бяла Слатина под
вх. № 638/22.03.2019г. с акт. № 235,том 1 на едностранно прекратяване на
договор за аренда, вписано по Заявление на М.М. за прекратяване на Договор за
аренда на земеделска земя от 17.03.2017 г., вписан в Служба по Вписванията при
РС-Бяла Слатина в дв.вх.№
918/17.03.2017г., акт № 298, т.2, поради несъществуване на вписаното
обстоятелство, на основание чл.537,ал.2 от ГПК вр.чл.88 вр.чл.90 от ЗКИР, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, М.М.Т. с ЕГН **********
*** в качеството му на ЕТ „М.Т.Т.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.М.Т., чрез адв. С.Й.Б. от ПлАК с адрес за
призоваване и съобщения: гр.Ч.Б., обл.Плевен, ул.“Екзарх Йосиф“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на М.И.М. с ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 480.00
лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: