РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Ихтиман, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20211840100719 по описа за 2021 година
Производството е исково, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Р. Ц. М. ЕГН ********** от гр. Ихтиман, ул. „Св. Софроний Врачански“ № 1 е
предявил против „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4 иск за заплащане на сумата от 23 000,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на трудова злополука,
настъпила на 23.07.2018, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до
окончателното изплащане; сумата от 253,40 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди /претърпени загуби от направени разходи за проведено лечение/, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът работел при ответника като „технически
ръководител“ с място на извършване на работата – гр. Ихтиман, АБП Ихтиман, съгласно
трудов договор № 51/14.09.2017 г. На 23.07.2018 г. при извършване на ремонт на хале за сол
в АБП Ихтиман, при осъществяване на контрол на изграден кофраж, кофражът поддал и
ищецът паднал от височина от 2 метра. След инцидента бил откаран във ФСМП Ихтиман,
където бил прегледан, а впоследствие е хоспитализиран в УМБАЛ „Света Анна“, гр. София,
където му е било проведено оперативно лечение, като са му поставени LCP плака и осем
винта. Окончателната диагноза била фрактура калканеи синистри; счупване на петната кост.
С разпореждане № 22386 от 31.07.2018 г. на ТП на НОИ София злополуката е била призната
за трудова. За периода от 23.07.2018 г. до 18.01.2019 г. ищецът бил в отпуск поради
временна неработоспособност. Впоследствие бил принуден да прекрати трудовото си
правоотношение с ответника, тъй като получените травматични увреждания не му
позволявали да изпълнява служебните си задължения. На 30.10.2019 г. М. отново постъпил в
УМБАЛ „Света Анна“, по повод екстракция на остосинтезния метал, след което за периода
от 30.10.2019 г. до 31.12.2019 г. отново бил в отпуск поради временна неработоспособност.
1
Направените от него разходи за лечение, медикаменти, такси и други възлизат на 253,40
лева. В резултат на увреждането изпитвал значителни по интензитет и продължителност
болки и страдания, изпитвал затруднения в социално-битовото си обслужване, които
обуславят претенцията за претърпени неимуществени вреди в размер на 23 000 лева.
Счупването на петната кост се отразила на функционалността на крака му, като ищецът
твърди, че не е в състояние да извършва движения, които е извършвал преди настъпване на
злополуката. И към настоящия момент изпитвал болки в стъпалото на левия крак, като е
налице видима деформация и загрозяващи белези в областта на петата и ахилеса.
Ответникът изплатил сумата от 1720 лева, представляващи стойността на поставеното
метално изделие.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, в който
искът се оспорва по основание и размер. Твърди се, че ищецът е следвало да съобрази и
възприеме мерките за безопасно изпълнение на трудовите си задължения, тъй като е бил
запознат с правилата за безопасно изпълнение на всички негови служебни задължения.
Твърди се, че М. е допуснал умишлено самоувреждане и небрежност при извършване на
работата, което е довело до съпричиняване. Освен това ищецът е допуснал груба
небрежност, като не се съобразил с изискванията за безопасност на работното място и не е
положил дължимата грижа, за безопасност, който и най-небрежният би положил
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, а и от приложените по делото трудов договор № 51/14.09.2017 г.
и длъжностна характеристика се установява, че Р.М. е работел при „Автомагистрали“ ЕАД
като „технически ръководител“. В длъжностната характеристика на ищеца е вписано
задължението при отсъствие на ръководителя, звено АБП да организира цялата дейност на
АБП, дава указания по технически въпроси и контролира тяхното изпълнение, извършва
технологичен контрол на качеството на строителството и други.
От приложеното по делото разпореждане № 22386 от 31.07.2018 г. на П на НОИ –
София град се установява, че е била декларирана с вх. № 729/27.07.2018 г. от
„Автомагистрали“ ЕАД злополука, станала с Р. Ц. М. е приета за трудова, като съгласно
представената от работодателя декларация около 16,15 часа на 23.07.2018 г., е възникнала
злополука докато пострадалият е осъществявал контрол на кофража на височина с подвижна
стълба за изливане на бетон при ремонт на халето за сол, като при слизането от стълбата е
паднал и е счупил петата на левия си крак.
От представената медицинска документация на пострадалия Р.М. и от приетата и
неоспорена от страните съдебно медицинска експертиза се установява, че в резултат на
злополуката на пострадалия е причинено многофрагментно счупване на лявата петна кост и
разкъсноконтузна рана на лявата пета, като по повод причинените увреждания е бил
подложен на оперативно лечение, протекло на два етапа /поставяне и екстракция на
остеосинтезен материал/. Според вещото лице счупването на лявата петна кост е довело до
трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок около 3-4 месеца, като
увреждането се дължат на механично въздействие със значителна енергия, упражнено в
областта на петата. В заключението е посочено, че в рамките на възстановителния период
пострадалият е изпитвал значителни по интензитет болки и страдания, а след втората
оперативна интервенция е имало болезненост па период от 15-20 дни. М. е изпитвал
затруднение в придвижването през възстановителния период. Според вещото лице няма да
има трайно увреждане на здравето на пострадалия, тъй като отсъстват данни за усложнения
на травмата, поради което и възстановителните процеси са протекли добре – останали са
постоперативни ръбци и при физическо натоварване на крайника или промяна на времето
пострадалият ще изпитва болки, ограничаващи движението на крайника.
2
От разпита на вещото лице д-р В.Т. в съдебно заседание се установява, че най-
вероятно увреждането да е причинено в резултат на падане от високо, като няма как да се
получи при слизане от стълба, тъй като травмата е високоенергийна.
Според приложената справка от електронния регистър на болничните листове на
НОИ Р.М. е ползвал отпуск за временна неработоспособност поради трудова злополука за
периода от 24.08.2018 до 18.01.2019 г.
Съгласно представената от ответника книга за начален инструктаж по безопасност на
труда и противопожарна охрана, служебна бележка и протокол от 19.07.2018 за провеждане
на задължително ежегодно обучение на служителите на „Автомагистрали“ ЕАД и в
частност на ищеца Р.М. е бил проведен както начален, така и периодичен инструктаж по
безопасност на труда. Извършена е и оценка на риска в дружеството.
От показанията на св. Владимир Джахов, се установява, че Радослав му се обадил от
УМБАЛ „Св. Анна“, където бил настанен след злополуката. Заедно с колега на М.
свидетелят отишъл до болницата, където заплатили такси и разбрали, че е счупена петата на
М.. Радослав му разказал, че наливали подпорна стена и паднал от кофража. След
операцията М. се придвижвал трудно с патерици, не можел да излиза сам от къщата, тъй
като стълбите към етажа, на който живеел били стръмни, изпитвал силни болки. Живеел сам
с майка си, която е тежко болна и се нуждаела от грижи. Когато се върнал на работа след
няколко месеца установил, че повече не може да изпълнява задълженията си, поради което и
напуснал „Автомагистрали“.
В разпита си св. Петър Гъдев, който е братовчед на ищеца, твърди, че по повод
инцидента Радослав е споделил с него, че поддал кофража на стена, където наливали бетон,
поради което и той скочил от стълбата. След изписването му от болницата М. се нуждаел от
помощ, тъй като не можел сам да излиза от къщата, а други роднини и близки се включили в
грижите за майка му, която е на легло. Налагало се е роднини и приятели на му помагат да
слезе по стълбите, за да отиде на контролен преглед.
В показанията си св. Емил Ботев, който е колега на М. в „Автомагистрали“ ЕАД
твърди, че за инцидента, при който е пострадал ищецът, разбрал от негови колеги в халето,
където наливали бетон, които му казали, че М. е скочил от стълбата. Бетонът се наливал
ръчно, а М. осъществявал контрол над процеса. Свидетелят заявява, че принципно ищецът
стриктно изпълнявал служебните си задължения.
От приложените по делото фактури се установява, че М. е заплатил сумата от 1720,00
лева за поставен остеотсинтезен материал, потребителска такса в размер на 17,40 лева, 5
такси от по 25 лева за издаване на болничен лист от ЛКК при „Мбал-Ихтиман“ ЕООД и е
закупил лекарства на стойност 111,00 лева.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди в резултат на настъпила трудова злополука по време на работата на
пострадалия ищец.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Отговорността по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна, т.е. за успешното провеждане
на иск с правно основание чл. 200 КТ следва да бъде установено, че пострадалият ищец се е
намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, че увреждането представлява
3
трудова злополука, в резултат на която са настъпили вреди за пострадали работник или
служител, както и наличие на причинна връзка между вредите и трудовата злополука.
Отговорността би могла да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на
пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя.
В хода на производството безсъмнено се установи, че ищецът Р.М. на 23.07.2018 г. е
претърпял трудова злополука при изпълнение на служебните си задължения като
технически ръководител в обект, стопанисван от „Авпвомагистрали“ ЕАД, вследствие на
която е била счупена петата на левия му крак.
Съдът приема, че са налице са предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. От събраните по делото
доказателства съдът приема за безспорно установено, че към момента на настъпване на
злополуката М. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, както и че
настъпилата злополука има характер на трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Не
буди съмнение и обстоятелството, че като пряка и непосредствена причина от увреждането
ищецът е претърпял значителни болки страдания и неудобства, които са му причинили
неимуществени вреди. Освен това се установи, че във връзка със злополуката ищецът е
направил разходи, които представляват понесени от него имуществени вреди.
Спорно в производството размерът на дължимото от работодателя обезщетение и в
частност е обстоятелството, дали ищецът е действал при груба небрежност, която да даде
основание съобразно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ да бъде намалено дължимото от
работодателя обезщетение, доколкото няма никакви данни увреждането да е причинено
умишлено от пострадалия.
Съобразно константната съдебна практика не всяко съпричиняване на злополуката,
както и не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба
небрежност, а само такова действие на увредения, което е в пряка причинна връзка с
увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би
положил в подобна обстановка. Грубата небрежност е налице винаги когато пострадалият
създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се е поставя в ситуация на
повишен риск от увреждане.
В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият е
допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите или тази по-голяма част следва да
се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на работодателя правила за
безопасност. Преценката следва да е конкретна, като сам по себе си фактът на установено
неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и
безопасни условия на труд, не е достатъчен да презумира, че работникът не е допринесъл за
настъпване на трудовата злополука.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай се събраха данни за това, че М. е
допуснал известна небрежност, доколкото именно той е отговарял за качеството на
кофража, но отсъстват каквито и да е доказателства за това, че е нарушил правилата за
безопасност, поради което и не е налице груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ,
която да обоснове намаляване отговорността на работодателя. Следва да се отбележи, че в
тежест на ответника бе да представи доказателства за наличието на подобна груба
небрежност при извършване на работата от страна на работника.
Ето защо съдът приема, че искът по чл. 200, ал. 1 КТ е основателен и следва да бъде
присъдено пълно обезщетение в полза на увредения работник за причинените му
неимуществени вреди.
При определянето на размера на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съдът съобрази разясненията, дадени в Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС, съгласно които при определяне размера на обезщетението
4
за претърпени неимуществени вреди следва да се преценят всички съотносими обективни
обстоятелства - вид, характер на увреждането, начин на извършване, реално причинените
морални страдания, възрастта на пострадалия, общественото му положение, както и всички
други релевантни към конкретния случай факти и обстоятелства.
В случая бе установено, че злополуката е настъпила при изпълнение на конкретните
служебни задължения на ищеца, като в резултат от увреждането са му е било причинено
счупване на петата. Съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза
непосредствено след злополуката, а и при всяка една от двете оперативни интервенции
ищецът е претърпял силни и интензивни болки. Лечението на ищеца е продължило повече
около 3-4 месеца, а година след първата операция се е наложила повторна операция за
екстракция на остеосинтезата. От друга страна обаче, според вещото лице увреждането е
довело до трайно увреждане на здравето и драстично влошаване на качеството на живот на
пострадалия.
Ето защо настоящият състав намира, че в справедливото обезщетение но чл. 52 ЗЗД
за претърпените от страна на Р.М. неимуществени вреди в следствие на трудовата
злополука, настъпила на 23.07.2018 г., е в размер на 15 000 лева, като за разликата до
предявения размер от 23 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
която при непозволено увреждане се дължи от датата на неговото настъпване до
окончателното изплащане на сумата.
Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител за
всички действително претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случая от неоспорените фактури се установи, че ищецът е
направил разходи във връзка със злополуката, като е заплащал административни такси и
лекарства, поради което и заплащането на тяхната стойност следва да бъде присъдена на
ответника.
По разноските.
Ищецът претендира сторени разноски, включващи адвокатско възнаграждение, което
е било заплатено, като съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдено
съразмерно с уважената част от иска.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на РС - Ихтиман сумата 863,64 лева, от които 610,14 лева,
представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете, както и
сумата 253,50 лева за възнаграждение на вещо лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД ЕИК ................, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ц. М. ЕГН
********** от гр. Ихтиман, ул. „Св. Софроний Врачански“ № 1 сумата от 15 000 /петнадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на трудова злополука, настъпила на 23.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 253,40 лв.
/двеста петдесет и три лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 23.07.2018 г.,
5
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 22.07.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
200 КТ за заплащане на неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 23 000 лева.
ОСЪЖДА „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД ЕИК................., седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ц. М. ЕГН
********** от гр. Ихтиман, ул. „Св. Софроний Врачански“ № 1 сумата от 856,93 лв.
/осемстотин петдесет и шест лева и петдесет и три стотинки/ разноски в производството.
ОСЪЖДА „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД ЕИК .................., седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИРС
държавна такса в размер на 610,14 лв. /шестстотин и десет лева и четиринадесет стотинки /
и възнаграждение на вещо лице в размер на 253,50 лв. /двеста петдесет и три лева и
петдесет стотинки /, ведно с пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай,
че не ги внесе доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6