№ 296
гр. Русе, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Йордан Дамаскинов
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена И.ова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20244500500434 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от С. С. Н. чрез адв. К. Б. АК Русе
срещу решение № 1697/01.12.2023 г., постановено по гр. д. № 3306/2022 г. на
Русенския районен съд в частта, в която са уважени предявените против нея от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искове за заплащане на главница за сумата
над 314,84 лв. до пълния присъден размер от 750 лв., 84,09 лв. договорна лихва за
периода от 05.04.2019 г. до 04.10.2019 г. и 313,08 лв. обезщетение за забава за периода
от 17.06.2019 г. до 17.6.2022 г., произтичащи от Договор за потребителски паричен
кредит № 293646 от 29.03.2019 г. Твърди, че решението в обжалваните части е
незаконосъобразно. Неправилно, според жалбоподателката съдът приел, че е налице
валидно облигационно правоотношение между нея и първоначалния кредитор „Сити
Кеш“ ООД, както и че процесният договор отговаря на задължителните изисквания
към договорите за потребителски кредит на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП. Дори и да се приеме, че
това е така, липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд относно
нищожността на клаузи от договора, която е длъжен и служебно да изследва. Излага
подробни съображения за сключване на процесния договор в нарушение на чл. 10, ал.
1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. т. 6, 9а, 10, 11, 20, 23 и 24 ЗПК. Позовава се на чл. 22 и чл. 23
ЗПК и заема позиция за недействителност на договора за потребителски кредит, въз
основа на който ищецът претендира суми от нея. Като такъв по него, според
1
жалбоподателката, не се дължат лихви, неустойки и такси. Намира, че доколкото е
безспорно установено, че е платила по този договор на ищеца 435,16 лв., то
основателен се явява само искът за остатъка от главницата до 750 лв., или за сумата от
318,84 лв. Въвежда оплакване за липса на произнасяне и по направеното в отговора на
исковата молба възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендира
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което
предявените против нея искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор по реда и в срока по чл.
263 ГПК, с който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Прави
искане жалбата да не се уважава.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против С. С. Н. за заплащане на 750 лв.
главница, 84,09 лв. договорна лихва за периода от 05.04.2019 г. до 04.10.2019 г. и
313,08 лв. обезщетение за забава за периода от 17.06.2019 г. до 17.6.2022 г., както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, произтичащи от Договор за потребителски
паричен кредит № 293646 от 29.03.2019 г., сключен между ответницата и „Сити Кеш“
ООД. Ищецът твърди, че с Договор за покупко-продажба на вземания от 05.07.2021 г.,
сключен между него и „Сити Кеш“ ООД и Приложение № 1 към него вземанията на
заемодателя по договор № 293646 от 29.03.2019 г. от ответницата С. Н. са му
прехвърлени изцяло, за което на длъжницата е изпратено уведомление, върнато като
непотърсено. Уведомлението за извършената цесия ищецът прилага към исковата
молба и иска да бъде изпратено на ответника, ведно с останалите книжа. Ищецът
твърди, че по силата на договор № 293646 от 29.03.2019 г. заемателката е получила 750
лв. Страните се договорили още за лихва по заема в размер на 89,93 лв. Така общата
стойност на задълженията по договора възлизала на 839,93 лв., която следвало да се
издължи на 27 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 31,11 лв., при
първа вноска на 05.04.2019 г. и последна вноска на 04.10.2019 г. Съгласно Общите
условия, действащи по време на сключване на договора, в случай, че заемателят забави
плащането на дължима погасителна вноска, дължи на заемодателя обезщетение в
размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден
просрочие. Съобразно това намира, че ответницата му дължи и 313,08 лв. за периода от
06.04.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, като изрично отбелязва, че за
периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
2
неустойка, съгласно чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответницата С. С. Н. чрез адв. К. Б. АК Русе
взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Възразява, че процесният договор е недействителен, като излага подробни
съображения за това, позовавайки се на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Оспорва да е уведомена
надлежно за извършената цесия дори с исковата молба и приложенията към нея. В
условията на евентуалност оспорва начисления лихвен процент, намирайки го за
неправомерно завишен. Позовава се на нищожност на клаузата, регламентираща ГЛП
от 40,50 %, обезщетение за забава в размер на 20 % в различни хипотези на
неизпълнение на задължения по договора и на клаузата, според която се задлъжава да
предостави обезпечение на кредита, като в противен случай й се вменява задължение за
заплащане на допълнителни 483,07 лв. под формата на неустойка. Въвежда възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от нея суми.
Претендира разноски.
От събраните доказателства безспорно се установява, че на 29.03.2019 г. между
„Сити Кеш“ ООД и ответницата е сключен Договор за паричен заем № 293646, по
силата на който на С. Н. е предоставен кредит в размер на 750 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент 40,05 % и годишен процент на разходите 49,83 %, като
страните уговорили заемът да бъде погасен за 27 седмици със седмична погасителна
вноска за първите 2 седмици в размер на 5,84 лв. и по 33,13 лв. за останалите 25
седмици. Съгласно чл. 6 от договора, заемополучателят следва в тридневен срок да
осигури едно от двете предвидени обезпечения: банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на условията, описани в чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за
заем, като при неизпълнение съгласно чл. 8 от договора той дължи неустойка в размер
на 483,07 лв., която следва да престира разсрочено към погасителната вноска, към
която се кумулира месечна вноска за неустойка в размер на 43,16 лв. за първите две
седмици и по 15,87 лв. за остатъчния период, с която падежното вземане нараства на 49
лв. седмично. Съгласно чл. 7, ал. 4 от договора, вземанията на кредитора за главница,
дължимата към момента договорена лихва, обезщетения за забава и дължими
неустойки стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на
две месечни погасителни вноски, без да е необходимо уведомление до
заемополучателя за настъпването на последиците на загубване на преимуществото на
срока, като при настъпване на събитието той дължал на търговеца неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 188 лв.
Установява се също така, че на 05.07.2021 г. между „Сити Кеш“ ООД и "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/. В договора е уговорено, че продавачът прехвърля на купувача
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача
3
с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях и които вземания се
индивидуализират в Приложение № 1, което е неразделна част, считано от датата на
неговото съставяне.
С Потвърждение за сключена цесия, издадено на основание чл. 4. 8. от рамковия
договор, прието като доказателство по делото, продавачът – цедент е потвърдил
извършената цесия на всички вземания, цедирани от "Сити Кеш" ООД на "Агенция за
събиране на вземания" ООД, индивидуализирани в Приложение № 1 от 05.07.2021 г.
към договор за цесия от 05.07.2021 г. В извадката от приложение № 1 е описан
договора за заем с ответницата, като са посочени договор за заем, дата, отпусната
главница, общо дължимо по кредита сума от 1190,21 лв.
На 05.07.2021 г. е изготвено и изпратено от цедента уведомление до ответника за
сключения договор за цесия. Видно от съобщението към известието за доставяне,
уведомлението е изпратено на адреса на ответника, посочен в договор за заем, като е
върнато обратно като неполучено. Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е приложено и
към исковата молба и редовно връчено на лично на ответницата на 27.07.2022 г.
Изпратените уведомления от цесионера са извършени по силата на дадените му
цедента права с представеното по делото пълномощно, с което "Сити Кеш" ООД е
упълномощило цесионера – ищец да уведомява всички длъжници по всички вземания
на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало, съгласно договор за цесия от 05.07.2021 г.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно икономическа
експертиза, паричната сума в размер на 750 лв. следва да е реално предадена на
ответницата на 29.03.2019 г., предвид клаузата на чл. 4, ал. 1 от процесния договор за
паричен заем. Остатъкът от задлъжението й по този договор към датата на исковата
молба в съда и към датата на изготвяне на заключението възлиза на 750 лв. главница,
дължима в периода от 19.04.2019 г. до 04.10.2019 г. вкл., 84,09 лв. възнаградителна
лихва за периода от 12.04.2019 г. до 04.10.2019 г.,84,14 лв. неустойка за изпълнение на
договорно задължение по чл. 8 в размер на 84,14 лв. за периода от 12.04.2019 г. до
04.10.2019 г., 166,87 лихва за забава за периода от датата на първото просрочие по
главница 20.04.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба -20.06.2022 г., 165,74
лв. обезщетение за забава за периода от 17.06.2019 г. до 17.06.2022 г. От заключението
се установява още, че ответницата е извършила плащания по процесния договор в ощ
размер на 435,16 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Липсва спор между страните, че по силата на процесния договор за заем
ответницата е получила от заемодателя „Сити Кеш“ ООД сумата в размер на 750 лв.
От ангажираните писмени доказателства се установява още, че вземанията по
4
процесния договор за кредит са надлежно цедирани от предходния кредитор „Сити
Кеш“ ООД на ищеца по делото "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Цесията е
надлежно съобщена на ответницата като уведомлението за нея й е връчено лично,
ведно с исковата молба въз основа на която е образувано настоящото производство.
Възраженията във въззивната жалба за ненадлежното й уведомяване са изцяло
неоснователни. Съгласно съдебната практика уведомяването на длъжника за
прехвърляне на вземането от цесионера като представител на цедента е валидно
извършено /в този смисъл решения на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о. и гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./. В Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о., ТК пък е посочено също, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато съобщението е връчено като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на
делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Основателни са обаче възраженията срещу извода на първоинстанционния съд
за действителност на процесния договор за заем.
При извършената служебна проверка относно действителността на
сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази
насока правни доводи във въззивната жалба, въззивният съд констатира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1
ЗПК писмена форма на хартиен носител. Спазено е и изискването относно
минимално допустимия размер на шрифта, а именно - не по-малък от 12. Това
важи обаче само за договора, но не и за приложените към него общи условия,
като за извършването на това визуално сравнение не са необходими
специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК. С оглед на това
възражението в жалбата за неспазването на императивно въведено изискване
за шрифт не по-малък от 12 е основателно.
Отделно от това, видно от процесния договор, с него кредиторът предоставя на
кредитополучателя заем в размер на 750 лв. за срок до 04.10.2019, при годишен лихвен
процент - 40,05%, ГПР - 49,83 %; обща сума за плащане- 893,93 лв. Към сключения
5
договор се съдържа погасителен план, включващ освен договорените месечни вноски
за погасяване на кредита и месечни вноски за неустойка в общ размер на неустойката
483,07 лв., при което общо дължимата сума от заемателката възлиза на 1323 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му,
а съгласно т. 10- годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен процент, годишен
процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. В настоящия случай
обаче размерите на тези величини, посочени в договора не съответстват на
действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита.
При данните по делото, предвид начисляването на неустойка още от първия ден
за всеки лихвен период и кумулирането й към седмичните погасителни вноски,
въззивният състав намира, че тази неустойка безспорно води до скрито оскъпяване на
кредита. Това налага извода, че посоченият в договора ГПР е неверен. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и
подвеждаща информация относно общите разходи по кредита и попада в обхвата на чл.
6, § 1 на Директива 2005/29/ЕО, което също е основание за приемане на клаузата
относно общата сума, дължима от заемателя, за неравноправна и влечаща цялостна
недействителност на договора по см. на 4 от Директива 93/13/ЕО. В този смисъл е
налице и формирана съдебна практика- Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 578/2022 г., III г. о. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК при
недействителност на договора за потребителски кредит потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От назначената по делото СИЕ се установява, че ответницата е погасила във
връзка с процесния договор за заем общо сумата от 435,16 лв., което налага извод, че
същата следва да върне остатъка до 750 лв. /чистата стойност на кредита/ или 314,84
лв.
Предвид изложеното по –горе и като съобрази предметните предели на
въззивната жалба, настоящият състав намира, че не следва да се произнася по
въведеното възражение за погасяване по давност на претендираните суми
6
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да се отмени в обжалваните части и вместо него да се постанови друго, с което
исковете за договорна лихва и обезщетение за забава да се отхвърлят изцяло, а искът за
главницата да се отхвърли за сумата над 314,84 лв. до пълния претендиран размер от
750 лв.
По разноските:
Частичната отмяна на първоинстанционното решение налага да бъде
преразгледан и въпросът за разноските в него. Като краен резултат уважен е само и то
частично искът за главница за сумата от 314,84 лв., а общо сторените и присъдени на
ищеца разноски за първоинстанционното производство възлизат на 730 лв., поради
което на основание чл. 78, ал.1 ГПК му се следват 200,35 лв. разноски за
производството пред РРС. Над тази сума решението на първоинстанционния съд в
частта за разноските следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и при съобразяване на обстоятелството, че
въззивницата е освободена от заплащане на държавни такси във въззивното
производство, то въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Русе
75 лв. държ. такса за въззивно обжалване – 25 лв. по всеки от трите иска, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
От страна на адв. К. И. Б. се претендира присъждане на адвокатски
възнаграждения за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на
ответницата по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на на 360лв. за производството пред РРС
и 400 лв. пред настоящото.
Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер без възможност на съда да прецени
вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в
гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член
101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-
438/22 на СЕС. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. По изложените
съображения, нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно
на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената
на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
7
сложност на делото. Настоящият състав намира, че в полза на адв. К. Б. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на С. Н.
като материално затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер под
минималния по наредбата. За определянето му съдът съобразява, че оказаната правна
помощ е оказана за защита по три обективно съединени иска, всеки от които с нисък
материален интерес, по което от процесуалния представител са подавани отговор на
искова молба и въззивна жалба, както и писмени становища с идентично съдържание
без нито едно явяване в съдебно заседание, при което претендираният размер от 360
лв., респ. 400 лв. е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа.
Отчитайки предмета на спора и извършените от адвоката процесуални действия във
всяка от двете инстанции поотделно, както и с оглед установените обстоятелства, че
във въззивната инстанция спорът се е свел само до приложението на чл.23, вр. чл.22 и
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК, за който са ангажирани доказателствата и са
изложени доводи от адвоката в първата инстанция, и за който има формирана
безпротиворечива практика на ВКС, като изложените в отговора на исковата молба
съображения са преповторени във въззивната жалба, както и в подаваните писмени
становище, настоящият състав намира, че дължимото от „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД възнаграждение на адв. К. Б. следва да се определи в размер на по
150 лв. за първоинстанционното и въззивното. В този смисъл съдът съобразява и
актуалната съдебна практика на ВКС: Определение № 563 от 11.03.2024 г. на ВКС по
ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 50025 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д.
№ 1559/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 2289 от 13.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3051/2023 г., IV г. о., ГК и др.
Така мотивиран, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1697/01.12.2023 г., постановено по гр. д. № 3306/2022 г.
на Русенския районен съд в частта, в която са уважени предявените от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД против С. С. Н. искове за заплащане на главница за сумата
над 314,84 лв. до пълния присъден размер от 750 лв., договорна лихва за периода от
05.04.2019 г. до 04.10.2019 г. за сумата от 84,09 лв. и обезщетение за забава за периода
от 17.06.2019 г. до 17.6.2022 г. за сумата от 313,08 лв., произтичащи от Договор за
потребителски паричен кредит № 293646 от 29.03.2019 г., както и в частта, в която С.
С. Н. е осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата над
200,35 лв. до пълния присъден размер от 730 лв. разноски за производството пред РРС
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД против
С. С. Н. чрез адв. К. Б. АК Русе искове за заплащане на главница за сумата над 314,84
8
лв. до пълния претендиран размер от 750 лв., 84,09 лв. договорна лихва за периода от
05.04.2019 г. до 04.10.2019 г. и 313,08 лв. обезщетение за забава за периода от
17.06.2019 г. до 17.6.2022 г., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит
№ 293646 от 29.03.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС Русе държавна такса в размер на 75 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, служ.
адрес: гр. София, ул. ******, офис-партер общо 300 лв., от които 150 лв. за
първоинстанционното производство и 150 лв. за въззивното производство,
представляващи адвокатски възнаграждения за оказана от нея безплатна правна помощ
на ответника С. С. Н., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9