Присъда по дело №219/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 5
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 5 август 2021 г.)
Съдия: Калин Кирилов Баталски
Дело: 20201700200219
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Перник , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и шести
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Съдебни заседатели:В. Ж. Ж.

Г. Д. Г.
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
и прокурора Бисер Йорданов Михайлов (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Наказателно дело от
общ характер № 20201700200219 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА В. Б. И., роден на *** г. в ***, живущ в ***, с ЕГН:**********,
българин, български гражданин, с *** образование, безработен, женен, неосъждан, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на *** г. на АМ "***" в района на пътен възел „***", км.*** в
***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Леон" с рег.
№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП -
като водач на МПС не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е
управлявал и чл.20, ал.2 от ЗДвП - при избиране на скоростта си на движение не се е
съобразил с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Е. Г. и средна телесна повреда на А. Е. Г.,
изразяваща се в ****************, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, поради което и на основание чл.343, ал. 4, във вр. с ал.З, б. „б", вр.
ал.1, вр. чл.342, ал.1, във вр. с чл.54 от НК му определя наказание лишаване от свобода
за срок от три години и три месеца, като на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът
намалява с една трета така определеното на подсъдимия наказание, като в крайна
сметка му налага наказание лишаване от свобода за срок от две години и два месеца,
като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага наказанието за срок от три години, считано
1
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г, във вр. с чл.343, ал. 4 вр. ал.З, б. „б", вр. ал.1, вр. чл.342,
ал.1, във вр. с чл.54 от НК, съдът лишава подсъдимия В. Б. И. от правото да управлява
МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
След влизане на присъдата в сила вещественото доказателство лека автомобил
„Сеат Леон” с рег. номер *** да се върне на правоимащото лице Е. Г. К. след
легитимирането му.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Б. И., със снета самоличност и ЕГН, да заплати в полза
на държавата, по сметка на ОД на МВР - П. сумата 1594,35 /хиляда петстотин
деветдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/ лева, представляваща направени
на досъдебното производство разноски за експертизи.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред САС в 15-дневен срок,
считано от днес.







Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви на присъда №5 от 26.02.2021 г., постановена по НОХД № 219/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Перник.
Съдебното производство по делото е образувано по внесен обвинителен акт от
прокурор от Окръжна прокуратура - Перник, с който срещу подсъдимия В. Б. И. , роден на
*** г. в ***, живеещ в ***, българин, български гражданин, с *** образование, безработен,
женен, неосъждан, с ЕГН:********** е повдигнато обвинение за това, че на *** г. на АМ
“***“ в района на пътен възел „***“, км.29+550 в ***, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП - като водач на МПС не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и чл.20, ал.2 от ЗДвП - при
избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на М.
Е. Г. и средна телесна повреда на А. Е. Г. , изразяваща се в *****************, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.343, ал. 4 вр.
ал.З, б. „б“, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, от НК.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК,
като с протоколно определение от 26.01.2021 г., на основание чл. 372, ал.4 от НПК обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и
правна страна, така както е формулирано с обвинителния акт. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда, като наказанието да се определи при условията на чл.58а, във вр. с
чл.54 от НК - при наличие на преобладаващ брой смекчаващи отговорността обстоятелства,
като на подсъдимия се определи наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, чието
изпълнение след редукцията по чл.58а от НК да се отложи на основание чл.66 от НК.
Повереникът на частните обвинители пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода в размер близък до средния, предвиден в закона, което да се изтърпи ефективно от
подсъдимия.
Частните обвинители не се явават и не изразяват самостоятелно становище.
Защитникът на подсъдимия В.И. развива доводи относно индивидуализацията на
наказанието, като пледира същото да се определи, като се вземе предвид, че подсъдимият
има множество здравословни проблеми, както и критичното му отношение към
извършеното, обстоятелството, че същият има две деца, за които се грижи, както и тежките
здравословни проблеми на родителите му.
Подсъдимият В.И. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. Изразява
съжалението си за извършеното.
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно
разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие
за установено от фактическа страна следното:
1
Подсъдимият В. Б. И. е роден на *** г. в *** и живее в същия град. Завършил е
средно образование, женен, неосъждан, безработен.
На *** г. сутринта И. бил помолен от неговия приятел М. Г. да закарат брат му А.Г.
до летището в ***, тъй като той трябвало да пътува до *** по работа. М. Г. мотивирал
молбата си с факта, че предходната вечер бил употребил голямо количество алкохол и не се
чувствал добре, поради което не желаел да шофира. Подсъдимият първоначално отказал, но
тъй като М. Г. бил настоятелен, В. И. се съгласил.
В ранния следобед на същата дата В. И., А. Г. и М. Г. потеглили от *** към ***, като
пътуването се осъществявало с лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ ***, собственост на
бащата на двамата братя Е.К.. Превозното средство било управлявано от В. И., докато А.Г. и
М. Г. били заели съответно предната дясна и задната дясна седалка. След като напуснал
територията на *** и преминал през района на ***, управляваният от В. И. автомобил се
включил в движението по автомагистрала „***“ в посока към ***.
Малко след 13:00 часа тримата навлезли на територията на област ***. Достигайки
района на пътен възел „***“ на АМ „***“, управляваният от В. И. лек автомобил „Сеат
Леон“ с рег.№ *** се движел в дясната пътна лента на автомагистралата със скорост от
около 122 км/ч. В даден момент, при движение в условията на крива на ляв завой и наклон
на спускане, подсъдимият загубил контрол над превозното средство, което внезапно се
отклонило наляво по посоката му на движение. За да върне обратно автомобила в дясната
лента за движение на автомагистралата, В. И. навил волана по посока на часовниковата
стрелка, при което превозното средство променило посоката си на движение и се насочило
към десния край на пътното платно. В този момент В. И. задействал спирачната система на
автомобила, с оглед неговото стабилизиране, и въпреки че успял да намали скоростта на
движение до 98 км/ч, предвид зададеното направление на превозното средство и
разстоянието до намиращата се в дясно от пътя еластична метална ограда, последвал удар с
предната дясна част в нея. От силата на удара мантинелата се скъсала и намиращата се от
лявата страна на автомобила част от металната ограда се забила в долната лява част на
предната врата. След удара превозното средство се завъртяло по посока на часовниковата
стрелка, продължило движението си в затревената площ в дясно на автомагистралата в
посока към ***, междувременно късайки колчета от вклинилата се в автомобила част от
еластичната метална ограда, като при деформирането й същата преминала през задната лява
врата и притиснала намиращия се на задната седалка М. Г.. Лекият автомобил продължил
движението си в затревената площ, като същевременно частта от металната ограда се
отделила от лекия автомобил, преди това огъвайки се около задната му част, след което
последвал удар в металната мрежеста ограда на АМ „***“.
Малко след като лекият автомобил преустановил движението си, В. И., който бил в
съзнание, но в силен шок от случилото се, погледнал към спътниците си и установил М. Г.,
който бил облегнат с лице към предната дясна седалка без жизнени признаци и с разкъсване
от лявата му страна в областта на белия дроб, докато намиращият се до него на предната
дясна седалка А.Г. бил в безсъзнание, но малко след това се събудил. Подсъдимият успял да
излезе от катастрофиралия автомобил, след което се обадил на „спешен телефон“ 112.
Предвид шока, в който се намирал, В. И. не успял да обясни на дежурния оператор какво
точно се е случило, но бил подпомогнат от насъбрали се наблизо хора, станали неволни
свидетели на инцидента. Малко след това на място пристигнали полицейски екип от
ОДМВР-П. и медицински екип от ЦСМП при МБАЛ „Р.А.“ - гр.П., които констатирали
смъртта на М. Г. и междувременно оказали помощ на В.И., докато А.Г. все още се намирал в
катастрофиралия автомобил, тъй като предната дясна врата била блокирала. На място
пристигнал втори медицински екип и екип от PC „ПБЗН“ - гр.П., които успели да отворят
предната дясна врата на лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ *** и да извадят пострадалия
2
пасажер.
Пътнотранспортното произшествие настъпило на автомагистрала „***“, в района на
ПВ „***“, км.29+550, в платното за движение в посока от *** към ***, на ясно време и при
добра видимост, в светлата част на денонощието. В процесния участък автомагистралата се
състои от две платна за движение, всяко с по две ленти за движение, всяка с широчина по
3,8 метра и една лента за принудително спиране с широчина от 3,0 метра. Платната за
движение са отделени с разделителен остров с монтирана върху него метална еластична
ограда /мантинела/. Процесният участък е в ляв завой по посока на движението на
автомобила, обозначен като зона с концентрация на ПТП със съответния пътен знак, като
ограничението на скоростта е 120 км/ч. Пътят е с наклон на спускане от около 2-2,5 % по
посока на движението на автомобила, а пътното платно в района е покрито с асфалтова
настилка, която в момента на произшествието, а именно - около 13:20 часа на *** г., била
суха, в добро състояние, без наличието на напуквания и/или неравности. От дясната страна
на платното за движение е разположен крайпътен банкет с широчина от 1,1 м., като след
него е монтирана еластична метална ограда.
В резултат на пътно-транспортното произшествие, пасажерът М. Г. е получил тежка
съчетана травма, вследствие на която е починал, а А.Г. е получил разстройство на здравето,
временно опасно за живота, имащо характер на средна телесна повреда.
В хода на проведеното разследване е изготвена съдебно-медицинска експертиза,
съгласно заключението на която при огледа и аутопсията върху трупа на М. Г. са
установени следните травматични увреждания, несъвместими с живота - огромна разкъсно-
контузна рана в областта на гръдния кош, разкъсване на белите дробове, разкъсване на
околосърцевата торбичка и на сърцето, многофрангментно счупване на ребра двустранно,
счупване на гръдната кост, счупване на гръбначния стълб с пълно прекъсване на гръбначния
мозък, кръвонасядане в средостението, разкъсване на черния дроб и кръвоизлив в коремната
кухина /около 200 мл./ От същото заключение се установява, че смъртта на М. Г. се дължи
на тежката съчетана гръдна и коремна травма, довела до състояние, несъвместимо с живота,
тъй като са увредени жизнено важни органи като белите дробове и сърцето, като водеща
роля има гръдната травма. Описаните травматични увреждания са получени в резултат от
действието на твърд тъп и твърд тъпоръбест предмет със значителна по интензитет
травмираща сила, като по своята локализация и морфологична характеристика отговарят да
са получени в резултат на конкретното ПТП, при което пострадалият е бил пътник, пътувал
на задна дясна седалка на автомобила. Между настъпилото ПТП и установените
травматични увреждания, довели до настъпването на смъртта, е налице пряка, непрекъсваща
се причинно-следствена връзка.
По делото е назначена и изготвена комплексна медицинска и авто- техническа
експертиза, съгласно заключението на която скоростта на лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.
№ *** в района на произшествието е била от порядъка на 122 км/ч, а в момента на удара е
била около 98 км/ч, като опасната зона за спиране на автомобила при движение със скорост
от 122 км/ч. е 138 метра, а при движение с разрешената такава от 120 км/ч - 130 метра.
Съгласно същото заключение причина за отклоняване на автомобила първо наляво, а след
това надясно, довело до удара в мантинелата, е субективното поведение на водача В. И.,
изразяващи се в предприетите от него действия или бездействия с органите на управление
на автомобила. В случай, че подсъдимият В. И. е предприел правилни действия с органите
на управление на автомобила, а именно - задаване на траектория за движение на превозното
средство в рамките на платното за движение, то В. И. е имал техническа възможност да
предотврати удара. Видно от същото заключение е, че вследствие на претърпяното ПТП,
А.Г. е получил следните телесни увреждания - контузия на главата с точковидни
кръвонасядания на дясното ухо и закрита черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка
3
двустранно челно-теменно. Закритата черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка с излив
на кръв под меките мозъчни обвивки реализира критериите на медико-биологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота, имащо характер на средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Описаните травматични увреждания по своята
морфологична характеристика, вид, характер и локализация, разгледани в съвкупност
отговарят да са получени в резултат на конкретното ПТП, при което пострадалият А. Г. да е
заемал място като пътник на предна дясна седалка на автомобила.
В хода на проведеното разследване е назначена и изготвена съдебна психолого-
психиатрична експертиза, според заключението на която пострадалият А.Г. страда от
***************, предизвикано от получената ******************* в резултат на
произшествието, настъпило на *** г. Към посочената дата А. Г. е разбирал свойството и
значението на извършеното спрямо него деяние, но след това не е можел да ръководи
постъпките си. От заключението се установява също, че у пострадалия А.Г. се наблюдава
наличие на*****************************.
В хода на проведеното разследване е назначена химико-токсикологическа експертиза
за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия В.И.. От
приложения протокол за химическа експертиза е видно, че в пробата кръв, иззета от
обвиняемия, не е установено наличието на етилов алкохол, наркотици и/или други
упойващи вещества.
От техническа гледна точка основната причина за настъпилото пътнотранспортно
произшествие е било неправилното поведение /действия или бездействия/ на подсъдимия
при боравенето му с уредите за управление на автомобила, при което същият е изгубил
контрола върху управлявания от него автомобил, нарушавайки правилата на Закона за
движението по пътищата (чл.20, ал.1 от ЗДвП - като водач на МПС не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и чл.20, ал.2 от ЗДвП - при
избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие).
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното
от подсъдимия В.И. самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят – свидетелските показания на С.О. /т.1, л.57 и л.68/, Е.Г.
/т.1, л.67/, И. Я. /т.1, л.69/, Е.К. /т.1, л.70/, В.И. /т.1, л.79-80/, М. Л. /т.1, л.81-82/, Г.Г. /т.1,
л.83/, Н. Ц. /т.1, л.84/,С. Ц. /т.1, л.85/, Д. Г. /т.1, л.86- 87/, Е. А. /т.1, л.88-89/, Ц. С. /т.1, л.90/,
Н. А. /т.1, л.91/, К. И. /т.1, л.92/, Л. Ц. /т.1, л.98/, О. Ш. /т.1, л.104/, А.Г. /т.1, л.109 и л. 115/, от
приложените писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествието и
приложения към него фотоалбум /т.1, л.31-55/, съдебна химикотоксикологична експертиза
/т.2, л.4-9/, комплексна медицинска и авто-техническа експертиза /т.2, л.45-62/, писмо от
Дирекция „Национална система 112“ /т.2, л.78-83/ удостоверение за наследници /т.2, л.113/,
акт за смърт /т.2, л.116/, справка за съдимост /т.1, л.26/, както и от другите приложени
писмени и веществени доказателства.
Съдът намира, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен
начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия. Релевантните за решаване на делото обстоятелства /скорост и посока на
движение на автомобила, управляван от подсъдимия, механизмът на пътнотранспортното
произшествие и причините за настъпването му, както и характера на нараняванията на
пострадалите/ са установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
Съдът изцяло възприема изготвеното в хода на досъдебното производство експертно
4
заключение на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза като пълно,
ясно, точно и обосновано. Същото се базира на всички събрани от досъдебното
производство доказателства, като експертите са отговорили аргументирано и компетентно
на всички зададени въпроси.
Съдът възприема в пълнота и заключението на извършените по делото
съдебномедицинска експертиза и съдебно-медицинска експертиза на труп, съдебна
психолого-психиатрична експертиза, както и химикотоксикологична експертиза, тъй като
смята, че вещите лица, изготвили същите, са дали компетентни и професионални отговори
на всички поставени въпроси, като заключенията им са обосновани и категорични.
След като с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е изразил становище по
съответствието на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК със събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, съдът приема, че не следва да извършва анализ на събрания по делото
доказателствен материал. Това положение съответства на характеристиката на съкратеното
съдебно следствие и допустимите при него отклонения от принципите на непосредственост
и устност и е в съответствие с разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на
ОСНК на ВКС. С определението си по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е разрешил
въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приел е, че същите подкрепят
в достатъчна степен направеното от подсъдимия самопризнание, поради което и съдът
възприе фактическите констатации в обстоятелствената част на обвинителния акт и ги
постави в основата на своите изводи при постановяване на присъдата без да обсъжда
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, така както би
направил ако производството бе проведено по общия ред. За пълнота съдът отбелязва, че
събраните в хода на досъдебното производство доказателства са еднопосочни и
непротиворечиви и съответстват на направеното от подсъдимия самопризнание като не се
установяват доказателства и доказателствени средства, които да противоречат на
направеното самопризнание. Освен това самопризнанието на подсъдимия е дадено в
условията на изрично разяснени от съда права по чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 373, ал. 3 от НПК,
като производството е проведено с участието на защитник като допълнителна гаранция за
правата на подсъдимия.
С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
Независимо от провеждане на съдебното производство по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при която процедура съдът е обвързан от
фактическите рамки на обстоятелствената част на обвинителния акт, то същият остава
задължен да се произнесе по обстоятелствата: има ли извършено деяние, извършено ли е то
от подсъдимия, извършено ли е виновно и съставлява ли деянието престъпление.
Подсъдимият В. И. е годен наказателноправен субект, доколкото е пълнолетно
наказателноотговорно лице. Няма данни по делото същият да има психически проблеми,
които да пораждат съмнение относно способността му да носи наказателна отговорност,
поради което съдът приема, че и към момента на деянието, както и по време на провеждане
на наказателното производство и на постановяването на присъдата, В. И. е могъл да разбира
свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си, като може да участва при
провеждането на процесуално следствени действия и да дава адекватни обяснения.
В настоящия случай подсъдимият В. И. е осъществил от обективна и от субективна
страна елементите от състава на престъплението по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, пр.1, б.“б“,
5
във вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От обективна страна, на *** г. на АМ “***“ в района на пътен възел „***“, км.29+550
в ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.№
***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП - като
водач на МПС не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е
управлявал и чл.20, ал.2 от ЗДвП - при избиране на скоростта си на движение не се е
съобразил с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Е. Г. и средна телесна повреда на А. Е. Г. ,
изразяваща се в ********************, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, по която се е развило производството пред съда,
не предполага спор относно авторството на деянието. Подсъдимият признава посочения в
обвинителния акт факт, че е извършил престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност.
От обективна страна престъплението е извършено чрез нарушаване на разпоредбите
на Закона за движението по пътищата, а именно – чл.20, ал.1 от ЗДвП – при избиране на
скоростта си на движение не се е съобразил с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на М. Е. Г. и
средна телесна повреда на А. Е. Г. , изразяваща се в *******************, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост. Непредпазливостта
като форма на вината е регламентирана в чл. 11, ал. 3 от НК. Тя, от своя страна, се проявява
в обективната действителност под две форми - небрежност („несъзнавана непредпазливост")
и самонадеяност („съзнавана непредпазливост"). Те се проявяват и при престъпленията по
транспорта. При небрежността деецът не съзнава вредните последици от поведението си,
изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, като управлява така превозното средство, че те да не настъпят - чл.
11, ал. 3, пр. 1 от НК. При самонадеяността деецът съзнава, че нарушава правилата за
движение по пътищата, има представа, че от това му поведение е възможно да настъпят
вредни последици, но, разчитайки неоснователно на определени конкретни обстоятелства,
мисли да ги предотврати - чл. 11, ал. 3, пр. 2 от НК. Наказателноправното значение на двата
вида непредпазливост от гледна точка на съставомерността на деянието е принципно
еднакво, но на практика точното им разграничаване е от съществено значение. Това е така,
тъй като по този начин се очертават съответните разлики в психическото отношение на
дееца спрямо собствените му действия. А точното и ясно очертаване на психичното
отношение на дееца е от съществено значение при определяне на вида и на размера на
съответното наказание. Безспорно деянието извършено при условията на самонадеяност би
следвало да бъде по-тежко наказуемо именно поради психическото отношение на дееца,
което се изразява в пренебрежение към живота и здравето на хората, необоснована
самоувереност, че ще бъдат предотвратени вредните последици. От друга страна обаче тази
преценка следва да се прави индивидуално за всеки конкретен случай като се анализират
всички факти и обстоятелства и се очертае цялостната картина на психическото отношение
на дееца. Необходимо е да се изследва поведението на дееца преди, по време и след
извършване на деянието с нужната прецизност, почиваща на обективно установените факти
и обстоятелства. Изхождайки от изложеното дотук, съдът намира, че настоящето деяние е
извършено при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/. Този извод
6
следва от механизма на извършване на деянието и по-конкретно поведението му преди
настъпването на ПТП, изразяващо се в загуба на кантрол на превозното средство, което
внезапно се отклонило наляво по посоката му на движение и за да върне автомобила
обратно в дясната лента на движение на могистралата, подсъдимият навил волана по посока
на часовниковата стрелка, при което превозното средство променило посоката си на
движение и се насочило към десния край на пътното платно, като в този момент В.И.
задействал спирачките въпреки, че успял да намали скоростта на движение на автомобила
на 98 км/ч,последвал удар на автомобила в намиращата се в дясно от пътя еластична
метална ограда. Доколкото подсъдимият е управлявал автомобила със скорост 122 км/ч в
района на произшествието, при разрешена скорост 120 км/ч за този участък и се е намирал
на магистрала, скоростта му е била само с два километра в час над разрешената, т.е. почти в
рамките на разрешената, не би могло да се приеме, че същият е проявил самонадеяност.
По изложените съображения решаващият съдебен състав достигна до извода, че
деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано от прокуратурата по чл.343, ал.4, във
вр. с ал.3, пр.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като правната квалификация не е оспорена
от никоя от страните по делото, включително и от защитата.
По така изложените съображения съдът призна подсъдимия В.И. за виновен в
извършване на престъплението по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, пр.1, б.“б“, във вр. с чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият,
съдът взе предвид обстоятелствата, които отегчават, както и тези, които смекчават
отговорността му. Като обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия, съдът
взе предвид общественоопасния характер на деянието и на неговия извършител, както и
факта, че В. И. има регистрирани няколко административни нарушения. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът приема тежкото му здравословно състояние, както и
неблагоприятното здравословно състояние на родителите му, обстоятелството, че има две
деца /едното непълнолетно, а другото малолетно, за които същият се грижи, добрите
характеристични данни и доброто име, с което подсъдимят се ползва в квартала, където
живее, обстоятелството, че се е опитал да помогне на пострадалите след инцидента, като е
викал за помощ и е молил пристигналите на място лица да помогнат на спътниците му,
както и е набрал телефон 112 за да съобщи за пътнотранспортното произшествие, както и
изразеното критично отношение към извършеното и разкаянието за стореното.
Следва да се посочи, че в настоящия случай няма основание за приложение на чл. 55
от НК, доколкото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се взема предвид като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е отчетено от разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК, съответно на чл. 58а от НК, с оглед предвидената редукция на
наказанието лишаване от свобода. По тези съображения след преценка на обстоятелствата,
които индивидуализират отговорността на подсъдимия поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира, че целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати чрез
налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер малко над минималния, предвиден в
особената част на НК за престъплението по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, пр.1, б.“б“, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, а именно – три години и три месеца лишаване от свобода. Така
определеното наказание като продължителност е достатъчно строго, за да подейства
възпиращо спрямо подсъдимия при евентуално негово бъдещо противоправно поведение,
като в същото време е съобразено и с обстоятелството, че става въпрос за неосъждано лице,
която е извършило непредпазливо престъпление. Съдът намира, че с посочената санкция
биха се постигнали и целите на генералната превенция, доколкото същата ще въздейства
7
предупредително и възпиращо и върху обществото.
Със ЗИДНК от 2010 г., обн. в бр. 26 на ДВ, е приета редакцията на разпоредбата на
чл. 58а от НК, приложима и в настоящия случай. Съгласно посочения текст, когато
съдебното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК, съдът следва да определи размера на наказанието „лишаване от свобода“ по
общите правила на НК, като впоследствие редуцира размера му с една трета. В настоящия
случай съдът определи наказание на подсъдимия в размер на три години и три месеца
лишаване от свобода, като след прилагането на разпоредбата на чл. 58а от НК и редуциране
на размера на наказанието с една трета, съдът достигна до извода, че на подсъдимия И.
следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години и два
месеца.
При данните за личността на подсъдимия, съдът намери, че не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поради което на основание чл.66, ал.1 от
НК отложи изпълнението на наказанието за минималния изпитателен срок от три години.
Съдът, като съобрази, че кумулативно предвиденото наказание по чл.343г, във вр. с
чл.37, ал.1, т.7, във вр. с чл.49, ал.2 от НК не може да бъде за срок по-малък от наказанието
лишаване от свобода и като отчете посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, наложи на подсъдимия наред с наказанието лишаване от
свобода и кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от право да
управлява МПС, като намери, че справедливият размер за това наказание е за срок от три
години, т.е. размер, надвишаващ с десет месеца размера на наказанието лишаване от
свобода.
С оглед признаването за виновен на подсъдимия В.И., съдът на основание чл.189,
ал.3 от НПК го осъди да заплати в полза на държавата сумата от 1593,35 лева,
представляваща направени разноски за експертизи по досъдебното производство по сметка
на ОД на МВР-П..
Мотивиран от изложеното и в същия смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

8
Съобщи за изтекли лични данни