№ 50645
гр. София, 12.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110162217 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Н. И. срещу „фирма“ ООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем №
5907913/06.03.2023г., съгласно който на ищеца бил отпуснат заем в размер от 500лв.,
който следвало да бъде върнат на 7 погасителни вноски при ГЛП от 40,32% и ГПР от
49,33%. В чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено, че кредиторът предоставя на
потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането, за което се
дължала такса от 106,47лв. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че заемателят
се задължава в 3-дневен срок да представи обезпечение, а при неизпълнение дължал
неустойка от 70,98ля. И двете суми следвало да се изплащат разсрочено, заедно с
погасителните вноски. Общият размер на кредита възлизал на 567,14лв. Погасил
изцяло сумите по кредита.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като противоречал на императивните правила – не била спазена предвидената
форма, не бил написан на ясен и разбираем начин, не му били представени ОУ, не му
били представени погасителните планове, липсвал ГПР, който бил посочен само като
процент, без ясно описана методика на формирането му. Отделно от това, същият бил
посочен и грешно. Счита, че клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна и
нищожна, а и противоречала на добрите нрави. Посочва, че при забава кредиторът има
право само на законната лихва. Посочва, че било налице заобикаляне на закона.
Евентуално, че е предвидена необосновано висока неустойка при неизпълнение на
задължението. Счита, че и клаузата, с която е уговорена клаузата за такса за експресно
разглеждане е нищожна поради противоречие със закона. Изтъква, че кредиторът може
да събира такси, които не са свързани с усвояване и управление на кредита, а в случая
таксата била такава. Тази такса не била включена и в ГПР, макар че била част от него,
като по този начин били заобиколени изискванията на ЗПК. Счита, че има платени при
липса на основание суми по договора, които подлежат на връщане.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен,
а в условията на евентуалност, че клаузите на чл. 1, ал. 3, предвиждаща такса за
експресно разглеждане, и на чл. 4, ал. 2, предвиждаща неустойка, са нищожни, както и
ответникът да бъде осъден да му сумата от 10лв., представляваща част от вземане в
1
общ размер от 110лв., представляваща недължимо платена сума по договора.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Твърди, че исковата молба е нередовна, а исковете недопустими, като ищецът нямал
правен интерес от воденето на самостоятелни установителни искове. Евентуално
оспорва исковете като неоснователни. Признава, че между страните е сключен
посочения договор за кредит. Счита, че договора отговаря на всички нормативни
изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР, неустойката не
противоречи на закона и добрите нрави, както и таксата за експресно разглеждане.
Изтъква, че ищецът доброволно е избрал предоставянето на тази допълнителна услуга,
а нейната стойност не следвало да се включва в ГПР. Излага допълнителни
съображения за неоснователност на исковете.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл. 127-128 ГПК, а
предявените искове допустими, което се следи служебно от съда. Произнасянето по
установителните искове за нищожност на договора или клаузи от него ще има за
последица сила на пръседено нещо в отношенията между страните относно
валидността им, с каквото последица не може да се ползва искът по чл. 55 ЗЗД, тъй
като има различен предмет и този въпрос ще бъде разгледан само преюдициално в
мотивите. Ето защо, за ищеца е налице правен интерес от тези искове.
Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
и осъдителен иск искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит между страните със соченото в исковата молба
съдържание, съдържащ описаните в исковата молба клаузи, които противоречат на
императивни норми и на добрите нрави; извършено плащане на суми в полза на
ответника по договора.
В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валиден договор за кредит и валидни
клаузи, отговарящи на императивните изисквания на закона и на добрите нрави.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че между тях е сключен процесния договор за кредит.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на
ответника да представи по делото цялото кредитно досие на ищеца по процесния
договор. Ответникът не отрича, че има сключен такъв договор и същият има
задължение да го съхранява, поради което са налице предпоставките на чл. 190 ГПК.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, които изискват
специални знания, следва да бъде допусната и съдебно-счетоводна експертиза, която
да отговори на поставените в исковата молба задачи.
Останалите доказателствени искания са неоснователни, тъй като са ирелевантни
за настоящия спор.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството като недопустимо.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2025г.
от 10:15ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в 1-седмичен срок от
уведомяването да представи по делото заверен по реда на чл. 183 ГПК препис от
кредитно досие на ищеца във връзка с процесния договор за кредит. При
неизпълнение, съдът ще приложи спрямо него последиците на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 350лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението, като му предоставят всяка поискана информация и
документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3