Р Е Ш Е Н И Е

26.10.2017г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на трети октомври

Шести наказателен състав година 2017

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 1974 по описа за 2017 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №17-0938-000171 от 24.01.2017г Началникът на сектор ПП към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП на Г.А.Г. *** административно наказание глоба в размер на 50лв и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 6 точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Г.А.Г., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител адв.П.К. навежда правни доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради противоречието му с материалния закон. Навежда доводи, че жалбоподателят е спрял поради повреда на МПС, а не е престоявал на спирката. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №171 от 13.01.2017г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 14,15часа в гр.Плевен, ул.Д. *** ***, жалбоподателят Г., като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 500“ с рег.№***, извършил следното нарушение: престоява в зоната на спирка от обществения градски транспорт обозначено с пътен знак Д23; престоява от лявата част на пътя /срещу движението/ при двупосочно движение.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Д.А.Х. и свидетеля Н.З.И., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. И актосъставителят Х. и свидетелят И. са категорични, че жалбоподателят Г. като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 500“ с рег.№*** е престоявал в зоната на спирка от обществения градски транспорт обозначено с пътен знак Д23 – престоявал е от лявата част на пътя /срещу движението/ при двупосочно движение. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Х. и свидетеля И., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от жалбоподателя Г. и престояването му в зоната на спирка за обществен градски транспорт. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Г. в нарушение, което не е извършил. Твърденията на жалобподателя Г., че в резултат на внезапно възникнала техническа повреда на автомобила е спрял от лявата част на пътя срещу движението при двупосочно движение в зоната на спирка за обществен транспорт, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят Г. не изнася данни за конкретна повреда на автомобила изискваща незабавно спирането му на платното за движение. Освен това съобразно разпоредбата на чл.97 ал.2 от ЗДвП на път в населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда е длъжен незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането или извън платното за движение, а съобразно разпоредбата на ал.3 от същия член, когато изместването е невъзможно водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано на време от водачите на приближаващите се ППС. В конкретния случай от показанията на актосъставителя Х. и свидетеля И. се установява, че жалбоподателят Г. не е спрял вдясно на платното за движение по посока на движението и не е обозначил превозното средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник. Още повече, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е направил възражение, че спирането му е било продиктувано от внезапно възникнала повреда на автомобила. В тази насока от показанията на свидетеля И. се установява, че причината за спирането на жалбоподателя по неговите собствени обяснения била посещение в Община-Плевен.  

При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Г.А.Г. е извършил нарушение по чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП и неправилно и незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП. Налице е несъответствие между описаното нарушение в АУАН и НП и посочената, като нарушена норма на Закона за движение по пътищата. При описанието на нарушението се сочи, че жалбоподателят, като водач на МПС е спрял за престой, но въпреки това е посочена като виновно нарушена норма разпоредбата на чл.98 ал.2 т.3, която регламентира забраната за паркиране. Актосъставителят и административно-наказващият орган следва да правят разграничения между понятията „престой” и „паркиране”, като в разпоредбата на чл.93 ал.1 и 2 от ЗДвП те са дефинирани изчерпателно. Разпоредбата на чл.98 от ЗДвП също разграничава тези две понятия, като в ал.1 се предвиждат забрани за „престой” докато според ал.2 се налагат такива за „паркиране” на МПС. Доколкото на жалбоподателя е наложена санкция за нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП, то следва да се приеме, че административно-наказващият орган е възприел действията на жалбоподателя като паркиране на управлявания от него автомобил на спирката, а не като спиране за престой, както е описано в АУАН. Ако се приеме, че се касае за спиране за „престой” то на водача следва да се вмени нарушение на разпоредбата на чл.98 ал.1 от ЗДвП, в която са изброени конкретни хипотези, при които е забранено спирането на МПС за престой, но липсва такава за спиране на автобусна спирка. Ето защо, ако се приеме, че жалбоподателят Г. е бил в хипотезата на „спиране за престой”, той не може да носи отговорност изобщо за каквото и да било нарушение на чл.98 от ЗДвП.

За пълнота следва да се отбележи, че съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-748/24.06.2015г на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят Х., като държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0938-000171 от 24.01.2017г на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен, с което е наложено на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП на Г.А.Г. *** административно наказание глоба в размер на 50лв и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 6 точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: