№ 396
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251100602119 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 05.11.2024г., постановена по НЧХД №11573/2023г. по
описа на Софийски районен съд –НО, 132 състав, първостепенният съд е
признал подсъдимия Д. Д. Ж. за виновен в извършване на престъпление по по
чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, като на осн. чл. 78а,
ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1 500 лева.
Със същата присъда подс. Д. Д. Ж. е осъден да заплати на гражданския
ищец Х. Г. Ч. сумата от 1 000 лева, представляващи причинени с
инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.02.2023г. до окончателното изплащане на
всички суми, като е отхвърлен гражданският иск за сумата над 1 000 лева до
предявения размер от 10 000 лева.
Подсъдимият Ж. е осъден да заплати на частния тъжител Ч. и
разноските направени от последния по делото.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба и писмено допълнение от
защитника на подсъдимия Д. Д. Ж. -адв.Л.. В жалбата и писменото
допълнение се твърди, че обжалваната присъда е незаконосъобразна,
необоснована и несправедлива.
Инвокират се доводи, че обвинението не е доказано, като се твърди, за
недостоверност на показания на свидетели, разпитани пред първата съдебна
1
инстанция, както и че тъжбата на частния тъжител Ч. е подадена в отговор на
жалби, депозирани от подсъдимия срещу него.
Моли се обжалваната присъда да бъде отменена, като подсъдимият Ж.
бъде признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е осъден
от първата съдебна инстанция. Алтернативно се моли присъдата на СРС да
бъде изменена, като наложеното на подс. Ж. наказание да бъде намалено.
С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В закрито заседание на 07.04.2025 г., въззивният съд по реда на глава
двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, вещи лица и свидетели.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, защитникът на
подсъдимия – адв. Л. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда.
Излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционната присъда.
Частният тъжител Х. Ч., редовно призован за съдебно заседание не се
явява, като не сочи уважителна причина за неявяването си.
Подсъдимият Д. Ж., редовно призован за съдебно заседание не се явява,
като не сочи уважителна причина за неявяването си.
Софийски градски съд, след като се запозна с въззивната жалба и
обсъди доводите, посочени в нея и писменото допълнение, както и тези
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
Подсъдимият Д. Д. Ж., ЕГН: ********** е роден на ********* г. в гр.
Пловдив, българин, български гражданин, неосъждан, средно образование,
живущ в гр. София, ж.к. „*********
Подсъдимият Ж. бил страна по въззивно гражданско дело № 541/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Сливен, като за процесуален представител
упълномощил частния тъжител адвокат Х. Ч.. Отношенията между двамата се
влошили след като частният тъжител пропуснал срока за представяне на
списък на разноските по горепосоченото дело, поради което на подсъдимия не
били присъдени разноските по делото, включително и тези свързани с
адвокатското възнаграждение. Недоволен от това, подсъдимият Ж. подал
жалба до Софийска адвокатска колегия, във връзка с което било образувано
дисциплинарно производство и с решение на Дисциплинарния съд към САК
от 24.10.2022 г. на основание чл. 132, т. 2 и чл. 50, ал. 1 от Закона за
адвокатурата на тъжителя било наложено дисциплинарно наказание „глоба“.
Същевременно, тъжителят Ч. подал пред Софийски районен съд тъжба
срещу подсъдимия, с обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК- обида, извършена с две деяния на
11.04.2022 г. в гр. София. Във връзка с това, на 22.02.2023 г. било насрочено
открито съдебно заседание, на което били призовани свидетелите Р.И., М.К. и
С.А.. Съдебното заседание приключило около 12:00 часа. След съдебното
заседание тъжителят Ч. и свидетелите И. и К. ходейки тръгнали по бул.
„Генерал М. Д. Скобелев“, в посока НДК. След тях вървял и подсъдимият Ж.,
като на кръстовището на бул. „Генерал М. Д. Скобелев“ и бул. „Витоша“,
същият ги настигнал и при разминаването отправил на висок тон към
тъжителят думите „боклук“ и „идиот“, като последният успял да възприеме
изреченото и видимо се притеснил.
Така приетата от въззивния съдебен състав фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от събраната по реда на НПК
доказателствена маса, включваща гласните доказателствени средства:
2
обясненията на подс. Д. Ж. (частично), показанията на свидетелите Р.И., М.К.
и С.А..
Фактическата обстановка се изяснява и от писмените доказателства и
доказателствени средства: протокол от заседание на Дисциплинарния съд към
САК от 24.10.2022 г. по ДД № 112/2022 г., както и решението и мотивите към
него; протокол от заседание на Висшият дисциплинарен съд на адвокатурата
от 09.12.2022 г. и решение; протоколи от съдебни заседания от 22.02.2023 г.,
06.12.2023 г. и 21.02.2024 г. и присъда от 10.04.2024 г. по НЧХД № 9375/2022 г.
по описа на СРС, НО, 114-ти състав; справка за съдимост на подсъдимия.
Доказателствената маса позволява на въззивния съд по категоричен
начин да обоснове вътрешното си убеждение, касателно приетата фактическа
обстановка.
Съобразявайки се с правилата на доказателственото право, правилно
първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите Р.И., М.К. и
С.А., които представляват първичен източник на преки доказателства.
И трите свидетелки са се намирали на инкриминираното място и са
чули отправените от подс. Ж. към частния тъжител думи: „боклук“ и
„идиот“,включително непосредствено са възприели емоционално състояние
на последния от чутото.
Подс. Д. Ж., в обясненията си дадени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие посочва, че е бил на дело заедно с тъжителя, като и, че
непосредствено след приключването на съдебното заседание по НЧХД №
9375/2022 г. по описа на СРС, 114 състав, се е разминал с частния тъжител,
който бил придружаван от две жени, в района на кръстовището на бул.
„Генерал М. Д. Скобелев“ и бул. „Витоша“, но отрича да е разменял реплики с
него.
Мястото, където подс. Ж. твърди, че се е разминал с тъжителя,
съответства на показанията на свидетелите, поради което в тази част
обясненията са достоверен източник на доказателствени факти.
Що се отнася до твърденията на подсъдимия в обясненията, че не е
разменял реплики с частния тъжител, когато се е разминал с него, то
правилно първостепенният съд, ръководейки се от правилата на чл.305,ал.3 от
НПК, е анализирал въпросните гласни доказателствени средства както
поотделно така и в съвкупност с показанията на свидетелите и не ги е
кредитирал, като е приел, че в тази им част обясненията представляват
защитна версия.
Въззивняит съд изцяло споделя този доказателствен извод на първата
съдебна инстанция, като намира обясненията на подс. Ж. в тази им част
изолирани от останалата събрана доказателствена маса.
На следващо място, въззивният съд приема за несъстоятелни
твърденията на защитата, с които се използва липсата на обидни
квалификации във водената между подсъдимия и частния тъжител писмена
кореспонденция като индикация за несъставомерност на деянието.
Настоящото дело е образувано във връзка с нанесена обида на 22.02.2023 г.,
като предишните разговори между страните нямат пряко отношение по него.
Още повече, житейски оправдано е подсъдимият Ж. да се е въздържал да
оправя обиди към частния тъжител в писмена форма, предвид факта, че
същите биха се доказали значително по-лесно.
В допълнение, възраженията на защитата, че не е възможно подсъдимият
да е употребил идентични обиди по отношение на частния тъжител,
въззивният съд също не споделя. Това обстоятелство допълнително
затвърждава формираното в съзнанието на подсъдимия Ж. отношение към
частния тъжител Ч., което е довело и до словесното му изразяване по време на
разминаването им на кръстовището на бул. „Генерал М. Д. Скобелев“ и бул.
3
„Витоша“.
Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд правилно е
анализирал и кредитирал показанията на свидетелите И., К. и А., приемайки
ги за еднопосочни, логични и непротиворечиви, към който извод се
присъединява и настоящата въззивна инстанция. Същите са имали
възможността непосредствено да възприемат отправените от подсъдимият
инкриминирани думи към частния тъжител, поради което настоящият съдебен
състав ги приема за достоверни.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът намира,
че със своето поведение подсъдимият Д. Д. Ж. е осъществил престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. 146, ал. 1 от НК, като е отправил по адрес на частния
тъжител Х. Г. Ч. думите: „идиот“ и „боклук“.
От обективна страна на 22.02.2023 г., около 12:00 часа, в гр. София, на
публично място-кръстовището на бул. „Генерал М. Д. Скобелев“ и бул.
„Витоша“, казал нещо унизително за честта и достойнството на частния
тъжител Х. Ч. в негово присъствие, като го нарекъл „боклук“ и „идиот“.
Непосредствен обект на обидата са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство,
самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за
собствената си личностна и обществена ценност.
Изпълнителното деяние на обидата, възведено в диспозицията на чл.146
от НК, се изразява в действие казване или извършване на нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Т.е. деецът изразява
своя негативна личностова оценка чрез обидни епитети, квалификации,
сравнения, псувни и др. или чрез конклудентни действия – напр.шамар.
От показанията на свидетелките Р.И., М.К. и С.А. се възпроизвеждат
точните думи, казани от подсъдимия по адрес на тъжителя, а именно „боклук“
и „идиот“.
Въззивният съд изцяло споделя извода на първата инстанция, че
употребените думи „боклук“ и „идиот“ са несъмнено обидни такава.
Според Българския тълковен речник думата „боклук“ означава отпадък,
нечистотя; смет;нещо, което е негодно или няма никаква ценност.
Думата „идиот“, отново според Българския тълковен речник означава
глупав, тъп човек.
Следователно, с изпозването на думите „боклук“ и „идиот“
подсъдимият Ж. е изразила своята негативна личностова оценка за тъжителя
Ч..
Обидата е нанесена публично, като думите са изречени на обществено
място- кръстовището на бул. „Генерал М. Д. Скобелев“ и бул. „Витоша“, в
присъствието на други граждани, които са ги възприели, с което се
осъществява квалифициращия признак по чл.148,ал.1,т.1 от НК.
Правилно първостепенният съд е приел, че подс. Д. Д. Ж. от субективна
страна е осъществил инкриминираната деятелност при условията на пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а
именно, че обижда тъжителя, наричайки го „боклук“ и „идиот“, като пряко е
4
целял това поведение, с което да накърни личното чувство за достойнство на
Х. Ч..
При определяне на наказанието на подс. Ж. първоинстанционният съд
правилно е преценил, че са налице материалноправните предпоставки за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание: за извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т.
1 вр. 146, ал. 1 от НК, е предвидено „глоба“ от петстотин до десет хиляди
лева и обществено порицание; видно от справката за съдимост подсъдимият
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Глава VIII, раздел IV НК; не са причинени съставомерни имуществени вреди
от престъплението и не е налице някое от посочените в ал. 7 на същия член
изключения. Нещо повече, когато са налице предпоставките на чл.78а от НК,
съдът е длъжен да приложи посочената норма, като освободи обвиняемия от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание.
Първостепенният съд е наложил на ос. чл.78а от НК на подс. Ж.
„глоба”, в размер на 1500 лева.
Въззивният съд намира за правилни посочените от контролирания съд
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като не намира
основание да ги повтаря.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
въззивният съд, съобразявайки се със степента на обществена опасност на
инкриминираната деятелност, намира, че законосъобразно първостепенният
съд е наложил на подс. Д. Д. Ж. административно наказание “глоба”, в
размер на 1500 лева.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд
законосъобразно е уважил по основание предявения от гражданският ищец Х.
Ч. срещу Д. Д. Ж. граждански иск с правно осн. чл.52 вр. с чл.45 ЗЗД за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от Ч. в следствие на
противоправното поведение на подсъдимия унижение на честта и
достойнството. Деликтната отговорност се поражда при наличността на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от
изложеното по-горе. С оглед така изяснените по делото обстоятелства,
правилно районният съд е определил обезщетението по предявения
граждански иск за неимуществени вреди да бъде в размер на 1000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2023г. до окончателното
й изплащане, като в останалата му част го е отхвърлил като неоснователен и
недоказан.
Възлагането на разноските по делото на подс. Д. Д. Ж. е направено в
съответствие със закона и въззивният съд няма основание за промяна в тази
насока на присъдата на СРС.
Водим от изложеното и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.11.2024г., постановена по НЧХД
№11573/2023г. по описа на Софийски районен съд –НО, 132 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6