Р Е Ш Е Н И Е
№ 2105
гр. Русе, 12.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на втори декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №8302 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Адв.В.Г.
– пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, заявява, че на 18.02.2016г. представляваното от нея
дружество, сключило с Я.И.Я. договор за мобилни услуги с клиентски номер
*********, титуляр по предпочетения мобилен номер 0896/094123 с избрана
абонаментна програма „Стандарт+ 20.99 лева“ и уговорен срок на действие до 18.02.2018г.
При възползване от преференциални условия на оператора, абонатът взел мобилно
устройство на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 5.59 лева.
Възползвайки
се от преференциални условия, ответникът получил и втори абонаментен план с
предпочетен номер 0892/601226 по програма „НонСтоп 29.99 лева“ с уговорен срок
на действие до 13.05.2018г., а съгласно договор за лизинг от 13.05.2016г. приел
да изплаща получено на същата дата мобилно устройство на 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 8.59 лева.
Ищецът
пояснява, че съгласно чл.26 от Общите условия, при индивидуалните договори,
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя, но неполучаването на фактура не го
освобождава от задължението му да заплати дължимите суми.
За
потребените от абоната услуги в периода 25.04.2016г. – 24.09.2016г., мобилния
оператор издал:
- фактура
№**********/25.05.2016г. за период на потребление 25.04.2016г. – 24.05.2016г.
на обща стойност 68.25 лева, съставляваща сбор от: 20.80 лева (без ДДС) за
мобилен номер 0892/601226; 8.59 лева – лизингова вноска; 17.49 лева (без ДДС)
за мобилен номер 0896/094123; 5.59 лева – лизингова вноска; 0.32 лева – кратки
текстови съобщения и 6.45 лева – международни разговори;
- фактура
№**********/25.06.2016г. за период на потребление 25.05.2016г. – 24.06.2016г.
на обща стойност 55.75 лева, съставляваща сбор от: 14.99 лева (без ДДС) за
мобилен номер 0892/601226; 8.59 лева – лизингова вноска; 0.16 лева – кратки
текстови съобщения; 0.02 лева – разговори към „Грижа за клиента“; 17.49 лева
(без ДДС) за мобилен номер 0896/094123; 5.59 лева – лизингова вноска; 0.48 лева
– кратки текстови съобщения;
- фактура
№**********/25.07.2016г. за период на потребление 25.06.2016г. – 24.07.2016г.
на обща стойност 53.16 лева, съставляваща сбор от: 14.99 лева (без ДДС) за
мобилен номер 0892/601226; 8.59 лева – лизингова вноска; 17.49 лева (без ДДС)
за мобилен номер 0896/094123; 5.59 лева – лизингова вноска.
Молителят
поддържа, че абонатът е потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност
177.16 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца. С кредитно
известие №**********/25.08.2016г. ищецът извършил корекция на дълга, както
следва: сторнирал сумата -12.58 лева (с ДДС) за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси; начислил дължимата
лизингова вноска - 14.18 лева; отразил незаплатения баланс – 177.76 лева за
предходните три отчетни периода и установил размера на дълга към този момент –
178.76 лева.
Неизпълнението
на ответника за заплащане стойността на потребените и фактурирани услуги
ангажирало договорната му отговорност по т.11 от контракта, вр.чл.75, вр.чл.19б
от ОУ на мобилния оператор и „Теленор България“ ЕАД прекратило едностранно
индивидуалните договори, като издало крайна фактура №********** с начислена
обща сума за плащане 1297.06 лева съставляваща сбор от: 851.47 лева – неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги; 266.83 лева – оставащите
незаплатени лизингови вноски и 178.76 лева – потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода.
За
събиране на вземането си „Теленор България“ ЕАД депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
№3119/14.08.2018г., издадена по ЧГД №5665/2018г. по описа на РРС срещу Я.И.Я.
за сумата 445.59 лева.
Заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед
което заповедния съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
По
изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Я.И.Я., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 178.76 лева – цена на незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода 25.04.2016г. –
24.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.08.2018г. до окончателното й изплащане.
Претендира
направените по заповедното и настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК, адв.А.Б. –
особен представител на ответника Я.И.Я. е депозирала отговор на исковата молба,
в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че не става ясно как е
формирана претенцията относно незаплатените далекосъобщителни услуги за
процесния период. Приема за неравноправни клаузи в двата договора, тъй като
получателят на услуги е подписал предварително изготвен бланков договор с общи
условия, върху съдържанието на които не би могъл да влияе.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
На
18.02.2016г. „Теленор България“ ЕАД сключило с Я.И.Я. договор за мобилни услуги
с клиентски номер *********, титуляр по предпочетения мобилен номер 0896/094123
с избрана абонаментна програма „Стандарт+ 20.99 лева“ и уговорен срок на
действие до 18.02.2018г. При възползване от преференциални условия на
оператора, абонатът взел мобилно устройство на изплащане, посредством 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 5.59 лева.
Възползвайки
се от преференциални условия, ответникът получил и втори абонаментен план с
предпочетен номер 0892/601226 по програма „НонСтоп 29.99 лева“ с уговорен срок
на действие до 13.05.2018г., а съгласно договор за лизинг от 13.05.2016г. приел
да изплаща получено на същата дата мобилно устройство на 23 месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 8.59 лева.
За
потребените от абоната услуги в периода 25.04.2016г. – 24.09.2016г., мобилния
оператор издал:
- фактура
№**********/25.05.2016г. за период на потребление 25.04.2016г. – 24.05.2016г.
на обща стойност 68.25 лева, съставляваща сбор от: 20.80 лева (без ДДС) за
мобилен номер 0892/601226; 8.59 лева – лизингова вноска; 17.49 лева (без ДДС)
за мобилен номер 0896/094123; 5.59 лева – лизингова вноска; 0.32 лева – кратки
текстови съобщения и 6.45 лева – международни разговори;
- фактура
№**********/25.06.2016г. за период на потребление 25.05.2016г. – 24.06.2016г.
на обща стойност 55.75 лева, съставляваща сбор от: 14.99 лева (без ДДС) за
мобилен номер 0892/601226; 8.59 лева – лизингова вноска; 0.16 лева – кратки
текстови съобщения; 0.02 лева – разговори към „Грижа за клиента“; 17.49 лева
(без ДДС) за мобилен номер 0896/094123; 5.59 лева – лизингова вноска; 0.48 лева
– кратки текстови съобщения;
- фактура
№**********/25.07.2016г. за период на потребление 25.06.2016г. – 24.07.2016г.
на обща стойност 53.16 лева, съставляваща сбор от: 14.99 лева (без ДДС) за
мобилен номер 0892/601226; 8.59 лева – лизингова вноска; 17.49 лева (без ДДС)
за мобилен номер 0896/094123; 5.59 лева – лизингова вноска.
С
кредитно известие №**********/25.08.2016г. ищецът извършил корекция на дълга,
както следва: сторнирал сумата -12.58 лева (с ДДС) за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси; начислил дължимата
лизингова вноска - 14.18 лева; отразил незаплатения баланс – 177.76 лева за
предходните три отчетни периода и установил размера на дълга към този момент –
178.76 лева с ДДС.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена
и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, всестранно, ясно и обективно. След извършена
справка в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е констатирало
размера на непогасените задължения за процесния период: 178.76 лева, от които:
8.91 лева – разговори и съобщения извън абонамента; 113.13 лева – абонаментни
такси; 56.72 лева – лизингови вноски. Приложени са подробни разпечатки на
проведените разговори за процесния период.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Теленор България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №5665/2018г. и издадена заповед №3119/14.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу Я.И.Я. за сумата 445.59 лева – незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от
18.02.2016г., за които е издадена фактура №**********/25.09.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2018г. до окончателното й
изплащане; 82.58 лева – лихва за периода 11.10.2016г. – 08.08.2018г.; 25 лева –
държавна такса по делото и 180 лева – адвокатски хонорар.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което с разпореждане
от 25.10.2018г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 178.76
лева – цена на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********
за периода 25.04.2016г. – 24.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.08.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №3119/14.08.2018г., издадена по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД №5665/2018г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело ЧГД е видно, че са били налице предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради
което заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес с оглед запазване
действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява основателна.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Релевираните
в хода на производството писмени доказателства обуславят извод за наличие на
облигационна връзка между страните, основана на договор за мобилни услуги и
договор за лизинг. Ответникът не ангажира доказателства, водещи до извод, че е
погасил задължението си в размер на 178.76 лева,
съставляващо сбор от неплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски.
С
оглед изложеното съдът намира претенцията за основателна.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В
хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 205 лева, а на исковото – 555 лева (заплатена
държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и депозит за
вещо лице) които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Я.И.Я., ЕГН ********** дължи на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 178.76 лева – цена на незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода 25.04.2016г. –
24.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.08.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №3119/14.08.2018г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №5665/2018г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА Я.И.Я., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 205 лева – разноски по ЧГД №5665/2018г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА Я.И.Я., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 555 лева –
разноски по ГД №8302/2018г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: