Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ........

 

гр.Плевен, 03,06,2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

  ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

  при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №831 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред ПлРС е постъпила искова молба от „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от, против Ю. ***Г., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че ответницата работела в ищцовото дружество по силата на трудов договор от 18,06,2018 г., на длъжност „продавач-консултант“ с основно месечно трудово възнаграждение от 570,00 лева, и уговорено допълнително възнаграждение в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж. Твърди се, че в трудовия договор е уговорен срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. Сочи се, че на 310,10,2018 г. ответницата  депозирала молба, с която е изразила желание за прекратяване на трудовите правоотношения, като ищецът е изготвил уведомление изх.№1/01,11,2018 г., с което е информирал работника, че съгласно трудовия договор се дължи едномесечно предизвести и е отказал да приеме депозираната молба. Поради липсата на предизвестие, със Заповед №17/01,11,2018 г. работодателят е прекратил трудовия договор на ответницата на основание чл.326, ал.2 от КТ. Твърди се, че ответницата дължи обезщетение в размер на една брутна работна заплата в размер на 570,00 лева с оглед неспазеното предизвестие, която е начислена в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати сумата от 570,00 лева, ведно със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното й изплащане. Претендират се сторените разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца – адв.Н.Н. от ПАК, моли съда да уважи претенцията като основателна и доказана от събраните по делото доказателства. 

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез адв.К.Д. от ПАК, в който се сочи, че договорът може да бъде прекратен без предизвестие до изтичане на срока на изпитването му, който е бил шест месеца до 18,12,2018 г. Прави се възражение за нищожност на претенцията на ищеца за дължимост на обезщетението от една брутна РЗ. В с.з. процесуалният представител на ответницата моли съда да отхвърли иска. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, се сочат съображения, идентични на изложените в отговора на ИМ. Твърди се, че работодателят е избрал да прекрати трудовия договор на основание чл.326, ал.1 от КТ, но това право възниква само при изрично направено искане от страна на работника. Сочи се, че с издаването на заповедта за прекратяване на ТПО работника на практиа е бил в невъзможност да отработи предизвестието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и е видно от представените ТД №053/18,06,2018 г. и Заповед №17/01,11,2018 г., че за посочения период страните са се намирали в трудово правоотношение. От заповедта за прекратяване на ТПО е видно, че на основание чл.220, ал.1 от КТ работникът е задължен да плати на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие по ТД. Заповедта е достигнала до работника на 05,11,2018 г., когато същия е отказал да я подпише и е отбелязал това саморъчно на самата заповед.

От представения препис на трудов договор №234/10,04,2018 г. се установява, че отв. Ю. ***Г. е заемала длъжността „продавач-консултатн“ при ищцовото дружество. По силата на уговореното и обективирано в Раздел IV от договора, същия е бил сключен за неопределено време със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. Размерът на трудовото възнаграждение е бил уговорен на 570,00 лева месечно, според обективираното в Раздел I, т.2, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на отработване. Страните са постигнали съгласие също така, според Раздел VI от договора, че при прекратяването му, срокът на предизвестие е 30-дневен.

          Видно е от представеното копие на молба от 31,10,2018 г., изходяща от Ю. ***Г., че работника е заявил искане пред работодателя да бъде освободен от заеманата длъжност на основание чл.325, т.1 от КТ, считано от ……. /датата заличена/.

От изложеното от процесуалните представители и на двете страни в съдебно заседание се установява, че датата, която е заличена в заповедта, е 01,11,2018 г.

С уведомление изх.№1/01,11,2018 г. работодателят е уведомил работника, във връзка с получената молба, че съгласно трудовия договор има едномесечно предизвестие и при неспазването му – с оглед изразеното желание за освобождаване от заеманата длъжност считано от 01,11,2018 г., работникът дължи обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 570,00 лева. Уведомлението е достигнало до ответницата на 02,11,2018 г., видно от известието за доставяне.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Претенцията на работодателя, с която е сезиран съда, е за заплащане от страна на работника на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Със сочената разпоредба е предвидена възможност страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието. В този случай обаче, тя дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестие. Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, като е предвидена възможност страните да уговорят и по-дълъг срок, но не повече от три месеца.

В случая, сключеният между страните трудов договор е безсрочен, с клауза - изпитателен срок, в полза на работодателя, по смисъла на чл.70, ал.1 от КТ. Включването на клаузата „изпитателен срок“ не прави договора срочен, а дава възможност на работодателя да провери способностите на работника, да изпълнява възложената му работа. Само по себе си основанието по 70, ал.1 от КТ може да се приложи както при трудови договори за неопределено време, така и при срочните трудови договори. Клаузата „изпитателен срок“ дава възможност на страната, в чиято полза е уговорен - в случая на работодателя, да прекрати трудовият договор в срока за изпитване, без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ. В случая не е налице такова прекратяване в изпитателния срок, а по искане на работника. Видно е от представеното копие на молба от 31,10,2018 г., изходяща от ответницата, че работника е заявил искане пред работодателя да бъде освободен от заеманата длъжност на основание чл.325, т.1 от КТ, считано от следващия ден. Видно е също така от приложения препис на Заповед №17/01,11,2018 г., че въз основа на постъпилата молба, работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ответника на основание чл.326, ал.1 от КТ. Следва да се отбележи, че преценката за законосъобразност на тази заповед, в това число на посоченото в нея правно основание за прекратяване на правоотношението, не може да бъде извършена в настоящото производство, развиващо се по предявен иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, а само при атакуването й по исков ред от страна на работника с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Макар и моментът на прекратяване на трудовия договор между страните да е настъпил с получаване от работодателя на писменото изявление на работника, издадената заповед обективира констатацията на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за това, поради което работникът е следвало да я атакува по исков ред, ако я счита за незаконосъобразна. След като е прекратил едностранно трудовото правоотношение без предизвестие, в тежест на работника е възникнало задължението да заплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие, който в случая е 30-дневен.

С оглед горното, съдът намира за основателна претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение от работника за неспазения уговорен в трудовия договор тридесетдневен срок на предизвестие.

Предвид изложеното, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 570,00 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

           С оглед изхода на спора, ответницата дължи на ищеца и направените деловодни разноски, които са в размер на 56,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 от КТ Ю. ***Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 570,00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06,02,2019 г. до окончателното изплащане.  

           Осъжда на основание чл.78 ал.1 от ГПК Ю. ***Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сторените деловодни разноски, както следва – 56,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :