№ 1473
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20215330116435 по описа за 2021 година
Предявените искове са с правно основание чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от К. В. Д. против УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив се твърди, че
на ***г. бившият на ищцата *** В.К.В. починал в ответното дружество, където бил приет на
лечение на ***г. Медицинска помощ потърсили предната вечер, на ***г., когато той
почувствал изключително силно главоболие, придружено с повръщане и отпадналост. След
преглед в МБАЛ „***“ – *** и изразено мнение за мозъчно заболяване, той бил закаран в
МБАЛ „***“ АД, където бил извършен преглед със скенер, констатирало се наличие на
мозъчна аневризма, поради което *** на ищцата спешно бил насочен към ответното
дружество, където имало техника за лечение на подобни заболявания. Транспортът се
осъществил с линейка на болничното заведение, а в *** бил приет в Клиника по
неврохирургия на ***г. около 1 ч. По-късно вечерта ищцата разбрала, че лекарите отказват
да извършат операция, тъй като според тях се налагало друг вид лечение – интравазално
изолиране на аневризмата от кръвообращение, която интервенция можел да извърши
единствено *** С. от МБАЛ „***“ – ***. Веднага същия ден един от *** на ищцата заминал
за ***, за да установи контакт с посочения специалист, представил му резултатите и получил
съгласие от него да оперира *** му. Уведомили ищцата, че *** й ще бъде изписан на ***г.,
когато изтичал престоят му по клинична пътека, както и била уведомена, че сама следва да
организира транспорт до ***. За времето до изписването *** й бил консултиран от различни
специалисти – направена била ЕКГ, УНГ и т.н. На ***г. сутринта *** на ищцата получил
силен припадък, изпаднал в безпомощно състояние, като след скенер се установило
спукване на аневризмата и бил отведен в Клиника по анестезиология и интензивно лечение,
където на ***г. починал. По сигнал на ищцата по случая в Окръжна прокуратура *** било
1
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.123, ал.1 НК, пр.пр. № ***г., което било прекратено поради неустановяване на конкретен
извършител. Твърди се, че от приложената документация и проведената медицинска
експертиза се установило, че причина за смъртта на В.К.В. било разкъсване на фузиформена
мозъчна аневризма на базиларната артерия с тежък мозъчен кръвоизлив и проникване във
вентрикуларната система. Установило се също, че аневризмата не била лекувана при
ответника. Твърди се, че при престоя си в Клиника по неврохирургия *** й не получил
следващата се качествена медицинска помощ съобразно чл.80 от Закона за здравето. Не било
отчетено, че той постъпва в лечебното заведение в спешно състояние по смисъла на чл.99,
ал.2 от закона, което изисквало незабавна медицинска помощ. Мозъчната аневризма било
животозастрашаващо състояние и следвало да се лекува максимално бързо, защото можела
във всеки момент да се разкъса, което било фатално за пациента. Съдържа се позоваване на
чл.100, ал.2 от Закона за здравето, както и на медицински стандарт „Спешна медицина“,
утвърден с Наредба № 3 от 06.10.2017г. на Министъра на здравеопазването. Дължимо
поведение от страна на ответника било транспортирането на спешно болния до
медицинското заведение в ***, след отказа за оперативно лечение. Друг нарушен
медицински стандарт бил „Неврохирургия“, утвърден с Наредба № 37 от 20.08.2010г. на
Министъра на здравеопазването, тъй като при отказ от операция било необходимо
информирано съгласие на пациента, както и препоръки за възможното поведение и лечение,
информация за живота и възможните усложнения, прогноза за изхода от болестта и т.н.,
които обстоятелства не били съобщени на *** на ищцата, а бил в състояние да вземе
становище от приема му до изпадането си в безпомощно състояние. Нарушени били
основните му права като пациент по чл.88, ал.1 от закона. Имало попълнена декларация, но
тези обстоятелства не били отразени в нея, както и били описани процедури, с различен
химикал, което показвало формален подход при реализиране на пациентски права.
Поведението на ответника било в противоречие с чл.81, ал.2 от закона, в нарушение на
чл.100, ал.2. То станало причина за смъртта на *** на ищцата, тъй като не били предприети
възможните навременни мерки за предотвратяване на фаталните последици. Смъртта на ***
си ищцата сочи, че е тежък шок за нея, от който още не може да се съвземе, самотата, на
която била обречена, била мъчителна и трудна. Невъзможно било връщането й към
нормален живот. Сочи, че болките и страданията, които търпи, оценява на сумата от 150 000
лв., от които претендира 20 000 лв. като частичен иск, ведно със законната лихва върху
посочената сума, от ***г., когато починал *** й до изплащане на сумата. Поради това е
направено искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответното дружество да
заплати на ищцата посочената сума.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със
становище за неоснователност и недоказаност на исковата молба. Действително В.К.В.
починал в ответната болница, след масивен мозъчен кръвоизлив. Сочи се, че ответникът се
отнася със съчувствие и разбиране към страданието на ищцата и не оспорва, че същата е
преживяла болки и страдания във връзка с това. Оспорва се твърдението смъртта да е
настъпила в резултат на противоправни действия или бездействия на служители, работещи
2
при ответника. Не всеки нежелан от пациента и близките му резултат от проведеното
лечение водил до извод за допусната грешка при лечението. Действително пациентът бил
приет в Клиника по неврохирургия след прилошаване вкъщи, при което паднал и си ударил
главата. След преглед в ***, бил насочен спешно към ответника, където бил приет на ***г.
след полунощ. В бележки на лекуващ лекар било посочено, че се приема с диагностично
уточняване и преценка за оперативно лечение, което било обичайно поведение при такива
приемни диагнози. Бил извършен скенер, като на същата дата на сутрешен рапорт било
взето решение, че аневризмата не може да бъде оперирана при ответника, тъй като се
касаело за гигантска аневризма. Лекарите веднага се свързали с *** С. С. от Клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „***“ – ***, един от малкото в *** с опит в интравазалното
лечение на мозъчно-съдови заболявания, който изказал принципно съгласие и посочил дата
за прием ***г. Действително на близките било посочено, че могат да се свържат с него, но
това не било с цел те да се натоварват с организацията, а с цел той да ги запознае с
интервенцията и нейните специфики и рискове. Датата, определена от *** С. била
продиктувана от възможностите на приемащото лечебно заведение, оперативната програма
и спецификите на протичането на заболяването на пациента. Не било възможно пациентът
да се транспортира веднага, изисквала се определена подготовка – изчаквало се
преодоляване на мозъчния спазъм, подготовка с антиагреганти поне 5 дни преди
интервенцията. Не било възможно и предприемане на традиционна оперативна
интервенция, тъй като локализацията на аневризмата, големината и видът й показвали
изключително висок риск от извършване на операцията. След посочване на датата за прием,
на пациента били проследявани хемодинамични показатели, извършвани били консултации,
назначена била терапия за стабилизиране на състоянието. Не било вярно, че пациентът щял
да бъде изписан след изтичане на клиничната пътека. Съдържа се позоваване на Наредбата
за медицинските дейности, в която бил утвърден алгоритъм на клиничните пътеки по
Приложение № 17. Освен това аневризмата на *** на ищцата била фузиформена, при която
оперативното лечение било изключително трудно и рисково. Повечето такива се лекували
ендоваскуларно. Ответникът не разполагал с кадрова обезпеченост или апаратура за такова
лечение, тъй като то било иновативно и изисквало дълъг период на обучение. Не било
налице задължение за лечебното заведение да разполага с екип и апаратура за това, в този
случай следвало да предприеме мерки да осигури лечението на пациента на друго място,
което било направено незабавно. Лечението на пациента не било забавено по никакъв
начин. Състоянието на повторна руптура не могло да бъде избегнато. Подобен риск
съществувал при всички пациенти с руптурирала аневризма. Не било вярно твърдението за
нарушено право на информиране на пациента, тъй като той бил подписал информирано
съгласие. Не били нарушени правата му да бъде извършена оценка на оперативен риск, тъй
като такава дейност се извършвала само при предстояща оперативна интервенция.
Медицинският стандарт, цитиран в исковата молба, бил отменен с Решение № 52 от
04.01.2017г. на ВАС по а.д. № 5340/2016г. За съжаление на дата ***г. още преди започване
на подготовката за транспортиране на пациента към ***,, аневризмата руптурирала и
въпреки положените усилия, той починал. Посочено е, че за да се приеме, че е налице
3
противоправно деяние съдът следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви
действия са били или не предприети, но и доколко са отговаряли на дължимото съобразно
утвърдените медицински изисквания – да посочи в какво се изразява нарушението на
утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Сочи се,
че смъртта на г-н В. е била в групата на т.нар. непредотвратими събития, тъй като рискът от
повторно спонтанно разкъсване на аневризмата е изключително висок – 19 %, дори при
наличие на правилно лечение. Поради това е направено искане за отхвърляне на
предявените искове, както и за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено удостоверение за наследници на В.К.В., поч. на ***г., със законни
наследници К. Д. В. – преживяла *** и *** и *** – ***.
Представени са амбулаторен лист от ***г. от Спешна помощ ***, с отразена диагноза „***“.
Представени са История на заболяването № *** на В.К.В., както и епикриза на пациента,
постъпил на ***г. в *** ч., починал на ***г. в *** ч. Представена е декларация за
информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки от ***г. и декларация за
информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и
лечебни процедури от ***г., както и резултати от проведени на пациента изследвания.
Представен е Констативен протокол за извършена проверка № ***г.
Приложено е следствено дело № ***г. на Окръжна следствена служба ***.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.Ж. – *** на *** при ответното
дружество. Разяснява, че пациентът е постъпил през нощта или късно вечерта, направени му
били необходимите изследвания, на сутринта обсъждали новонастъпили пациенти с оглед на
състоянието им. При направена ангиография били установени данни за фузиформена
аневризма на артерия базиларис – един от основните кръвоносни съдове в мозъка. Тази
аневризма била вретеновидна, не можело да се оперира, като единствен възможен начин
било извършване на ендоваскурално лечение, чрез вкарване на катетър вътре в съда. На
сутрешния рапорт се обадили на ***.С., около 8 ч., на когото били изпратени документи,
решението му било на следващия ден пациентът да е при него, за да се осъществи
планираната интервенция. С ***. С. говорили свидетелят и ***.***. Приемането на болния
при ***.С. било организация на приемащото лечебно заведение. Поръчване на линейка за
транспорт ставало чрез регистратура, но не винаги можело да се планира. Пациентът бил
приет на ***, на *** сутринта бил рапортът, на следващата сутрин, когато трябвало да
пътува до ***, пациентът се влошил. Пътеката, която била изпълнена, била за черепно-
мозъчна травма. Ако всичко било наред, пациентът можело да бъде изписан веднага. На
свидетеля било известно, че близките на пациента били насочени към частна бърза помощ за
превоза. Когато ставало въпрос за стендиране по принцип се препоръчвало лечение с
антикоагуланти, изисквало се време за подготовка. При тази операция подготовка следвало
да се извърши от ***.С., ако трябвало да се прави нещо от ответната болница, той щял да го
4
назначи веднага.Св. ***, *** на ищцата, разяснява, че разбрал от *** си, че *** му е
постъпил в болница на *** срещу ***г. Във вторник сутринта свидетелят отишъл в
болницата, за да се срещне с *** му и да види *** си, последният бил със система,
контактен, адекватен, провеждал смислен разговор. В отделението му било обяснено, че
аневризмата на *** му е гигант с диаметър 2,3 см., че не може да бъде направена операция,
че не притежават оборудване и кадри за това, но ще го закрепят. Казано им било за *** С. С.
от гр.***, че ще им се предостави контакт за връзка. Още на ***г. свидетелят се свързал с
*** С., след разговор с който веднага тръгнал с документация и диск за гр.***. В ранния
следобед 12,30-13 ч. били при него, лекарят ги приел топло, прегледал диска и
документацията и казал, че образуванието отговаря на съпътстващите документи.
Свидетелят обяснил, че пациентът е в ***, а ***.С. казал, че следва да се оперира възможно
най-скоро – днес или утре. Казал, че всеки момент е решаващ, че случаят е невероятно
спешен, защото е с високо кръвно налягане. Уговорили се, че в момента, когато може да
дойде, ***** ще го оперира, има запазено легло за него. Свидетелят веднага се върнал в ***
и разбрал от *** си, че не искат да изпишат *** му и те не предоставят транспорт, а
транспорт следвало да се осигури от близките. В сряда се видели пак, *** му разговарял
нормално, говорили за футбол, за университета. Нагласата била в четвъртък сутрин
свидетелят да отиде рано, а *** му да организира транспорт. В четвъртък сутринта
аневризмата на *** му се спукала. *** му споделила, че не го изписват, защото нямало
наличие на медицински персонал. Разяснява, че при проведения разговор с *** С., той не
знаел кой го изпраща, нито в коя болница е пациентът. Никой от ответната болница не бил
казал на свидетеля да е говорил с ***.С..
Св.*** разяснява, че лечение на *** му в *** нямало. Свидетелят бил там на ***г. сутринта.
*** Н. му обяснил, че понеже аневризмата на *** му била гигантска, не разполагат с
апаратура или специалист, който да извърши операцията. *** Н. обяснил, че ***.С. от *** е
невероятно успешен в този вид операции, дал телефонен номер на *****, братът на
свидетеля разговарял веднага с него, а впоследствие заминал и за ***, за да се срещне с
доктора. Свидетелят останал в болницата с *** си. *** му преминал през прегледи, като
през деня адски го боляла главата. Впоследствие разбрали, че *** му трябва да бъде
задържан до четвъртък, за да го закрепят, тъй като не може да бъде транспортиран в това
състояние. На *** свидетелят пак посетил лечебното заведение, *** му имал зверско
главоболие и постоянно гадене. Опитвал се да отговаря с едносрични отговори. В четвъртък
вече *** му бил интубиран, като докторът стоял със скръстени до леглото ръце и казал, че
чакат да приключи. Свидетелят се разбеснял, а *** му изпаднала в истерия. Измервана била
сатурацията на *** му, като стойностите постоянно падали. Впоследствие свидетелят
разбрал, че *** му е минал скенер и се видяло, че е със спукана аневризма и с мозъчен
кръвоизлив. Бил свален в интензивното. Оттам обяснили, че ще поставят *** му в
изкуствена кома, за да не се товари организмът му. Всеки ден свидетелят посещавал
лечебното заведение, в неделя им било обяснено, че нещата не са добри. Във вторник *** му
починал.
5
По делегация е осъществен разпит в качеството на свидетел и на ***.С. С., който заявява, че
не помни пациент с имена В.К.В.. Разяснява, че при мозъчна аневризма по принцип
решението дали лечението да бъде хирургично или ендоваскуларно, без класическо
отваряне на главата, се взима от неврохирург, анестезиолог и рентгенолог, индивидуално за
всеки пациент. Не знае дали е търсен от УМБАЛ „Свети Георги“ във връзка с този пациент,
като пояснява, че от тази болница колеги ежедневно звънели за мозъчни аневризми. Не си
спомня дали за този пациент е бил планиран прием, но за всеки пациент с аневризма след
решението на мултидисциплинарния екип се взима решение дали да бъде транспортиран
към болничното заведение, в което работи свидетелят или не, в зависимост от състоянието
на пациента.
По делото е прието заключение на изготвената съдебномедицинска експертиза, според която
при В.К.В. при проведена компютърна томография с контраст на ***г. в *** е
диагностицирана голяма фузиформена аневризма на базиларната артерия – 2,47 мм. На ***г.
пациентът се влошава внезапно с изява на голям епилептичен припадък и изпадане в
безсъзнание /кома/. При проведената по спешност компютърна томография се установява
масивна субарахноидна хеморагия с пробив във вентрикулната система. Установената
аневризма на В.В. е подходяща за ендоваскуларно лечение – поставяне на стент, който
създава условия за прекъсване на кръвотока в аневризмата и постепенното й изключване от
мозъчната циркулация. След разкъсване на аневризмата и изпадането на В.В. в кома
лечението продължило в Клиника по анестезиология и интензивно лечение. Бил е
интубиран, поет на изкуствена белодробна вентилация. Проведена му била терапия за
преодоляване на мозъчния оток и съдовия спазъм, причинен от масивната хеморагия.
Въпреки проведените реанимационни мероприятия състоянието му постепенно се влошило
и на ***г. е настъпил летален изход. При ендоваскуларно лечение на неруптурирали
аневризми се изиска предоперативна подготовка с антиагреганти /антитромбоцитни/
медикаменти поради възможна тромбоза на стента – до 52 % по литературни данни.
Препоръчва се предоперативна подготовка за период 5-7 дни. Това лечение е могло да се
извърши преди руптурата на аневризмата, след привеждането му в МБАЛ „***“ и след
описаната подготовка. Тежестта на кръвоизлива от ***г. налага провеждане на интензивно
лечение. Кумулативният риск след спонтанен субарахноиден кръвоизлив след руптура на
аневризма в първите 72 часа се оценява на 8-23 %, като рехеморагията утежнява прогнозата.
След това рискът от нова руптура намалява всеки ден след началото до по-малко от 1 % на
21-ия ден. В приложената медицинска документация няма данни за настъпило
рецидивиращо кървене след първоначалното.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от събрания доказателствен материал, че *** на
ищцата В.К.В. е потърсил медицинска помощ на дата ***г., поради изключително силно
главоболие, придружено с повръщане и отпадналост, като след прегледи и извършен скенер
в МБАЛ „Св.Екатерина“ ЕООД – *** и МБАЛ „***“ АД, при които е констатирана мозъчна
аневризма, е насочен към ответната болница. Няма спор, че същият е хоспитализиран на
6
дата ***г. в 0*** ч., с цел уточняване и преценка за оперативно лечение на аневризма.
На сутрешен рапорт са обсъдени данните от извършена компютърна томография и е взето
решение, че аневризмата не може да бъде оперирана в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, тъй
като се касае за гигантска аневризма – 2,4 см на артерия базиларис. В този смисъл са
показанията на ***.*** Х. Ж., *** на Клиника по неврохирургия, които съдът възприема
като обективно дадени, който разяснява, че единствен възможен начин при този вид
аневризма било извършване на ендоваскурално лечение, чрез вкарване на катетър вътре в
съда. На сутрешния рапорт бил осъществен контакт с ***. С. С. от Клиника по
неврохирургия на УМБАЛ „***“ – ***, един от малкото лекари в *** с опит в този вид
лечение, на когото били изпратени документи и решението му било на ***г. пациентът да е
при него, за хоспитализирането му.
Не се спори, че рано сутринта на дата ***г. състоянието на пациента се е влошило внезапно,
което е наложило извършването на терапевтични мероприятия с животоспасяващ характер,
както и преместването му в Клиниката по интензивно лечение. След извършен спешен
скенер е установено спукване на аневризмата и мозъчен кръвоизлив. На дата ***г. В.К.В. е
починал.
Безспорно по делото е установено и наличието на причинени на ищцата неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на нейния ***. Правният спор между
страните е относно наличието на останалите предпоставки от сложния юридически състав
на непозволеното увреждане - наличието на противоправно деяние, извършено от лица, на
които е възложена съответната работа, което да е в пряка и непосредствена причинна връзка
с настъпилите вреди, тоест без деянието, вредите не биха настъпили.
В исковата молба се твърди, че при престоя си в Клиника по неврохирургия пациентът не е
получил следващата се качествена медицинска помощ, прогласена по чл.80 от Закона за
здравето, както и се твърди нарушаване на съответните медицински стандарти.
Съгласно чл.79 от Закона за здравето медицинската помощ в Република *** се осъществява
чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии.
Съгласно чл.80 от закона качеството на медицинската помощ се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за
добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закон за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. В чл.81, ал.2 ЗЗ са закрепени
основните принципи при осъществяване на правото на медицинска помощ, които са: 1.
Своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. Равнопоставеност при
оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1
година; 3. Сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между
лечебните заведения; 4. Зачитане правата на пациента. В разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗ е
посочено, че медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие
от пациента.
Съдът намира, че при така събрания по делото доказателствен материал не е установен, при
7
условията на пълно главно доказване, твърденият от ищцата релевантен факт на
противоправно поведение на служителите в ответната болница, както и причинната връзка с
претърпените вреди.
На първо място, установява се от доказателствата по делото, че след вземане на решение за
подходящото лечение на аневризмата – ендоваскуларно, за извършване на което ответното
лечебно заведение не разполага с кадрова обезпеченост и апаратура, от страна на болницата
незабавно е осъществен контакт с ***. С. С. от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „***“
– ***, един от малкото лекари в *** с опит в този вид лечение, с цел осигуряване лечението
на пациента на друго място, както и че на същия са изпратени документи, респ. че е
определена от негова страна дата на хоспитализация на пациента - ***г., видно от
показанията на ***.*** Ж., съответните записвания в История на заболяването по дати,
както и Констативен протокол за извършена проверка № ***г. на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“. В този смисъл показанията на свидетеля С.К., според които е
осъществена среща с ***.С. на дата ***г. и същият е заявил, че следва да оперира пациента
възможно най-скоро – на същия ден или на следващия, са изолирани, доколкото не
кореспондират с останалите писмени доказателства, както и с гласните такива, вкл. и с тези
на ***.С., разпитан в качеството му на свидетел пред СРС по реда на чл.25 ГПК.
На следващо място, изложените в исковата молба твърдения относно това, че ответното
медицинско заведение не се е ангажирало с транспорт на пациента, а с това задължение е
била натоварена неговата ***, се подкрепят от показанията на св.Ж., който разясни, че му е
било известно, че близките на пациента са били насочени към частна бърза помощ за
превоза, както и от показанията на свидетелите С.К. и ***, но същите са ирелевантни,
доколкото до транспортиране на *** на ищцата не се е стигнало на планираната за това дата
– ***г., поради влошаване на здравословното му състояние – руптура на фузиформената
аневризма.
В исковата молба се твърди и нарушение на Медицински стандарт „Неврохиругия“,
утвърден с Наредба № 37/2010г., но с решение № 52/4.1.2017г. на ВАС по адм.дело № 5340
по описа на съда за 2016г., цитираната наредба за утвърждаване на медицински стандарт
„Неврохирургия”, издадена от министъра на здравеопазването, е отменена. Освен това без
правно значение в случая са твърденията за липса на обсъждане на заключителната оценка
на оперативния риск с пациента и близките, доколкото от страна на медицинския екип е
преценено, че оперативна намеса в конкретния случай изобщо не би могла да се приложи.
Предвид необходимостта от специални знания и специфичния предмет на делото, бе
допуснато изслушването на съдебномедицинска експертиза, заключението на която съдът
възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. Според
заключението диагностицираната при В.К.В. голяма фузиформена аневризма на базиларната
артерия - 2,47 мм е от вида аневризми, подходящи за ендоваскуларно лечение – поставяне
на стент, който създава условия за прекъсване на кръвотока в аневризмата и постепенното й
изключване от мозъчната циркулация. След разкъсването на аневризмата и изпадането на
пациента в кома, лечението е продължило в Клиниката по анестезиология интензивно
8
лечение, където същият е бил интубиран, поет на изкуствена белодробна вентилация,
проведена е била терапия за преодоляване на мозъчния оток и съдовия спазъм, причинен от
масивната хеморагия. Вещото лице е уточнило, че тежестта на настъпилия на дата ***г.
кръвоизлив при г-н В. е налагал провеждане на интензивно лечение. С оглед на това се
налага извод за правилно диагностициране на аневризмата на *** на ищцата, взимане на
правилно решение относно вида на лечението, респ. правилност на предприетите от
служителите на ответната болница дейности след настъпване на руптурата.
В съдебно заседание вещото лице разясни от една страна, че никой не може да предвиди
дали такава аневризма ще руптурира и никой не би могъл да каже с точност дали това ще се
случи, като фактори в тази насока са големината на аневризмата, хипертонична болест на
пациента, тютюнопушене, алкохолна злоупотреба, като в случая пациентът е страдал от
хипертонична болест – има прекаран един инфаркт, както и инсулт на мозъка. От друга
страна вещото лице разясни, че когато има руптура, този вид лечение трудно би могло да се
извърши, тъй като е необходимо извършване на подготовка с медикаменти, които намаляват
съсирваемостта на кръвта. Предоперативната подготовка се извършва с антиагрегантни
/антитромбоцитни/ медикаменти поради възможна тромбоза на стента, достигаща до 52 %
по литературни данни. Препоръчваната предоперативна подготовка била за около 5-7 дни.
Посочено е от вещото лице, че това лечение е могло да бъде извършено преди руптурата на
аневризмата, след привеждането на пациента в МБАЛ „***“ и след описаната подготовка. В
този смисъл не се установява според настоящия съдебен състав забавяне в лечението на
пациента – извършването на оперативна интервенция не е било възможно, а
предприемането на подходящото лечение – ендоваскуларно е могло да се извърши преди
руптурата на аневризмата /настъпването на която не би могло да се предвиди/ и след
провеждане на описаната от вещото лице подготовка с медикаменти за период 5-7 дни. През
време на престоя при ответника, до настъпване на руптурата, на пациента е била прилагана
терапия според състоянието му, видно и от разясненията на вещото лице в съдебно
заседание на 02.03.2023г. – прилагани са медикаменти за главоболие, за намаляване на
мозъчния оток, за повишено кръвно налягане, поставен е бил на леглови режим, а след
руптурата правилно е насочен към интензивно лечение.
От житейска гледна точка стои въпросът дали изходът от заболяването на *** на ищцата би
бил различен, ако същият е постъпил в УМБАЛ „***“ – *** /в което лечебно заведение би
могло да се извърши подходящото ендоваскуларно лечение на аневризмата/ на дати ***г.
или ***г., преди руптурата, но съдебното решение не може да се основава на
предположения, доколкото както вече се посочи, решението на ***. С. е било на ***г.
пациентът да е при него, за хоспитализирането му.
Отговорността за вреди за нарушение на основния хуманен принцип за неувреждане на
пациента, се носи когато се установи противоправно поведение на лекар и наличие на
причинна връзка с увреждането. Несъмнено възниква отговорност за вреди и тогава, когато
вредоносният резултат е следствие на бездействия на лекарите - за диагностициране, за
назначаване на изследвания, за извършване на консултации и др., в противоречие с
9
утвърдените от медицинскатата наука и практика методи и технологии, с медицинските
стандарти, с основните принципи на правото на медицинската помощ, в резултат на което е
причинено увреждане на пациента, а при смърт - на неговите близки. Отговорността за
вреди на лечебните заведения - възложители възниква само ако се установят лични виновни
действия на лекари при и по повод на осъществяване на възложени дейности, предвидени в
Закона за здравето по отношение на лица, постъпили за лечение или по отношение на които
са извършени други медицински дейности, респективно не възниква основание за
обезщетение, ако се установи, че обстоятелството, обусловило увреждането и причинната
връзка между него и увреждането, са непредвидими и неизбежни. С оглед на изложеното и
при така събрания по делото доказателствен материал, вкл. и заключението на
съдебномедицинската експертиза, налагащи извод за липса на допуснати грешки в
диагностиката и провежданото лечение, съобразно със състоянието на *** на ищцата, съдът
намира, че не са установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответното
дружество, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С разпореждане от 21.12.2021г. ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и
разноски по производството на основание чл.83, ал.2 ГПК, но освобождаването не касае
отговорността по чл.78, ал.3 ГПК за разноските на другата страна. Поради това и предвид
изрично направеното от ответната страна искане, на страната следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 1826 лв., по представения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. Д., ЕГН ********** от гр.***, *** против УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Пещерско шосе“ № 66, със законен представител К.Д. иск за заплащане на сумата от 20 000
лв. (двадесет хиляди лева) частично от сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на В.К.В., ***,
настъпила на ***г., ведно със законната лихва от посочената дата до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. В. Д., ЕГН ********** от гр.***, *** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Пещерско
шосе“ № 66, със законен представител К.Д. сумата от 1826 лв. /хиляда осемстотин двадесет
и шест лева/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10