Р Е Ш
Е Н И Е № 144
гр.Враца, 13.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 16.07.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Лилия Горчева
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 53 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
„ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ***, представлявано от Изпълнителния директор К.М.М., чрез
пълномощника си Ц.Г.А., е предявил против „БГ АГРО СЕВЕР’ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с. ***, община Враца, Стопански двор -
Административна сграда, находяща се в имот № 127002, в местността
"Пасището", представлявано от Управителя Ц.П.А., ЕГН **********
следните обективно съединени искове за
сумата от 43184.72 лева, представляваща продажна цена на Саморазтоварно ремарке
EZ Trail модел 710 - SN: F141314, за сумата от 6477.71 лева, представляваща неустойка за
забава, сумата от 3811.20 лева, представляваща неплатени задължения за сервиз и
резервни части и за сумата от 1162.02 лева, представляваща законна лихва за
забава на дълга за сервиз и резервни части
за последните три години или считано от 29.05.2015 г. Претендират се законната лихва за
забава от завеждането на исковете до окончателното им изплащане, както и
съдебно - деловодните разходи, както и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни
и недоказани.
Предявените искове с правно основание чл.327
ал.1 ТЗ , чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД
В исковата молба се
твърди, че на 21.12.2015 г. между „БГ АГРО СЕВЕР" ЕООД и
„ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е сключен договор за покупко - продажба на
селскостопанска техника № 504-222/21.12.2015 г., по силата на който ищецът е
продал на ответника Саморазтоварно ремарке EZ Trail модел 710 - SN: F141314 срещу продажната цена от 22 080 евро с
ДДС. Техниката е предадена на купувача на 22.12.2015г. и е издадена данъчна фактура в размер на
равностойността на продажната цена в лева, а именно: 43 184.72 лева с ДДС.
Съгласно договора, падежът е на 28.12.2015 г., но съгласно посочения във
фактурата падеж срокът за заплащането на техниката е 01.01.2016 г. Твърди се,
че до предявяване на исковата молба плащане не е постъпвало. При забава на
плащането съгласно чл. 8.1. от договора
ответникът дължи неустойка за забавено плащане е в размер на 0.1 % на ден, но
не повече от 15 % от дълга или в случая дължимата неустойка от 15% възлиза на
сумата от 6477.71 лева.
Твърди се още, че по неформални договори
между страните на ищеца не са заплатени задължения за осъществени ремонти и
вложени резервни части, в периода от 03.01.2014 г. до 24.04.2014 г., на обща
стойност 3811.20 лева. Тази сума е формирана от
задълженията по следните 7
фактури: фактура
№84000006724 от 29.01.2014 г. на стойност 189.60 лева; фактура № 84000006725 от 29.01.2014 г. на
стойност 736.80 лева; фактура №84000006726
от 29.01.2014 г. на стойност 920.40 лева;
фактура №84000006727 от 29.01.2014 г. на стойност 856.80 лева; фактура №84000006728 от 29.01.2014 г. на
стойност 616.80 лева; фактура №84000006729 от 29.01.2014 г. на стойност 346.80
лева и фактура №84000007298 от 24.04.2014 г. на стойност 144 лева.
Поради
неизплащането на стойността на горните фактури
ищецът претендира и законната лихва върху горните суми в общ размер от
1162.02 лева. Предвид изтеклата
погасителна давност искът за законна лихва е предявен за период, включващ последните три години или считано от
29.05.2015 г. В исковата молба са посочени претендираните суми за всяка една от
фактурите,
както следва:
1. по фактура 84000006724/29.01.2014 г. -
57.80 лева;
2. по фактура 84000006725/29.01.2014 г.
-224.65 лева;
3. по фактура 84000006726/29.01.2014 г. -
280.62 лева;
4. по фактура 84000006727/29.01.2014г. -
261.23 лева;
5.
по фактура 84000006728/29.01.2014 г. - 188.07 лева;
6.
по фактура 84000006729/29.01.2014 г. - 105.75 лева;
7.
по фактура 84000007298/24.04.2014 г. -43.90 лева,
На 28.12.2017 г. чрез нотариус И.Л. с per. № 339 на НК с район на действие РС Враца на
длъжника е връчена Нотариална покана за плащане на посочените по - горе главници.
Плащане не е постъпвало до момента, поради което искат от съда да осъди
ответника да му заплати горепосочените суми .
С депозирания на 10.08.2018г отговор, ответното дружество чрез упълномощения адвокат В.Ч. оспорва предявените искове. Излага становище, че действително между страните е била постигна уговорка за закупуване на описаното по-горе ремарке на посочената в исковата молба цена, но противно на твърдяното в исковата молба твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да предаде фактическата власт върху продаваното ремарке. Твърди още, че представеният приемо-предавателен протокол от 22.12.2015г. е неистински и в частност неавтентичен по отношение на подписа за "Приел", който не е на управителя на дружеството Ц.А. или на упълномощен представител на същото. Оспорва като неавтентичен приемо- предавателния протокол от 22.12.2015г. в частта на подписа за "Приел" и тъй като ищецът заяви, че ще се ползва от това доказателство е открито производството по оспорването му по чл. 193 ГПК. Навежда доводи, че съгласно чл. 5 от договора за покупко-продажба, заплащането на цената е условие за доставка на частите, предмета на договора (чл.5.1.) и за прехвърляне на собствеността върху тях (чл.5.3.), поради което твърдението на ищеца, че е предал продаваните части, преди да получи дори и частично плащане на цената по договора, противоречи както на уговорките в самия договор, така и на логиката. Освен това условията за предаване са уговорени EXW базата на продавача, находяща се в гр. ***, съгласно Инкотермс 2010г и превозът на частите е следвало да бъде осигурен и да бъде за сметка на купувача, а такъв от страна на ответника не е възлаган. Във връзка с горното прави възражение за неизпълнен договор от страна на ищеца, по силата на което ответникът не дължи плащане на цената по договора. Тъй като не е виновен за забавата в плащането на цената, причината за което е изцяло неизпълнението на задълженията на ищеца като продавач да предаде частите предмет на договора, ответникът не дължи и претендираната от него мораторна неустойка в размер на 6 477.71 лв.
По отношение на
издадената от ищеца фактура № 3745 от 22.12.2015г. ответникът заявява, че след
получаване на исковата молба е извършил проверка в счетоводните книги, водени
от Счетоводна къща "Ларок" ООД, и е установил, че същата е осчетоводена и включена в отчетните
регистри по ЗДДС, тъй като същата е изпратена на адреса на управление на
"БГ Агро Север" ЕООД, който е и адресът на посочената счетоводна
къща. Твърди, че оперативният счетоводител Л.И. при получаването й не е знаела,
че договорът не е изпълнен от страна на продавача и доставката не е
осъществена, а същевременно като регистрирано по ЗДДС лице, за "БГ Агро
Север" ЕООД е налице законово задължение да включи в отчетните си регистри
по ДДС издадените му фактури, протоколи и други данъчни документи по доставки,
по които се явява получател. Твърди, че са предприети действия по отстраняване
на получилата се счетоводна грешка.
Оспорва твърденията на ищеца, че в посочения период
ответникът му е възлагал извършването на ремонти с доставени от него резервни
части на стойност 3811.20 лв. ДДС, както и че, ищецът е извършил такива
ремонти, влагайки съответните части съгласно представените работни карти и
фактури. За съществуването на тези работни карти и фактурите към тях, ответникът
разбира едва с получаване на исковата молба. Счита, че работните карти са
подписани от непознати и неизвестни за него лица, които никога не са били
негови работници или служители, нито са били ангажирани по друг начин с
дейността на дружеството, респективно са били упълномощени да го представляват,
поради което "БГ Агро Север” ЕООД не желае да бъде обвързано от правните
последици на тези действия. Работната карта от 03.01.2014г. дори не съдържа
подпис за "БГ Агро Север" ЕООД.
Представените от ищеца фактури за извършени ремонти
изобщо не са получени от ответника, не са приети като видно от тях липсва
подпис за получател, и не са осчетоводени при "БГ Агро Север" ЕООД,
респективно по тях не е ползван данъчен кредит. Доколкото тези фактури
представляват частни документи без достоверна дата, които не носят подпис на
ответника, оспорва същите като непротивопоставими на ответника и счита, че са
съставени за целите на настоящето производство като доказателство за твърдяното
вземане на ищеца.
В законоустановения срок е депозирана допълнителна искова
молба, с която е допълнена и пояснена първоначалната.
Относно иска за заплащане на продажна цена по договор за
покупко - продажба на селскостопанска техника № 504-222/21.12.2015 г. е
изложено становище, че възраженията на ответника са базирани единствено и само
на формални правни доводи. Твърди се, че служителите на ищеца не познават
Управителя Ц.А., а само синът му П.Ц.А., който е договарял и сключвал сделките,
които всъщност са много, а не единична сделка.
Приемо - предавателният протокол към договора, по силата
на който собствеността върху техниката е преминала от продавача на купувача, е
подписан от П.Ц.А. лично в офиса на ищеца /към онзи момент в гр. София, ул. ***/
в присъствието на продуктовия мениджър С.Л.. Последният не е проверявал дали
положения от П. подпис е действителен, нито му е искал лична карта, за да
провери визуално дали този подпис е на П. или не. Техниката физически е
предадена от офиса на ищеца в гр. *** от регионалния мениджър П.Г. и служителя С.М.
въз основа на приемо - предавателния протокол, подписан в гр. София. При
допълнителна проверка на архива на офиса на ищеца в гр. ***, който е закрит
през 2017г, е намерен протокол, който е бил подписан в деня на предаването на
вещта, а имено на 06.06.2016г . С подписването на този протокол бившият
регионален мениджър П.Г. и служителя С.М. са се презастраховали при предаването
на вещта на П.Ц.А.. Според ищеца длъжникът не само е закупил
процесното селскостопанско оборудване и е ползвал данъчен кредит, но вещта е намерила отражение в
годишните отчети и баланси на дружеството, а всички тези документи са
подписвани от Ц.А. или от сина му П.А..
По отношение на исковете за заплащане цената на сервизна
услуга и резервни части по неформални договори се твърди, че лицата подписали
протоколите и приели услугите от името
на БГ Агро Север ЕООД са лица познати на служителите на ищцовото дружество,
като служители на БГ Агро Север ЕООД и са ги виждали по повод на осъществявани
сервизни дейности не веднъж. Служителите на Тайтън Машинъри България не
проверяват трудовите договори и не снемат личните данни на представителите на
клиента. В процесните случаи услугите са
извършвани в базата на БГ Агро Север ЕООД в с. ***, обявена и като седалище и
адрес на управление в ТР. Твърди се, че счетоводството на длъжника е нередовно
и се осчетоводяват избирателно документите с оглед на данъчните тежести за
конкретен данъчен период или поради субективни причини.
С депозирания отговор на допълнителната искова молба се
поддържат изцяло направените с отговора на исковата молба възражения и
оспорвания. Счита, че с направените "поясненията" на първоначалната
искова молба са въведени противоречиви твърдения относно момента и мястото на
предаване на продадената вещ, броя, момента и мястото на съставяне на
приемо-предавателни протоколи и лицата, между които е извършено
приемо-предаването на вещта, т. е. Налице е неяснота в изложението на
обстоятелствата, на които се основава искът по тези релевантни за спора факти и
обстоятелства, което води до нередовност на исковата молба. Представляващият
ответното дружество управител Ц.А.П. категорично отрича да е бил представляван
при предаване на вещта по договора от надлежно упълномощен пълномощник, както и
да е участвал лично в този процес. Твърдението на ищеца, че случайно бил открил
втори приемо- предавателен протокол от 06.06.2016г. е несериозно и допълнително
засилва съмненията за съставяне и използване на неистински документи за целите
на доказването в настоящето исково производство. Твърди се, че подписът за
"Приел" в представения от ищеца приемо-предавателен протокол от
06.06.2016г. не е нито на управителя на ответното дружество, нито на П.Ц.А.,
поради което е оспорена истинността и на този протокол по отношение на
автентичност на подписа за "Приел" По отношение и на този протокол е
открито производството по чл. 193 ГПК, тъй като че ищецът заяви желанието си да
се ползва от това доказателство. Съмненията, че и на този документ е извършена
подправка на подписа за получил се подсилват от факта, че липсва подпис на П.Г.
на длъжност - Per. мениджър офис ***,
въпреки че същият е вписан като присъствал при предаването, а същевременно
протоколът е подписан от С.М., чието име е дописано наръка. В протоколът не е
посочен като основание за предаване договора за покупко-продажба, нито има
някаква индиция, че този протокол е съставен във връзка с изпълнение на
договора за покупко-продажба, поради което не доказва твърденията на ищеца за
предаване на вещта именно на това основание. Също така като управител на
"БГ Агро Север" ЕООД е записан П.Ц.А., който не е бил управител на
ответното дружество, нито към 21.12.2015г., нито към 06.06.2016г., нито към
който и да било
минал момент, включително не е такъв и към настоящия момент. Дори и да се
установи, че този протокол е подписан от П.Ц.А., то в случая съставянето му е
чисто формално по настояване на ищеца и с уверения, че ще се използва
единствено за вътрешно служебно ползване. Факт в подкрепа на извода, че такива
документи са съставяни чисто формално без да има реално предаване на каквото и
да било с тях, е именно съставянето на няколко приемо-предавателни протоколи за
един и същи факт.
Оспорва твърдението, че ответното дружеството е отразило
процесното селскостопанско оборудване в годишните си отчети и баланси, както и,
че е кандидатствало за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО за
същото.
По исковете за заплащане цена на сервизна услуга и
резервни части по неформални договори от периода 03.01.2014г. - 24.04.2014г. се
твърди, че машината, по която се твърди, че са извършвани ремонтите не е била и
не е собственост на ответното дружеството, нито към м.01 или 04.2014г., нито към настоящия момент.
Ответното дружеството не е ползвало тази или подобен род машини на какво и да е
правно основание, нито в процесиите периода друго лице е държало тази машина в
стопанския двор в с. ***. Седалището и адреса на управление на "БГ Агро
Север" ЕООД е преместен на това място през м.10.2016г., като до преди това
дружеството не е имало място на стопанска дейност в този обект, така че
обективно не е имало какво да бъде ремонтирано от служители на ищеца. Според
ответника представената работна карта № 0...19754 от 03.01.2014г. съдържа
поправки и зачерквания в частта за показанията на моточасовника, което в
допълнение с липсата на подписи върху представеното копие, включително и на
служителите, за които се твърди, че са извършили услугата, поражда сериозни
съмнения за материална подправка на оригинала на документа. В тази връзка иска
ищецът да бъде задължен на основание чл. 183 ГПК да представи тази и всички
останали работни карти в оригинал, като му се укаже, че в противен случай,
представените преписи ще бъдат изключени от доказателствения материал. По
отношение на останалите работни карти, всички са с последователни номера,
съставени са от едни и същи лица за извършени в рамките на 8 дни и общо 25
човекочасове по една и съща машина "ремонт на горивна система с монтаж и
демонтаж на ГНП, дюзи и други", без влагане на резервни части и с разлика
в показанията на моточасовника на машината от един пункт. Освен това има
разлика в подписите на едни и същи лица, за които се твърди, че са механизатори
при ответника и са приели ремонтите. Тоест, абсурдно е да се приеме, че при
толкова еднородни, последователни и продължителни ремонти на машина, намираща
се по твърдения на ищеца в стопанския двор на ответника, при нито един от тях,
на място не е присъствал управителя или надлежно упълномощен от него
представител. Също така прави впечатление, че почти всички от процесиите
фактури за извършени ремонтни услуги са издадени на 29.01.2014г., след изтичане
на задължителните по закон 5 дни от настъпване на данъчното събитие, а фактът,
че са няколко на брой, а не една показва, че в случая се касае за отделни
ремонти, а не за един, продължил в рамките на 8 дни. За ремонта по фактурата от
24.04.2014г. пък липсва издадена работна карта и не е ясно кой, кога, къде и
какви дейности по ремонт на каква на машина е извършил. При това положение,
ответникът нито е заявявал извършването на процесните ремонти, нито е
притежавал или ползвал на друго основание машината, по която са извършени, нито
е приел извършената работа, за да възникне в негова тежест задължението да
заплати стойността им. Нещо повече, в конкретните дни, за които се твърди, че
са извършвани ремонтите, нито сочените в работните карти служители, нито
автомобилите със съответните регистрационния номера са посещавали и са се
намирали в стопанския двор в с. *** в базата на ответното дружество, която е
упоменато по-горе е преместена на това място през м.10.2016г.
Предвид горното, ответникът заявява, че не се е намирал в
договорни отношения с ищеца с посочения в исковата молба (раздел II) предмет,
нито ищецът е извършил твърдение ремонти и вложил съответните части по
земеделска техника на ответника.
Оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава. От една страна като акцесорно, вземането за обезщетение
по чл. 86 ЗЗД следва съдбата на главното вземане. От друга страна, не е
настъпил падеж на задълженията по отделните твърдени от ищеца неформални
договори, доколкото такъв не е уговорен, а падежът посочен във фактурите е
едностранно определен от ищеца и не обвързва по никакъв начин ответника.
Следователно може да се приеме, че се касае за вземания без определен срок, при
които съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, длъжникът изпада в забава
след покана. Ответникът не е канен да плати и затова не е поставен в забава със
следващите от това законни последици.
Като взе предвид представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
От представения договор за покупко-продажба на селскостопанска техника № 504-222/21.12.2015
г., се установява, че страните са се договорили ищецът да продаде на ответника
Саморазтоварно ремарке EZ Trail модел
710 - SN: F141314 срещу
продажната цена от 22 080 евро с ДДС. С
исковата молба ищецът е представил протокол за приемане- предаване на машина от
22.12.2015г, в който е отразено, че С.Л.
на длъжност "Мениджър продажби" при „ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е предал
на Ц.А. на длъжност управител на "БГ Агро Север" ЕООД Саморазтоварно
ремарке EZ Trail модел 710 - SN: F141314. Този протокол е оспорен от ответника
и за същия на основание чл. 193 ГПК е открито производство по оспорване.
От страна на ищеца са представени 7 фактури: фактура №84000006724
от 29.01.2014 г. на стойност 189.60 лева;
фактура № 84000006725 от 29.01.2014 г. на стойност 736.80 лева; фактура №84000006726 от 29.01.2014 г. на
стойност 920.40 лева; фактура
№84000006727 от 29.01.2014 г. на стойност 856.80 лева; фактура №84000006728 от 29.01.2014 г. на
стойност 616.80 лева; фактура №84000006729 от 29.01.2014 г. на стойност 346.80
лева и фактура №84000007298 от 24.04.2014 г. на стойност 144 лева, като към тях
са приложени 6бр.работни карти. Тези фактури и работни карти също са оспорени
от ответника. По искане на ответника и по разпореждане на съда, ищецът с молба
от 14.12.2018г е представил по делото оригиналите на представените с исковата
молба 6бр.работни карти, находящи се на от стр106 до стр.111 от делото. Със същата
молба в оригинал е представен и протокол за приемане-предаване на машина от
22.12.2015г./стр.105/, както и протокол приемане- предаване и отговорно пазене
на нови машини от 06.06.2016г /стр.104/, препис от който е представен с
допълнителната искова молба /стр.63/. В същия е отразено, че С.М. е предал на П.Ц.А.
на длъжност Управител на "БГ Агро Север" ЕООД Саморазтоварно ремарке EZ Trail модел 710 - SN: F141314. Представено е и пълномощно, нотариално
заверено на 01.08.2013г от нотариус П.Ц., с което Ц.П.А. в качеството му на
управител на "БГ Агро Север" ЕООД е упълномощил П.Ц.А. да извършва правни сделки от името и за сметка
на дружеството, да го представлява пред всички лица и др. права. така
представените протокол приемане- предаване и отговорно пазене на нови машини от
06.06.2016г и пълномощно са оспорени от ответника.
Във връзка с
направените оспорвания и откритото производство по оспорване по чл. 19 ГПК е допусната
съдебно графологическа експертиза. Вещото лице е дало заключение, което не е
оспорено от страните и се приема от съда като обективно и компетентно. Вещото
лице е посочило, че подписа за "приел" в протокол приемане- предаване
и отговорно пазене на нови машини от 06.06.2016г е изпълнен от П.Ц.А., а
подписът за "приел" в протокол за приемане- предаване на машина от
22.12.2015г не е изпълнен нито от П.Ц.А. нито от Ц.П.А.. В съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че подписът за "приел" в двата протокола не е
изпълнен от едно и също лице, като подписите са автентични и не са подправяни.
По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение също не е оспорено от страните. вещото лице отразило в заключението,
че от предоставената информация от ТД на НАП е установило, че всички фактури са
отразени в дневниците за продажби на ТАЙТЪН МАШИНЪРИ ЕАД в периодите в които са
издадени, а в дневниците за покупки на БГ АГРО-СЕВЕР са отразени само две
фактури: **********/24.04.2014 г. за сумата от 140 лв., в т.ч. данъчна основа
120 лв. и 20 лв. ДДС с описание „поддръжка ПС“ и фактура ********** за сумата
от 43 184.72 лв. с ДДС, б т.ч. данъчна основа 35987.27 лв. и 7197.45
лв. ДДС с описание „саморазтоварно ремарке“, като и по двете фактури БГ АГРО
СЕВЕР ЕООД е ползвал данъчен кредит.
Вещото лице е изискало от
ТП на НОИ гр.Враца и ТД на НАП гр.Враца информация относно наетите лица
от БГ АГРО СЕВЕР ЕООД в периода 03.01.2014 - 24.04.2014 г. Според
предоставената от двете институции информация
в посочения период дружеството
няма наети лица, не са подавани уведомления за сключване на трудови договори и
осигурителни декларации, в счетоводството на дружеството няма начислени разходи
за заплати и осигуровки през 2014 г.
В данъчният и счетоводният амортизационен план за 2014 г. на ответното дружество с пореден номер 8 по счетоводна сметка 204 Машини и производствено оборудване е заведен актив саморазтоварно ремарке с дата на придобиване 22.12.2015 г. и отчетна стойност 35987.27 лв. За актива са започнали да се начисляват амортизации от 01.01.2016 г., начислената амортизация за 2016 г. е в размер на 10 796.20 лв. Балансовата стойност на машините и производственото оборудване към 31.12.2016 г., в т.ч. и саморазтоварно ремарке съгласно представеният счетоводен амортизационен план е в размер на 51 945.24 лв. и съответства на отразената сума от 52 хил. в колона „предходна година“, поле „машини, производствено оборудване“ от баланса на подаденият за публикуване ГФО за 2017 г. на БГ АГРО СЕВЕР ЕООД в Търговският регистър към Агенцията по вписванията.
Според вещото лице счетоводната отчетност на БГ АГРО
СЕВЕР ЕООД е организирана съгласно изискванията на приложимото законодателство.
Съгласно предоставената счетоводна информация от БГ АГРО СЕВЕР ЕООД фактурата
за доставеното саморазтоварно ремарке е неплатена и дължимата неустойка за
забавено плащане съгласно сключеният договор е 43184.72 лв. по 15% = 6477.71
лв.
Вещото лице е изчислило и
размера на законната лихва за забава на всяка една от претендираните от
ищеца фактури за ремонтни услуги за периода от 29.05..2015г до 29.05.2018г .
Общата стойност законната лихва за 7-те броя
фактури е 1161,98 лева.
От ТД на НАП е постъпило писмо, с което уведомяват съда,
че "БГ Агро Север" ЕООД, представлявано от Ц.П.А. не е
"кандидатствало/ползвал" преотстъпен данъчен корпоративен данък за закупуването на Саморазтоварно ремарке EZ Trail модел 710 - SN: F141314. Според представената от НАП
информация на лицето е извършена проверка относно правото на приспадане на
КД/корпоративен данък/ за 2014г и за 2015г, като е установено, че сред
придобитите активи от дружеството със средства от преотстъпен КД не фигурира
актив с наименование " Саморазтоварно ремарке EZ Trail модел 710 - SN: F141314"
Актив с наименование саморазтоварно ремарке, но без данни
за модела фигурира само в инвентарната книга с дата на придобиване 22.12.2015г.
Актив с наименование саморазтоварно ремарке е установен в
стопански двор на с.*** при извършена проверка на място, приключила с протокол
№1192760/05.07.2018г, която проверка е част от общата проверка за правото на
приспадане на КД от дружеството.
Нотариус П.Ц. с рег. №583 на НК с район на действие РС
Враца по искане на съда е представил извлечение от общия регистър относно
извършено от него нотариално удостоверяване под №2716 от 01.08.2013г, при което
са заверени подпис и дата на пълномощно,
с което Ц.П.А. е упълномощил П.Ц.А. да
представлява "БГ Агро Север" ЕООД гр.София, с ЕИК *** с права
накратко описани в графа "действие" на регистъра.
От Министерство на земеделието, храните и горите, Областна дирекция Враца е постъпила
справка, от която е видно, че колесен трактор Case,
модел Magnum 310, рама
№ Z6RZ02610 е с рег. № С *** и собственост на "Римекс1 - Холдинг"
АД с адрес гр.София, ул.***, ЕИК ***.
По искане на ищеца по делото са разпитани шест бр
свидетели.
Свидетелят С.И.М., бивш служител
на ищцово дружество в закритата вече база в с.*** твърди, че лично е предал на П.Ц.А.
Саморазтоварно
ремарке EZ Trail модел 710 - SN: F141314, като за целта са съставили и
подписали двете страни протокол за предаване и приемане. Свидетелят твърди, че
в базата в с.*** редовно е идвал П.Ц.А., който той е
познавал и считал за управител на "БГ Агро Север" ЕООД, тъй като той
се е представял за такъв. Не познава Ц.А..
Свидетелят П.П.Г. също бивш
служител на ищеца, като изпълнявал длъжността "Регионален мениджър"
до 15 септември 2017 г. отговарял за база ***. Познавам Твърди, че познава П.Ц.,
като редовен клиент. Според ищеца през м.юни 2016г от базата в с.*** предали на
П.Ц. разглобяемо саморазтоварно ремарке
през 2016 г., но свидетелят не е присъствал
при съставяне на приемо-предавателния протокол поради влошените му
отношения с П.Ц.. Според него С.М. еднолично съставил протокола. Твърди, че
познава и Ц.А. като колега в миналото, но не знаел, че последния е управител на
"БГ Агро Север", тъй като винаги идвал П. и той подписвал документи.
Свидетелят Т.В.И.- работи при
ищеца като сервизен инженер от 2012 г. Твърди, че са правили ремонти на клиента
на "БГ Агро Север" в базата му в с. ***, както и на полето. Твърди, че познава управителя му П.. След предявяване на
работните карти намиращи се в делото, същият потвърждава, че на картите
намиращи се на стр.15, стр. 19 , стр. 23 , стр. 27 и стр. 31 са подписани от
него. Според свидетеля когато отидат на място и свършат ремонта, се
попълва работна карта, тъй като тогава
виждат коя е фирмата. За всеки ремонт се полага такава работна карта и
съответно трябва да попълни данните. Когато се свърши ремонта, първият
екземпляр от картата остава за клиента. Осчетоводява се след като се приберат в
офис, предава се в офиса, в
счетоводството и се издава фактура. лично той не е приемал заявки, а на адрес
го е изпращал регионалния мениджър. На която фирма му кажат, на тази фирма
издава работната карта, значи на тази фирма са ремонтирали.
Свидетелят В.Т.Б. - Работник на
"Тайтън машинъри" от 2013 г. и изпълнява функцията на монтьор. Твърди,
че са правили ремонти на фирма "БГ Агро Север", на която прудставител
или управител е П.Ц.. Според свидетеля ремонтите са правени предимно в
стопанския двор на с. ***. при ремонтите управителят много рядко е бил там. Служителите
отказвали да подписват, защото не са упълномощени, не е било лесно да вземем
подписите. Не си спомням хората как се казват, все различни хора са били. На
края на месеца се осчетоводявали работните карти.
Свидетелят Д.В.Б. също работник в
"Тайтън машинъри", като през 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е работил
като "Вътрешен финансов контрол". Правел проверка на работните карти,
проверка на пътните листи на съответните сервизни коли и дали са осчетоводени в
счетоводната програма. Всяка една работна карта е проверена ред по ред. Сервизните
коли се следят по джипиес и се съпоставя, дали е фактурирана на съответния
клиент, дали се засичат километрите, работното време, на коя машина и кой
сервизен. Външен е доставчикът на джипиесите. Проверил, че пътните листи и
складовите наличности отговарят на работните карти и са осчетоводени в срок. Според
него след издаване на работна карта, тя трябва да бъде осчетоводена и до три
дена трябва да бъде издадена фактура или до приключване на ремонта, но това
зависи от съответния клиент - някои клиенти предпочитат фактурите на края на
месеца, а други предпочитат на всяка работна карта да има отделна фактура.
Св. С.Е.Л. - служител на
"ТАЙТЪН МАШИНАРИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД от 2009г на длъжност "мениджър
продажби". Според него в края на 2015г
продали на "БГ АГРО
СЕВЕР" саморазтоварно ремарке. Продажбата е направена в последните дни на
месец декември, защото ремаркето било за преостъпен данък и трябвало да се
задействат документите бързо, за да може си подаде искането за преостъпения
данък. Съставен е Договор за покупко-продажба и други документи, които се изискват
за подаване на документи за преостъпен данък съответно фактура в оригинал и
приемо-предавателен протокол. Лично съставил Приемо- предавателният протокол,
но не си спомня дали е подписан от купувача в негово присъствие. категоричен е,
че П.Ц. е взел целия пакет документи. Този протокол е съставен в гр.София и физическо физическото предаване на
ремаркето не извършвано. В този момент ремаркето се е намирало в база ***. Няма
информация дали на същият ден е получено. Познава П.Ц. от както работи във
фирмата 2009г. Много повече от една сделка е имало с него, съответно с различни
фирми назад във времето. Работил е само и единствено с П. и никой друг Не
познава Ц.А. лично, но знае че е управител на една от фирмите.
При така изяснените
по делото обстоятелства, съдът приема следното: няма спор, че страните
по делото са сключили договор за покупко - продажба на селскостопанска техника
№ 504-222/21.12.2015 г., по силата на който ищецът продава на ответника
Саморазтоварно ремарке EZ Trail модел
710 - SN: F141314 срещу
продажната цена от 22 080 евро с ДДС, както и относно обстоятелството, че
цената не е платена от купувача. Спорно е по делото предадена ли е реално
вещта, предмет на продажбата от продавача на купувача и съответно дължима ли е
договорената продажна цена от ответника на ищеца.
Според ищеца той е изпълнил задълженията си по договора,
като е предал договореното Саморазтоварно ремарке EZ Trail модел 710 - SN: F141314
на купувача с приемо предавателен
протокол от 22.12.2015г.
Протоколът е оспорен от ответника по отношение на подписа за „приел”. В
откритото на основание чл. 193 ГПК производство по оспорването му се установи
чрез извършената съдебно графологическа експертиза, че протоколът
не е подписан нито от управителя на "БГ Агро Север" ЕООД Ц.А., нито
от посочения от ищеца упълномощен
получател П.Ц.А.. При това положение
съдът приема, че оспорения документ не е годно доказателствено средство
за доказване предаването на вещта от представители на ищеца на представители на
ответника. В подкрепа на този извод са и показанията на св. С.Е.Л., който твърди, че този
протокол е съставен в гр.София и физическо предаване на ремаркето не
извършвано. Протоколът е съставен само за ползването от страна на ответника на
преотстъпен данък.
С допълнителната искова молба е посочено, че техниката
физически е предадена от офиса на ищеца в с. *** от регионалния мениджър П.Г. и
служителя С.М. въз основа на приемо - предавателния протокол, подписан в гр.
София, като е съставен друг протокол от 06.06.2016г. Последният също е оспорен
от ответника, но вещото лице по допусната графологическа експертиза е посочило
категорично, че подписът в него за „приел” е изпълнен от П.Ц.А.. При това
положениие съдът приема, че оспорването е неоснователно и премо-предавателния протокол от 06.06.2016г
отразява вписаното в него обстоятелство за фактическото предаване на вещта. В
отговора на допълнителната искова молба е посочено, че в протокола е вписан
като управител на "БГ Агро Север" ЕООД, П.А., но същия към този
момент не е изпълнявал посочената длъжност и съответно протокола не
удостоверява предаване на машината от продавача на купувача. Според ищеца П.А. е действал като пълномощник
и в подкрепа на това твърдение е представено пълномощно от 01.08.2013г.
Процесуалният представител на ответника в съдебно заседание е посочил, че не му
е известно дали съществува такова пълномощно. Съществуването на пълномощното е
установено по безспорен начин от изпратените от нотариус П.Ц. справка и разпечатка от общия регистър на нотариуса. С
оглед на изложеното до тук съдът приема, че ищецът е предал реално Саморазтоварно
ремарке EZ Trail модел 710 - SN: F141314 на ответника от базата си в с.*** на 06.06.2016г. на П.А.
- упълномощен от управителя на ответното дружество представител. В подкрепа на
този извод са и събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите С.И.М. и П.П.Г.,
които твърдят, че са присъствали на предаването на вещта на П.А.. Според двамата
свидетели свидетелят М. лично е предал вещта на П.А.. Съдът цени
техните показания, тъй като същите са логични и последователни и се подкрепят и
от другите събрани по делото доказателства.
Данни, че е извършено реално предаване на горепосоченото
саморазтоварно ремерке на ответника се съдържат и в постъпилото писмо от ТД на
НАП, от което е видно, че при извършена проверка относно правото на приспадане
на КД/корпоративен данък/ за 2014г и за 2015г, е установено, че сред
придобитите активи от дружеството със средства от преотстъпен КД не фигурира
актив с наименование " Саморазтоварно ремарке EZ Trail модел 710 - SN: F141314, но съществува актив с наименование
саморазтоварно ремарке без данни за модела само в инвентарната книга с дата на
придобиване 22.12.2015г. Актив с наименование саморазтоварно ремарке е
установен в стопански двор на с.*** при извършена проверка на място, приключила
с протокол №1192760/05.07.2018г.
И от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно
счетоводна експертиза е видно, че в данъчния и счетоводния амортизационен план
за 2014 г. на ответното дружество с пореден номер 8 по счетоводна сметка 204
Машини и производствено оборудване е заведен актив саморазтоварно ремарке с
дата на придобиване 22.12.2015 г. и отчетна стойност 35987.27 лв. За актива са
започнали да се начисляват амортизации от 01.01.2016 г.
При това положение съдът намира, че ищецът доказа по
категоричен начин, че е изпълнил задълженията си по договора за покупко -
продажба на селскостопанска техника № 504-222/21.12.2015 г., като е предал на
ответника вещта, предмет на договора, а именно Саморазтоварно ремарке EZ Trail модел 710 - SN: F141314.
Както бе отбелязано между страните няма спор, че цената
по договора не е платена от ответника. Това се потвърждава и от заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, където е
констатирано, че фактурата за доставеното саморазтоварно ремарке е осчетоводена
в счетоводството на БГ АГРО СЕВЕР ЕООД и срещу същата е отразено, че не е
платена.
При това положение предявения иск за сумата от 43 184.72
лева с ДДС, представляваща продажна цена на Саморазтоварно ремарке EZ Trail модел 710 - SN: F141314 се явява доказан по основание и
размер.
Съгласно договора, падежът е на 28.12.2015 г., но
съгласно посочения във фактурата падеж срокът за заплащането на техниката е
01.01.2016г. С оглед установената забава на плащането на основание чл. 8.1. от
договора ответникът дължи неустойка за забавено плащане в размер на 0.1 % на
ден, но не повече от 15 %. В случая с оглед установената забава, която датира
от 01.01.2016г е дължима неустойка в максималния размер от 15 %. Според вещото
лице дължимата неустойка за забавено плащане съгласно сключеният договор е
43184.72 лв. по 15% = 6477.71 лв.
По отношение на иска за присъждане на сумата от
3811.20лева, представляваща задължения на ответника по неформални договори за сервиз и резервни части, съдът намира
същия за основателен и частично доказан само за сумата от 144,00лева,
представляваща стойността на фактура №**********/24.04.2014г. Както се установи
от съдебно счетоводната експертиза тази
фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника и е ползван данъчен
кредит за нея. Съгласно константната съдебна практика с осчетоводяването й
длъжникът признава наличието на сделка. В останалата част съдът намира иска за
недоказан. Представените фактура №********** от 29.01.2014 г. на стойност
189.60 лева; фактура № 84000006725 от
29.01.2014 г. на стойност 736.80 лева;
фактура №84000006726 от 29.01.2014 г. на стойност 920.40 лева; фактура №84000006727 от 29.01.2014 г. на
стойност 856.80 лева; фактура
№84000006728 от 29.01.2014 г. на стойност 616.80 лева; фактура №84000006729 от
29.01.2014 г. на стойност 346.80 лева, не носят подпис на получателя, а
съгласно заключението на вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза
същите не са осчетоводени в счетоводството на ответника. Към всяка една фактура
е представена работна карта, която е издадена от работници на ищцовото
дружество и се твърди, че е подписана и от служители на ответника.
В работна карта №**********, въз основа на която е
издадена ф-ра №********** изобщо липсва подпис от страна на фирмата възложител
и същата не и оформена изцяло, като не са вписани стойностите на извършените
услуги и части. При това положение, съдът не може да приеме, че за ответника е
възникнало задължение за заплащане стойността на издадената въз основа на нея
фактура.
Останалите фактури са издадени въз основа на работни
карти, в които съществува подпис за представител на възложителя. Съгласно
информацията, предоставена от ТП на НОИ гр.Враца и ТД на НАП гр.Враца на вещото
лице по ССЕ в периода от 03.01.2014 -
24.04.2014 г. в посочения период "БГ
Агро Север" ЕООД няма наети лица, не са подавани уведомления за сключване
на трудови договори и осигурителни декларации, в счетоводството на дружеството
няма начислени разходи за заплати и осигуровки през 2014 г. При това положение
не става ясно, лицата подписали работни карти в какво качество са ги подписали.
Наистина разпитаните свидетели Т.В.И. и В.Т.Б. свидетелстваха,
че са извършили претендираните ремонти и вложили резервните части по възлагане
на П.Ц., но свителетие са служители на ищцовото дружество и техните показания
следва да бъдат с оглед на другите събрани доказателства. В случая не събраха
други доказателства, неизхождащи от ищеца доказателства, в подкрепа на
показанията на свидетелите и респективно на твърденията в исковата молба. При
това положение искът в частта над 144.00лева до пълния размер от 3811.20лева
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед на изхода по
горепосочения иск и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата
от 3811,20лева се явява основателен само по отношение на сумата от 144,00лева или в размер на 43.90лева. В останалата част
до пълния претендиран размер от 1161,98лева иска следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на
делото и на двете страни следва да бъдат присъдени направените разноски. На
основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
сързамерно с уважената част от исковете, а на ответника основание чл.78 ал.3 ГПК - съразмерно с отхвърлената част на исковете. Уважената част от искове е 91,24% или на ищеца
дължимата сума за разноски възлиза на сумата
от 2523,18лева. Дружеството е представлявано от юрисконсулт и следва да му бъде
присъдено и юрисконсултското възнаграждение в размер на сумата 400 лева, с оглед фактическата и правна сложност на
делото и с оглед разглеждането му в три съдебни заседания.
Ответникът е представил доказателства за
разноски в общ раземер от 3069лева, от които 2604лева адвокатско
възнаграждение. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност на последното. Минималното
адвокатско възнаграждение за искове в размер на 54 635,65 съгласно чл.7
ал.2 т 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза
на сумата от 2169,05лева, а с ДДС възлиза на 2604лева, поради което
възражението е неоснователно. За
отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на 276,00 лева.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „БГ АГРО СЕВЕР’ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, община Враца, Стопански
двор - Административна сграда, находяща се в имот № 127002, в местността
"Пасището", представлявано от Управителя Ц.П.А., ЕГН **********, да
заплати на ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ***, представлявано от Изпълнителния директор К.М.М.,
сумата от 43 184.72лв./четиридесет и три
хиляди сто осемдесет и четири лева и седемдесет и две ст./, представляваща
продажна цена с начислен ДДС на Саморазтоварно ремарке EZ Trail модел 710 - SN: F141314; сумата
от 6477.71лв. / шест хиляди четиристотин
седемдесет и седем лева и седемдесет и
една ст./, представляваща неустойка за забавено плащане на сумата от 43
184.72 лева в размер на 15%; сумата от 144,00лв.
/ сто четиридесет и четири лева/ с ДДС , представляваща стойността на
фактура №**********/24.04.2014г; сумата
от 43,90лв. / четиридесет и три лева и деветдесет ст/ , представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата от 144.00лева за периода от
29.05.2015г до 29.05.2018г /датата на депозиране на исковата молба/, ведно със
законната лихва върху сумите от 43 184.72 лева и 144.00лева, считано от
29.05.2018г /датата на депозиране на
исковата молба/ до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените от ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ***, представлявано от Изпълнителния
директор К.М.М. искове против „БГ АГРО СЕВЕР’ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с. ***, община Враца, Стопански двор - Административна
сграда, находяща се в имот № 127002, в местността "Пасището", представлявано
от Управителя Ц.П.А., ЕГН **********, над сумата от 144,00лева до пълния
претендиран размер от 3811,20лева, дължими по неформални договори за сервиз,
както и за сумата над 43,90лева до пълния претендиран размер от 1161,98лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 29.05.2015г до
29.05.2018г.
ОСЪЖДА „БГ АГРО СЕВЕР’ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. ***, община Враца, Стопански двор -
Административна сграда, находяща се в имот № 127002, в местността
"Пасището", представлявано от Управителя Ц.П.А., ЕГН **********, да
заплати на ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ***, представлявано от Изпълнителния директор К.М.М.,
сумата от 2523,18лева / две хиляди
петстотин двадесет и три лева и 18ст./,
представляваща разноски за настоящата инстанция, съразмерно с уважената част на
иска, както и сумата от 400
/четиристотин/лева - юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА "ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, представлявано от
Изпълнителния директор К.М.М. да заплати на „БГ АГРО СЕВЕР’ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. ***, община Враца, Стопански двор -
Административна сграда, находяща се в имот № 127002, в местността
"Пасището", представлявано от Управителя Ц.П.А., ЕГН **********,
сумата от 276,00/ двеста седемдесет и шест/ лева, представляваща
разноски за настоящата инстанция, съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: