Р Е Ш Е Н И Е
№ 1772/24.4.2019г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 28.03.2019
г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 15614 по описа за
2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.
422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6 срещу ответника А.Н.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата от 2000,00 лв., представляваща частична претенция за дължима главница, цялата в размер на 6641.63 лв. по Договор за потребителски кредит от 02.10.2007 г. , сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и длъжника, като вземането е прехвърлено от страна на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с договор за продажба и прехвърляне на вземане/цесия/ сключен на 18.01.2016 г. на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********,
- сумата от 1428.27 лв. , представляваща договорна лихва за периода от 02.10.2007 г. до 18.01.2016 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед №
4912/26.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 9875/2018 г. на ВРС-49 състав, поправена с Разпореждане № 48657/10.12.2018г.
Претендира се за осъждане на ответника
да заплати всички съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия
за него правен
интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба,
че на 02.10.2007г. е сключен Договор за потребителски кредит между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
с ЕИК ********* - ОТ ЕДНА СТРАНА, и А.Н.А., ЕГН ********** - ОТ ДРУГА СТРАНА
КАТО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, по силата
на който Кредиторът е отпуснал на длъжника кредит
в размер на 7000,00 лв.
След усвояване на кредита, кредитополучателят/кредитополучателите не е/са извършвал/и редовни плащания на месечните си
вноски, поради което непогасеното задължение по кредита
е в обш размер на 8069.90 лв. (осем хиляди шестдесет
и девет и 0.90 лева), от които 6641,63 лв. (шест хиляди
шестстотин четиридесет и един и 0,63 лева) - главница и 1428,27 лв. (хиляда четиристотин двадесет и осем и 0,27 лева) - договорна/възнаградителна лихва.
На 18.01.2016 г. е сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и „Е.М." ЕООД по силата на
който задължението, произтичащо от Договор за потребителски
кредит от 02.10.2007г., е изкупено от „Е.М." ЕООД.
Вземането спрямо ответника
е индивидуализирано по основание и размер в Приложение 1 към договора за цесия,
като цедираното вземане спрямо същия е посочено по пера.
В изпълнение на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите длъжникът А.Н.А., ЕГН ********** е уведомен
за цедирането на дълга й с изпращане
на писмо-уведомление, съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия по чл. 5 и сл.
от Договора за цесия. Със
съобщаването на цесията, на длъжника
е предоставен 7-дневен срок
за доброволно изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение
поражда правния ни интерес от
предявяване на заявление по чл.
410 от ГПК.
Договорът за цесия
е произвел действие, както по отношение
на цедента и цесионера, така и по отношение на
длъжника.
Активно легитимиран кредитор
е именно настоящият заявител „Е.М." ЕООД.
Срокът на договора е изтекъл, поради което задълженията на длъжника по
Договор за потребителски кредит от 02.10.2007г. са изискуеми изцяло.
Към настоящия момент погасяване на задължението
по Договор за потребителски кредит от 02.10.2007г. не е осъществено. Не е известно и основание, на което
задължението за погасяване на получения
от длъжника кредит, да е отпаднало.
С оглед на изложеното,
се моли за
постановяване на положително решение по предявената искова претенция, както и за присъждане
на сторените по делото разноски.
Ответникът А.Н.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** , в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата
молба.
Досежно
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 9875/2018 г. на ВРС-49 състав, се установява,
че същото е образувано по подадено
от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу
ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
14.02.2018 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 4912/26.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено на длъжника А.Н.А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ НА Кредитора „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6, със законен представител
Райна Иванова Миткова – Тодорова - управител сумата от 2000.00 /две хиляди лева/
лева, частична претенция от общо
дължима главница в размер на 6641.63 лв. по Договор
за потребителски кредит от 02.10.2007 г. сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД и длъжника, като вземането е прехвърлено от страна на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с договор за
продажба и прехвърляне на вземане/цесия/
сключен на 18.01.2016 г. на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, ведно
със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.06.2018
г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 1 428.27 лв./хиляда четиристотин
двадесет и осем лева и двадесет и седем ст./, представляваща
договорна лихва за периода от
01.10.2007 г. до 18.01.2016 г., както
и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 68.57/шестдесет и осем лева и петдесет
и седем ст./ лева – заплатена държавна такса.
Посочено е , че
вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит от 02.10.2007 г. сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД и длъжника, като вземането е прехвърлено от страна на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с договор за
продажба и прехвърляне на вземане/цесия/
сключен на 18.01.2016 г. на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********.
С Разпореждане № 48657/10.12.2018г. е извършена
поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №4912 издадена на 26.06.2018г. от ВРС, като вместо
вписания период от 01.10.2007 г. до 18.01.2016 г.
на дължима договорна в размер на 60.00 лв. върху
главница в размер на 1428.27 лв., следва да
бъде вписано… представляваща договорна лихва за периода
02.10.2007 г. до 18.01.2016 г.…, което
Разпореждане е неразделна част от Заповед
№4912 издадена на
26.06.2018г. от ВРС по ч.гр.дело №9875/2018г.
Заповедта е връчена по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди
изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за предявяване
на искова молба, на основание
чл.415 от ГПК и е представил
доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.
№ 9875/2018 г. на ВРС-49 състав.
С оглед на гореизложеното, е налице правен интерес от предявената искова претенция.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени следните писмени доказателства,
а именно: копие от кредитно досие по Договор за потребителски кредит от
02.10.2007 г. , Договор за цесия и извлечение от Приложение №1 с отбелязване на
длъжника, уведомление за извършена цесия.
СЪДЪТ, като
взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание, нито
изпраща упълномощен процесуален представител в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни
норми и предпоставките на чл.422 ал.1 от ГПК, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр.
чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено такова, като исковете следва да бъдат уважени в претендирания размер.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него
съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения по делото списък с
разноски по чл.80 от ГПК и доказателствата за реализирани разходи, както и
приложимите законови разпоредби. С оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски в размер на 40,00 лв. за заплатена държавна
такса.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК
следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното
производство в размер на 68,57 лв. за държавна такса.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6, от една страна и ответника А.Н.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** , от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата от 2000,00 лв., представляваща частична претенция за дължима главница, цялата в размер на 6641.63 лв. по Договор за потребителски кредит от 02.10.2007 г. , сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и длъжника, като вземането е прехвърлено от страна на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с договор за продажба и прехвърляне на вземане/цесия/ сключен на 18.01.2016 г. на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********,
- сумата от 1428.27 лв. , представляваща договорна лихва за периода от 02.10.2007 г. до 18.01.2016 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед №
4912/26.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 9875/2018 г. на ВРС-49 състав, поправена с Разпореждане №
48657/10.12.2018г., на
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6 сумата в размер на 68,57 лв. , представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 9875/2018 г. на ВРС-49 състав, както и сумата от 40,00 лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: