№ 493
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000502624 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство М. Г. Г. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на
28.05.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 31.05.2024 г.) обжалва Решение
№ 2784/12.05.2024 г., постановено по гр.д. № 12570/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, І-23 състав, в частта, с която искът му за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 5 000
лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва.
Въззивната жалба е подаден чрез пълномощник-адвокат В. с надлежно
учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено към
жалбата. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от
18.06.2024 г., представен по делото с молба от същата дата.
С оглед на горното съдът е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивникът-ищец твърди, че в производството пред
първоинстанционния съд, въпреки изричното му искане за събиране на гласни
доказателства, не бил допуснат до разпит свидетел, с показанията на който
1
щяло да бъде установено конкретното проявление на болките и страданията,
преживени от ищеца следствие на увредите понесени от произшествието,
емоционалните страдания и неудобства, които е понесъл, отражението на
инцидента върху начина му на живот. Счита, че съдът недопускайки това
доказателствено искане, в противоречие с принципа на истинност, заложен в
ГПК не е допуснал изясняване на всички факти, имащи отношение към
твърденията на ищеца. Изхождайки единствено от презумптивните последици,
типично за всяко подобно увреждане, СГС е оценил частично болките
страданията на ищеца без да даде сметка за действителното им проявление и
последици в процесния случай. Предвид това нарушение в
съдопроизводството, счита, че и постановеният краен акт е неправилен.
Развива подробни съображения по съществото на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което осъди ответника да заплати на ищеца допълнително
сумата от 55 000 лв., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г. Претендират
се разноските направени и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна-ответникът Столична община. Отговорът е депозиран
чрез юрисконсулт А. с надлежно учредена представителна власт с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че
първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от ищеца процесуално
нарушение, тъй като основателно и законосъобразно е отхвърлил
направеното искане за свидетел за установяване на факти, които се
припокриват със задачата на вещото лице по допуснатата СМЕ след личен
преглед.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.263, ал.2 от ГПК (препис от въззивната
жалба на ищеца е връчен редовно на ответника на 08.07.2024 г., а насрещната
въззивна жалба е подадена чрез ССЕВ на 19.07.2024 г.), ответникът в
първоинстанционното производство Столична община е подал насрещна
въззивна жалба, с която обжалва Решение № 2784/12.05.2024 г., постановено
2
по гр.д. № 12570/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-23 състав, в
частта, с който първоинстанционният съд е уважил иска на М. Г. за
неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 лв., ведно със законната
лихва.
Насрещната въззивна жалба е подадена чрез пълномощник-юрисконсулт
А. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно,
приложено към жалбата. Дължимата държавна такса е внесена с вносен
документ от 22.08.2024 г., представен по делото с молба от същата дата.
С оглед на горното съдът е сезиран с редовна насрещна въззивна жалба.
Въззивникът-ответник поддържа, че решението в обжалваната му част е
неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и
събрания по делото доказателствен материал и е необосновано. Във връзка с
така релевираните възражения в насрещната въззивна жалба се развиват
подробни съображения по съществото на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция за
неимуществени вреди, ведно с претендираната законна лихва.
Претендират сторените разноски. Прави се възражение за прекомерност
на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор ищецът чрез процесуалния си представител подава
отговор, с който оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна.
С оглед предмета на спора, въведен с жалбите, Решение №
2784/12.05.2024 г., постановено по гр.д. № 12570/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, І-23 състав, се обжалва в неговата цялост.
Въззивникът-ищец, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззивникът-ответник в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищеца,
моли съда да уважи неговата въззивна жалба по аргументи подробно
изложени в нея. Претендира разноски, съобразно представения по делото
списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
3
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди в претендиран
размер от 60 000 лв., обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху присъдената главница за неимуществени
вреди, предявен от М. Г. Г. срещу Столична Община.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и
обстоятелства:
С разпита на свидетеля очевидец Ц. Н. А. се установява, че с ищеца се
познават от дълги години от спортните училища. В момента на инцидента
свидетелят бил в кафене с външен бар, което приключвало работа. Излизайки
от заведението, за да говори по телефона, свидетелят видял как ищецът се
строполил на земята. Установява, че на мястото на произшествието има едно
дърво с корени, плочите не са подредени, стърчат, не може да каже дали
корените на дървото са ги повдигнали. Свидетелят установява, че на това
място редовно падат ходещи хора, самият той също бил стъпил на криво.
Ищецът паднал на същото място, където свидетелят си изкълчил крака.
Помогнал на ищеца да стане, той накуцвал и се оплаквал от болки в дясната
ръка. Придружил го до булеварда и спрял такси, което взело М..
Веднага след инцидента на 27.10.2023 г. ищецът е прегледан в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където след направени изследвания е
установено счупване на ладиевидната кост на дясна ръка и на пети пръст на
лявото ходило. Поставени са гипсови шини на ръката и крака, които ищецът
носил около 2,5 месеца. След свалянето им е провеждал раздвижване на
ръката и крака.
От приетото пред първоинстанционния съд и неоспорено от страните
заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка с инцидента
ищецът е получил счупване на ладиевидната кост на дясната ръка, което е
причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за
около 3-4 месеца, многофрагментно счупване на основата на първата фаланга
4
на петия пръст на лявото ходило, което е довело до трайно ограничение на
движенията на левия долен крайник за около 2-3 месеца.
Вещото лице установява, че ищецът е претърпял болки непосредствено
след инцидента за около два месеца, болки с по-малък интензитет след втория
месец от произшествието до около 3-4 месеца. След това интензитетът на
болките е намалял. Ищецът може да изпитва болки и понастоящем при по-
голямо натоварване и по-продължително ходене и стоене прав, при влажно и
студено време до около 10-12 месеца от инцидента.
Установява се, че към момента състоянието на ищеца е стабилизирано.
Възстановена е самостоятелната му походка. Налице е остатъчно ограничение
на обема на движенията на петия пръст на лявото ходило с 25%. Счупването
на основата на петия пръст на лявото ходило не е зараснало напълно-вижда се
костен откъс разположен встрани. Счупването на ладиевидната кост на
дясната ръка е зараснало напълно. Движенията на дясната гривнена става са
възстановени и ищецът се самообслужва с дясната ръка.
С представената медицинска документация и болнични листа, се
установява, че за периода от 30.10.2023 г. до 01.03.2024 г. ищецът е бил в
болничен, поради временна нетрудоспособност.
Пред настоящата въззивна инстанция и за установяване на търпените от
ищеца неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на Д. Г. С.,
която живее с него на семейни начала. Късно вечерта след инцидента, М. й се
обадил да го вземе с колата от Пирогов. Свидетелката установява, че по време
на възстановяване на ищеца, около два месеца му била личен асистент за
всичко-тоалет, включително му помагала да си измие зъбите, помагала за
елементарни битови нужди. Установява, че ищецът изпитвал болки, каквито
изпитва и до момента. На левия крак останала травма, не може да обува по-
тесни обувки. Ръката в областта на китката го наболява особено, когато е
студено времето и при смяна на сезоните. Ищецът бил тракторист и това
наложило намирането на персонал. След свалянето на гипса ищецът пак имал
нужда от помощ и не можел да шофира, поради което свидетелката до месец
март основно тя шофирала. След премахване на гипса започнал да ходи на
рехабилитация. След инцидента ищецът бил изнервен, правел скандали,
проблеми и всичко си изкарвал на свидетелката.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
5
съд е приел, че предявеният иск е доказан и основателен, като приел за
справедлив размер на обезщетение сумата от 5 000 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, съответно
в срока по чл.263, ал.2 от ГПК от легитимирани да обжалват страни-ищецът и
ответникът в първоинстанционното производство и са насочени срещу
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258,
ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално
допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за
причиняване на неимуществени вреди на ищеца, произтекли от бездействие
на негови служители. Ищецът претендира обезщетение за вреди от
бездействие на служители, на които Столична Община е възложила дейности
по поддръжката на публичната общинска собственост, каквато представлява и
тротоара, предназначен за придвижване на пешеходците по ул. „Звъника“ в гр.
София.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва
да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт
/виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са
настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на
възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите
при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че
6
то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или
служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание,
че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с
този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в
случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по
силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага.
Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред
пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид
правната характеристика на предявения иск, настоящият състав намира, че
предявеният иск за причинени на ищеца неимуществени вреди е доказан по
своето основание, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия:
1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на
работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се
предполага до доказване на противното.
Легално определение на понятието път е дадено в Закона за пътищата.
Съгласно разпоредбите на §1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата, "Път" е
ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически
изисквания. Съгласно т. 2-ра на §1 "Земно платно" е част от повърхността в
обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и
предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на
пътя.
Определение на понятието път се съдържа и в §6, т. 1 от Закона за
движение по пътищата. Съгласно §1, т. 1 от ЗДвП "Път" е всяка земна площ
или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. Според §6, т. 6 ЗДвП "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение
и предназначена само за движение на пешеходци.
Като взема предвид дадените определения от законодателя на понятието
7
път по Закона за пътищата и по Закона за движение по пътищата и понятието
тротоар по ЗДвП се налага извод, че тротоарът е част от пътя.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, както и чл.48, т.2, б."а" от
Правилника за приложение на закона за пътищата, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
В настоящият случай от събраните по делото доказателства се установи,
че процесната злополука е станала на тротоар, предназначен за придвижване
на пешеходците по ул. „Звъника“ в гр. София. Действително в исковата молба
е посочено, че улицата се намира в ж.к. Свобода, но въззивният съд счита, че е
налице допусната техническа грешка и мястото на инцидента е
индивидуализирано със свидетелските показания на очевидеца на случилото
се с ищеца, от друга страна, в гр.София няма друга улица с това наименование.
С оглед на това въззивният съд намира, че мястото на настъпване на
произшествието е установено и доказано от ищеца. Тротоарът е част от
общинската пътна мрежа на гр. София, т.е. собственост е на ответната
община. Задължение за поддържането на тротоара в изправност с оглед
създаване на условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, за незабавно сигнализиране на препятствията по тях и
отстраняването им във възможно най-кратки срокове (в този смисъл
задължение по чл.167, ал.1 от ЗДвП) е на ответника, включително, чрез свои
служители или чрез наети фирми.
От показанията на разпитания свидетел се установява безспорно, че в
момента на инцидента участъкът от тротоара, където е паднал ищеца е бил в
лошо състояние, с разбити, разместени, стърчащи тротоарни плочки, като
ищецът (на 48 години към датата на инцидента) се е спънал именно в такава
стърчаща плочка. Следователно установено е противоправно бездействие от
страна на служители на ответника, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за поддържане на процесния тротоар, който е част от
общинската пътна мрежа в безопасно за гражданите състояние – в случая не е
отремонтиран.
Установи се също, че ищецът е вървял по този тротоар, паднал е и е
получил увреждането – счупване на ладиевидната кост на дясната ръка и
многофрагменто счупване на основата на първата фаланга на петия пръст на
лявото ходило, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди-болки и
8
страдания от телесното увреждане.
Това установено в процеса виновно противоправно поведение, предвид
механизма на увреждането, е в пряка причинно-следствена връзка с него,
респективно с претърпените от ищеца болки и страдания от настъпилите
вследствие на падането счупвания. Не е оборена и презумпцията за виновно
поведение на лицата, на които е възложена работата по поддържането на
съответния пътен участък. Безспорно е налице неизпълнение на възложената
работа-на задължението за поддържане на общинския път в мястото на
процесния тротоар.
Предвид изложеното фактическият състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране
на отговорността на ответника е налице и претенцията е основателна, а
изложените във въззивната жалба на ответника аргументи неоснователни и
неподкрепени с приетите от първоинстанционния съд доказателства.
По размера на предявения иск за неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално
претърпените от ищеца неимуществени вреди, възрастта, здравословното му
състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на
възстановителния период.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер
на сумата от 30 000 лв.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с
оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне на горния размер съдът съобразява, че се касае за мъж
на 48 години към момента на инцидента, който е претърпял две счупвания,
довели до трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за около
4-5 месеца, а на левия долен крайник за около 2-3 месеца и възстановителен
9
период от пет месеца, период през който ищецът, особено първите два месеца,
се е нуждаел от чужда помощ за обслужване на елементарни битови нужди. За
лечението на счуването, ищецът не е постъпвал в болнично заведение, не е
претърпявал оперативни интервенции. Ищецът следва да бъде обезщетен за
претърпените от него болки и страдания, които са били най-силни в първите
7-8 дни и по умерени за около два месеца. При определяне на размера на
дължимото обезщетение, съдът съобразява установеното в процеса, че
вследствие на получената травма на левия крак, е налице остатъчно
ограничение на обема на движенията на петия пръст на лявото ходило с 25%,
като това счупване не е зараснало напълно.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични
принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение
не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото
факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Съобразно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане (каквото е настоящото) длъжникът се смята в забава и без покана,
като мораторната лихва се дължи от деня на деликта.
Предвид гореизложеното и поради не съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд ще следва да бъде
потвърдено в частта, с която исковата претенция е уважена за сумата от 5 000
лв. и съответно е отхвърлена за разликата над 30 000 лв. до претендираната
сума от 60 000 лв. и отменено в частта, с която исковата претенция е
отхвърлена за сумата от 25 000 лв., представляваща разликата над
присъдената сума от 5000 лв. до дължимата от 30 000 лв.
По отговорността за разноските в процеса:
При този изход на делото, въззивният съд следва да преразпредели
разноските направени между страните пред първата инстанция.
Същите се определят при материален интерес от 60 000 лв., уважената
искова претнция-30 000 лв. и отхвърлена – 30 000 лв.
Ищецът е направил общо разноски в размер на 3 000 лв., от която сума:
600 лв.-депозит вещо лице и 2 400 лв. внесена държавна такса. С оглед
уважената част от исковата претенция ответникът и на основание чл.78, ал.1
10
от ГПК му дължи половината разноски, т.е. 1500 лв.
От своя страна ответникът е направил разноски за юрисконсулстско
възнаграждение, определено от първоинстанционния съд в размер на 300 лв.
Следователно и на основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената искова
претенция, ищецът му дължи 150 лв., или по компенсация, както са присъдени
от първоинстанционния съд, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в размер на 1 350 лв., които следва да бъдат намалени с вече присъдените 25
лв., или ответникът дължи на ищеца разноски направени пред първата
инстанция по компенсация, допълнително още в размер на 1 325 лв.
С оглед осъществената безплатна правна помощ на ищеца, установено с
представения по делото договор за правна помощ от 11.04.2024 г., на адвокат
А. С. В. се дължи допълнително сумата от 1 200 лв. адвокатско
възнаграждение. С оглед фактическа и правна сложност на делото и обема на
извършените процесуалния действия от процесуалния представител на ищеца,
въззивният съд намира, че адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред първата инстанция възлиза на сумата от
2000 лв., която следва да бъде намалена с вече присъдената от
първоинстанционния съд от 800 лв.
По разноските направени пред въззивната инстанция:
Тъй като насрещната въззивна жалба на ответника се отхвърля изцяло,
то за нея разноски на ответника не се дължат.
Въззивната жалба на ищеца се уважава частично, поради което на
страните се дължат разноски съобразно уважената и отхвърлената част от тази
въззивна жалба.
Общият обжалваем интерес е в размер на сумата от 60 000 лв. За
въззивника-ищеца обжалваемият интерес е от 5 000 лв., за въззивника-
ответник съответно 55 000 лв.
На въззивника ищец се дължат разноски в размер на 459 лв. за
заплатената държавна такса за въззивно обжалване, съответно на уважената
част от въззивната жалба.
С оглед характера на въззивното производство и обема на положения
труд, въззивният съд определя на адвокат В. адвокатско възнаграждение за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство пред
настоящата въззивна инстанция в размер на 1 000 лв.
11
Съответно на адвокат В. и съответно на уважената част от въззивната
жалба се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 417 лв., а съответно на
отхвърлената част на въззивната жалба на ответника му се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 84 лв., или общо 501 лв.
Съответно на въззивника ответник и съобразно отхвърлената част на
въззивната жалба на ищеца му се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., или след компенсация, ответникът дължи
на ищеца разноски пред въззивната инстанция в размер на 309 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2784/12.05.2024 г., постановено по гр.д. №
12570/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-23 състав, в частта, с
която исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата от
25 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 5 000 лв. до
дължимата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г. и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична Община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул.
„Московска“ № 33 да заплати на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на М. Г. Г., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Алабин“ № 36, ет.2 адвокат А. В.
САК допълнително сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лв.),
представляваща разликата над присъдената от първоинстанционния съд сума
от 5 000 лв. до дължимата от 30 000 лв., обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания,
получени в пряка причинна връзка от падане на тротоар на 27.10.2023 г. на ул.
„Звъника“ в гр. София с разместени тротоарни плочки, ведно със законната
лихва, считано от 27.10.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати разноски по компенсация, направени пред
първата инстанция в размер още на сумата от 1 325 лв. (хиляда триста
двадесет и пет лв.), както и сумата от 309 лв. (триста и девет лв.) разноски по
компенсация, направени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Столична Община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул.
12
„Московска“ № 33 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат А. С. В. САК, гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет.2
допълнително сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лв.) адвокатско
възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство пред
първата инстанция и 501 лв. (петстотин и един лв.) за представителство пред
настоящата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2784/12.05.2024 г., постановено по гр.д. №
12570/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-23 състав, в останалите
му обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13