РЕШЕНИЕ
№ 70
08.01.2024
г., Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – VIII състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При
секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно
дело № 623 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Б. Д. *** против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0284-000431 от 11.09.2023 г.,
издадена от младши
полицейски инспектор в Участък Павел Баня при ОД на МВР Стара Загора, с която на
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП на Б. Д.Д.
е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство (ППС), а
именно – лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от 11.09.2023 г.
В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения административен акт (АА), като
постановен при липса на мотиви и в нарушение на закона, вклюючително на
принципа за съразмерност. Твърди се, че ЗППАМ не изложени съображения за това,
че жалбоподателят – собственик на моторното превозно средство (МПС),
чията регистрация се прекратява с приложената ПАМ, е предоставил автомобила си
на водача – негов син, извършил нарушението, за което е наложена ПАМ, и че е
знаел, че последният не е правоспособен водач. Поддържа се, че знанието на
признациите от състава на конкретното деяние е съществен елемент от неговата
субективна страна и не може да се презумира. С оглед на това е направено искане
за отмяна на обжалваната ЗППАМ, алтернативно – изменена, като бъде намален
срокът на приложената ПАМ от 12 на 6 месеца. Претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът – младши полицейски инспектор
в Участък Павел Баня при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си
представител – гл. юрисконсулт М. А., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Б. Д.Д. е собственик на
лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, (л. 10).
На 11.09.2023 г.
на Д.Д. Д. – син на жалбоподателя, е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), серия
AД, бланков № 456934 (л.
9), за извършено на 29.08.2023 г. в с. А.
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС – лек автомобил
„Пежо 307“ с рег. № ***, собственост на Б. Д.Д., без същият (Диян
Д.) да е правоспособен водач.
С обжалваната ЗППАМ № 23-0284-000431 от 11.09.2023
г., издадена от младши полицейски инспектор в Участък Павел Баня при ОД на МВР Стара
Загора (л.
8), на
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС, а именно на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, за срок от 12 (дванадесет) месеца,
считано от 11.09.2023 г. Като фактическо основание за издаването й са изложени
обстоятелствата, констатирани с АУАН, серия AД,
бланков № 456934 от 11.09.2023 г., с изрично позоваване на него. ЗППАМ
е връчена на жалбоподателя на 11.09.2023 г.
По делото няма спор, че Д.Д. Д. е син на
жалбоподателя – в тази насока са твърденията в жалбата, а от представената
справка за нарушител/водач (л. 32 – 33) се
установява, че към 29.08.2023 г. и до момента същият не е правоспособен водач
на МПС – няма издавано свидетелство за управление на МПС (СУМПС).
Като обсъди направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира, че изложената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
като подадена от активно легитимирано лице – адресат на оспорения
акт,
против АА, подлежащ на съдебно обжалване и контрол законосъобрадност,
и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество,
жалбата е
основателна.
Оспорената
ЗППАМ
е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла
на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – младши полицейски
инспектор в Участък Павел Баня при ОД на МВР Стара Загора, оправомощен за това със заповед на
Директора на
ОД на
МВР гр. Стара Загора (л.
11 – 12), и
в изискуемата писмена форма. От фактическа страна приложената ПАМ е обоснована
с констатациите в съставения за процесното нарушение АУАН, като е налице и
изрично позоваване на последния, а именно – на 29.08.2023 г. в с. А. Д.Б. Д. е
управлявал МПС – лек автомобил „Пежо
307“ с рег. № ***, собственост на Б. Д.Д., без той (Диян Д.)
да е правоспособен водач. Посочените фактически основания се подкрепят от
събраните доказателства и се субсумират от хипотезата на визираното в ЗППАМ
правно основание за издаването й – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Цитирана
разпоредба предвижда прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който
управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
или след като е лиишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 и 4 или по реда на чл. 69а от Наказателния кодекс, както и на собственик,
чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното пътно
превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато
автомобилът му е управляван от друго лице при наличие на изброените
обстоятелства – именно такъв е разглежданият случай, т. е. законът изисква
административният орган само да установи управляванието на ППС в някоя от
посочените хипотези и неговия собственик, но приложимата правна уредба не
обвързва прилагането на ПАМ с установяване на вина на собственика, поради което
е без правно значение дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на
собственото си МПС на водача му и дали е знаел, че за последния са налице
релевантните за прилагането на ПАМ обстоятелства, в случая – че водачът не е
правоспособен водач на МПС. В този смисъл, противно на твърденията на
жалбоподателя, за административния орган не съществува задължение да излага
мотиви в тази насока. Последният обаче е наложил ПАМ за максималния срок от 12
месеца, предвидн в закона, а в заповедта липсваат мотиви, обосноваващи
прилагането на ПАМ над законоустановения минимален срок от 6 месеца.
Действително административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но след като законодателят в
чл. 171, т. 2а от ЗДвП е придвидил срок от 6 месеца до 1 година на ПАМ, е
необходимо в заповедта за прилагането й да бъдат изложени конкретни
съображения, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. В
случая такива липсват, нито е налице препращане към документ, удостоверяващ
тези факти, а неизлагането от административния орган на мотиви в посочения
смисъл препятства възможността да бъде осъществен контрол от съда за
съответствието на обжалваната заповед с целта на закона – вж. решение по адм.
д. № 10768/2017 г. на VII о. на ВАС, поради което
допуснатото нарушение на изискванията за съдържание на АА по чл. 59, ал. 2 от АПК, в частност – т. 4, предложение първо, е съществено и съставлява основание
по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната й като незаконосъобразна.
При
този изход от спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР Стара Загора като юридическо лице, в структурата на което е
включен Участък Павел Баня, служител в който е издател на оспорената заповед, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1010 лева – 10 лева за държавна такса (л. 20) и 1000 лева за адвокатско
възнаграждение на един адвокат, платено в брой съобразно
представен договор за правна защита и съдействие (л. 6-гръб). В случая направеното от ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
размерът му съответства на минимално предвидения в чл. 8, ал. 3 от
Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът на
основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Б. Д.Д., ЕГН *********, с адрес ***, заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0284-000431 от 11.09.2023
г., издадена от младши полицейски инспектор в Участък Павел Баня при ОД на МВР Стара
Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на Б. Д.Д., ЕГН *********, с адрес
***, сумата в размер на 1010 (хиляда и десет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.