Решение по дело №7088/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 3488
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20192120107088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3488

 

град Бургас, 10.12.2019год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                                                   49 – ти граждански състав

на двадесет и шести ноември                                                              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                                                               Съдия: Пламен Дойков

 

                при секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 7088 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                Делото е образувано по исковата молба на С.Н.Н., ЕГН **********,*** чрез адв. З.Д.,***. Ищецът претендира, че в периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. е полагал труд като „командир на екип“ в РСПБЗН гр. Царево към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. Сочи се, че за периода Н. бил работел на 24- часови работни смени, които се отчитали на тримесечие. Твърди се, че за посочения период, ищецът бил полагал по 7 или 8 смени месечно. Претендира се, че за периода бил положил общо 1600часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на 1829часа. Последното водело до извънреден труд в размер на 229часа, който не бил надлежно заплатен. Претендира се за сумата от 1374лева. Претендира се и за законна лихва за забава върху посочените отделни суми, съобразно периодите от началото на исковия период за всяка календарна година и до края на исковия период. Забавата се претендира според тримесечния период за отчитане на положения труд. Сумата претендирана като лихва за забава е в размер на 170.00лева, считано от 01.09.2016г. до датата на предявяване на иска в съда. Претендира се законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба са изложени и подробни правни съображения. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. З.Б. ***. Исковата молба се поддържа. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1818.27лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв, както и за сумата от 251.15лева обезщетение за забавено плащане върху главницата, както и законна лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба.                      

                 Ответникът РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Татяна Стойкова. Исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не спори наличието на служебно правоотношение между него и ищеца, който заемал длъжността „командир на екип“ в РСПБЗН гр. Царево към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. Ответникът счита претенцията за неоснователна и недоказана. Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по – специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за работници по КТ. Сочи се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Сочи се приложимостта и на две наредби , издадени на осн. чл. 187 от ЗМВР : Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Извежда се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения 1,143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за определен период , когато е действала Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, се е извършвало такова компенсиране с прилагането на коефициент 0,143, но според ответника това е било в разрез с ЗМВР и е било поправено с последвалите издадени наредби. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за периода преди 23.08.2016г. Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба. Цитира се и писмо на МТСП. Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Приложени са писмени доказателства. В съдебно заседание ответникът не се представлява, като процесуалният му представител депозира молба и писмена защита.  

                 Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

                По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице Д.Б. е изготвила два варианта на заключението си, съобразно направеното възражение за погасителна давност на част от вземането. Съобразно исковата молба вещото лице сочи, че за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. ищецът е отработи 230броя нощни смени, а за периода 23.08.2016г. до 31.07.2019г. – 221броя нощни смени. Съобразно това за първия период е положил 1841часа нощен труд , а за втория – 1769часа нощен труд. Съответно на това , при преизчисляване на часовете с коефициент 1.143 резултата за първия период е 2104часа труд и 2021часа труд във втория възможен вариант. Вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 263часа извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г., който е оценен на 1818.27лева, а за периода 23.08.2016г. до 31.07.2019г. – 252часа на стойност 1751.28лева. Изчислена е и дължимата лихва върху главницата за процесните периоди – в първия вариант 251.15лева , а при втория 231.05лева.

                Съдът, след като обсъди представените с исковата молба и отговора писмени материали, становището на ответната страна по делото и заключението на вещото лице, счита за установено следното.

                По делото не се спори, че между ищецa С.Н.Н., ЕГН **********,***  и ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „командир на екип“ в РСПБЗН гр. Царево към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР в процесния период, което не се оспорва от ответника.

               Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

       Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

       В процесния случай ищецът е работил на 24- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.);  Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

 Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по- неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.   

С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза, според което от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. ищецът е положил общо 1841часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2104часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 263часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1818.27лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след увеличението размер. Настоящият състав приема първият вариант на изчисление на вещото лице, като счита възражението за настъпила давност за неоснователно. Поради тримесечното отчитане на така положения труд не е настъпила сочената давност за м. 07 и за периода до 23.08.2016г. При извод за основателност на предявения главен иск, следва да се приеме, че е основателна и претенцията за мораторна лихва в размер на 251.15лева за периода 01.09.2016г. до 23.08.2019г.

С оглед основателността на претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 23.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 400.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена сумата от 400.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата.

 Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на 122.73лева и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на иска.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

                 ОСЪЖДА  Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай Николов, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - адв. З.Д.,***18.27лева/ хиляда осемстотин и осемнадесет лева и двадесет и седем стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, както и сумата от 251.15лева/двеста петдесет и един лева и петнадесет стотинки /, представляваща лихва за забава върху дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба - за периода от 01.09.2016г. до 23.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 23.08.2019г. до окончателното изплащане.

                 ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай Николов, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - адв. З.Д.,***, сумата от 400.00лева /четиристотин лева/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.

                 ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай Николов, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за изготвената експертиза и 122.73лева /сто двадесет и два лева и седемдесет и три стотинки/ държавна такса.

                 На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.

                 Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от постановяването му на 10.12.2019г.

                                                                      

 

                                                                                                                      Съдия:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.