№ 152
гр. Пазарджик, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220102194 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от СТ. АТ. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „С.В.“ № 2, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „И.В.“ №
12, ет. 1, офис 4 за адвокат А.К., против ИЛ. В. ЯНЧ., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ.
С., ул. „17-та“ № 33, с искане да бъдат изменени мерките определени с Решение
№14/13.01.2021 г. на РС Пазарджик, постановено по гр.д. № 2316/2020 г., в частта на
определения режим на лични контакти на майката с децата, като бъде определен нов такъв,
съпътстван с определени защитни мерки. Претендира разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че с Решение №14/13.01.2021 г. на РС Пазарджик,
постановено по гр.д. №2316/2020 г., е утвърдено постигнато между страните в качеството
им на родители на В.С. Й.а, ЕГН ********** и И.С. Й., ЕГН ********** споразумение
относно упражняването на родителските права, като били предоставени на ищеца,
местоживеенето на децата, определено при него, режим на лични контакти на ответницата с
децата и издръжка, която ответницата да заплаща на децата. Като причина за изменението на
мерките сочи, че било продиктувано от обстоятелството, че майката не полагала адекватни
грижи за децата, често пъти били изоставяни сами, върху тях било оказвано и домашно
насилие, не бил упражняван контрол и по отношение училищните им занимания, не се
полагали грижи и за тяхното възпитание. Сочи, че ответницата родила и още едно дете-
момченце, с чиито баща са разделени, което още повече влошило средата, в която били
отглеждани и възпитавани децата.
Твърди, че от месец август 2020 г. до средата на месец март 2021 г. ответницата нито
веднъж не потърсила децата. Синът им И. бил в болница, като за това бащата уведомил
майката, за да е придружител на детето в болницата, но тя отказала, като поради тази
причина придружител била неговата майка И.Т.. Сочи, че през месец февруари 2021 г.
майката на ищеца завела децата до с.В., за да се видят с дядо си /бащата на ответницата,
който не живее заедно със същата и нейната майка/. Децата пожелали да видят и малкото си
братче В. и отишли до дома на ответницата. Върнали се много бързо разплакани, посърнали,
защото брутално били изгонени от майка си, наругани, наречени с обидни и вулгарни думи,
1
било им заявено, че те не са деца на ответницата, че тя има само едно дете-В.. Ищецът
твърди, че с майка му едва успели да успокоят децата.
Сочи, че в средата на месец март 2021 г. ответницата поискала да вземе децата си
при себе си за събота и неделя. Твърди, че още с пристигането в дома на ответницата дъщеря
им В. била жестоко набита от майка си, тъй като споделила с нея, че в Б. се чувствала много
добре. Наред с упражненото от ответницата насилие, дъщеря им била наречена от майка си с
обидни и вулгарни думи. Ответницата крещяла, заплашвала децата, наричала ги
неблагодарници. Сочи, че синът им И. изпаднал в стрес и започнал да крещи на майка си да
спре с виковете, посегнал към нож и заплашил, че ще се нарани, ако майка му не спре да
крещи и да ги обижда. Ответницата взела телефоните на децата и два дни ги държала
заключени в дома си. Още с прибирането си в дома в гр.Б. дъщеря им В. заявила на баща си,
че повече не желае и няма да ходи да се вижда с майка си, заявила, че й е „омръзнало цял
живот да бъде боксова круша на майка си". Децата му разказали какво се е случило. Сочи, че
И. бил в много лошо психо-емоционално състояние: агресивен към ищеца, към баба си,
сестра си и то не само вербално, отказвал да се съобрази с настояванията им да не
употребява нецензурни думи, да не бъде арогантен, да бъде уважителен към хората, с които
живее и които са неговото семейство, да бъде внимателен и прилежен в училище.
Ищецът твърди, че с дъщеря му веднага подали жалба срещу ответницата в Детска
педагогическа стая-С. и в ДСП ,Отдел"Закрила на детето" гр. С.. Сочи, че отново били
насочени да ползваме услугите на КСУДС- гр.Пазарджик. От 29.03.2021 г. с дъщеря му В.
работил специалист, а от 31.03.2021 г. със сина им И. работил психолог. Ищецът също се
записал заедно с децата да ползвам услугите на специалист, осигуряващ му подкрепа за
преодоляване на трудностите, свързани с тях. Посочва, че тримата редовно посещават
комплекса, съобразно изготвения им план, който е за шест месеца. Въпреки че ответницата
също е била насочена от ДСП-С. към работа със специалист от КСУДС-Пазарджик, същата
категорично е отказала.
Твърди, че след случая от март 2021 г. дъщеря им В. категорично отказвала да се
вижда с майка си, а и последната не изявявала желание за такъв контакт, не полагала
никакви усилия да предразположи дъщеря им за срещи с нея, да изгражда доверителна
връзка с нея. Сочи, че синът им И. няколко пъти е ходил при майка си в с. В., но след
срещите с ответницата психо-емоционалного му състояние рязко се влошавало и с много
търпение, разговори, внимание, любов едва ищецът успявал с помощта на майка си и
психолога от КСУДС-Пазарджик да го успокоят, да коригират поведението му и така до
следващата среща с ответницата, когато всичко започва отначало. Излага твърдения, че
промяната в психо-емоционалното състояние на детето И. се забелязвало и от класния му
ръководител.
Сочи, че при едно от посещенията си при ответницата, последната набила И.,
обиждала го и той не искал да остане. Излага твърдения досежно манипулация относно
детето И. от страна на ответницата. Посочва, че от началото на месец юни 2021 г. И. станал
особено тревожен, неспокоен, като причината била, че ответницата и нейната майка му
говорели, че ще го вземат при тях, от дома на ищеца и щели да го дадат за осиновяване.
В обобщение на всичко, ищецът счита, че сега действащите мерки са неефективни,
не се отразяват добре на положението на децата. Сочи, че упражненото от ответницата
физическо насилие върху децата, грубото им манипулиране от майката чрез принуждаване
децата да възприемат като свои нейните желания, възгледи, правила за поведение, оценки за
хората, които ги отглеждат и възпитават децата, имат значение за определяне на режима за
лични контакти с този родител, защото това поведение на майката не може да бъде
неглижирано и толерирано щом резултира негативно върху физическото, психо-
емоционално и интелектуалното развитие на децата и е пречка за тяхното правилно
отглеждане, възпитание и осигуряване на нормална среда за израстването им като
2
пълноценни личности. Във връзка с горното счита, че следва да бъде определен нов режим
на лични контакти, основан на изменените обстоятелства, който режим обаче следва да се
съпътства с определяне на подходящи защитни мерки по чл.59, ал.8 от СК: През първите
шест месеца, считано от влизане на решението в сила, майката да вижда децата всяка първа
и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 12:00 ч. в контактния център на територията на ДСП-
гр.С. в присъствието на служител на ДСП-С., респ. психолог или друго лице, медииращо
срещите, като задължава бащата да осигури присъствието на децата. През следващите шест
месеца майката да взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч.
на същия ден. След изтичането на последните шест месеца майката да взема децата всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя с
преспиване, 10 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в годишен отпуск; през всяка
четна година -за Нова година, първия ден на Великден, почивните дни около 1-ви май; през
всяка нечетна година-за Коледа, втория ден на Великден и почивните дни около 6-ги май; на
рождените дни на децата-от 16:00 ч. до 18:00 ч., ако са на училище първа смяна, респ. ако са
на училище втора смяна- от 10:00 ч. до 12:00 ч.
Смята, че с решението следва да бъде разпоредено на ответницата да оказва
съдействие на служителите на ДСП-гр.С., както и да се включи в ползването на социална
услуга при КСУДС-гр.Пазарджик за консултиране и подпомагане на осъществяване на
нормален и адекватен на нуждите и интересите на децата контакт с тях.
В хода по същество С.Й., чрез процесуалния си представител адвокат К., моли за
постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Депозира писмена
защита.
На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът ИЛ. В. ЯНЧ. е депозирал отговор на исковата молба,
чрез пълномощника си адвокат В.К., САК, в който твърди, че предявения иск е
неоснователен и не са налице основания за промяна на определения режим на лични
контакти на майката с децата си.
Не оспорва, че с решение №14 от 13.01.2021 г. по гр.д. №2316/2020г. по описа на РС-
Пазарджик е одобрено постигнатото между страните споразумение, касаещо упражняването
на родителските права над децата, лични контакти, местоживеене и т.н.
Оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства за събития от 2021г.
като неверни или тенденциозно представени.
Твърди, че децата се отглеждали от майка на ищеца, а той не се грижил за тях, тъй
като имал друго семейство в гр. Б. и тази семейна среда не създавала сигурност за децата.
Сочи, че ищецът и майка му създавали пречки на ответницата да общува пълноценно с
децата съгласно одобреното от съда споразумение и на децата се внушавало, че майка им не
се интересува от тях и ги е изоставила, и че ще бъдат дадени за осиновяване. Посочвам, че от
месец май 2021 г. ответницата нямала контакти с дъщеря си В., И., независимо от
ограниченията търсил майка си. Твърди, че поради обстоятелството, че е търсил майка си е
малтретирано, ограничавани са му джобните пари, лишаван е от телефон, заплашвано е с
побой, имало е случаи на физическа разправа, в резултат на което детето било агресивно.
Сочи, че имало силна връзка между И. и другото дете на ответницата В., което е на три
години и половина. Сочи причина за поведението на И. и на В., именно въздействието от
техния баща и баба им по бащина линия. Излага твърдения касаещи поведението на дъщеря
й В. към ответницата. Сочи, че е ударила В. един шамар, в резултат на което ответницата й
отвърнала.
Като причина за проблемното поведение на децата сочи грижите полагани от баща
им и неговата майка.
Оспорва твърдението, че е отказвала да участва в социалната услуга на КСУДС-
3
Пазарджик, като сочи, че в настоящия момент посещава центъра, като е постигнала
договореност срещите с психолог да се осъществяват в гр. С., който е по-близо до
местоживеенето й, в сравнение с гр. Пазарджик.
Оспорва, че децата са записани от баща им да участват в спортни клубове, като това
се случило по време на съжителството им
В открито съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника си адвокат К. моли
съда да отхвърли предявената искова претенция. Депозира писмена защита.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. Пазарджик не
изразява становище по молбата извън изготвения социален доклад.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че са родители на
непълнолетните деца В.С. Й.а, ЕГН ********** и И.С. Й., ЕГН **********, както и че с
Решение №14 от 13.01.2021 г. по гр.д. №2316/2020г. по описа на РС-Пазарджик е одобрено
постигнатото между страните споразумение, касаещо упражняването на родителските права
над децата, лични контакти, местоживеене и т.н. Горното се установява и от приложеното
по делото с Решение №14 от 13.01.2021 г. по гр.д. №2316/2020г. по описа на РС-Пазарджик
и удостоверения за раждане на децата приложени на л. 9 и л. 10 от делото. От приложеното
по делото удостоверение за раждане № **********/29.12.2017 г. се установява, че
ответницата е родител – майка и на детето В. A. С., родено на 28.12.2017 г..
По делото са приложени планове за услуги от Комплекс за социални услуги за деца и
семейства гр. Пазарджик на детето В. Й.а, детето И. Й., ищеца С.Й., бабата на децата по
бащина линия И.Т., ответницата И.Я.. От същите се установява какви действия са планирани
във връзка с горепосочените лица, а именно „Определяне на основните зони и нужди,
„Договаряне на целите на съвместната работа“, „Планирани срещи със специалисти със
случая“ и „Планирани преглед на плана“. Приложен е по делото и Договор № 97/09.08.2021
г. за предоставяне на социални услуги в „Център за обществена подкрепа“ към КУСДС –
Пазарджик, сключен между „Консорциум за социално развитие – Пазарджик“ и ответницата
ИЛ. В. ЯНЧ.. От него се установява, че страните са уговорили ответницата да ползва
следните социални услуги в „Център за обществена подкрепа“ към КУСДС – Пазарджик –
„Консултиране и подкрепа на семейства от общността – подобряване на взаимоотношенията
с децата и другия родител“.
От приложените по делото материали, изпратени от РУ на МВР гр. С. се установява,
че е била извършена проверка във връзка с подаден сигнал от ищеца, в хода, на която не
били установени данни за извършено престъпление спрямо детето В. Й.а. Посочено е, че за
случая е уведомена Д „СП“ гр. С. – ОЗД. Посочено е, че на ответницата е съставен протокол
за предупреждение, на основание чл.65 ЗМВР. Установява се, че проверката касаела
евентуално физическо насилие от страна на И.Я. над малолетната й дъщеря В. Й.а,
изразяващо се в удари с ръка – с длан по главата през месец март 2021 г. На следващо място
се установява, че има й подаден сигнал от И.Т. – майка на ищеца, срещу И.Я., с който Т.
искала съдействие от служителите на РУ на МВР гр. С. да предупредят ответницата да не
взимала децата си в 23:00 ч – 0:00 час. Посочено е, че на ответницата е съставен протокол за
предупреждение, на основание чл.65 ЗМВР. Установява се, че има и втори сигнал, подаден
от Т. срещу ответницата и нейната майка М. М., с който Т. сигнализирала, че от 11 месеца
след постановено решение на РС Пазарджик внуците – децата В. и И., живеели при нея и
И.Я. и майка й М. М. постоянно я заплашвали и обиждали. Посочено е, че на ответницата и
майка й са съставени протоколи за предупреждение, на основание чл.65 ЗМВР
От приетия по делото социален доклад с вх. № 16374/16.09.2021 г., изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане” – С. на базата социално проучване и разговор с майката
4
И.Я., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се
установява, че към настоящия момент основни грижи за децата /по данни на ответницата е
отразено в социалния доклад/ В. и И. Й.о се полагат от бабата по бащина линия И.Т., а не от
бащата – ищец, който бил създал ново семейство и живеел при новата си съжителка.
Установява се, че жилището, в което живее И.Я. е двуетажна къща, наследствена
собственост от баба й по майчина линия. Я., майка й - М. М. и по-малкият й син - В. С.
обитават първия етаж. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. Обзаведено с всичко
необходимо за домакинството, поддържало се много добра битова хигиена. За децата имало
обособено лично пространство, което е сигурно и обезопасено и в съответствие с възрастта
им. Сочат, че ответницата е трудово ангажирана в „***“ Ад и получавала месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева. Отразено е, че по данни на ответницата децата
общували с близкия роднински кръг по майчина линия. Сочи се, за предстоящата учебна
2021/2022 година - В. е записана като редовна ученичка в 8- ми клас в СУ "***" в град Б., а
И. ще бъде ученик в 5-ти клас в *** в град Пазарджик, профил ***. Родителското
сътрудничество между двамата родители било нарушено и в тази връзка Я. е насочена с
Направление №НП/Д-РА-С-029/20.07.2021г. на директора на Дирекция "Социално
подпомагане" - С. да ползва социална услуга към Комплекс за социални услуги за деца и
семейства в град Пазарджик за срок от шест месеца е цел: Оказване на помощ и подкрепа по
отношение на подобряване взаимоотношенията и общуването на родителите с децата;
Работа с родителите за повишаване на родителския капацитет; Преодоляване на влошените
взаимоотношения между родителите и близките им, за да не се "очерня" другия родител
пред децата.
От приетия по делото социален доклад с вх. № 16375/16.09.2021 г., изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане” – С. на базата социално проучване, който съдът цени
доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че основните
грижи за децата се полагат от бабата по бащина линия И.Т., тъй като баща им С. работил на
сменен режим, също така създал съжителство на съпружески начала с друга жена. Изяснява
се, че децата са с местоживеене в гр. Б., като жилището представлявало двуетажна къща.
Първият етаж се състоял от кухня, хол, спалня на И.Т. и коридор. Вторият етаж се състоял
от детска стая на В., детска стая на И., коридор и баня. Сочи се, че ищецът е трудово
ангажиран в „***“ ЕООД с нетно възнаграждение в размер на 1370 лева. Децата
контактували с роднинския кръг по бащина и майчина линия, както и че В. не се срещала с
майка си от месец март 2021 г.. Посочено е, че не съществувало родителско сътрудничество
между родителите на децата, както и че С.Й. е насочен с Направление №НП/Д-РА-С-
021/29.03.2021г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - С. да ползва социална
услуга към Комплекс за социални услуги за деца и семейства в град Пазарджик за срок от
шест месеца е цел: Оказване на помощ и подкрепа по отношение на подобряване
взаимоотношенията и общуването на родителите с децата; Работа с родителите за
повишаване на родителския капацитет; Преодоляване на влошените взаимоотношения
между родителите и близките им, за да не се "очерня" другия родител пред децата.
От писмо получено от КСУДС гр. Пазарджик с вх. № 20161/29.10.2021 г. се
установява, че във връзка с искането за представяне на становище по настоящото дело, в
процеса на предоставяне на социалните услуги в КСУДС за всеки потребител се изготвяла
специализирана оценка, план за услуги и доклад във връзка с извършените дейности и
постигнати резултати по предоставяните социални услуги. Посочено е, че изготвянето на
становище не е предмет на дейност, не е част от предлаганите услуги и не е в
компетенциите на специалистите, работещи в КСУДС гр.Пазарджик. По отношение на
конкретните страни С.Й. и И.Я. се сочи, че във връзка с направления изх. № НП/Д-РА-С-
021/29.03.2021 г. и изх. № НП/Д-РА-С-029/20.07.2021 г., издадени от ДСП-С. до момента са
предоставяни следните социални услуги: „Консултиране и подкрепа“ на двамата родители и
„Психологическо консултиране и подкрепа“ за децата им В.С. Й.а и И.С. Й.. Към писмото са
5
приложени доклади относно И.Я., С.Й., детето В. Й.а и детето И. Й..
От доклада касаещ И.Я. се установява, че било взето решение директната работа с
И.Я. да продължи през второто тримесечие на социалната услуга в същата посока, а именно
снижаване на напрежението в отношенията с другия родител, за осигуряване най-добрия
интерес на децата. Посочени са постигнатите резултати – ответницата се отзовавала на
предварително договорените срещи, съдействала в директната консултативна работа, което
допринасяло за по-добра ефективност на консултациите. По наблюдение на специалиста,
клиентът започнал да насочва усилия към анализиране и осмисляне на възможните причини,
довели до конфликтните отношения с децата си и най-вече с дъщеря си В.. Я. споделяла, че
отчита негативите на своето поведение и възможните грешки при комуникацията с децата
си В. и И.. Показала познаване на спецификата на възрастта на всяко от децата си и тяхната
индивидуална емоционалност, като разсъждавала върху различни възможни варианти за
осъществяване на по-добра комуникация и срещи с тях. Отразено е, че от разговорите с
майката ставало ясно, че тя осъзнава неправилната насока на комуникация с бабата и бащата
на В. и И. - през самите деца и вредата, която носи това върху взаимоотношенията майка-
дете. В доклада е посочено също, че по време на провеждането на срещата /26.10.2021 г./
майката говорила по телефона със сина си И., който я информира, че баба му И.Т. „го
заплашила“ чрез съобщение в месинджър, че когато се върне от общежитието в петък, дядо
му И. щял да „се разправя“ с него, като според детето това било, защото заявявал, че иска да
живее при майка си. Част от разговора бил проведен на високоговорител и присъстващите
на срещата също чули думите на детето. Посочено е, че майката заявила, че момчето е
изпращано с недостатъчно джобни пари за седмицата при престоя на детето в общежитие на
*** в гр.Пазарджик. По нейни думи, детето е изпращано със скъсани дрехи и лично бельо,
спалното бельо не било сменяно отдавна, а финансовите средства не му стигали, тъй като И.
трябва сам да си закупува вода, тоалетна хартия и др. консумативи, а разполагал с 5 лева на
ден. По нейни думи в неделя (24.10.2021г.) тя отишла в общежитието, сменила бельото на
детето, купила му необходимите консумативи за седмицата, стек вода и храни, оставила му
и пари. И. е посочила, че все още не са възобновени контактите й с В..
От доклада касаещ С.Й. се установява, че на 30.09.2021 г. се е провела
мултидисциплинарна среща в сградата на КСУДС- Пазарджик. На срещата присъствали
работещите по случая от КСУДС- Пазарджик: Е. Б., Т. М., П. Ш., както и ръководителите на
секторите: С.Н. и П. Г.; от страна на ОЗД-С. дистанционно се включила Г. М. - началник
ОЗД-С.. В срещата взел участие й ищецът С.Й.. Посочени са постигнатите резултати -
ищецът редовно се отзовавал на договорените срещи, като водил със себе си В. и И., които
също участвали в консултативни срещи с определените им специалисти. Посочено е, че
бащата е показвал както загриженост за децата си, така и желание да им бъде добър родител.
Споделял за общи занимания с децата си (риболов, тенис, почивка на море, покупки),
разказвал за общи и лични разговори с децата си на различни теми, както и на такива с
майката на децата му. Отразено е, че имал конфликт с майката. Посочено е, че в разговор с
В., а и по думи на бащата, момичето категорично отказвало срещи и разговори с майка си.
В. била сподели, че е била бита от майка си, безпричинно обиждана и наричана с „грозни“
думи. Момичето споделяло страх и разочарование от поведението на майка си. Определило
я като „воденичен камък“, който я дърпал надолу. Също така бил направен преглед на
социалната работата по случая, отчетени били постигнати резултати, както и необходимост
работата по случая да бъде продължена за срок от няколко месеца, паралелно със социалната
услуга за майката, предоставяна от КСУДС-Пазарджик, въз основа на издаденото от ОЗД-С.
направление.
От доклада касаещ детето В. Й.а се установява, че на 30.09.2021г. се е провела
мултидисциплинарна среща по случая на децата В. и И.С.и Й.и и техния баща С.Й..
Посочено е, че проблемна зона при В. Й.а са натрупани множество негативни емоции,
породени от конфликтната среда, в която е израснала; трудност при нея била ниската
6
самооценка и отстояването на лично мнение в резултат на това, трудност в разговори,
свързани с майката, като този процес бил наситен емоционално за момичето и пораждал
невъзможност за споделяне. Взело се решение от ОЗД гр. С. работата по случая да бъде
продължена паралелно с предоставяната за майката социална услуга, въз основа на издадено
от ДСП-С. направление..
От доклада касаещ И. Й. се установява, че на 30.09.2021г. се е провела
мултидисциплинарна среща по случая на децата И.С. Й., В.С. Й.а и техния баща С.Й..
Посочено е, че през втората половина от социалната услуга И. показвал предразположеност
към разговорите и консултациите. Съпротивите относно налаганите правила в домашна
среда, които показва преди, не били лице. Момчето свикнало с правилата и границите,
налагани от Т. и Й., като ги приемал за нещо нормално. При последните консултации детето
споделяло за спокойна среда в дома на майка си и положително отношение от нейна страна
към него, което допринасяло за подобряване на емоционалното му състояние и намаляване
на импулсивните реакции. Той споделял и за сътресения в приятелския кръг в с. Малко Б.,
където се чувствал изолиран, но по думите му не по негова вина. И. получил насоки за
избягване на прибързани реакции, физическа и вербална агресия. От ОЗД гр. С. се взело
решение, че работата по случая на децата и техния баща ще бъде продължена, паралелно с
предоставяната за майката социална услуга въз основа на издаденото от ДСП-С.
направление.
По делото са изслушани децата В. Й.а и И. Й..
В. Й.а споделя, че е ученичка в 8 клас в СУ “Чапай“ гр. Б. и, че живее в с. Малко Б. с
брат си И., баба си и дядо си по бащина линия. Сочи, че не осъществявала много контакти с
майка. Като причина изтъква отношението на майката. Споделя за скарване между нея и
майка й през месец март 2021 г., като изяснява поради каква причина е възникнал – защото
детето заявило, че в с. В. не се чувствало добре, а в с. Малко Б. била щастлива и се чувствала
много добре. Посочва, че първоначално майка й започнала да й крещи, а последствие
започнала да я удря, посегнала и я е хванала за косата, като започнала да я дърпа и да й
извива главата. В. посочва, че също отвърнала на майка си. Изяснява какво се случило след
това в дома на майка си. Посочва, че брат й е станал свидетел на случилото се и не му се
отразило добре, както и че бил взел един нож и го насочил към собствените си гърди.
Твърди, че И. много често говорил за самоубийство. Сочи, че след тази случка не се е
виждала с майка си, както и че не отговаря на обажданията й. Споделя, че баща й и баба й
не й забраняват да отиват при майка си. Детето заявява, че имало промяна при брат й И.,
когато се връщал от майка им – ставал агресивен, започвал да обижда, бил изнервен.
Споделя, че И. й е казвал, че майка им му позволявала да пие алкохол и да пуши цигари,
като това се случвало в присъствието на майка им. Посочва, също, че И. й е споделил, че
майка им му купила електронна цигара. Сочи, че при баща им и баба им имало режим на
лягане, на сън, докато в с. В. тези неща ги нямало. Посочва, че се среща с по-малкия си брат
– В., като последната среща с майка й била на нейния рожден ден, когато довела братчето й
В..
При изслушването детето И. споделя, че е на 11 години и е ученик в *** в гр.
Пазарджик. Сочи, че му харесвало да ходи при майка си, когато били дните за „свиждане“.
Посочва, че баща му го пускал да отива и в други дни извън тези за „свиждане“. Споделя, че
когато е при майка си, последната му се кара, както и, че майка му и баба му по майчина
линия му посегнали – „удариха шамар“, като изяснява, че това се случило след като
направил „пакост“. В с. Малко Б. му харесвало повече. Изяснява, че според него причината
В. да не иска да се вижда с майка им била, че „мама все я бие и й се кара“. Сочи, че в с.
Малко Б. имало режим, докато при майката не. Споделя, че е пробвал да пуши и да пие, като
ответницата знаела, че е пробвал цигара и му се скарала.
От изслушването на ищеца се установява, че отношенията с ответницата са влошени.
7
Че децата живеели при неговите родители, както и че всеки ден ги посещавал. Споделя, че
И. се разбирал по-добре с майка му. Твърди, че имало конфликти между децата и майка им.
Сочи, че с децата работели психолози.
От изслушването на ответницата се установява, че отношенията между страните са
влошени. Изяснява за случилия се скандал между нея и В. през месец март 2021 г..
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите - Т. Е.
М., М. И. М. – майка на ответницата и Х. Б. С. - гл. социален работник в отдел „Закрила на
детето“, към ДСП - гр. С..
От показанията на свидетелката Т. М. се установява, че е съсед на майката на ищеца
и ги познавала. Посочва, че от началото на 2021 г. децата живеели в с. Малко Б. при баба си
и дядо си /родителите на ищеца/. Децата посещавали майка си и баба си по майчина линия,
като нямало проблем от страна на В. /майката на ищеца/. Изяснява, че през м. февруари 2021
децата били афектирани, тъжни. Причината за това било стълкновение между тях и майка
им. За това разбрала от баба им. Била запозната, че имало проблем между В. и майка й.
Споделя, че станала свидетел на проведен телефонен разговор между баба им и класния
ръководител на И., в резултат на който разбрала, че И. след като отивал в с. В. бил много
различен и по-агресивен. Посочва, че й тя виждала разлика в поведението му. Споделя, че
когато децата заживели в с. Малко Б., били „много зле психически, емоционално и
физически. Сочи, че бабата и дядото не им ограничавали контактите с майка им. Изяснява,
че на рождения ден на В. ответницата оставила малкия им брат Васко и си тръгнала.
Споделя, че ищецът полагал грижи за децата си независимо, че не живеел в една къща с тях.
От показанията на свидетелката М. М. – майка на ответницата, се установява, че
двете живеят в с. В. от началото на 2021 г.. Посочва, че дъщеря й търсила контакт с децата
си и извън определения режим на лични отношения, както и че децата напоследък
започнали да се държат много странно. Сочи, че ищецът не живее заедно с децата, а те се
отглеждат от неговите родители. Споделя, че И. идвал при майка си и извън дните
определени от съда, както и че В. последното време отказвала. Изяснява причината, поради
която В. не искала да се вижда с майка си.
От показанията на ХР. СП. се установява, че познава ИЛ. В. ЯНЧ. и С.Й. във връзка
със случая на децата им И. и В. Й.и. Споделя, че е присъствала на комплексна среща със
служители на КСУДС Пазарджик и майката на децата. На срещата майката провела
разговор с детето И. Й. по телефона, като свидетелката уточнява, че „дали е бил И., това го
сподели майката, аз не му познавам гласа на детето“. Разговорът бил проведен на
високоговорител. Гласът бил момчешки. Споделя, какво е било съдържанието на разговора.
Сочи, че всичко било описано в изготвения доклад. По отношение на наказанията налагани
на И. от дядо му посочва, че в проведен разговор с детето в присъствието на баща му, В. и
баба им по бащина линия, то споделило, че му взимали телефона за няколко часа, за да го
лишат от видеоигри. Посочва също, че детето И. бил много разочарован, че не получил
подарък от майка си за Коледа.
По делото е назначена съдебно-психологична експертиза, от която се установява, че
след направеното проучване между децата и майката имало нарушена емоционална връзка и
комуникация. За нормалното развитие на децата бил важен контакта и с двамата родители.
Децата споделяли привързаността и положителното си отношение към баща си. Вещото
лице посочва, че в момента децата се отглеждали от баба си по бащина линия и тя била
основният обект на тяхната привързаност и споделяли силната си привързаност към нея.
Бабата в момента поемала цялата отговорност - морална, духовна, материална върху себе си,
влизала в ролята и на майка и на баща. Посочено е, че В. и И. са емоционални и
чувствителни деца, с нормално индивидуално - психическо развитие. В момента
възрастните са успели да ги възстановят емоционално и психически. От беседата с децата
ставало ясно за наличие на дефицит и негативни емоционални състояния и реакции относно
8
общуването с тяхната майка. За децата било важно да прекарват време с родителите си, само
така те щели бъдат устойчиви и ще изградят силна емоционална връзка и привързаност с
тях. Децата били емоционални, адекватни на обстановката, в която се намират. Не
проявявали агресия, умни и интелигентни. Притежавали добри социални умения. В момента
психо — емоционалното състояние на децата било добро, те са възстановили емоционалния
си комфорт. Наблюдавали се обаче остатъчни травматични симптоми вследствие на
споделени суицидни мисли от децата в миналото. В. споделяла за депресивни състояния и
автоагресивно поведение, по времето, когато е живяла с майка си. При И. се наблюдавало
опозиционно поведение и импулсивни реакции, които в момента били редуцирани.
Импулсивността като личностова черта предполага повишен суициден риск, каквито мисли
И. споделил, че е имал в миналото. Вещото лице посочва, че в настоящия случая ролята на
майката е да възстанови нарушените отношения между нея и децата, породени въз основа на
нейното поведение и възпитателен стил. Вещото лице посочва също, че по отношение на
малкия им брат децата заявили, че изпитват силна обич и привързаност към него и затова са
намерили начин да се виждат и общуват с него, за да запазят отношенията си на братска
обич и привързаност. По отношение на синдром на родителско отчуждение между майката
и децата споделя, че у децата нямало наличие, но са формирали отрицателни представи за
майка си. И двете деца споделели желанието си майка им да промени отношението и
поведението си към тях и да се отнася с уважение и обич, каквото те заслужават. Като
въпрос на отговорно родителство било майката да се противопостави на развиването на СРО
и да не допусне прекъсване на връзката си с децата в защита на своите родителски права и
още повече - в името на най- добрия им интерес, гарантиращ включително и психическото
им здраве. Вещото лице посочва, че с оглед на констатациите, изводите и специфичните
характеристики на децата и доколкото и е известно, че И. се срещал с майка си в режим на
лични контакти, а В. не предлага някои препоръки утвърдени от световната и българска
практика за разрешаване на възникналия проблем. По отношение на В. посочва - гратисен
период от няколко седмици, в който период страните ще се успокоят и ще се даде
възможност на бащата и бабата да създадат положителен имидж на майката пред В., както и
да работят за утвърждаване на нейния авторитет. Майката да преосмисли поведенческите си
реакции и да избягва обидни думи и коментари; постепенност при свижданията - първото
свиждане да трае един час, като всеки следващ път свижданията да нарастват по време.
Майката да показва уважение и разбиране към емоциите на децата. В първите няколко
свиждания е желателно да присъства бащата или социален работник, психолог за туширане
на индивидуални противоречия или нежелани емоционални реакции. По отношение и на
двете деца предлага комуникациите между майката и децата при уговаряне на свижданията
да се уреждат между родителите като и при най - малка промяна в обстоятелствата около
свижданията родителите да си съобщават взаимно, за да се избягват евентуално някакви
комуникативни недоразумения, които могат да се изтълкуват погрешно. С технически
средства майката може да общува с децата и да им честити рождени дни, празници и други
лични събития, като е желателно да има контакт с тях и по телефон. Бащата и бабата никога
и по никакъв повод да не говорят лошо за майка им, а да се стремят да изграждат нейния
авторитет. Същото се отнася и за майката спрямо бащата и бабата. Свижданията с
преспиване да се осъществят при проявено желание от децата, ако съществуват нормални
условия за това и. В заключение по отношение на препоръките посочва, че може да се
редуцират, ако децата са изградили готовност за това и сами пожелаят промяната.
При изслушването на вещото лице в проведеното съдебно заседание уточнява
заключението си.
Съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-психологична
експертиза, като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
9
Районен съд Пазарджик, 19 състав, е бил сезиран с искове с правно основание чл.59,
ал.9, във връзка с ал.8 СК. Така установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Действащата уредба на изменението на мерките относно децата се съдържа в
разпоредбата на чл.59, ал.9 СК, който предвижда, че изменение на предходните мерки се
допуска при изменение на обстоятелствата. Съответно, това изменение следва да е от такова
естество, че промяната да е в безспорен интерес на детето.
За уважаване на сезиралата съда молба, в тежест на ищец е да установи наличието на
променени обстоятелства, настъпили след определяне на мерките по споразумението между
родителите по гр.д. №2316/2020 г. по описа на РС Пазарджик, които обуславят изменение
на режима на лични отношения на майката с децата В. и И., както и че тази промяна е в
интерес на децата. В тежест на ответницата е да докаже, че е в интерес на децата е да бъдат
запазени мерките, определени с одобреното между страните споразумение.
Съгласно разясненията дадените в ППВС № 1/74г., промяна в обстоятелствата,
обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са
изменени обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните
мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на
родителските права, или когато мерките на практика са променени. Тези разяснения са
доразвити в редица решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. На следващо
място режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед
особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да
растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя
оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между
детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да
стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за
детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител,
роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Той, също така, трябва да преценява
наличие на обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето.
Измежду обстоятелствата, които трябва да отчита съда при определяне режимът на лични
отношения, са физическите, психически и емоционалните характеристики на родителите и
съответните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето и на родителя; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към
родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица;
поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след
раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; последиците, които ще
настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения. Режимът на лични отношения
трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните
обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при
необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за
осъществяването му, вкл. и предписание на други подходящи защитни мерки, някои от
които са посочени в чл.59, ал.8 СК (не лимитивно и изчерпателно), когато това е
необходимо. Осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото не
живее, никога не е в негова вреда, стига поведението на родителя да не е рисково. Казаното
се отнася и в пълна степен за случаите, когато между родителя и детето е налице
отчуждаване, като тогава задължително в интерес на детето е предприемане на действия по
възстановяване на връзката с родителя, но без принуда за децата и при установяване на
причината за прекъсване на връзката, както и съобразяване на евентуални рискове от
осъществяването на лични контакти. Мерките на лични отношения с родителя, при когото
детето не живее трябва да са практически осъществими и, при необходимост да е възможно
да бъдат принудително изпълнени по реда и със способите, предвидени в ГПК. Съдът е в
10
правото да постанови осъществяването на личните отношения на определено място, както и
в присъствието определено лице, което ако не е конкретно посочено от съда, да е
достатъчно определяемо, като бъде ясно постановено в този случай кой ще го определи.
Съдът, предвид особеностите на всеки конкретен случай, може да постанови, че единият от
родителите е този, който ще определя третото лице или може да възложи избора на
компетентната Дирекция "Социално подпомагане". Тя е сред органите, които осъществяват
държавната политика по закрила на децата, а сред мерките на закрила са съдействие,
подпомагане и услуги в семейна среда; информиране за правата и задълженията на децата и
родителите, предоставяне на социални услуги. Извън изрично посочените в чл.59, ал.8 СК
мерки, съдът може да предпише в своето решение и други, предвидени по ЗЗДт, както и
определени от него, според конкретните нужди и най-добър интерес на детето, още повече,
че дори и без изрично съдебно разпореждане, такива могат да бъдат предприети и без
съдебно предписание – било по искане на родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59,
ал. 10 СК).
В настоящия случай ищецът твърди, че след предоставяне на родителските права над
децата им, са настъпили нови обстоятелства, които обуславят промяна на определения
режим на лични отношения между майката и децата В. и И., а именно упражненото от
ответницата физическо насилие върху децата, грубото им манипулиране чрез принуждаване
децата да възприемат като свои нейните желания, възгледи, правила за поведение, оценки за
хората, които ги отглеждат и възпитават децата, което поведение рефлектирало негативно
върху физическото, психо-емоционално и интелектуалното развитие на децата и е пречка за
тяхното правилно отглеждане, възпитание и осигуряване на нормална среда за израстването
им като пълноценни личности.
Претенцията на ищеца е да бъде изменен режимът на лични отношения между
ответницата и децата В.С. Й.а, ЕГН ********** и И.С. Й., ЕГН **********, определен с
Решение №14/13.01.2021 г. на РС Пазарджик, постановено по гр.д. № 2316/2020 г., с което е
утвърдено постигнато между страните споразумение, като се определи ответницата през
първите шест месеца, считано от влизане на решението в сила, да вижда децата всяка първа
и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 12:00 ч. в контактния център на територията на ДСП-
гр.С. в присъствието на служител на ДСП-С., респ. психолог или друго лице, медитиращо
срещите, като задължава бащата да осигури присъствието на децата. През следващите шест
месеца майката да взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч.
на същия ден. След изтичането на последните шест месеца майката да взема децата всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя с
преспиване, 10 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в годишен отпуск; през всяка
четна година -за Нова година, първия ден на Великден, почивните дни около 1-ви май; през
всяка нечетна година-за Коледа, втория ден на Великден и почивните дни около 6-ти май; на
рождените дни на децата-от 16:00 ч. до 18:00 ч., ако са на училище първа смяна, респ. ако са
на училище втора смяна- от 10:00 ч. до 12:00 ч.. Съдът не е ангажиран от заявеното искане
Съдът счита, че са налице обстоятелства, обуславящи промяна на режима на
контактите, но само и единствено с детето В. Й.а и не по претендирания от ищеца начин. В
хода на делото се установи, че досега действалият режим не е изпълняван в цялост поради
пречки, свързани с нежелание на детето В. да контактува с майката, породено от възникнал
скандал през месец март 2021 г., завършил с употреба на сила, както и поради липса на
инициатива от страна на майката да осъществява срещи с детето по определения със
съдебното решение начин.
Събраните доказателства установяват, че решаващ фактор за неосъществяване на
определения режим е поведението на детето В. – то не желае да остава при своята майка и
да се вижда с нея. Съдът съобрази и приетата съдебно–психологическа експертиза, според
която в интерес на В. е да осъществява срещи с майка си, както и категорично заявеното от
11
вещото лице, че в интерес на детето е тези срещи в началото да са по-кратки и поетапно да
бъде увеличавана тяхната продължителност, за да се изгради отново доверителна връзка
между В. и майката, като последната да преосмисли поведенческите си реакции и да избягва
обидни думи и коментари, като през този период да е налице и съдействие от страна на
ищеца и неговата майка. При данните за нарушено доверие и чувство за сигурност в
естествената психологическа близост между майката и детето В., съдът намира, че в най-
добрия интерес ще поетапно да се увеличава броят на срещите и престоят й в дома на
майката, тъй като в противен случай би се задълбочило отчуждението и негативните
последици за връзката им.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че е основателно искането на бащата
за постановяване на режим на лични отношения, който да включва преходен период от
време, през който да се възстанови доверието между майката и детето В., поради което
следва да бъде постановена защитна мярка по реда на чл.59, ал.8, т.1 от Семейния кодекс, а
именно - осъществяването на личните отношения между майката и детето да става в
присъствие на социален работник от отдел "Закрила на детето" по настоящия адрес на
детето, а при нужда и/или от психолог, като бащата следва да бъде задължен да осигури
присъствието на В.. По този начин съдът счита, че ще се постигне близост между майката и
детето и ще се преодолее по безболезнен за детето начин тяхната отдалеченост.
Съобразявайки всичко изложено, съдът определя следния режим на лични контакти
между майката и детето В.:
- за период от три месеца след влизане в сила на съдебното решение, майката да
осъществява срещи с детето В. без присъствието на бащата всяка първа и трета събота от
месеца от 10:00 ч. до 12:00 ч. в присъствието на социален работник от отдел "Закрила на
детето" по настоящия адрес на детето, а при нужда и/или психолог, като задължава бащата
да осигури присъствието на В.. Причината, поради която съдът определя всяка първа и трета
събота от месеца е, че по този начин майка ще може да осъществява пълноценно срещите си
с детето И., които според постигнатото споразумение между страните са всяка втора и
четвърта седмица от месеца.
- за последващ период от три месеца майката да взема детето от дома на бащата всяка
втора и четвърта събота от месеца в 10:00 часа и да го връща там в 17:00 часа на същия ден.
Съдът определя всяка и втора седмица от месеца, като в този случай е съобразил, че В. ще се
чувства по-добре, когато и брат й е при майка им / според постигнатото споразумение между
страните са всяка втора и четвърта седмица от месеца/.
- за последващ период от два месеца да взема детето от дома на бащата в 10:00 часа и
да го връща там в 17:00 часа всяка втора и четвърта събота и неделя без преспиване.
Считано от осмия месец след влизане в сила на съдебното решение, да взема детето с
преспиване два пъти месечно всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в
петък до 17:00 часа в неделя.
След изтичане на преходния период да взема детето с преспиване, както следва:
- един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск;
- през всяка четна година - за Нова година, през първия ден на Великден и през
почивните дни около 1-ви май;
- през всяка нечетна година - за Коледа, през втория ден на Великден и през
почивните дни около 6-и май;
- ежегодно на рождените дни на децата /тук се съобразява и рожденият ден на И./ - от
17:00 ч. до 19:00 ч., ако са на училище първа смяна и от 10:00 ч. до 12:00 ч., ако са на
училище втора смяна;
- по всяко друго време през годината, след предварително съгласуване с бащата;
12
По отношение на детето И. съдът намира, че не са налице изменения на
обстоятелствата, които да водят до промяна на определения режим на лично отношения,
определен с Решение №14/13.01.2021 г. на РС Пазарджик, постановено по гр.д. № 2316/2020
г.. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че И. желае да осъществява
срещи с майка си. Дори при неговото изслушване заявява, че му харесвало да ходи при
майка си, когато били дните за „свиждане“. Съдът намира, че отношението, което е имала
майката към сестра му В. и негативната промяна в поведението на И. не може да се приемат
за нови обстоятелства, които да доведат до промяна на режима на личните отношения.
Установи се от доказателствата по делото, че И. е продължил да посещава майка си след
инцидента със сестра му В., респ. случилото се макар и да представлява негативно
изживяване, то не е формирало у детето нежелание да осъществява контакт с майка си. По
отношение на заявеното от И. - че когато е при майка му, последната му се кара, както и, че
майка му и баба му по майчина линия му ударили шамар, като изяснява, че това се случило
след като направил „пакост“, то тези обстоятелства също не обосновават извода за наличие
на основание за промяна на режима на лични отношения и налагане на някоя от мерките
предвидени в чл.59, ал.8 СК. Ако се допусне исканата промяна, това би означавало да не
бъде съобразен интересът на детето И., който за съда е водещ. Също следва да бъде
съобразено, че през периода на висящност на настоящото дело майката е положила доста
усилия да подобри родителския си капацитет, като е провеждала среща в КСУДС-
Пазарджик, за което свидетелстват приложените по делото доклади. В заключение съдът
намира, че не е необходимо ограничаване на режима на лични отношения на детето И. с
майка му, което би довело не до подобряване на отношенията между тях, а напротив до
влошаване.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по делото не следва да бъде
уважавано. Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да
намери приложение пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение, респективно при режима на лични отношения. За разлика от исковото
производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно режима
на лични отношения, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за
исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определения с Решение №14 от 13.01.2021 г. по гр.д. № 2316/2020 г. по
описа на РС-Пазарджик режим на лични отношения на детето В.С. Й.а, ЕГН **********,
родено на 04.05.2007 г. с майката ИЛ. В. ЯНЧ., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. С., ул.
„17-та“ № 33, като ОПРЕДЕЛЯ нов режим на контакти с майката по следния начин:
- за период от три месеца след влизане в сила на съдебното решение, майката да
осъществява срещи с детето В. без присъствието на бащата всяка първа и трета събота от
месеца от 10:00 ч. до 12:00 ч. в присъствието на социален работник от отдел "Закрила на
детето" по настоящия адрес на детето, а при нужда и/или психолог, като задължава бащата
да осигури присъствието на В..
13
- за последващ период от три месеца майката да взема детето от дома на бащата всяка
втора и четвърта събота от месеца в 10:00 часа и да го връща там в 17:00 часа на същия ден.
- за последващ период от два месеца да взема детето от дома на бащата в 10:00 часа и
да го връща там в 17:00 часа всяка втора и четвърта събота и неделя без преспиване.
Считано от осмия месец след влизане в сила на съдебното решение, да взема детето с
преспиване два пъти месечно всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в
петък до 17:00 часа в неделя.
След изтичане на преходния период да взема детето с преспиване, както следва:
- един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск;
- през всяка четна година - за Нова година, през първия ден на Великден и през
почивните дни около 1-ви май;
- през всяка нечетна година - за Коледа, през втория ден на Великден и през
почивните дни около 6-и май;
- ежегодно на рождените дни на децата /тук се съобразява и рожденият ден на И./ - от
17:00 ч. до 19:00 ч., ако са на училище първа смяна и от 10:00 ч. до 12:00 ч., ако са на
училище втора смяна;
- по всяко друго време през годината, след предварително съгласуване с бащата;
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от СТ. АТ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
„С.В.“ № 2, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „И.В.“ № 12, ет. 1, офис 4, против ИЛ. В.
ЯНЧ., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. С., ул. „17-та“ № 33, с искане да бъдат изменени
мерките определени с Решение №14/13.01.2021 г. на РС Пазарджик, постановено по гр.д. №
2316/2020 г., в частта на определения режим на лични контакти на майката с детето И.С. Й.,
ЕГН **********, родено на 27.12.2010 г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен
срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14