Решение по дело №2295/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 07.05.2019 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав   

                                                                                  

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2295 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на “У.Б.” АД, ЕИК ******, с правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на “А.7” ООД, ЕИК ******, поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост. Молителят твърди, че има вземания към ответника по Договор за банков револвиращ кредит № 125/20.06.2012 г., Анекс № 1/04.06.2013 г., Анекс № 2/05.12.2013 г., Анекс № 3/01.12.2014 г., Анекс № 4/04.02.2015 г., Анекс № 5/24.02.2015г., Анекс № 6/08.12.2015 г., Анекс № 7/16.02.2016 г., Анекс № 8/04.04.2016 г., Анекс № 9/05.05.2016г., Анекс № 10/21.07.2016 г., Анекс № 11/24.08.2016 г., Анекс № 12/29.09.2016 г., Анекс № 13/03.11.2016г. и Анекс № 14/05.12.2016 г., и Общи условия, въз основа на които банката е предоставила кредит на “Ф.Е.” ООД, ЕИК ******, а ответникът “А.7” ООД е встъпил като солидарен длъжник в изпълнение на задълженията на кредитополучателя. Молителят твърди, че на 11.12.2017 г. с нотариална покана ответното дружество е уведомено от банката, че поради настъпване на условията по договора за предсрочна изискуемост всички задължения по договора за кредит са обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, считано от 08.12.2017 г. Твърди, че за част от вземанията се е снабдил с изпълнителни листа и са образувани изпълнителни дела. Твърди, че към 15.10.2018 г. “У.Б.” АД има вземания от ответника “А.7” ООД по този договор за кредит и анексите към него в общ размер на 5 133 190,51 лева, от които 4 659 471,92 лева - изискуема главница, 473 668,59 лева – дължими лихви.

Молителят твърди също, че има вземания към ответника по Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 185/14.12.2016 г., и Общи условия, въз основа на които банката е предоставила кредит на “Ф.Е.” ООД, а ответникът “А.7” ООД е встъпил като солидарен длъжник в изпълнение на задълженията на кредитополучателя. Молителят твърди, че на 11.12.2017 г. с нотариална покана ответното дружество е уведомено от банката, че поради настъпване на условията по договора за предсрочна изискуемост всички задължения по договора за кредит са обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, считано от 08.12.2017 г. Твърди, че за част от вземанията се е снабдил с изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело. Твърди, че към 15.10.2018 г. “У.Б.” АД има вземания от ответника “А.7” ООД по този договор за кредит в общ размер на 1 341 963,88 лева, от които 1 248 490,45 лева - изискуема главница, 93 473,43 лева – дължими лихви.

Молителят твърди, че вземанията му произтичат от търговска сделка – договори за банков кредит. Твърди, че доколкото ответникът е спрял плащанията, то същият е неплатежоспособен, като се позовава на презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Твърди, че последното плащане по кредита е извършено през м. 12.2017 г., като след това не са извършвани плащания за погасяване на кредитите. Позовава се на презумпцията по чл.608, ал. 4 от ТЗ, че ответникът е неплатежоспособен, тъй като по образуваните изпълнителни дела въз основа на издадените в полза на банката изпълнителни листа, повече от шест месеца липсват плащания и вземанията са неудовлетворени.

Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответника и при условията на евентуалност свръхзадължеността, да бъде определена началната й дата и да бъде открито производство по несъстоятелност.

В дадения срок ответникът представя отговор на молбата по чл. 625 от ТЗ, в който оспорва същата като неоснователна. Оспорва твърденията на молителя, че ответникът е спрял плащанията по посочените кредити. Въвежда доводи, че за периода от м. 01.2018 г. до м. 11.2018 г. за погасяване на вземанията на банката са постъпили от ответника суми в общ размер от 2 998 621,18 лева. Сочи, че “А.7” ООД се е задължило като гарант по процесните договори за кредит, а кредитополучателят по същите е “Ф.Е.” ООД. Сочи, че в производството по несъстоятелност на това дружество вземанията на банката са включени в списъка на приетите вземания. Сочи, че вземанията на банката са обезпечени с ипотеки и особени залози на вземания, както и залог по реда на ЗДФО. Сочи, че “Ф.Е.” ООД има вземания от негови съконтрагенти и разполага с парични средства и други материални и нематериални активи, надвишаващи многократно вземането на банката. Сочи, че поради това активите на “Ф.Е.” ООД са достатъчни за погасяване в пълен размер на вземанията на банката по двата договора за кредит, поради което интересите на банката не са застрашени. Моли да бъде отхвърлена молбата по чл. 625 от ТЗ като неоснователна и недоказана.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото са представени от молителя “У.Б.” АД и приети като доказателства Договор за банков револвиращ кредит № 125/20.06.2012 г., Анекс № 1/04.06.2013 г., Анекс № 2/05.12.2013 г., Анекс № 3/01.12.2014 г., Анекс № 4/04.02.2015 г., Анекс № 5/24.02.2015г., Анекс № 6/08.12.2015 г., Анекс № 7/16.02.2016 г., Анекс № 8/04.04.2016 г., Анекс № 9/05.05.2016г., Анекс № 10/21.07.2016 г., Анекс № 11/24.08.2016 г., Анекс № 12/29.09.2016 г., Анекс № 13/03.11.2016г. и Анекс № 14/05.12.2016 г., сключени между банката, “Ф.Е.” ООД като кредитополучател, ответника “А.7” ООД като солидарен длъжник и обезпечител по смисъла на ЗДФО и трети лица като солидарни длъжници/респ. обезпечители по смисъла на ЗДФО. Представени са и Общите условия, при които “У.Б.” АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност.

Съгласно договора за кредит банката предоставя на кредитополучателя револвиращ кредит в размер до 3 000 000 лева, с цел за финансиране на сключени договори за покупко-продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени.

Съгласно чл. 4 от договора, годишният лихвен процент за съответен период на олихвяване представлява сбора от приложимия към датата на олихвяването променлив базов лихвен процент, формиран от променлив базов лихвен индекс и премия, и надбавка за редовен дълг към базовия лихвен процент в размер на 5%. Приложимият към датата на договора базов лихвен индекс е 1М SOFIBOR, а приложимата към датата на договора премия е в размер на 0%. Към датата на сключване на договора приложимият размер на годишния лихвен процент за редовен дълг е 6,369%, като годишният лихвен процент за редовен дълг във всеки момент от действието на договора не може да бъде по-малък от 6%. Лихвеният процент, начисляван върху просрочена главница, за срока на посрочието се формира като сбор от приложимия към датата на просрочие размер на годишния лихвен процент за редовен дълг и надбавка за просрочие от 5%. Фиксираният лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг, е в размер на 1%. Прието е от страните в чл. 7 от договора, че крайният срок за издължаване (погасяване) на главницата е на 20.08.2013 г., на една вноска.

Съгласно чл. 15.3. от договора, солидарните длъжници, включително и ответника “А.7” ООД, поемат задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя “Ф.Е.” ООД за изплащане на задълженията му по договора за кредит в пълен размер (главница, лихви, комисиони и разноски) така, както са установени по договора, със съдържанието на който са съгласни и което приемат с подписа си върху същия.

С Анекс № 1/04.06.2013 г. страните договарят увеличаване на размера на кредита до 6 000 000 лева, промяна на срока за погасяване, въвеждане на допълнителна цел на кредита, промени относно лихвените условия, др.

С § 2 от този анекс страните променят чл. 3 от договора, като целта на кредита е за финансиране на сключени договори за покупко-продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени (т. 3.1.), както и за обезпечаване ангажимента на банката, поет с издаване на банкови гаранции за участие в търгове и конкурси, авансово плащане, добро изпълнеине и гаранции за плащане в полза на доставчици, без гаранции за митнически учреждения (т. 3.2.).

Съгласно § 2 от анекса, страните променят чл. 7.1. от договора. Прието е, че краен срок за издължаване (погасяване) на сумите, усвоени за целта по т. 3.1., е на една вноска, дължима на 05.02.2015 г. За сумите, усвоени за целта по т. 3.2., приемат, че всяка усвоена при тези условия сума е незабавно изискуема, дължима и платима. Ако усвоена сума не бъде издължена най-късно на датата, на която банката е платила дължимите суми по издадена гаранция/контрагаранция или открит акредитив, то формираният дълг по кредита се отнася в просрочие от деня, следващ датата на усвояване на сумата, ведно с установените за това последици.

С анекса страните договарят и условията за издаване на банкови гаранции/контрагаранции и/или други кредитни ангажименти.

Съгласно § 2 от анекса се създава чл. 9.17.1. от договора, съгласно който в рамките до общата сума по гаранциите/контрагаранциите и документарните акредитиви, издадени съгласно договора, банката поема ангажимента и е длъжна да удовлетворява всеки пълен или частичен иск за заплащане на суми по тях, срещу редовно представени документи за целта съгласно гаранционните/акредитивнити условия, без право на оспорване плащането от страна на кредитополучателя. Създава се чл. 9.17.4 от договора, съгласно който при пълно или частично инкасиране на гаранция/контрагаранция от страна на бенефициента и при плащане по издаден акредитив съгласно договора, платените от банката суми служебно се оформят като кредит при договорените условия, за което кредитополучателят дава безусловното си и неотменимо съгласие с подписването на договора.

С Анекс № 2/05.12.2013 г. страните договарят увеличаване на размера на кредита до 12 000 000 лева, промяна на срока за погасяване – на 05.02.2015 г., и др.

С последващите анекси страните изменят част от условия по договора за кредит.

С Анекс № 14/05.12.2016 г. страните договарят промяна в лихвените нива по кредита, както и в крайния срок за ползване и погасяване на сумите по кредита. С § 1 от анекса, страните изменят чл. 7 от договора за кредит. Приемат краен срок за издължаване (погасяване) на сумите, усвоени за целта по т. 3.1. от договора за кредит, което да бъде извършено на една вноска, дължима на 05.03.2018 г. За сумите, усвоени за целта по т.3.2. от договора за кредит, приемат, че всяка усвоена при тези условия сума е незабавно изискуема, дължима и платима, като ако усвоена сума не бъде издължена най-късно на датата, на която банката е платила дължимите суми по издадена гаранция/контрагаранция или открит акредитив, то формираният дълг по кредита се отнася в просрочие от деня, следващ датата на усвояване на сумата, ведно с установените за това последици.

Представен е също от молителя Договор за банков кредит под условие, за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 185/14.12.2016 г., сключен между банката, “Ф.Е.” ООД като кредитополучател, ответника “А.7” ООД като солидарен длъжник и обезпечител по смисъла на ЗДФО и трето лице като солидарен длъжник. Съгласно този договор, банката предоставя на кредитополучателя кредитни ангажименти под формата на гаранция/контрагаранция/акредитив в размер до 2 000 000 лева, с максимален срок за валидност на ангажимента на банката – не по-късно от 29.12.2019 г. Условията за издаване на банкови гаранции/контрагаранции и/или други кредитни ангажименти са със същото съдържание, както и в договора за банков револвиращ кредит № 125/20.06.2012 г., описани подробно по-горе.

Представени са от молителя промяна към банкови гаранции, искания за плащане по банкови гаранции и доказателства за платени суми към трети лица по банкови гаранции.

Представени са от молителя извлечения от сметки на ответното дружество за задълженията по всеки от договорите за кредит, както и уведомления за предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.

Представени са за част от дължимите суми по двата договора за кредит и заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

Представени са от молителя три броя удостоверения от ЧСИ С.Я., че пред него са образувани по искане на банката три изпълнителни дела срещу длъжника “А.7” ООД и трети лица (на 15.01.2018 г. изпълнително дело № 20188440400058, на 15.02.2018 г. изпълнително дело № 20188440400560 и на 12.03.2018 г. изпълнително дело № 20188440400747), по които към момента на издаване на удостоверението не са постъпили суми от “А.7” ООД за погасяване на задължението.

 По делото са представени от ответника Годишни финансови отчети на “А.7” ООД за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и доклади на независим одитор, както и други счетоводни документи.

Представено е от ответника постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20188440400747 по описа на ЧСИ С.Я..

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, от която е видно, че в масива на АИС-КАТ няма данни регистрирани моторни превозни средства на “А.7” ООД. От Агенцията по вписванията е предоставена информация за вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на “А.7” ООД за периода от 01.01.1998 г. до 20.12.2018 г. От НАП е получена информация, че по отношение на ответното дружество няма наложени обезпечителни мерки и няма започнало принудително изпълнение от публичен изпълнител.

За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество по делото са изслушани, оспорени в отделни части от ответника и приети основно и допълнително заключения на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2014 г. – 2018 г. вкл. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.

Вещото лице дава заключение, че съобразно счетоводните баланси на дружеството с най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2014 г., 2015 г. и 2018 г. са вземанията на дружеството, които към 31.12.2014 г. са в размер на 313 хил.лв., представляващи 98,7% от краткотрайните активи, към 31.12.2015 г. са в размер на 472 хил.лв., представляващи 96,1% от краткотрайните активи, към 31.12.2018 г. са в размер на 1546 хил.лв., представляващи 100% от краткотрайните активи. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2016 г. и 2017 г. са паричните средства на дружеството, които към 31.12.2016 г. са в размер на 414 хил.лв., представляващи 82,1% от краткотрайните активи, към 31.12.2017 г. са в размер на 2455 хил.лв., представляващи 96,0% от краткотрайните активи.

Вещото лице дава заключение, че съобразно счетоводните баланси на дружеството с най-голям относителен дял от задълженията на дружеството към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. са задълженията към финансови предприятия, които са, както следва: към 31.12.2014 г. са 1177 хил.лв., представляващи 75,6% от всички задължения, към 31.12.2015 г. са 965 хил.лв., представляващи 77,8% от всички задължения. С най-голям относителен дял от задълженията на дружеството към 31.12.2016 г. са задълженията към предприятия от група, възлизащи на 158 хил.лв., представляващи 72,8% от всички задължения. С най-голям относителен дял от задълженията на дружеството към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. са другите задължения, които са, както следва: към 31.12.2017 г. са 2084 хил.лв., представляващи 99,9% от всички задължения, към 31.12.2018 г. са 783 хил.лв., представляващи 99,7% от всички задължения.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 0,5337 за 2014 г., 1,0403 за 2015 г., 2,3226 за 2016 г., 1,2259 за 2017 г., 1,9694 за 2018 г.

Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,5337 за 2014 г., 1,0403 за 2015 г., 2,3226 за 2016 г., 1,2259 за 2017 г. и 1,9694 за 2018 г.

Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0,0067 за 2014 г., 0,0403 за 2015 г., 0,2053 за 2016 г., 1,1775 за 2017 г. и 0,0000 за 2018 г.

Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 1,2102 за 2014 г., 1,8122 за 2015 г., 12,9124 за 2016 г., 1,3674 за 2017 г. и 3,5592 за 2018 г.

Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 0,8263 за 2014 г., 0,5518 за 2015 г., 0,0774 за 2016 г., 0,7313 за 2017 г. и 0,2810 за 2018 г.

Вещото лице дава заключение, че с оглед изчислените коефициенти на ликвидност към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г., както и към 31.12.2018 г. краткотрайните активи на дружеството са били достатъчни за изплащане на краткосрочните задължения.

Вещото лице дава заключение, че за анализирания период “А.7” ООД е имало финансова автономност и дружеството е покривало всички свои задължения, отразени в баланса му, със собствен капитал.

Вещото лице дава заключение, че съгласно баланса към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. общата балансова стойност на притежаваните от “А.7” ООД активи (дълготрайни и краткотрайни) са били достатъчни за покриване на всички негови задължения (дългосрочни и краткосрочни).

Вещото лице дава заключение, че към датата на изготвяне на заключението задължението по договор за банков револвиращ кредит № 125 от 20.06.2012 г. и по договор № 185 от 14.12.2016 г. е в общ размер на 5 076 273,26 лева, от които просрочена главница в общ размер на 4 480 983,76 лева, просрочена лихва в общ размер на 591 338,52 лева и съдебни разноски в размер на 3950,98 лева.

Вещото лице е изготвило алтернативен вариант за 2017 г., отчитайки, че задълженията към молителя “У.Б.” АД не са намерили съответното счетоводно отчитане в регистрите на “А.7” ООД, като констатираното задължение е в общ размер на 5076 хил.лв. При алтернативния вариант в пасива на баланса на “А.7” ООД към 31.12.2017 г. се включва задължението към “У.Б.” АД в размер на 5076 хил.лв., а в активи се посочва като разход за бъдещ период. При този алтернативен вариант за 2017 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,3569, коефициентът на бърза ликвидност е 0,3569, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,3428, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,3428, коефициентът на финансова автономност е 0,3981, коефициентът на задлъжнялост е 2,5118.

Вещото лице дава заключение, че в този случай с наличните си към 31.12.2017 г. краткотрайни активи в размер на 2556 хил.лв. ответното дружество може да изплати 35,69% от краткосрочните си задължения, възлизащи на 7161 хил.лв. С цялото си имущество (дълготрайни и кракотрайни активи) с балансова стойност от 4 936 хил.лв. “А.7” ООД може да изплати около 64,8% от всички задължения, възлизащи на 7161 хил.лв. Налице е тенденция длъжникът да не може да обслужва кракосрочните си задължения по търговски сделки поради липса на достатъчно оборотни средства.

Вещото лице е изготвило в допълнителното заключение алтернативен вариант за 2018 г., отчитайки, че задълженията към молителя “У.Б.” АД не са намерили съответното счетоводно отчитане в регистрите на “А.7” ООД, като констатираното задължение е в размер на 4329 хил.лв. При този алтернативен вариант за 2018 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,3023, коефициентът на бърза ликвидност е 0,3023, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0000, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0000, коефициентът на финансова автономност е 0,5463, коефициентът на задлъжнялост е 1,8304. Вещото лице дава заключение, че в този случай с краткотрайните си активи в размер на 1546 хил.лв. “А.7” ООД може да изплати 30,23% от задълженията, възлизащи на 5114 хил.лв. Поради липса на парични средства коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност имат нулеви стойности. Вещото лице дава заключение, че цялото имущество на “А.7” ООД (дълготрайни и кракотрайни активи) с балансова стойност към 31.12.2018 г. от 3579 хил.лв. покрива 69,98% от всички задължения, възлизащи на 5114 хил.лв. Вещото лице уточнява, че на посочените в баланса ДФА – “Акции и дялове в предприятия от група” на стойност 1920 хил.лв. не е направена обезценка, а предоставеният заем от 108 хил.лв. е трудно възръщаем поради обстоятелството на зависимост на стопанската дейност на “А.7” ООД от стопанската дейност на “Ф.Е.” ООД, което е обявено в несъстоятелност. Вещото лице дава заключение, че банковите сметки на ответното дружество са запорирани от “У.Б.” АД. Вещото лице дава заключение, че е налице тенденция длъжникът да не може да обслужва кракосрочните си задължения по търговски сделки поради липса на парични средства.

В експертизата е посочено, че предвид представените по делото справки и плащания, отразени от “У.Б.” АД последното плащане от разплащателната банкова сметка *** “А.7” ООД е на 18.01.2018 г. в размер на 299 900 лева, с което е погасена главница по договора за кредит. От счетоводството на “А.7” ООД не били представени доказателства за наличност на парични средства към 31.12.2018 г. или към датата на извършване на експертизата.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “А.7” ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.

Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското право.

Вземанията на молителя “У.Б.” АД към ответното дружество произтичат от договори за банков кредит, за задълженията по които ответното дружество се е задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя. Следователно поетото от един търговец солидарно задължение по търговска сделка (в случая договора за банков кредит), го прави носител на задължение, идентично с това на длъжника по търговската сделка. С оглед на изложеното, в случая вземането на банката към ответното дружество има търговски характер и вземанията могат да служат като основание за иницииране на производство по несъстоятелност (така относно откриване на производство по несъстоятелност за търговец, въз основа на негово задължение като поръчител по търговски договор в Решение № 143/16.10.2015 г. по т.д. № 937/2015 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).

От представените от молителя доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че банката има изискуеми и непогасени вземания към ответното дружество “А.7” ООД. При разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност от значение е единствено качеството на кредитор на молителя. Поради това в случая са ирелевантни направените от ответника възражения, че вземанията на банката молител са надлежно обезпечени, както и че са включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на дружеството кредитополучател “Ф.Е.” ООД.

Неоснователно е възражението на ответника, че активите на кредитополучателя “Ф.Е.” ООД са достатъчни за погасяване в пълен размер на вземанията на банката по двата договора за кредит. В предмета на производството по молбата по чл. 625 от ТЗ не попада изследване на възможностите за погасяване на задълженията по процесните договори за кредит от други лица, включително и от самия кредитополучател. Солидарността при поети задължения не предполага поредност при изпълнението от страна на солидарните длъжници, доколкото кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че това възражение на ответника е неоснователно. В случая не се установява от ответника, който носи доказателствена тежест за това, че всички вземания на молителя към ответното дружество са изцяло погасени към датата на приключване на съдебното дирене.

С оглед на това съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на молителя “У.Б.” АД да поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество.

При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, така както са представени вземанията и задълженията по счетоводни документи на ответното дружество, се установява, че коефициентите за ликвидност са в приемливите норми за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Обаче простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. В случая съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О., Т.К., ВКС).

При преценка на финансово-икономическото състояние на ответното дружество следва да се приеме алтернативния вариант на изчислените коефициенти при корекция на балансите на ответното дружество, доколкото се установява по делото, че вземанията на “У.Б.” АД са били изискуеми към 31.12.2017 г. и не са намерили отражение в баланса на ответното дружество като краткосрочни задължения. При алтернативния вариант с включените задължения към молителя към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. референтните стойности на коефициентите силно се понижават и са доста под единица. От това следва извода, че ответното дружество има сериозен проблем да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. Ответното дружество изпада в зависимост от кредиторите си, като предвид изискуемостта на вземанията на банката състоянието се задълбочава след 31.12.2017 г. Дружеството е декапитализирано.

В случая следва да се обсъди и прецени характера на текущите (краткотрайни) активи на ответното дружество, дали същите са разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се просрещнат краткосрочните му задължения. Единствено счетоводно записване на един актив като текущ (краткотраен) актив, без зад същия да стои възможност за реализацията му в кратък срок, не може да води до стабилно финансово-икономическо състояние на търговеца. В случая при анализиране на счетоводните данни на ответното дружество прави впечатление, че краткосрочните вземания нарастват рязко от 101 хил.лв. към 31.12.2017 г. на 1546 хил.лв. към 31.12.2018 г. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи към 31.12.2018 г. са вземанията на дружеството от 1546 хил.лв., които представляват 100% от краткотрайните активи на дружеството. За част от тези вземания в размер на 108 хил.лв. експертизата сочи, че са трудно възвръщаем заем, тъй като “Ф.Е.” ООД е обявено в несъстоятелност. Няма данни дали останалите вземания са събираеми, като ответното дружество не е представило доказателства за предприетите действия за събиране на посочените вземания и за тяхната събираемост. Ако тези краткотрайни активи се приемат за несъбираеми или трудно събираеми и съответно не бъдат отчетени при изчисляване на показателите за ликвидност на дружеството, то това води до сериозно влошаване на финансовите показатели на ответното дружество.

С оглед на изложеното съдът намира, че към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. е налице тенденцията за влошено икономическо състояние на ответното дружество “А.7” ООД. Състоянието е трайно изразено, след като ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки в посочения период. Ответното дружество обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения.

В случая молителят се позовава на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Под “спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ  въз основа на легалното определение на понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието на неплатежоспособност, по аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В случая се установява по делото, че ответникът не е изпълнил и е спрял плащанията на вземания, произтичащи от търговска сделка по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като израз на обективната невъзможност на същия да ги покрие. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към молителя, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не представи доказателства за оборването й.

За изчерпателност на изложението следва да се разгледа и позоваването на молителя “У.Б.” АД на законоустановената презумпция по чл. 608, ал. 4 от ТЗ (нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.). Съгласно цитираната норма, неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. За да е налице презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ, следва да се установят от молителя, респективно присъединения кредитор, който се позовава на същата, при условията на кумулативност следните предпоставки на фактическия състав: наличие на висящо изпълнително производство, което да е образувано за събиране на вземания по влязъл в сила съдебен акт или заповед за изпълнение; същото да е образувано по молба на кредитора, подал молбата по чл. 625 от ТЗ, респективно от присъединения кредитор, подал молба с правно основание чл.629, ал. 4 от ТЗ; вземането на този кредитор да не удовлетворено изцяло или частично в рамките на шест месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

В случая се установява от молителя образуваните по негова молба изпълнителни дела срещу настоящия ответник, които са висящи. Не се установява обаче кога е връчена на длъжника “А.7” ООД поканата за доброволно изпълнение, поради което не се установява изтичането на предвидения в разпоредбата шестмесечен срок. С оглед на това съдът намира, че не се установяват предпоставките на презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че ответното дружество “А.7” ООД е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).

При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “А.7” ООД, поради неплатежоспособност.

 

Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради свръхзадълженост.

 

По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2018 г., към която дата се установява от събраните по делото доказателства, че дружеството не е било в състояние да изпълни изискуемите си краткосрочни задължения и е неплатежоспособно, както и че това състояние има траен и необратим характер.

 

Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.

Молителят е посочил и претендира за временен синдик на дружеството да бъде назначен Владимир Тодоров Петков. Съдът не е обвързан да назначи посочения от длъжника синдик. С оглед на това съдът намира, че за временен синдик на дружеството следва да бъде назначен Б.А.М., с адрес: ***, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл.656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и вмененото му задължение с последното допълнение на чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), за изследване и установяване на свързаните лица с длъжника, съдът намира, че на временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 900 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.

При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 11.06.2019 г. от 10,00 часа, което ще се проведе в  Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.

 

От заключението на вещото лице се установява, че към 31.12.2018 г. и към датата на изготвяне на заключението дружеството не разполага с парични средства. С оглед на това и за да се обезпечи развитието на производството по несъстоятелност, е необходимо да бъдат осигурени началните разноски, като съдът на основание чл.629б от ТЗ следва да определи сума за такива в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелността, която да укаже да се предплати в определен срок от кредиторите на ответното дружество. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, ако не сторят това в определения срок, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 1 вр. с ал. 5 от ТЗ, производството по несъстоятелност ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. С оглед определеното по-горе възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца, съдът намира, че началните разноски следва да бъдат определени в размер на 7 000 лева (седем хиляди лева), които да укаже да бъдат внесени в едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, молителят претендира разноски в общ размер на 1 350 лева, от които 250 лева – държавна такса и 1 100 лева – депозит за вещо лице.

С оглед изхода на делото, в полза на молителя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 1 350 лева.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “А.7” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис 7, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2018 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “А.7” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис 7.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Б.А.М., с адрес: ***, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Б.А.М. в размер на 900 лева (деветстотин лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.

ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “А.7” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис 7, което следва да се проведе на 11.06.2019 г. от 10,00 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:

1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.

2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.

3. Избор на комитет на кредиторите.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “А.7” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис 7, да заплати на “У.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. “Света Неделя” 7, сумата от 1 350 лева (хиляда триста и петдесет лева) – разноски по делото.

УКАЗВА на кредиторите на “А.7” ООД, ЕИК ******, в едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписвания, да предплатят по сметката на Софийския градски съд сумата от 7 000 лева (седем хиляди лева), представляваща начални разноски в производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 и чл. 629б, ал. 2 от ТЗ и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи извършеното плащане. 

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “А.7” ООД, ЕИК ******, че ако в определения от съда срок необходимата за посрещане на началните разноски сума не бъде привнесена и не бъдат представени по делото доказателства за това, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност на дружеството ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.

Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :