№ 21
гр. гр. Лом, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Й.
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Й. Административно наказателно
дело № 20221620200365 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят М. М. К. от гр. Вълчедръм, ***, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом
Наказателно постановление № 22-0294-000218 от 23.03.2022 г., с което на
осн. чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
В с. з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 22-0294-000218 от 23.03.2022 г. на
жалбоподателя К. на осн. чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000.00 лева за това, че
1
„отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за
изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биологични
проби за химическо-лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта“.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява неоснователна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 06.03.2022 г. служителят на РУ – Лом – Златко Макензенов получил
сигнал от ОДЧ, че на ЕЕН 112 се обадила Т*** от гр. Русе, съобщавайки, че
дъщеря й * К.а не отговаря на мобилния си телефон. Изразила опасения, че
съпругът на * К.а – М. М. К. може да й е нанесъл побой и да я е оставил на
пътя за гр. Козлодуй. Макензенов проверил района до границата с Община
Козлодуй, но лицата не били установени. Междувременно се обадил на св. И.
Б. – мл. ПИ в у-к Вълчедръм към РУ – Лом, за да извърши проверка на адреса
на лицата в гр. Вълчедръм, **. На място Б. започнал разговор с дете, което
заявило, че майка му * К.а си е вкъщи. В този момент по улицата минал лек
автомобил „Kia Ceed” с рег. № **, управляван от М. К., и паркирал в двора на
къщата. К. слязъл и тъй като залитал и се държал неадекватно, Б. му поискал
документите – неговите и на автомобила. К. обаче отказал и се прибрал.
Затова Б. сигнализирал колегите си от РУ – Лом и на място пристигнал св. А.
Й.. Той също поискал документите на К., като заявил и че трябва да бъде
изпробван за алкохол. М. К. обаче категорично отказал да му бъде извършена
тази проверка. Затова му бил издаден талон за медицинско изследване,
служителите на РУ – Лом го съпроводили до МБАЛ гр. Лом, където К.
отказал да даде и кръвна проба. Затова св. Й. му съставил АУАН за това, че
управлява лек автомобил „Kia Ceed” с рег. № **, като отказва да бъде
изпробван за установяване употребата на алкохол в кръвта. В
законоустановения срок е подадено възражение против акта, което е оставено
без уважение и въз основа на този АУАН, АНО е издал атакуваното НП №
22-0294-000218 от 23.03.2022 г., с което на осн. чл. 174, ал. 3, предл. 1 от
2
ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в
размер на 2000.00 лв.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда, че „ който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му…се наказва...“
В случая съдът намира, че при съставянето на АУАН, а впоследствие и
при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които водят до отмяната на същото. Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидените от закона срокове и притежават
необходимите реквизити, съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Актът
е съставен от св. Й. след като е бил сезиран от св. Б. (който към момента е бил
цивилен и не е бил на работа) за това, че К. отказва да му бъде извършена
проверка за наличието на алкохол в кръвта. Редът за установяване употребата
на алкохол от водачите на МПС е описан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В настоящия казус, процедурата,
уредена в едноименната Наредба е спазена.
Според чл. 3, ал. 2 от Наредбата „ При съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за
изследване по образец“. По делото е налице такъв талон, издаден от св. А. Й..
М. К. се е подписал на същия, като написал лично, че отказва да бъде
изпробван за употребата на алкохол. В съответствие с чл. 6, ал. 6 от
Наредбата св. Й. е вписал в талона къде и кога К. трябва да се яви за
извършване на медицинско изследване и за вземането на биологични проби за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. К. е съпроводен до МБАЛ
гр. Лом, където отново е отказал да даде кръв за необходимото изследване.
Този негов последващ отказ е отразен от медицинския специалист в
3
Протокола по чл. 14, ал. 2 от Наредбата, като е удостоверен и с подписа на
лицето (както изисква чл. 15, ал. 7 от цитираната Наредба № 1 от 2017 г). По
този начин е изцяло спазена процедурата по законосъобразното оформяне
отказа на лицето и съответно - по установяване на конкретното нарушение.
От тук следва, че АУАН е съставен при изяснена фактическа обстановка, като
въз основа на него при идентично описание на нарушението е издадено и
атакуваното НП. Показанията на разпитаните свидетели Й. и Б. съдът
кредитира като обективни, точни и без протИ.речия със събраните по делото
писмени доказателства. Св. Б. потвърждава, че автомобилът е управляван
именно от жалбоподателя, който го е паркирал, но впоследствие е отказал да
му бъде извършена проверка и да бъде изследван. Тези негови показания не
се опровергават по никакъв начин. Събраните писмени доказателства в
административнонаказателната преписка, които са приети и приобщени към
доказателствената маса по делото, са в пълно съответствие с показанията
както на актосъставителя, така и на свидетеля по акта. Всички така посочени
доказателства водят до единствения и категоричен извод, че М. К. е извършил
нарушението, за което му е съставен акт – отказал е да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо-лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта. По този начин е осъществил от обективна и субективна
страна състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Затова и Наказателното постановление се явява законосъобразно издадено.
Глобата, предвиденa в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е абсолютно
определена, поради което за съда не съществува възможност да я намалява.
Що се отнася до кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
правоуправление“, жалбоподателят не е правоспособен водач и не притежава
СУМПС (видно от приложената справка за нарушител/водач на л. 45 от
делото). Затова и това наказание няма как да бъде наложено в случая и АНО
се е съобразил и с това фактическо положение.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0294-
000218 от 23.03.2022 г., с което на М. М. К. от гр. Вълчедръм, ***, обл.
Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000.00 /две
хиляди/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РУ гр. Лом за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5