Присъда по дело №2336/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 2336/2023г. по описа на
Районен Съд- Варна, 13 наказателен състав

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт срещу М.А.М за
това, че на 29.05.2022 г. в гр. Варна, от търговски обект на верига магазини
„***", находящ се на ул. „ Д-р Пискюлиев" № 62-64 в същото населено място,
отнел чужди движими вещи - 3 бр. кутии с шоколадови бонбони, марка
„Мерси" от 250 гр. на стойност 29.97 лв. и 1 бр. кутия с шоколадови бонбони,
марка „Мерси" от 210 гр. на стойност 9.99 лв., всички вещи на обща стойност
39.96 лева /тридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/, от
владението на салонен управител Ц.С.Ж., собственост на „ПРИТИ ПОЛИ"
ЕООД с управител З.Д.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив-
престъпление по 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1отНК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27
от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно
следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намери, че направените самопризнания се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе
проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за фактите , изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
възведеното против подс. М. обвинение като счита, че същото е доказано
както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на
съдебното следствие безпротиворечиви и категорични доказателства. По
отношение на вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подс. да
бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, като бъде
приложен и чл. 55 от НК.
Подс. М. участва в производството лично и с назначен процесуален
представител. По време на досъдебното производство е признал авторството
на деянието и е разказал подробно за извършеното от него. Самопризнания
прави и в хода на съкратено съдебно следствие, като признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С
последната си дума моли за минимално наказание.
Процесуалният представител на подс. М., адв.Михайлов пледира за
минимална присъда.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
1

от фактическа страна следното:
Подс. М. бил многократно осъждан на лишаване от свобода за
извършени от него престъпления против собствеността. Той не работел,
поради което останал без парични средства и не можел да издържа
семейството си. За да си набави парични средства решил да отнеме храна от
магазин за хранителни стоки.
За изпълнение на замисленото от него на 29.05.2022 г. посетил магазин
„***", находящ се ул. „Д-р Пюскюлиев" №62-64 в гр. Варна. Подс .М. влязъл
в търговския обект, оставил на рафт преди касовата зона черна найлонова
торба, която носел със себе си и се отправил към вътрешността на
помещението. Спрял до стелаж, на който били изложени шоколадови изделия,
бързо го разгледал и взел 3 бр. кутии с шоколадови бонбони, марка „Мерси"
от 250 гр. и 1 бр. кутия с шоколадови бонбони, марка „Мерси" от 210 гр.,
които поставил в бермудите си ги покрил с анорака си, като по този начин
искал да ги укрие. Носенето на широки дрехи и поставянето на бонбоните в
тях препятствало възможността персонала да види, че изнася незаплатена
стока. След това се насочил към изхода, преминавайки покрай касата без да
заплати търговските артикули, взел торбата си и напуснал магазина.
След като била констатирана неточност в оборота на магазина и
наличностите била извършена проверка на монтираната в магазина
охранителна техника. Управителят прегледал записите от охранителните
камери.
Отнемането на бонбоните от подс. М. било констатирано от свид.
Цанко Желязков - салонен управител на търговския обект при преглед
записите от монтирана охранителната камера. При преглед на записите той
видял как подсъдимото лице взема кутии с бонбони и ги поставя в дрехите си,
след което напуска магазина без да заплати продуктите. Той сигнализирал
органите на реда и предал върху оптичен носител с протокол за доброволно
предаване видеозапис на кражбата и опис от направената ревизия. :
Видно от заключителната част на изготвената в хода на досъдебното
производство видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза е, че:
Предоставения за изследване - 1бр. DVD-R „SONY", с ръкописно положен
текст ДП-705/21 1 РУ-Варна, се установи, че съдържа 5 бр. видеофайла
записани в „avi" формат, 1 бр. видеофайл записан в „dav" формат и 1 бр.
приложение за преглед на видеофайловете.
Видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове записани
върху твърдия диск на компютърна видео охранителна система.
Записаното изображение на файл е цветно, с резолюция 1920x1080 и
2560x1440 пиксела, с вкопирани в кадъра данни за дата, часово време и
информация за заснемащата камера.
При прегледа на видео-файловете не се установиха следи от
манипулация/намеса върху записаната информация.
2

Заснетото лице, обект на експертизата - слабо телосложение, облечен с
тъмен анорак с качулка, тъмни бермуди, и обут с тъмни маратонки. На
главата е с поставена шапка с козирка.
Лицето и неговите действия са описани и онагледени със снимкови
кадри в изследователската част на настоящия протокол, подредени в
хронологичен ред.
Резултатът от сравнителният анализ позволява да се направи извод че
заснетото лице на изследваните снимкови кадри е М.А.М.
Видно от назначената в хода на досъдебното производство съдебно -
оценителна експертиза, стойността на инкриминираните вещи е в размер на
39,96 лева.
Подс. М.А.М е роден на 19.04.1980 г. в гр.Варна, живущ в гр. Варна, ул.
„Зограф" № 46, български гражданин, с начално образование, неженен,
осъждан, ЕГН: **********.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните,
съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото-
самопризнанията на подс.М., които са доказателствено обосновани от
писмените доказателства по досъдебно производство № 705/2022г. на 1 РУП –
Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- докладни записки ,
протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, заключение на съдебно-
оценителна експертиза и др. експертизи, разписка, справки за съдимост и
други, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и
допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
Подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и
на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението кражба
- отнемането, е извършено от подсъдимият чрез поредица от действия –
влизане в магазина, вземане на вещи от там, прикриването им и излизането от
търговските обекти чрез преминаване през касовите зони без да се обявет
взетите вещи и съответно да се заплати стоиноста им и отдалечаването от
там. По този начин, както и след извършеното разпореждане със вещите
обект на инкриминираното деяние, е прекъснато упражняваното на
фактическа власт върху инкриминираните вещи от техния собственик към
него момент, като е безспорно отсъствието на съгласие от негова страна за
отнемането им.
От субективна страна подс.М. е извършил престъплението при пряк
3

умисъл, видно от обясненията му: той е съзнавали общественоопасния
характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от
Закона, предвиждал е общественоопасните последици при противоправността
на отнемането на чуждите движими вещи без съгласието на владелеца й, че по
този начин го лишава от фактическата му власт върху тях и видно от
действията му е искал тези последици.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира че от
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по отношение на
инкриминираните вещи, като е предвиждал общественоопасните последици
на своето деяние, съзнавал е неговия общественоопасен характер и е целял
пряко настъпването на престъпния резултат. Било му е безусловно ясно, че
отнема чужда движима вещи от владението на собственика им, без неговото
съгласие, и пряко е целял този резултат.
В конкретния казус, се установи, че подсъдимият е отнел чуждите
движими вещи от владението на пострадалия с намерение противозаконно да
ги присвои.
Следва да се посочи, че изискуемото от закона намерение за своене
трябва да съществува при самото отнемане на вещта, тъй като по принцип
намерението за противозаконно присвояване, което е възникнало след
извършване на отнемането, не изпълнява състава на престъплението кражба.
Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на дейност,
насочена към определена последица, поради което е изключено
осъществяване на подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това
намерението на дееца трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и
неговото изясняване може да стане единствено чрез анализ на фактите. В
случая намерението за своене на вещта само у подсъдимият се доказва с
действията му, което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно
във времето упражняване на правата на собственика на дадена вещ да я
държи, ползва и да се разпорежда с нея. Т. е. противозаконното отнемане по
дефиниция ангажира отнемане на вещта от пострадалия и упражняване върху
нея съвкупността от права, които упражнява собственика. В конкретния
случай вещите са отнети от подсъдимият, той ги е изнесъл от търговския
обект, отдалечил се е от него и е упражнил своя фактическа власт върху тях.
Действително намерението за противозаконно присвояване се явява
субективен признак и не е необходимо да бъде изпълнено на всяка цена, за да
се приеме, че е налице довършено престъпление. Но в случая събраните
доказателства, въз основа на които може да се основе извод, че у
подсъдимият е налице намерение противозаконно за присвои вещта, се
изведоха именно от неговите умишлени действия при отнемане на вещите и
разпореждането с тях. Именно поради това съда, счете, че е осъществен
състава на престъплението кражба.
Квалифициращият признак по смисъла на чл.196 от НК по отношение
на подс. М. съдът прие за доказан с оглед предходната му съдимост.
4

Съдът намира, че в случая осъщественото от подс. М.деяние не
представлява немаловажен случай. Маловажността на деянието по смисъла на
чл.93 т.9 от НК се определя не само и единствено от ниската стойност на
предмета на посегателство. За наличието на маловажен случай е необходимо
в съвкупност да се преценят евентуалното отрицателно въздействие на
деянието върху съществуващите обществени отношения, липсата или
незначителността на вредните последици, както и всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца. От събраните по делото
доказателства е видно, че извършеното от подсъдимия деяние е породило
съответните общественоопасни последици- налице са причинени щети, като
съдът намира, че деянието е немаловажен случай предвид на това, че
обществената му опасност не е явно незначителна, още повече, че
доказателствата по делото сочат на завишена степен на обществена опасност
на подс.М., който няколкократно е осъждан с влезли в сила присъди за
извършени от него противоправни деяния, като същите са извършени в
кратък период от време.
Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.194 ал.1 от НК.
Престъплението за което деецът е подведен под наказателна отговорност се
намира в раздел престъпления собствеността, и е свързано с обществените
отношения, гарантиращи правото на собственост на гражданите. Настоящата
инстанция намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на малозначителност или явна незначителност, особено
като се има предвид характерът на този вид.
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против
подсъдимият обвинение е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът
Карабаджаков за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 194, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени наличието
на предходна съдимост по отношение на подсъдимия. Съдът също така при
определяне на наказанието на подсъдимият съобрази обстоятелството, че
стойността на инкриминираните вещи е менемална – 39.96 лева.
Същевременно като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът съобрази изразеното от него съжаление.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс.М. съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства - критичността и
съжаление за извършеното, стойността на предмета на престъпно
посегателство.
5

Поради това, като взе предвид по-високата степен на обществена
опасност на подс.М., изводима и от интензитета на престъпната му дейност,
както и ниската стойност на инкриминираното имущество, която достта под
минималната работна заплата в страната – щетата е за 39.96лева, съдът
приложи задължителната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58
„а” ал.4 от НК и доколкото в настоящият случай са налице условията на чл.
58 а и на чл. 55 от НК, съдът счете, че по-благоприято за дееца е определяне
на наказанието по реда на чл. 55 от НК, поради което определи наказание на
подс.Карабаджаков при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства от з месеца „лишаване от
свобода”, под минималния предвиден в чл.196 ал.1 т.1 от НК размер
„Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” – условно или ефективно , съдът намира че подс. М. следва да
изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода” ефективно в затвор
при първоначален строг режим съгласно установеното от ЗИНЗС. Налице е
законова пречка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е
осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
С така наложеното наказание на подсъдимия, съдът счита, че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства
предупредително и възпиращо спрямо него и ще се ограничи възможността и
да върши нови престъпления.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. М. да заплати
направените по делото разноски в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане
на установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното,съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

6

Номер на акта:	193
Дата:	18 юли 2023 г. (в сила от 3 август 2023 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20233110202336
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 юни 2023 г.

Присъда по дело №2336/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите