РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300500252 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №3521 от 30.10.2022 г. по гр. д. № 18478/2021 г. ,
Пловдивски районен съд , ХХI гр. състав е признал за установено в
отношенията между страните, че Д. Р. И., ЕГН **********, дължи на
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, сумата от 130
лева – главница /чиста стойност на кредит/ по вноска с падеж 01.09.2021 г.
във връзка с договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната
лихва от постъпване на заявлението в съда – 07.09.2021 г. до окончателното
погасяване, като е отхвърлил иска за признаване дължимост на договорна
лихва от 24,83 лева за 01.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 7651/07.09.2021 г. по ч.гр.д. № 14310/2021 г. на
ПРС. Осъдил е „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********,
да плати на Д. Р. И., ЕГН **********, следните суми: 76,98 лева - разноски
по съразмерност за исковото производство и 32,07 лева - разноски по
съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 14310/2021 г. на ПРС.
С определение № 13803 от 15.12.2022 г., постановено по същото дело по
реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ищеца
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, за допълване и
изменение на решението в частта за разноските.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Д. Р. И.,
ЕГН **********, която го обжалва в неблагоприятната за нея част, с която е
признато , че дължи на търговското дружество сумата от 130 лева – главница
1
/чиста стойност на кредит/. Счита за неправилен извода на съда, че страните
са редовно обвързани от правоотношение по договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, сключен по реда на ЗПФУР.Твърди,че по
делото липсват каквито и да е доказателства ответницата да е извършила
волеизявление за обвързване с договор , което волеизявление да е
удостоверено чрез квалифициран електронен подпис, който да има сила на
саморъчен подпис. Оспорват се и изводите на съда,че след като е приел
процесният договор за нищожен е присъдил в полза на кредитора чистата
стойност по кредита.Поддържа,че по делото е предявен установителен иск по
реда на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, който е продължение на заповедното
производство и следва да е идентичен по основание, размер и период със
заявената претенция в заповедното производство. От депозираното заявление
по чл.410 ГПК е видно, че се претендират неплатени суми /главница и лихви/
на договорно основание. Съгласно чл.23 ЗПК при нищожност на договора за
кредит връщане на чистата сума на получения кредит се дължи по правилата
за неоснователно обогатяване, а такъв иск не е бил предявен в заповедното
производство. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли исковата
претенция като неоснователна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК
*********, е подала отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК, в който поддържа нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
Срещу определение № 13803 от 15.12.2022 г., постановено по реда на
чл. 248 ГПК, е подадена частна жалба от ищеца „Интернешънъл Саламанка
Капитал“ ООД, ЕИК *********, с оплакване, че ПРС неправилно е отказал
присъждане на разноски по делото поради превратно упражняване от ищеца
на процесуални права. Поддържа се в жалбата, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че подаването на отделни заявления на отделните
погасителни вноски по договора за кредит представлява превратно
упражняване на права. Твърди, че ако длъжникът, в качеството си на
кредитополучател, е изпълнявал добросъвестно задълженията си по
процесния договор, изправният кредитор не би имал повод да образува нито
едно съдебно производство, респективно не би възникнало вземане за
никакви съдебно-деловодни разноски , и в този смисъл всички съдебни
производства и разноските по повод на същите са в резултат на
недобросъвестното поведение на неизправния кредитополучател, възникнали
са с цел защита интересите на кредитора, а не с цел недобросъвестно
упражняване на процесуални права. Моли съда да отмени определението и
да уважи молбата на страната по чл.248 от ГПК с присъждане на направените
по делото разноски, а при условията на евентуалност, да му бъде присъдени
разноски в размер на 1/10 от същите, каквато би била равностойността на
дължимото адвокатско възнаграждение , в случай, че беше заведено едно
общо производство за отделните 10 броя погасителни вноски по договора.
С отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, Д. Р. И., ЕГН **********,
оспорва частната жалба на ищеца,като поддържа, че не са налице
2
основанията за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди
обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба и частната жалба са депозирани в законоустановения
срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу съдебни актове,
подлежащи на въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните , че ответникът Д. Р. И., ЕГН **********, му
дължи сумата от 130 лева– главница, представляваща падежирала и
непогасена трета вноска, дължима за периода 01.09.2021 г. – 30.09.2021 г., по
сключения между страните договор за потребителски кредит № *** г.,
сумата от 24,83 лева- възнаградителна лихва за 01.09.2021г., ведно със
законната върху главницата начиная от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14310/2021 г. на РС-
Пловдив.
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска, като е
оспорвал наличието на валидна облигационна връзка между страните, с
твърденията за липсатана обективирана от него воля за сключване на
процесния договор за кредит, която да е удостоверена по начин, предвиден в
ЗЕДЕП. Инвокирал е и възражения за недействителност на договора ,
поради противоречието му с императивните изисквания разписани в
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10, в частност поради липсата на
информация за условията за прилагане на годишния лихвен процент, както и
липсата на начин за изчисляване на ГПР . Поддържал е , че в ГПР е следвало
да бъдат включени и възнагражденията за т.нар. „допълнителни услуги“,
което не е било сторено в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК.Релевирал е и възражение за недължимост на ищцовото дружество на
разноски в процеса, поради злоупотреба с процесуални права и образуване на
отделни заповедни и искови производства за всяка от вноските по договора
за кредит.
С обжалваното решение съдът е приел, че договорът за потребителски
кредит, на които ищецът основава вземанията си, е недействителен съгласно
чл.22 от ЗПК поради нарушаване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
поради което е уважил частично предявения иск за сумата от 130 лева –
главница /чиста стойност на кредит/ по вноска с падеж 01.09.2021 г. и е
отхвърлил претенцията за договорна лихва.
В частта за отхвърляне на претенцията на ищеца за установяване на
3
дължимост на възнаградителната лихва решението не е обжалвано от
страните и е влязло в сила. Пред въззивната инстация спорът е висящ само
относно претенцията за главница, като в жалбата се твърди, че същата е
недължима от кредитополучателя поради липсата на валидна облигационна
връзка между страните, респективно липсата обективирана от
жалбоподателя воля за сключване на процесния договор за кредит, която да е
удостоверена по начин, предвиден в ЗЕДЕП, както и поради това, че при
нищожност на договора за кредит връщането на чистата сума съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК се дължи по правилата за неоснователно
обогатяване, а такъв иск не е бил предявен от ищеца и не може да бъде
уважен.
Така релевираните в жалбата оплаквания решаващият състав на съда
намира за неоснователни.
Вземането, предмет на процесния договор, е породено от сключения на
27.05.2021г. между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК
********* и Д. Р. И., ЕГН **********, договор за кредит от разстояние при
условията на ЗПФУР. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа
в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване
с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Разпоредбата на чл.
18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и получил съгласието на потребителя за
сключването на договора. За доказване на електронни изявления се прилага
Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен усъвършенстван или квалифициран електронен подпис
/чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
4
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител,както е в процесния случай , преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание /така решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012
г., IV г. о. /.
В представените по делото Общи условия на "Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД е предвидено, че сключването на договора за
потребителски кредит става по инициатива на кредитополучателя, като за да
получи желаната заемна сума подава заявление с искане за потребителски
кредит до дружеството, по образец, на сайта на дружеството, чрез
предварително създаден профил. Преди въвеждане на личните си данни
кредитополучателят следва да удостовери, че е уведомен и дава своето
съгласие за обработка и съхранение на личните данни, след което въвежда
личните си данни. След като в заявлението бъдат попълнени наименованието
на кредитния продукт, размер и срок на кредита, на кредитополучателя се
предоставя Стандартен Европейски формуляр, съдържащ цялата необходима
преддоговорна информация за желания кредит, чрез активен линк, намиращ
се в самото заявление с искане за предоставяне на потребителски кредит.
След като кредитополучателят провери въведените данни и се запознае със
СЕФ изразява своето съгласие със същия чрез отбелязване. След като
кредитополучателят е попълнил заявлението с искане за потребителски
кредит и след натискане на бутона "изпрати" с цел избягване на съмнения при
получаването му, на предоставения мобилен телефонен номер автоматично се
изпраща SMS Персонален идентификационен код за потвърждение под
формата на кратко текстово съобщение. Кредитополучателят следва да
попълни правилен SMS в полето, указано в самото заявление/профила, с
което се счита, че потвърждава и подписва заявлението. Ако SMS персонален
идентификационен код за потвърждение не е попълнен или не е попълнен
правилно, заявлението с искане за потребителски кредит не може да бъде
изпратено и дружеството няма да го получи за разглеждане. За да се пристъпи
към сключване на индивидуален договор за потребителски кредит е
необходимо дружеството да одобри отпускането на потребителския кредит на
кредитополучателя, като едновременно с уведомлението за това дружеството
изпраща на посочения в заявлението/профила email индивидуалния договор
за потребителски кредит, съдържащ погасителен план ведно с Общите
условия, неразделна част от договора. След което кредитополучателят
натиска активен линк в мейла – "Съгласен съм и приемам и подписвам тези
документи", след което и въвежда "Давам изрично и доброволно съгласието
си чрез въведения от мен SMS персонален идентификационен код за
потвърждение, имаш действие на саморъчен електронен подпис, да сключа и
подпиша договор за кредит". След което се натискат бутоните "съгласие" и
"подписвам" и договорът се счита за сключен и подписан. Страните изрично
се съгласяват въвеждането на SMS персонален идентификационен код за
потвърждение да има силата на саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал. 4
5
ЗЕДЕУУ.
Нито в отговора на исковата молба, нито до края на съдебното дирене в
първата инстанция този механизъм е бил оспорен в който и да е от етапите
му от страна на ответника. От ответната страна не е поискано и представяне
на договора на електронен носител, поради което и съгласно посочената
съдебна практика преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание.
Следователно, при спазването на изискванията на чл. 18, ал. 1 от
ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ следва
да се приеме, че представеният по делото електронен документ – договор за
кредит, възпроизведен на хартиен носител, е саморъчно подписан документ и
се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Това,
от своя страна, безспорно доказва възникването на процесното заемно
правоотношение между страните, наведените от ответната страна
възражения, с които се оспорва постигнатото съгласие и изразена от
потребителя воля да бъде обвързан от договора за потребителски кредит са
неоснователни.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за недопустимост
на първоинстанционното решение в обжалваната част, тъй като по делото не
е бил предявен иск по чл.55 от ЗЗД за връщане на чистата стойност по
недействителен договор за кредит. Действително в настоящото производство
ищецът основава претенцията си за връщане на предоставената главница на
сключения договор за заем, но с оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК
това не може да съставлява пречка за присъждане на сумата и при направен в
хода на делото извод за недействителност на същия. С решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о. и Решение №
60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., е прието, че
при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК
недействителност на договор за потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК,
предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на
основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо
вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55
ЗЗД.
С оглед така формираната съдебна практика по приложението на чл. 23
ЗПК,с която районният съд се е съобразил , не е налице недопустимост на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
По изложените съображения въззивната жалба следва да се остави без
уважение като неоснователна, а обжалваното решение,като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира за неоснователна и частната жалба на ищеца
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК ********* срещу
определението на първоинстанционния съд по чл.248 от ГПК,с което е
отказал да измени решението си и да присъди разноски по делото в полза на
страната, като споделя мотивите му за наличие на злоупотреба с права по чл.
3 от ГПК , довела до неоснователно обременяване на задълженията на
6
длъжника.
Пред въззивния съд не се оспорва констатацията на
първоинстанционния съд след направена служебна справка в деловодната
програма, според която ищецът е завел общо 20 /двадесет/ съдебни
производства против ответника – за всяка отделна вноска /10 бр./ по
процесния договор, с първоначално образувани заповедни производства,
прераснали в искови процеси гр.д. на ПРС – 6025/21; 16344/21; 20385/21;
35/22; 3507/22; 5576/22; 5963/22; 7226/22; 9043/22, по които претендира
присъждане на разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение
Въззивният съд счита, че този подход за претендиране на
разноски,включително за адвокатски хонорар, по всяко едно от делата с
предметвземания за отделните вноски, произтичащи от един и същ договор,
ищецът, нарушава принципа на чл. 3 ГПК за добросъвестност при
упражняване на участниците в съдебните производство и техните
представители на предоставените им процесуални права. Правно
неоправдани са действията на кредитора по облигационното вземане да
претендира и образува отделни съдебни производства за всяка една от
падежиралите вноски по договора. По този начин по-силната страна в
облигационното правоотношение, посредством законоустановени средства
цели постигане на противоправен резултат и неоснователно обогатяване,
както и калкулиране в тежест на длъжника на неоправдано високи по размер
разноски в рамките на образуваните 10 на брой заповедни производства,
прерастнали и в искови процеси. В случая е осъществена от страна на ищеца
злоупотреба с права, която противоречи на общоприетите норми на морала и
на казания основен принцип за добросъвестност при упражняване на
участниците в съдебните производство и техните представители на
предоставените им процесуални права.
В обобщение на изложеното дотук въззивният съд приема, че не са били
налице условия за допускане на исканото изменение на решението в частта за
разноските, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските във въззивното производство:
В настоящото производство въззиваемото търговско дружество е
направило разноски в размер от 400 лева-заплатено адвокатско
възнаграждение С оглед на направения извод за наличие на злоупотреба с
права, въззивният съд намира, че ако с оглед неоснователността на въззивната
жалба присъди в пълен размер направените от търговското дружество
разноски в размер на 400 лв., това означава да се наруши принципа за забрана
на неоснователното обогатяване. Отговорността за разноските цели не да
обогати едната страна, а да възстанови реално направените разноски. Ето
защо на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК ********* следва да
бъде присъдена сумата от 40 лв., представляваща 1/10 от претендираните
разноски, която е равностойна на дължимите разноски, в случай, че беше
заведено едно общо производство за дължимите погасителни вноски по
сключения между страните договор за кредит.
7
В полза на Д. Р. И. не следва са се присъждат разноски за
производството по чл.248,ал.3 от ГПК , тъй като съгласно трайната съдебна
практика производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по
искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови
разноски не са дължат, тъй като интересът в това производство не е
самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да
се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. Ето защо и
доколкото обжалваното определение, което е предмет на разглеждане по
настоящото дело, е постановено в производство по чл.248 ГПК, разноски в
производството по определяне на разноски по делото, не се дължат.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3521 от 30.10.2022 г. постановено по гр.
д. № 18478/2021 г. , по описа на РС-Пловдив, ХХI гр. с. , в обжалваната част,
с която е признато за установено в отношенията между страните, че Д. Р. И.,
ЕГН **********, дължи на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 130 лева – главница /чиста стойност на кредит/ по
вноска с падеж 01.09.2021 г. във връзка с договор за потребителски кредит №
*** г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда –
07.09.2021 г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7651/07.09.2021 г. по ч.гр.д. № 14310/2021 г.
на РС-Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13803 от 15.12.2022 г., постановено
по гр. д. № 18478/2021 г. , по описа на РС-Пловдив, ХХI гр. с.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. Р. И., ЕГН **********, да заплати на „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, сумата от 40 лева- разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9