О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2021 Дупница
Номер Година Град
IІ
гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
11.02. 2021
на Година
закрито Иван Димитров
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
Гражданско 1895 2020
дело № по описа за г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „АКОС” ООД, ЕИК *********, срещу Я.Г.Й., ЕГН ********** и Ю.М.Й., ЕГН **********, с правно основание чл.189, ал.1, изр.3, чл. 191 и чл. 92 от ЗЗД. С решение № 166/02.11.2020 г. по гр. д. № 4712/2019 г. на ВКС, ІV г. о., е обезсилено решение №154/06.06.2019 г. по в.гр.д. №67/2017 г. на ОС – Кюстендил в частта, в която е потвърдено решение на Районен съд - Дупница, с което Я.Г.Й. е осъден да заплати сумата 20 000 лева, предявен като частичен от 24 000 лева, на основание чл.189, ал.1 ЗЗД, представляваща вреди от неизпълнение на договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот; делото в тази част е върнато за ново разглеждане от друг състав на PC – Дупница, т.е. по искова молба от „АКОС” ООД, ЕИК *********, срещу Я.Г.Й., ЕГН **********, с правно основание чл.189, ал.1, изр.3 и чл. 92 от ЗЗД.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
1.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 13.04.2006 г. сключил с Я.Г.Й. и Ю.М.Й. договор за покупко-продажба на недвижим имот - с нотариален акт № 80, т.ІІ, рег.№ 2185, д. 257 от 2006 г. на нотариус Л. Стоева, с който купил ПИ с идентификатор № 68789.250.85, по кадастралната карта на гр. Дупница, одобрена със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АК, изменена със заповед № КД – 14-10-300/21.12.2005г., с площ по кадастрална карта 1 912 кв.м., с трайно предназначение: „урбанизирана“, начин на трайно ползване - „друг вид застрояване“, при граници и съседи: имот № 68789.250.10 - собственост на МЗГАР, имот № 68789.250.55 - собственост на община Дупница - второстепенна улица и имот № 68789.250.86 - собственост на Я.Г.Й.. Преди сключването на договора на ищеца не било известно наличие на права или претенции на трети лица за собственост върху купения имот.
През 2008 г. срещу ищеца бил предявен ревандикационен
иск от трети лица, които твърдели, че имат самостоятелни права върху описания
имот, изключващи тези на продавачите. С решение № 115 по гр. дело № 163/2014 г.
на I г.о. на ВКС ищецът бил осъден да предаде владението на имота, да заплати
сумата в размер на 4 940
лева,
съставляваща обезщетение за ползване на имота без основание за периода
13.04.2006 г. – 02.01.2008 г., както и разноски за водене на делото пред всички
инстанции в размер на 2 500,
13 лева;
решението било постановено при участието на трето лице - помагач Я.Г.Й.. Срещу
ищеца било образувано изпълнително производство № 20147430400411 по описа на
частен съдебен изпълнител Елица Христова с взискатели Теменужка Валентинова
Мирчева и Бойко Борисов Мирчев за предаване на владението на имота и
принудително събиране на присъдените суми.
Ищецът твърди, че претърпените от него вреди от
съдебното отстраняване са в размер на 24 000 лева, представляващи цената на процесния имот към
02.06.2014 г. В тази стойност се включва и стойността на изградената от ищеца
ограда в имота; строителството й било завършено в края на 2007 г., като до
завършването й на ищеца не били известни претенциите на трети лица за
собственост върху имота.
Съгласно чл.ІV от договора за продажба, ако към датата на сключването му трети лица са имали права върху продавания имот, продавачът дължи на купувача двоен размер на получената сума. Получената от продавачите цена е 3540 лв., поради което дължимата неустойка възлиза на 7080 лв.
Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 20 000 лв., предявена като частичен иск от сумата в размер на 24 000 лева, представляваща вреди от неизпълнението на договора за прехвърляне на недвижим имот от 13.04.2006 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска; при условията на евентуалност претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка за неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот от 13.04.2006 г. в размер на 7 080 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска. Претендират се и направените разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че настъпилите неблагоприятни последици от предстоящата евикция или ако такива се очаква да настъпят, не са резултат от негови действия или бездействия. Направил е възражения по чл.191, ал.2 и чл.192 ЗЗД. Оспорва твърдението, че оградата в имота е построена през 2007 г. Прави възражение за прекомерност на уговорената неустойка.
2. Правна квалификация на
правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Предявен е иск с правна квалификация чл.189, ал.1, изр.3 от ЗЗД, съединен при условия на евентуалност с иск по чл. 92 от ЗЗД.
Ответникът е направил възражения по чл.191, ал.2 и чл.192 ЗЗД, както и по чл.92, ал.2 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: не се оспорва сключването на договора за прехвърляне на недвижим имот от 13.04.2006 г., получаването от продавачите на цената по него, наличието на договорна клауза за дължима от продавачите неустойка при условие, че към датата на сключването на договора трети лица са имали права върху продавания имот. Не е спорно, че с решение № 115 по гр. дело № 163/2014 г. на I г.о. на ВКС ищецът е осъден да предаде владението на имота, предмет на договора от 13.04.2006 г.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване: Общоизвестни и служебно
известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.
5. Разпределение на доказателствената
тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото
и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК. Всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Ищецът по иска с правна квалификация
чл.189, ал.1, изр.3 от ЗЗД следва да докаже фактите, от които извежда своите
твърдения, а именно: сключването на описания договор за продажба на недвижим
имот, принадлежащ изцяло на трето лице, което поражда правата му по чл.189,
ал.1 ЗЗД: да развали продажбата по реда на чл. 87 и да иска платената цена, разноските
по договора, необходимите и полезни разноски за вещта, както и другите вреди по
общите правила за неизпълнение на задължението, т.е. да са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението; размера на причинените вреди.
По евентуалния иск по чл.92 от ЗЗД в
тежест на ищеца е установяването на предвидена в договора неустойка и неизпълнение на договорното
задължение, за което е уговорена неустойката.
В тежест на ответника е установяването на
обстоятелствата, на които основава направените възражения.
Съдът
предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА гр. д. № 1895/2020 г. по описа на ДнРС в открито съдебно заседание за 05.03.2021 г. от 10, 45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА и ПРИЕМА събраните писмени доказателства при първоначалното разглеждане на делото под № 594/2016 г. по описа на ДнРС.
ПРИЛАГА гр.д. № 2/2008 г. по описа на ДнРС.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от отговора да се връчи на ищеца.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: