Присъда по дело №12/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта:	9
Дата:	16 февруари 2024 г. (в сила от 6 март 2024 г.)
Съдия:	Кристина Евгениева Панкова

Дело:	20241210200012
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Благоевград, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
СъдебниПетър Й. Станков

заседатели:Димитър К. Димитров
при участието на секретаря Мария Сп. Чакърова
и прокурора Б. Й. Л.
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Наказателно дело от
общ характер № 20241210200012 по описа за 2024 година
Въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Н. Т., роден на , с ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че за времето от около 01.00 часа, до около 07.40
часа на 27.09.2023 г. от лек таксиметров автомобил марка и модел „“ с рег. №,
собственост на М. Р. Ст., паркиран на паркинг, находящ се в Благоевград, ж.к.
„Еленово“, пред блок №57, чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот – счупил прозореца на задна лява врата на посоченото МПС
с част от тротоарна плочка, е отнел чужди движими вещи – сумата от 300
/триста/ лева, от владението на С. И. К. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като е извършил престъплението при
условията на опасен рецидив, а именно след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК – осъждан с протоколно
определение №2148/17.07.2023 г., постановено по НОХД №680/2023 г. по
описа на Районен съд- Благоевград, влязло в законна сила на 17.07.2023 г. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК на
1

лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при строг режим на
изтърпяване – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК , поради което и на основание
същия законов текст, във вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на 3 години /три/
„Лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК намаля така
определеното наказание с една трета и НАЛАГА наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 /две/ години.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б“б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
строг режим на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“.
ОСЪЖДА А. Н. Т., със снета по делото самоличност да заплати на С. И. К.
сумата в размер на 300 /триста/ лева , представляващи обезщетение за
претърпени от деянието имуществени вреди, считано от датата на деянието -
27.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия А. Н. Т. със снета по
делото самоличност да заплати по сметка на Районен съд гр.Благоевград
сумата от 50 лв., представляваща 4% държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск , както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в петнадесетдневен
срок, считано от днес за всяка от страните, пред Окръжен съд гр.Благоевград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 9 от 16.02.2024 г. по НОХД № 12/2024 г. по
описа на Районен съд - Благоевград

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен
акт на Районна прокуратура Благоевград, с който против Ал. Н. Т., роден на ,
с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че за времето от около
01.00 часа, до около 07.40 часа на 27.09.2023 г. от лек таксиметров автомобил
марка и модел „“ с рег. №, собственост на М. Р. Ст., паркиран на паркинг,
находящ се в Благоевград, ж.к. „Еленово“, пред блок №57, чрез разрушаване
на преграда, здраво направена за защита на имот – счупил прозореца на задна
лява врата на посоченото МПС с част от тротоарна плочка, е отнел чужди
движими вещи – сумата от 300 /триста/ лева, от владението на С. Ив. Кр. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е извършил
престъплението при условията на опасен рецидив, а именно след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК –
осъждан с протоколно определение №2148/17.07.2023 г., постановено по
НОХД №680/2023 г. по описа на Районен съд- Благоевград, влязло в законна
сила на 17.07.2023 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при
строг режим на изтърпяване – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.
В рамките на разпоредитело заседание при обсъждане на въпросите по чл.248
от НПК от страна на подсъдимия и неговия защитник е направено искане
производството да протече по реда на глва 27 в хипотезата на чл.371, т.2 от
НПК, поради което съдът с нарочно определение е постановил
производството да продължи по гл.27 от НПК.
До даване ход на разпоредително заседание е предявен граждански иск от С.
Кр., в качеството му на пострадал в размер на 300 лв., представляващи
имуществени вреди от престъплението, като с нарочно определение на
съдебния състав Кр. е конституиран като граждански ищец и е допуснат за
съвместно разглеждане гражданския иск. Пострадалият е конституиран и като
частен обвинител.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Благоевград
поддържа обвинението. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и
осъден за извършеното престъпление, като предлага да бъде наложено
наказание над минимално предвидения от законодателя, излага съображения.
В съдебно заседание Кр. се явява лично, поддържа предявения граждански
иск, излага доводи за уважаването му и подържа обвинението срещу
подсъдимия.
Подсъдимият се явява лично в съдебното заседание, доведен от органите на
1

ОЗ”Охрана” и със служебен защитник, излага становище, че признава вината
си и приема изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
като е съгласен за същите да не се събират доказателства и желае
производството да протече при условията на съкратено съдебно следствие.
Защитата изразява становище, при определяне на наказанието, съдът да вземе
предвид тежкото материално и семейно положение на подсъдимия, както и
младата му възраст и социална среда, в която е расал и прояви
снизходителност, като наложи наказание към минимума. В правото си на
последна дума подсъдимият моли за по-леко наказание.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на
страните и разпоредбата на чл. 374 от НПК намира за установени от
фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод
се формира на база събраните на досъдебното производство доказателства,
както и направените самопризнания от подсъдимия. Ето защо предвид
ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на
своята преценка по чл.301 от НПК, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Ал. Н. Т. е роден на . От приложеното по делото
свидетелство за съдимост /л.31-39/ се установява, че Т. е осъждан
приоритетно за престъпления против собствеността на гражданите. В това
число и с протоколно определение №2148/17.07.2023 г., постановено по
НОХД №680/2023 г. по описа на Районен съд- Благоевград, влязло в законна
сила на 17.07.2023 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при
строг режим на изтърпяване
Свидетеля С. Ив. Кр. е таксиметров шофьор към ОК Такси и като такъв
ползвал лек таксиметров автомобил марка и модел „“ с рег. №, собстевонст на
св.Ст.
На 27.09.2023 г. около 01.00 часа, свид.Кр. приключил работа и
паркирал ползвания от него автомобил пред блок № находящ се в
Благоевград, ж.к. „Еленово“. Гражданския ищец заключил автомобила, в
който оставил сумата от 300 лева, която се състояла от банкноти и монети с
различен номинал. По- голямата част от парите свид. Кр. държал в
подлакътника на автомобила и не се виждали, а част от монетите били
поставени в пластмасови чашки между подлакътника и скоростния лост и
били видими. Същия се прибрал вкъщи.
Около 23.30ч. на 26.09.2023 подсъдимият и св.К. се срещнали и
започнали да обикалят квартала. След 01.00 ч. двамата забелязали паркирания
от св.Кр. автомобил, като Т. го осветил с фенерче и забелязал, че вътре има
пари, поради което взел парче от тротоарна плочка, с която нанесъл удар по
прозореца на задна лява врата и го счупил. През счупения прозорец същия
влязал в автомобила и взел наамиращите се вътре пари, които били 300 лв. От
взетата сума дал на св.К. около 35 лв. и двамата си тръгнали. На сутринта
2

около 07.40 св.Кр. излязал от вкъщи и установил счупения прозорец, както и
липсващата сума, поради което бил подаден сигнал и образувано настоящото
производство.
В рамките на разследването св.Я. присъствал на проведена беседа с
подсъдимия, който пред полицейските служители е разказал, какво точно се е
случило.
Събраните доказателства, установяват по безспорен начин
извършването на описаното в обвинителния акт на Районна прокуратура -
Благоевград престъпление и авторството на подсъдимия. Изложената в
обвинителния акт на Районна прокуратура - Благоевград фактическа
обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство и приети
по делото доказателства, а именно : протокол за оглед на местопроизшествие
от 27.09.2023 г.,фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие,
справка за регистрация на МПС рег.№ ., справка за съдимост рег.№
231025005000481011 от 25.10.2023 г., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на Ал. Н. Т.. В подкрепа на изложеното в
обвинетелния акт и поддържаното от Районна прокуратура Благоевград са и
показанията на свидетелите С. Ив. Кр. /л.11-12 и л.14/ М. Р. Ст. /л.13/, А. В. К.
/л.19-21/, Св. В. Я. /л.59 ДП/ дадени в рамките на досъдебното производство,
които са приобщени на основание чл.373, ал.1 от НПК.
От разпита на св.Кр., се установяват обстоятелства, свързани с мястото,
където е станала кражбата, относими факти, относно времето, в което е
станало и своите действия. Свидетелят подробно описва обекта,
разположението на парите, начина на заключване. В показанията на св.Кр. се
съдържат данни и относно стойността липсващата сума. Данни относно
време, място и механизъм на извършване на престъплението се съдържат и в
показанията св.Я. В тази насока св. Я. чрез показанията си установява, своето
участие по установяване на престъплението, както и какво е заявил
подсъдимият. Св. К. от своя страна при разпита си посочва какво му е казал
Т., посочва неговите действия с оглед проникване в автомобила, както и каква
сума му е дал. Чрез показанията на тези свидетели се установяват и
обстоятелства, свързани със съпричастността на подсъдимия към
престъплението, в което е обвинен . Св.Ст. от своя страна установява
собствеността на автомобила, станал обект на кражба, причинените по него
щети, както и защо се е намирал във владение на гражданския ищец. Чрез
показанията на този свидетел се установява още и че открадната сума е на
св.Кр.
Установеното посредством показанията на тези свидетели се подкрепя и от
събраните писмени доказателства.
Гласните и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
3

обстановка, като последователни и логични. При така изложената и
установена фактическа обстановка по делото, като съобрази направените
самопризнания на подсъдимия на фона на целият доказателствен материал по
делото съдът намира, че Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК
Съобразно установеното от обективна страна в за времето от около
01.00 часа, до около 07.40 часа на 27.09.2023 г. от лек таксиметров автомобил
марка и модел „Т.“ с рег. №, собственост на М. Р. Ст., паркиран на паркинг,
находящ се в Благоевград, ж.к. „Ел.“, пред блок №, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот – счупил прозореца на задна
лява врата на посоченото МПС с част от тротоарна плочка, е отнел чужди
движими вещи – сумата от 300 /триста/ лева, от владението на С. Ив. Кр. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е извършил
престъплението при условията на опасен рецидив, а именно след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК –
осъждан с протоколно определение №2148/17.07.2023 г., постановено по
НОХД №680/2023 г. по описа на Районен съд- Благоевград, влязло в законна
сила на 17.07.2023 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при
строг режим на изтърпяване
Подсъдимият е действал с точна, ясна и осъзната цел, като за
реализиране на деянието си е съзнавал, че извършва противоправно и
наказуемо от закона действие. Тези действия на подсъдимия се установяват
посредством събраните по делото доказателства. Посредством показанията на
св.Кр. се установява обстановката, при която е извършено престъплението,
времето и парите, посочени по горе, общата сума, както и къде са се
намирали. Същата информация се извлича и от свидетелските показания на
св.Я. и К., както и приобщените по делото протокол за оглед и фотоалбум
към него. От показанията на св.К. се установява още какво е станало с част от
парите.
Авторството на деянието е безспорно доказано в лицето на подсъдимия чрез
комплекс от приобщени доказателства. В тази насока следва да бъдат взети
предвид, покзанията на св.Кр. и К.. В подкрепа на изводите на съда са и
показанията на св.Я., присъствал при проведената беседа с подсъдимия, като
пред него подсъдимия е описал действията си, както и причините за това. В
тази насока следва да бъде посочено, че установеното посредством
показанията на този свидетел намира опора и в останалите доказателства,
като за пълнота съдът намира, че в случая макар и изявленията на
подсъдимия пред този служител да имат характер на извънпроцесуално
признание няма пречка да бъдат ценени, поради следното. Тези
извънпроцесуални изявления на подсъдимия е допустимо да се кредитират,
макар и те да почиват на казаното от друг /по отношение на твърденията на
4

полицейския служител за казаното от Т./. В доказателственото процесуално
право липсват норми, с които да се определя предварително кръгът от
обстоятелства, които не могат да се установяват със свидетелски показания.
„Следователно разпитаните като свидетели полицейски служители могат да
установяват всички факти и събития от обективната действителност, които
лично са възприели. В тази насока процесуалните норми не съдържат
ограничения и забрани. Затова полицейският служител може да установява
при разпита му като свидетел извънпроцесуални изявления на други лица,
включително и на такива, които в рамките на конкретен наказателен процес
придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да ги е възприел” /
от Решение № 1114 от 14.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 506/2005 г., II н. о./.
Относимо за анализа на фактите, представляващи извънпроцесуално
признание на подсъдимия, възпроизведено чрез гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на полицейския служител, е и това, че „в
практиката си ВКС нееднократно е приемал, че извънпроцесуалното
признание на дееца не е доказателствено средство, а е факт, който подлежи на
установяване с всички допустими от закона доказателствени средства / от
Решение от 12.10.2006 г. на САС по в. н. о. х. д. № 923/2006 г., НК, 5-ти с-в, /.
Ето защо съдът има право да не цени извънпроцесуалните признания на
подсъдимите като доказателствено средство, а да го цени като съвкупност от
факти, подлежащи на проверка чрез съпоставянето им с фактите, изяснени
чрез другите доказателствени източници. С оглед на това съвсем друг е
въпросът за достоверността и достатъчността на свидетелските показания за
посочената група обстоятелства. Без съмнение процесуално нарушение ще
бъде налице, ако осъдителната присъда се основава единствено на
свидетелско показание на полицейски служител за извънсъдебно признание
за извършено престъпление или между свидетелското показание на
полицейския служител и останалите доказателствени средства е налице
съществено противоречие, поставящо под съмнение достоверността на
установеното от него, относно извънсъдебното признание за извършено
престъпление. В настоящия случай обаче това не е така, защото верността на
обсъжданата част от показанията на полицая се потвърждава и от останалите
доказателства, коментирани по-горе, като не се оспорва и от подсъдимия.
Тези показания преценени в съвкупност с останалите гласни и писмените
доказателства водят на извода, че именно Т. е извършител на
инкриминираното деяние. В тази насока са и писмените доказателства,
обективаращи факти, относими към случая, а именно, изготвените протокол
за оглед. Преценявайки събраните доказателства, относно действията на
подсъдимия, съдът намира, че по делото съществуват убедителни
доказателства, за това, че именно той е извършител на престъплението. В тази
насока следва да бъде посочено, че събраните и коментирани доказателства
дават основание, съдът да приеме за безспорно установено присъствието на
подсъдимия на инкриминираното място и време. Фактът на осъществяването
на отнемането не е спорен, тъй като се съдържа в изявленията на прекия му
5

наблюдател – свидетеля Кр., както и в показанията на св.К. и в изричните
писмени документи, а именно регистрираното съобщение за извършено
престъпление , които са в потвърждение на тези напълно съвпадащи помежду
си гласните доказателства.
Доказан е и начина на отнемане, чрез доказването на факта на влизане в
автомобила чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот – счупил прозореца на задна лява врата на посоченото МПС с част от
тротоарна плочка, установено от съвпадащите изявления на св.Кр. и К..
Фактическият състав на кражбата предполага отнемане на чужда движима
вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение тази
вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца.
Субект на кражбата може да бъде всяко лице, което няма фактическа власт
върху предмета на посегателство и което не е собственик на вещта.
Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и
установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В
разглеждания случай подсъдимият е отнел чужди движими вещи, той е
прекъснал владението на собственика върху инкриминираните вещи, и е
успял да установи своята власт върху тях, за което свидетелстват показанията
на полицейския служител, на св.Кр. и К. и писмените доказателства.
Намерението за своене също се установява по делото, като същото се
обективира в действията на подсъдимия чрез поставянето на вещите на
място, където не могат да бъдат намерени /същия се разпоредил с тях /.В тази
насока следва да бъде посочено, че според съдебната практика за наличието
на „своене” на отнетата вещ е достатъчно, че подсъдимият е лишил
досегашния и владелец от възможността да се разпорежда с нея и то на
мястото, където този владелец е преценил, че тя трябва да се намира, като в
конкретния случай това се установява по безспорен начин посредством
събраните доказателства. Следователно деянието на подсъдимия съставлява
довършена кражба.
От обективна страна е налице и квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.3
от НК, както се посочи по отношение начина на отнемане, за да влезе в
автомобила Т. е разрушил преграда, здраво направени за защита на имот,
като е счупил прозореца на задна лява врата използвайки част от тротоарна
плочка, установено от съвпадащите изявления на св.Кр., К. и данните в
посочените вече документи за оплакването веднага след случилото се
От обективна страна деянието е извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК, предвид осъждане му за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. Достатъчно е да
се посочи включеното в квалификацията, а именно протоколно определение
№2148/17.07.2023 г., постановено по НОХД №680/2023 г. по описа на
Районен съд- Благоевград, влязло в законна сила на 17.07.2023 г. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК на
6

лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при строг режим на
изтърпяване.. Според чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК предвидените в особената част
на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен
рецидив, се налагат, когато деецът извърши престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66;. В
конкретния случай съобразно доказателствата за съдебното му минало съдът
намира, че се установи квалифициращия елемент досежно квалификацията по
чл. 196, ал.1, т.2 от НК.
От субективна страна, престъплението е извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
инкриминираното престъпление, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване, мотивиран от желанието си да
набави средства за задоволяване на лични нужди и материално
облагодетелстване. Подсъдимият е съзнавал, че вещите, предмет на
посегателство са чужда собственост, съзнавал е, че с деянието си ще прекъсне
фактическата власт на владелеца върху тях, без да има неговото съгласие за
това, въпреки което е отнел вещите, действайки с намерение противозаконно
да ги присвои. От изложеното следва извода, че в съзнанието на подсъдимия
е било отразено, както противообщественият характер на процесното
престъпление, така и общественоопасните последици от него, същия е
съзнавал и че извърша процесното престъпление след като е бил осъждан за
за друго престъпление срещу собствеността. Липсват доказателства в обратна
насока.
От изложеното следва извода, че в съзнанието на подсъдимият са били
отразени както противообщественият характер на процесното деяние, така и
общественоопасните последици от него. Общоприето е в правната доктрина и
в съдебната практика, че за субективната страна на престъплението се правят
изводи въз основа на конкретните обективни действия на подсъдимия, а не
съобразно неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената
му интерпретация на произтеклите събития В конкретния случай съдът
намира, че деянието е извършено при пряк умисъл. Всички конкретни
действия на подсъдимия, установени по надлежния ред, посредством
допустими доказателства водят до категоричния извод, че Т. е действал с
ясното съзнание, че върши престъпление и последиците от това.
За извършеното престъпление подсъдимият следва да получи и съответното
наказание, съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, в хипотезата на
която приключи настоящото наказателно производство, а именно чрез
съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Това от своя страна
задължава съда да изследва въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 55
от НК, респ. доколко са налице изключителни и многобройни смекчаващи
вината обстоятелства или следва да бъде приложено общото правило на
чл.58а от НК. В случая е приложима разпоредбата на чл.58а от НК, доколкото
съдът не намери такива изключителни или многобройни смекчаващи вината
7

обстоятелства за подсъдимият, които да обусловят приложението на
разпоредбата на чл. 55 от НК в настоящия казус.
За извършеното от подсъдимият престъпление, законодателят е предвидил
налагане на наказание “лишаване от свобода” от три до петнадесет години, в
който диапазон съдът следва да определи наказанието при липса на
изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
какъвто е настоящият случай. При определяне вида и размера на наказанието
за извършеното от подсъдимият престъпление в конкретният случай
съдебният състав намери, че следва да вземе предвид характера на
извършеното деяние, степента на обществена опасност на деянието и дееца в
конкретния случай и наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Обществената опасност на дееца намира проява
и зависи главно от конкретното престъпление, но следва да отчита и други
критерии- съдебното минало, трудовата ангажираност, процесуалното
поведение на лицето и др. фактори. На първо място към датата на деянието
същия е осъждан, извън престъплението, обуславящо квалификацията по
чл.196, ал.1, т.2 от НК, като в рамките на производството са събрани
доказателства /свидетелство за съдимост и справка за криминални прояви/, от
които се установява, че същия има множество криминални прояви, основно
за престъпления против собствеността, както и множество осъждания, част от
които е търпял ефективно, което го прави лице с по-висока степен на
обществена опасност по отношение именно на такива престъпления, като
фактът, че не се е превъзпитал по такъв начин, че да си наложи собствени
ограничения от извършване на престъпни посегателства, говори за него като
за личност с по-ниски морални задръжки. От друга страна подсъдимият е
безработен, което превръща престъпните му прояви в средство за препитание.
Обществената опасност на самото деяние също не е минимална, доколкото
засяга неприкосновеността на собствеността върху движими вещи, като тук
следва да бъде отчетен и интезитета на този вид посегателства, както и обекта
на посегателство. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете съдействието,
което е оказал в рамките на разследването, както и тежката социална среда, в
която живее, липсата на стабилно семейство. Предвид това и с оглед видът на
конкретното престъпление и обществената опасност от извършване на този
вид престъпления, съдът приема, че е налице известен баланс на
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащ
определяне на наказание в минимално предвидения размер. Мотивиран така,
съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на
наказание “Лишаване от свобода”, за срок от 3 /три/ години . Изхождайки от
правилото на разпоредбата на чл.58а от НК съдът определи и наложи на
подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, като
постанови неговото ефективно изтърпяване. Като отчете приложения и приет
по делото бюлетин за съдимост, съдът смята, че е налице пречка за
приложение на чл.66, ал.1 от НК, доколкото е видно, че подсъдимият е
осъждан, а освен това, както се посочи съдът намира, че според данните за
8

криминалното му минало подсъдимият следва да се определи като личност с
невъзприемчивост към наказателната репресия и поради тези обстоятелства,
съдът намери, че не е налице и другата предпоставка за приложение на чл.66
от НК, а именно да не се налага изтърпяване на ефективно наказание.
Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи
целите на закона визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно,
възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото
поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото. В тази насока
съдът намира, че липсват изключителни и многобройни смекчаващи
обстоятелства както се твърди от защитата, като за пълнота следва да бъде
посочено, че признанието, дадено в рамките на съдебната фаза според съда
не може да бъде отчетено като изключително и допълнително смекчаващо
обстоятелство, като в тази насока следва да се посочи следното: Формалното
волеизявление по чл. 371 т.2 от НПК, с което подсъдимия признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се интерпретира
като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на
наказанието. Благоприятната последица от този вид самопризнание е
определена от самия закон - чл. 373 ал.2 от НПК и не трябва безусловно да
води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР № 1/06.04.2009г на ВКС по т.д.
№1/2008г НК/ Това е така понеже проведеното съдебно производство
имплицитно включва признанието на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и отказ на подсъдимия от събиране на други
доказателства за тях, което му осигурява и предвидения в чл.373,ал.2 от НПК
възможност, изразяваща се в това наказанието му безусловно да се определи
в хипотезата на чл. 58а НК. В тази насока върховната инстанция приема, че за
да може признанието в тази хипотеза да бъде ценено като допълнително
смекчаващо обстоятелство, следва да се установява, че съставлява елемент
на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и
неговия извършител, което в настоящия случай, както се посочи не е така,
подсъдимия е установен след извършени оперативно-издирвателни
мероприятие от полицейските служители.
При определяне на първоначалния режим на изтърпяване на
наказанието съдът взе предвид съдебното минало на подсъдимия и по
аргумент от чл.57 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието, доколкото последното наказание на подсъдимия
е „Лишаване от свобода“ и не са изтекли пет години от неговото изтърпяване
.
На основание чл. 85 и сл. от НПК в настоящото наказателно
производство е приет за съвместно разглеждане и предявен от гражданският
ищец С. Кр. против подсъдимия иск за сумата от 300 лв.
Извършеното престъпление покрива и признаците на деликт по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД, тъй като се касае за виновно и противоправно деяние, от
9

което в причинно-следствена връзка са настъпили имуществени вреди за
пострадалото лице, съизмерими с размера на паричната сума. Ето защо
предявения граждански иск срещу подсъдимия, съдът приема за доказан по
основание и размер. Липсват доказателства за въстановяване на парите,
поради което и същия следва да бъде уважен изцяло, съобразно посочената в
обвинителния акт щета. Предвид посоченото и отчитайки посоченото от
св.Кр., съдът намира, че на пострадалия следва да се заплати от Т.
обезщетение в размер на 300 лв., като по този начин се възмездят тези
причинени имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
престъплението на подсъдимото лице чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, ведно със законната лихва от
27.09.2023г. до окончателно изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът
осъди Т. да заплати по сметка на на РС Благоевград, сумата от 50 лв.,
представляващи 4% държавна такса, върху уважения размер на гражданския
иск и пет лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ

10

Съобщи за изтекли лични данни