Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Сливен, 29.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от Надежда
Янакиева в.ч.гр. д. N 375 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Чрез ЧСИ на 22.05.19г. е
постъпила жалба от взискателя против постановление на СИ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и се движи по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят заявява, че ЧСИ
неправилно е прекратил изпълнителното дело поради настъпване на перемпция, тъй като с оглед осъществяваните от него в хода
на процеса действия, не е налице период от две години, в който по делото да не
е искано извършване на изпълнително действие. Позовава се на ТР №2/2015г. на ОСГТК
и съдебна практика. Иска отмяна на постановлението и задължаване на ЧСИ да
продължи изпълнителното производство.
Насрещната по жалбата
страна не е подала писмено възражение.
ЧСИ е представил писмени мотиви,
в които описва хронологично действията си и заявява, че са били изпълнени
законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, което
той е констатирал с атакуваното постановление. Счита, че молбата от 26.04.18г.
на взискателя не прекъсва давността, тъй като е невъзможна за изпълнение,
понеже с нея се искат невалидни изпълнителни действияи.
Позовава се на т. 10 на ТР №2/15г. на ОСГТК, като й прави анализ и извежда
заключение, че последната валидна молба е подадена от взискателя на 20.02.17г., двугодишният срок е
изтекъл преди подаването на последната молба от 17.04.19г. и с постановлението
си той само е констатирал прекратяването на изпълнителното дело по закон. Намира
жалбата за допустима, но неоснователна.
След като се запозна с изпълнителното
дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, СлОС
счита, че жалбата е допустима - подадена
в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез издалия постановлението СИ. Постановлението за прекратяване е
от кръга на актовете, за които правната норма изрично предвижда възможност да
бъдат обжалвани от взискателя.
Разгледана по същество е основателна:
Въззивният съд намира акта на ЧСИ за незаконосъобразен.
Точката на противопоставяне
между взискателя и ЧСИ е кога е последното поискано от първия извършване на
изпълнително действие, съответно – дали от този момент е изтекъл непрекъснатият
двугодишен перемпторен срок, приключил с настъпване ex lege на прекратителен
ефект, констатиран от ЧСИ с обжалваното постановление.
И в доводите в жалбата и в
мотивите на ЧСИ има позоваване на т. 10 от ТР №2/2015г. по т.д. № 2/13г. на
ОСГТК, като вижданията на страната и на ЧСИ се разминават в тълкуването на
съдържанието на акта на „поискване на изпълнително действие“.
Установената безспорно
значима за настоящия спор хронология на поведението на взискателя, има следните
съществени моменти:
С молбата за образуване на
изпълнителното производство от12.01.15г. взискателят е
поискал да бъде направена справка в НАП за вземания по трудови и/или други
правоотношения на длъжниците, като при наличие на такива, както и на доходи и
активи, да бъде наложен запор върху възнагражденията/пенсиите им.
Имущество не е открито от
ЧСИ. Молби с идентични искания са подавани от взискателя на 03.02.16г., на
20.02.2017г. /в нея е включено и искане за справка в община Сливен за
декларирано недвижимо имущество и налагане евентуално на възбрана върху него/,
на 26.04.2018г. и на 17.04.2019г.
С последната молба взискателят е добавил и искане за справка в БНБ за наличие
на банкови сметки на длъжниците, с искане за евентуалното им запориране.
Като е счел, че последното
искане за извършване на валидно изпълнително действие е от 20.02.2017г., когато взискателят е поискал
извършване на справка от община Сливен за наличие на имущество на длъжниците,
/а не с молбата от 26.04.2018г., която не прекъсвала давността, тъй като
с нея е било направено невъзможно искане /, ЧСИ е констатирал, че 2 годишният
срок на перемпцията е бил изтекъл към 20.02.2019г., тоест – преди подаването
на настоящата молба на 17.04.2019г., и е постановил обжалваното
постановление от 03.05.2019г. с която е прекратил изпълнителното дело на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК
Съдът намира, че при това
положение не са налице условията за прекратяване, визирани от правната норма на
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради
непоискване от страна на взискателя на извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години.
Безспорно е прието в
правната доктрина, намерила израз в цитираното по-горе ТР, че взискателят, с оглед изявената воля да осъществи
принудително правата си, има процесуалната функция със своите действия да
поддържа висящността на изпълнителния процес, като
внася съответните такси и разноски, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е
застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече
от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на СИ.
Така с равнозначна правна
последица се свързва както непредприемането от страна на СИ, така и
непоискването от страна на взискателя на действия за принудително изпълнение –
двугодишният срок на законовата перемпция започва да
тече от датата на последно осъществения от някого от двамата акт.
Изтъкнатите в мотивите на
ЧСИ съображения, извлечени от имащите дефинитивен характер принципни положения,
развити в т. 10 на ТР № 2/15г., са също безспорни. Съгласно тях „Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и други.“
Приложени към настоящия
случай, горните постановки водят до заключението, че взискателят-жалбоподател
е осъществил достатъчна процесуална активност и не е показал дезинтересиране от изпълнението. Подаването на молбите на
посочените дати е било през около едногодишни периоди, два пъти по-кратки от перемпторния срок,
което е признак на процесуална дисциплина. Съдържанието им, в частта, касаеща извършването на съответните справки, действително
не обективира изпълнителни действия, но в петитумните им части се правят недвусмислени искания за
извършване на конкретни същински изпълнителни действия от страна на СИ, които,
естествено, са поставени в условията на зависимост от резултата от извършването
на справките, който е непредвидим към момента на депозиране на молбите.
Напълно несподелими
са развитите от ЧСИ съображения, че той бил длъжен да извърши при получаване на
съответната молба и анализ на същата -дали се касае за искане за „валидно“ и
„възможно“ изпълнително действие - и ако при проверката счете, че се иска
невалидно или невъзможно такова – то не следва да зачита действието на
взискателя.
Неговото виждане е, че е
„невалидно“ искането за налагане на запор върху трудово възнаграждение, при
наличие на справка, че длъжникът няма регистриран трудов договор, поради което
извежда заключение, че молбата от 26.04.18г. не прекъсва перемпцията,
понеже с нея отново се искало установяване наличие на трудови договори, а след
като вече било установено, че такива няма, то искането било невъзможно, тоест –
невалидно. Затова той счита за начало на 2 годишният срок 20.02.17г., когато е
поискана справка от община Сливен.
Настоящият състав не намира
субстанциална разлика между двете молби – и с двете
се иска извършване на справки за откриване на някакво – движимо или недвижимо
имущество в патримониума на длъжниците и съответно –
тяхното запориране или възбраняване.
СИ е установил, че длъжниците нямат декларирано имущество в община Сливен, а в
по-ранен момент е установил и липса на регистрирани трудови договори.
Фактът, че след извършване
на справката в конкретния момент не се установява наличие на имущество не
представлява пречка в по-късен момент последващо извършване на справки, тъй
като е абсурдно да се счете, че липсата е константен фактор, който не подлежи
на промяна и веднъж установена, тя има неотменен характер. Правен нон сенс е да се отрича
естествената динамика на събитията, която може да доведе във всеки един по-късен
момент до появяване на имуществото в патримониума на
длъжника.
Изведен до логическия си
край, аргументът на ЧСИ означава, че веднъж използвано, това подготвително
действие – извършване на справки до съответните институции - изчерпва занапред
възможността за повтарянето му. Както вече бе посочено – проучването на
имуществото не е същинско изпълнително действие, но то е conditio sine qua non по отношение на същинското такова – в случая – запор. За да може взискателят да го посочи и поиска, то следва
да се сбъдне най-напред условието длъжникът да притежава имущество, върху което
да може да се насочи принудителното изпълнение, а това налага постоянство и
активност и спрямо подготвящите реалното прилагане на изпълнителния способ
действия.
Именно в тоя дух е и
цитираното и от СИ тълкувателно решение, с което се гарантира възможността на
взискателя ритмично и системно да проверява и търси обекти за удовлетворяване
на вземането си. Там е посочено, че „…..ищецът ….. трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.“
Така в случая взискателят е проявявал грижата да проследява във времето
за евентуална промяна в имущественото състояние на длъжниците си, като няма
друг процесуален способ за това, освен ползвания от него – поискване от СИ да
извършва справки, като едновременно с това е обезпечил висящността
на изпълнението чрез конкретизиране на изпълнителното действие, обусловено от
резултата от справката. Следователно способна да прекъсне 2 годишния перемпторен срок в този смисъл, е имала всяка една от
молбите, подадени от взискателя, включително тази от 26.04.18г. Преди
изтичането на новата перемпция – 26.04.20г., с
молбата си от 17.04.2019г., която едновременно я е прекъснала и е дала начало
на нов 2 годишен давностен срок, взискателят
е поискал отново извършване на конкретно изпълнително действие след евентуалното
откриване на появило се имущество у длъжниците.
Поради това този съдебен състав намира,
че изпълнителното производство не е прекратено по право и постановлението, с
което ЧСИ е констатирал този факт и е прогласил прекратяването, е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а на СИ бъде указано да продължи
изпълнението.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 03.05.2019
г. на ЧСИ за прекратяване на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на
изпълнителното производство по изп.д. № 201583704017 на
ЧСИ рег. № 837 на КЧСИ и район на действие района на СлОС,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
УКАЗВА на ЧСИ да продължи
изпълнителното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: