О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
Видинският окръжен съд – наказателно отделение в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета
година, разгледа в състав:
Председател: Л.Л.
Членове: ВЛ.С.
Р.Д.
докладваното от съдията Л.Л. ВЧНД № 18 по описа за 2020г., и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.345 от НПК.
С разпореждане № 1136/19.12.2019г. от
закрито заседание по АНД № 1611/2019г., по описа на Районен съд – Видин, на
основание чл.377, ал.1 от НПК, е прекратено съдебното производство по делото и
същото е върнато на Районна прокуратура – Видин за отстраняване на допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения.
Против горното разпореждане на ВРС в
срок е подаден частен протест от Районна прокуратура – Видин. В протеста се
развиват съображения, за неправилност на разпореждането. Предлага се да бъде
отменен атакувания акт на ВРС.
Частния протест е подаден от активнолегитимирано лице и е процесуално
допустим. Разгледан по същество, протеста е основателен.
АНД
№ 1611/2019г., по описа на Районен съд – Видин е образувано въз основа на постановление
№ 911/2016 от 10.12.2019г. на РП-Видин, за внасяне в съда на предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78а срещу В.П. П. за престъпление по чл. 182, ал.1 от НК.
По
смисъла на цитирания текст от НК, родител или настойник, който остави
лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и
достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или
морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до три години, както и с
обществено порицание. Обвинението в постановлението на РП
е следното: „…Обвиняемата В.П. П за времето от неустановена дата през месец
август 2015г. до 24.04.2016г./датата на смъртта на детето/ в с. Н., обл.Видин,
ул.“*******“ № ******и в с. А*, об.Видин, ул. „*****“ № ******** като родител
на малолетната Д.В.П. с ЕГН **********, намираща се под нейните родителски
грижи, оставила детето без надзор и достатъчнто грижа, като напуснала пределите
на страната и го изоставила и с това създала опасност за неговото физическо,
душевно и морално развитие.“ Предвид фактическата и юридическата формулировка
на обвинението, и позовавайки се на установеното от доказателствата по делото
обстоятелство- смърт на детето на 24.04.2016г., ВРС /доколкото в атакуваното
разпореждане препраща към мотивите си на предишно свое определени от
05.11.2019г. в същото производство/ приема, че в случая не са налице
основанията за разглеждане на делото по реда на чл.78а от НК, с оглед забраната
в чл.78а, ал.7 от НК, според която не се допуска налагането на административно
наказание във всички случаи когато причиненото увреждане представлява тежка
телесна повреда или смърт.
Настоящия
състав на ВОС намира, че в случая не са налице ограничителните
основания, визирани
в чл. 78а, ал.
7 от НК.
Неоснователно
е тезата за наличието на обстоятелство по
чл. 78а, ал.
7 от НК, изключващо приложението на този институт. Настъпилата смърт
на детето Даниела /с установен голям субдурален хематом/ е несъставомерен
резултат от деянието за което е повдигнато обвинение спрямо Петкова.
Тълкувателно
решение № 1 от 28.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСНК, дава отговор на
въпроса- кога за съответните органи възниква задължението да изследват дали са
налице рестриктивните основания, посочени в чл. 78а, ал.
7 от НК. В това тълкувателно решение, след като са наведени доводи,
основаващи се на редакцията и духа на закона, изложени в логична връзка и
последователност, е направен извода, че за да е длъжен компетентния орган да
установява дали е налице ограничителното основание, визирано в чл. 78а, ал.
7 от НК, е необходимо съответното обстоятелство да е елемент от
основния или квалифициран престъпен състав. В цитираното тълкувателно решение е посочено също, че не
следва да се прави отстъпление от предишно Тълкувателно решение на
ВКС № 2/2007 по н.д. № 2/2007г. ОСНК, което е в следната насока: в
обвинителния акт задължително се посочват само
„фактите обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия
в осъществяването му“, т.е. няма задължение да се описва нещо, което не е част
от елементите на съответния престъпен състав, респ. прокурорът не е длъжен в
обвинителния акт или в постановлението, съставено по реда на чл.375 от НПК, да
излага факти за такова обстоятелство; съдът също няма задължение да изяснява
обстоятелства извън тези, посочени в нормата на 102 от НПК; преценката дали в
конкретния случай са налице рестриктивните основания следва да бъде извършвана
по ясно определени правила и е недопустимо да бъде поставяна в зависимост от
усилията и активността на съответния орган да установява обстоятелства по
делото, които излизат извън предмета на доказване. При това положение, за да е
длъжен компетентният орган да установява дали е налице ограничителното
основание, визирано в чл. 78а, ал.
7 от НК, е необходимо то да е част от предмета на доказване, а това
предполага съответното обстоятелство да е елемент от основния или
квалифицирания престъпен състав.
В
случая настъпилата смърт на детето не е елемент от състава на престъплението по
чл. 182, ал.
1 от НК, което не е резултатно престъпление, а такова на формално
извършване. Посоченото обстоятелство нито буквално, нито имплицитно /което не е
посочено, но се подразбира/ не е елемент от състава на престъплението.
Предвид
горното, частния протест е основателен.
Предвид горното и съобразно чл.345 от НПК, Съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 1136/19.12.2019г. от закрито заседание по АНД № 1611/2019г.,
по описа на Районен съд – Видин, на основание чл.377, ал.1 от НПК, с което е
прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Районна
прокуратура – Видин за отстраняване на допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения.
Връща
делото на ВРС за разглеждане по реда на чл.378 от НПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: