МОТИВИ; към присъда, постановена по НЧХД № 308/2020г. на РС- Момчилград.
Производството
е образувано по подадена от М.А.Х. ***, против Ф.Х.Х.
от с.с. частна тъжба
за извършено от последният престъпление по чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК, осъществено по време, място и начин, описани
подробно в обстоятелствената част на тъжбата. Във тъжбата се сочи, че подс.Ф.Х. на 02.09.2020г. около 19,00 часа в село ****,
общ.Момчилград, я нападнал и и нанесъл удари
с юмруци и ритници по главата и тялото й,
с което й е било причинена лека телесна повреда- различни телесни увреждания
/описани подробно/, както и болка и страдание без разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и 129 от НК. В тъжбата се сочи, че в резултат на
деянието на подс.лице е претърпяла неимуществени
вреди, които желаела да бъдат обезщетени. Моли съда да постанови присъда, с която
обвиняемият да бъде признат за виновен в деяние по чл.130 ал.1 и ал.2 от НК, и
му се наложи съответното справедливо наказание. Предявява и граждански иск за
сумата в размер на 5 000 лева- обезщетение за причинените й вследствие на
деянието неимуществени вреди- болки и страдания, срам и унижение, като
претендира и направените по делото разноски. В съдебно заседание, лично и с
помощта на своят повереник- адв.Р.Х.
***, поддържа предявените частна тъжба и граждански иск, уточнява, че
повдигнатото с тъжбата обвинение е за деяние по чл.130 ал.2 от НК- за причинена
болка и страдания. Претендира и направените в хода на съдебното производство
разноски.
В
съдебно заседание подс.Ф.Х. се явява лично, и с адв.Ив. Б. ***, и отхвърля обвиненията, като заявява, че не
е нападал или удрял тъжителката никога. Твърди, че удари е нанесъл на баща й,
поради прегазването на куче му от последният, а по тъжителката ударите са били
нанесени от жена му, но не и от него. Счита се за невинен и иска да бъде
оправдан. Адв.Б. развива подробни съображения за
невиновността на обв.лице.
Съдът,
като обсъди събраните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Установи
се, че на 02.09.2020г. надвечер св.А.Х./баща на тъжителката/ излязъл от
заведение, намиращо се в селото и стопанисвано от св.В.М., където е бил за
медицинска манипулация, т.к. е бил фелдшер- за да бие инжекция на майката на В.М.,
след което се качил на своят лек автомобил /Фолксваген Голф/ и се насочил към
дома си. Около 19,00 часа, св.А.Х., преминавайки по улицата покрай дом № 30
/собственост на подс.Ф.Х./, е прегазил по крака куче,
което е било стопанисвано от подс.лице. Св.А.Х., след
случая е продължил към своят дом, паркирал си колата и заедно със своята
дъщеря- тъжителката М.Х., се отправил обратно към дома на подс.
Ф.Х., за да се разберат за прегазеното куче. По това време, към дома си се
насочил и подс.Ф.Х. /който се намирал в същото
заведение, където е бил по- рано и бащата на тъжителката/, и който е бил
уведомен за прегазването на кучето от своята съпруга- св.Д. Х.. Така пред дома
на подс.лице се срещнали тъжителката и баща й, и подс.лице и неговата съпруга, като с тях е била и дъщеря им
М.Х.. Между тях е възникнал словесен спор, в който подс.Ф.Х.
е отправил закани, и е започнал да нанася удари по бащата на тъжителката, и
последният се свлякъл на земята, и при опита на тъжителката М.Х. да спре
ударите на подс.лице по баща й, същият нанесъл и по
нея няколко удара с ръце- шамари и юмруци в областта на лицето и тялото.
Намиращите се там съпруга и дъщеря на подс.Ф.Х. също
се опитали да ги разтърват.
Малко
по-късно, като чули виковете на страните в спора, към мястото се насочили и
други лица- св.Н.Х./брат на бащата на тъжителката/, който е бил на терасата на
своята къща, и който се развикал към Ф. да спре да удря брат му /бил видял
това, както и видял ударите на Ф. по М./.
Докато св.Н.Х.пристигне до самото местопроизшествие подс.лице
и неговото семейство се били прибрали у своят дом, а той-свидетелят е завел
брат си и племенница у дома си. Видял, че брат му има рани по главата, а
племенницата му- кръв по дясното ухо и зачервяване на дясната ръка. От неговият
дом се обадили в полицията, които дошли и снели обяснения.
Видно
от приложеното по делото като доказателство копие на Преписка с рег.№ 203 р-
13412/ 11.12.2020г. на РУ- Момчилград, с
предмет извършена проверка от органите на полицията на получен сигнал за
възникнало сбиване в с.****, общ.Момчилград, между страните в настоящото
производство, а именно тъжителката М.Х. и баща й св.А.Х., от една страна и от подс.Ф.Х. и неговите съпруга и дъщеря- св.Д. Х. и М.Х..
Проверката е била извършена от полицейските служители Я.Д. и Е.И., които били
изпратени на място от ОДЧ при РУ- Момчилград. Посочените полицейски служители снели
писмени обяснения от страните, като тъжителката и баща й са написали, че са
ударени от подс.лице Ф.Х., а последният и неговата
съпруга Д. Х.- са заявили, че ударите по тъжителката са нанесените от
съпругата, а подс.лице- е ударил бащата на
тъжителката. И двете страни са предупредени от полицейските служители с
предупредителни протоколи. Бил предупреден и чичото на тъжителката- св.Н. Х. с
такъв протокол. Били съставени и АУАН на подс.лице и
неговата съпруга /първият за скарване с бащата на тъжителката, а втората- за
скарване с самата тъжителка. По повод
на тази проверка Рп- Момчилград е отказала образуването на досъдебно
производство с постановление от 17.09.2020г.
Като писмени доказателства тъжителката е представили
медицински документи- копие на болничен лист от 04.09.2020г. на д-р Г. за дни
отпуск /с посочена вероятна диагноза- „повърхностна травма на ухото“; както и
СМУ № 189/ 03.09.2020г. на д-р Н.М. /съдебен лекар/, който е прегледал
тъжителката на посочената дата- и в което е посочил, че е установил
кръвонасядане на дясната ушна мида и
дясната мишница на освидетелстваната, които са довели до
причиняване на болка и страдания,
като тези увреждания са били получени при действието на твърд тъп предмет и по
време и място е било възможно да са възникнали така, както е съобщила същата /а
именно, че на 02.09.2020г., около 19,00 часа е била бита с юмруци от познато й
лице/.
Към
делото /и полицейската преписка СМУ № 188/ 03.09.2020г. на д-р Н.М. /съдебен
лекар/, който е прегледал бащата на тъжителката на посочената дата- и в което
е посочил, че е установил оток, кръвонасядане и охлузвания на
кожата на главата, корема и лявата ръка на освидетелстваният, които са довели до
причиняване на болка и страдания
Изискана и получена е преписка от РП- Момчилград,
образувана по жалба на подсъдимият по настоящото производство с оглед на данни
за престъпление по чл.325 „б“ ал.2 от НК- за прегазено куче от бащата на
тъжителката, като констатациите по тази преписка са аналогични с обсъдените
по-горе по другата преписка /образувана за възникналото сбиване/, като са
приложени и допълнителни такива, и които касаят пострадалото куче- паспорт на
кучето, епикриза от ветеринарна клиника, и обяснения.
В
хода на съдебното следствие по настоящото дело са разпитани като полицейските
служители, извършили проверката- Я. Д.и Е.И., които в показанията си сочат, че
след получен сигнал двамата били изпратени на адреса, където е възникнал
скандал между страните за прегазено куче. Като посетили мястото- село ****,
общ.Момчилград, установили лица, снели обяснения и съставили предупредителни
протоколи. Св.Д. не помни тъжителката да му е казвала, че е ударена. Св.Е.И. в
показанията си посочва, че е разговаряла с тъжителката М., която е била
първоначално много уплашена, но е заявила, че е ударена, като първо е казала,
че е ударена от Ф. /подс.лице/, а после- че това е
сторено от съпругата на Ф., която също се намесила.
Като
свидетели са разпитани съпругата на подсъдимото лице- св.Д. Х., и дъщеря им М.Х.,
които заявяват, че между тях /подс.Ф., а по-късно и
те двете/ и тъжителката и баща й е възникнал спор по повод на прегазеното от
бащата на тъжителката тяхно куче, в който спор Ф. е ударил няколко пъти бащата
на тъжителката, но не е удрял самата тъжителката. Съпругата на подс.лице твърди, че тя е нанесла удар по М. с ръка /по
ухото/, защото последната е искала да хване мъжа й /подс.лице/.По
аналогичен начин са и показанията на Мерлин- дъщерята на подс.лице,
с тази разлика, че майка й е ударила М., защото последната искала да удари нея-
Мерлин.
Разпитаните
като свидетели баща на тъжителката- св.А.Х.и чичо на тъжителката- св.Н.Х., са
категорични, че подс.Ф.Х., след като е нанесъл удари поА.и го съборил, се насочил към М., по която нанесъл удари
по главата и тялото /ръката/ от дясната страна. Същите свидетели твърдят още,
че дъщерята и съпругата на подсъдимият са задърпали М., но не и че са я удряли.
Разпитани
са и други лица, които не са очевидци на случилото се, и които са чули от други
лица станалото му страните- и това са свидетелите К. Х./братовчед на бащата на
тъжителката/, който е чул от последните непосредствено след скандала, че Ф. е
ударил и двамата /тъжителката и баща й/, като същите са имали видими
наранявания /тъжителката по ухото/. Разпитаните В.М. и Х. Сали, дават обяснения
за други аспекти от възникналият спор, но не и за нанесени удари по
тъжителката, поради и което съдът не обсъжда техните показания.
В
качеството на свидетел и при условията на чл.118 ал.1 т.2 от НПК е разпитана и
тъжителката, която е категорична, че ударите по нея са нанесени от подс.лице, а не съпругата му- като последната само я
задърпала, но не и да е нанесла удари.
Изложеното
по- горе води до извода, че страните, съседи в село ****, общ.Момчилград, си
влошили отношенията на инкриминираната дата, което се дължало на факта, че
същият ден бащата на тъжителката със своята лека кола, движейки се по улицата,
на която се намирала и къщата на подс.лице, е блъснал
е куче, което се стопанисвало от подсъдимият. Тъжителката и нейният баща малко
след като кучето е било ударено, се отправили към дома на подс.лице,
за да се изяснят случая, но там били посрещнати от агресивно настроеният от
този факт подсъдим и неговите съпруга и дъщеря. Между двете семейства е
възникнал скандал, като подсъдимият е нападнал и двамата- тъжителката и нейният
баща с заплахи, които веднага прераснали в нанасяне на удари по бащата на
тъжителката, който е паднал на земята, а после удари са били нанесени по
главата и ръката на тъжителката, която се опитала да спре подс.лице.
Съпругата и дъщерята на подс.Ф.Х. също се намесили,
но тяхната роля се изчерпала със задърпването на тъжителката. Не се установи
друго лице, освен подсъдимият да е нанесъл удари на тъжителката. Съдът приема
за установено по един категоричен начин, че в процесният
ден- 02.09.2020г. около 19,00ч. страните по делото- тъжителката и подсъдимият
/както и посочените по-горе лица от техните семейства/ се срещнали на улицата
пред къщата на подс.лице, в село ****, при която
среща е имало размяна на заплахи от подсъдимият към тъжителката и баща й, който
е прераснал в скандал, при който подс.Ф.Х. е нанесъл
удари по главата и ръката- в областта на дясната ушна мида и дясната мишница на
тъжителката М.Х., в резултат на което последната е получила кръвонасядания
на дясната ушна мида и дясната мишница.
Вследствие
на ударите с ръка, които са бил нанесени от подсъдимият, тъжителкатае
получила телесни увреждания, които са описани в заключението по СМУ /гореобсъденото/ на вещото лице- съдебния лекар д-р М., както
следва; кръвонасядания на дясната ушна мида и дясната
мишница. Вещото лице е посочило, като тези увреждания са били получени при
действието на твърд тъп предмет и по време и място е било възможно да са
възникнали така, както е съобщила същата. Причинена е болка и страдание, без
разстройство на здравето, което се характеризира като лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Горната
фактическа обстановка се установява със събраните по делото доказателства- обяснения
на подсъдимото лице/донякъде- в частта за влошените им отношения по повод
прегазването на кучето и нанесените удари по бащата на тъжителката/, показания
на свидетелите- Н. Х./чичо на тъжителката/, А.Х./баща на тъжителката/, К. Х./техен
братовчед/, полицейските служители- Я.Д. и Е.И. /донякъде, в частта, че е имало
скандал между страните, и че тъжителката е посочила, че е ударена от
подсъдимият първоначално/, показанията на самата тъжителка; полицейска справка-
преписка /ведно със материалите приложени към него/, съдебно-медицинско
удостоверение, болн.лист, предупредителни протоколи и
други, описани и обсъдени в поотделно и във съвкупност.
Съдът
не възприема тезата на подс.Ф.Х., че той е ударил
само бащата на тъжителката, но не и самата нея, т.к. неговите твърдения са
изолирани и неподкрепени с други доказателства, освен от показанията на
неговата съпруга и дъщеря, като наличността на нанесени удари по тъжителката,
респ., причинени телесни увреждания, довели до болки и страдания, се установява
със медицинските документи и показанията на свидетелите. Част от свидетелите Н. Х./чичо на
тъжителката/, А.Х./баща на тъжителката/, са възприели пряко нанесените удари, а
К. Х./техен братовчед/ и пол.служители – и по точно Е.И., въпреки, че не са
очевидци на станалото между страните по делото, са възприели пряко физическото
състояние на тъжителката непосредствено след скандала, като всички те са
посетили местопроизшествието именно във връзка със нанесените от подс.лице удари по ръката и главата на тъжителката за който
е бил получен сигналът в полицията / и за ударите по бащата на тъжителката
разбира се/. Тъжителката е била освидетелствана от съдебен лекар, който е издал
описаното по-горе съдебно- медицинско удостоверение.
Тъжителката
не дава вяра на показанията на съпругата и на дъщерята на подс.лице,
поради явната заинтересованост на същите от оневиняване му, и липсата на
житейска и логическа връзка на техните показания с тези на останалите
свидетели, и най- вече с факта, че ако съпругата на подс.лице
е нанесла ударите, поради каква причина тъжителката ще завежда тъжба срещу
него, а не срещу нея. Основно, като логически най- издържани и съобразени със
останалите гласни и писмени доказателства, съдът приема показанията на
тъжителката, както и тези на баща й, които като пряко пострадали от действията
на подс.лице най- ясно са видели кой е нанесъл
ударите по тях.
Всичко
казано по-горе сочи, че подс.Ф.Х. е осъществил
състава на престъпление по чл.130 ал.2 вр.ал1 от НК,
като виновно е причинил на М.Х. лека телесна повреда-описана по- горе.
От
горното е видно, че са налице всички обективни и субективни белези на деянието
за което подсъдимият Ф.Х. е предаден на съд. Със своите действия същият е
причинил лека телесна повреда на пострадалото лице .
Мотивите
за извършване на престъплението са стремеж за саморазправа и незачитане установения в страната правов
ред.
Съдът
намира, че обвинението/ в посочения по-горе смисъл / е доказано по несъмнен
начин, поради и което подсъдимият Ф.Х. следва да бъде признат за виновен, като
му се определи и наложи съответното
наказание.
По
делото се установи със служебно изискано свидетелство за съдимост, че подс.Ф.Х. е с чисто съдебно минало. Предвид повдигнатото
обвинение и чистото съдебно минало на подсъдимото лице съдът намира, че на
налице предпоставките по чл.78 „а“ от НК т.к., са налице предпоставките за
налагане на административно наказание:
Съдът,
при определяне на конкретното наказание-по вид и размер,съобрази степента на
обществена опасност на дееца и деянието,извършено от него,преценени с оглед
възрастта им и целите на НК,предвидени и регламентирани в изрични разпоредби от
същия. т.к., са налице предпоставките за налагане на административно наказание,
като съображенията за това са следните:
Налице
са материално правните предпоставки по чл.78 “а” НК, както следва- за
престъплението по чл.130 ал.2 от НК, законодателят е предвидил наказание
”лишаване от свобода” за срок до 6 месеца, „пробация”
или „глоба“ от 100 лева до 300 лева; самото престъпление е умишлено:
подсъдимият е с чисто съдебно минало- не е осъждан за престъпление от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 “а” от НК; липсват
причинени имуществени вреди;
Или, съдът намира, че подс.Ф.Х.
следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.2
от НК, като на осн.чл.78 “а” от НК, следва бъде
освободен от наказателна отговорност и следва да му се наложи съответното
административно наказание, а именно “глоба” в размер на по 1 000 лева.
При определяне на конкретния
размер на наказанието по чл. 78 „а” ал. 1 НК, като съобрази от една
страна относително ниската степен на обществена
опасност на деянието, неговото
инцидентно и битово естество, настъпилите общественоопасни последици и тяхното естество, чистото съдебно минало на подсъдимия, а
от друга страна- липсата на каквато и да е критичност от страна на подсъдимият
за деянието и последиците от нея, както и мотивите за извършването на същото-
стремежът за саморазправа при незачитане на установеният правопорядък, съдът намира, че
целите на наказанието по чл.36 от НК ще бъдат
постигнати в пълна степен по отношение
на подсъдимото лице, като за извършеното
от него престъпление
по чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК, му бъде наложено административно
наказание „ГЛОБА”, като нейния размер
съдът прецени, че трябва да е към
средният,
предвиден в закона- чл. 78 „а” ал.1 от НК, а именно– „ГЛОБА” в размер на 1
000 лева.
Относно предявеният от
тъжителката против подсъдимото
лице
граждански иск на осн. чл.
45 ЗЗД и по реда на чл. 84 и сл.
НПК, за изплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща причинени
на тъжителя от деянието на
подсъдимият по
обвинението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума,
считано от датата на извършване
на деянието– 02.09.2020г. до окончателното й изплащане, съдът предвид установеното от фактическа и правна страна по
делото, намира този иск за основателен, но завишен по размер. Относно размера на така предявения
граждански иск, съдът го намира
за частично доказан, предвид направените по-горе констатации за степента на
обществена опасност на деянието и дееца,
на мотивите и начина на извършването
му и на засягане
на личната неприкосновеност на пострадалият
тъжител.
С оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че този
иск следва да бъде уважен
до размер на 1 000 лева, който размер се
явява едно справедливо обезщетение за причинените на пострадалата тъжителка
от престъплението на подсъдимото лице неимуществени вреди
/описани по-горе болки и страдания/. С оглед изложеното съдът счита, че искът
на тъжителят против подсъдимият в размер на 5 000 лева, следва да бъде
уважен до размер на 1
000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, а в останалата му част
– за сумата над уважения размер
от 1 000 лева,
до пълният претендиран размер от 5 000 лева, следва да бъде
отхвърлен. По повод на причинените
телесни увреждания на тъжителката е бил предоставен отпуск по болест за срок от
3 дни, което води до извода, че болките и страданията, не са били такова
естество, че да се налага по-дълга почивка и възстановяване с оглед
отшумяването им, поради и което този размер на обезщетение е нормален и
справедлив.
При
този изход на делото подсъдимият
следва да осъден да заплати на
тъжителя направените
от последият по делото разноски в
общ размер на 616 лева- 16 лева /държавна такса и банкова комисионна/ и 600 лева
/адв.хонорар/.
Предвид частичното уважаване на предявения от
тъжителя граждански иск, подсъдимият следва да
бъдат осъден да заплати в полза на държавата
– по сметка на съда, дължимата държавна такса върху уважената част от този
иск, а именно – държавна такса в размер на 40 лева.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: