О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
260106
гр.
Пловдив, 16.11.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и
двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка
Белева
като разгледа докладваното от
съдията Белева ч.гр.д. № 569/2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 предложение
второ във вр. ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба от К.Г.Д., ЕГН –**********
против Определение № 260204 от 29.09.2020
г., пост. по в.гр.д. № 2136/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което на
основание чл. 633 вр. чл. 631 от ГПК е спряно производството по делото до
приключване на дело № С – 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Поддържаните
оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата
отмяна и връщане делото на въззивния съд за даване по нататъшен ход на
производството.
От ответната по частната жалба
страна – Г.Д. „ П.б.и з.н.н. „ – МВР е депозиран отговор за нейната
неоснователност.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна
страна, откъм съдържание и приложения е редовна, изпълнена е процедурата по чл.
276 от ГПК. Жалбата е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като се приема
че нормата на чл. 631 ал. 1, предложение второ от ГПК е в случая неприложима,
тъй като не се касае за спиране, постановено от отправилия преюдициалното
запитване съд. Следователно е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството, в което е
постановено обжалваното определение е образувано по въззивна жалба н.Г.Д. „ П.б.и
з.н.н. „ – МВР срещу Решение № 2687/27.07.2020 г. по гр.д. № 20072/2019 г. на
РС - Пловдив, с което Г.Д. „ П.б.и з.н.н. „ – МВР е осъдена да заплати на ищеца
Д. възнаграждение за положен от последния в периода 01.11.2016 г. – 30.11.2019
г. извънреден труд от 2008 часа, получен след преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху това възнаграждение,
считано от предявяването на иска и мораторна лихва върху същото за период до
06.12.2019 г..
Основният спорен между страните по
делото въпрос е за приложението на материалния закон във връзка с това каква е
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР през
нощта, дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ и ако е така –
подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се стигнало
да надвишаване на установената продължителност на работното време, съответно до
възникване правото на служителя в МВР да иска заплащане на извънреден труд за
получените след преобразуването часове над нормалната продължителност.
Спирането на производството по спора
е постановено на основание чл. 633 вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК – до приключване на
дело № С – 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз / СЕС /, образувано по
преюдициално запитване от Районен Съд – Луковит.
В
частната жалба са поддържани следните доводи за незаконосъобразност на
обжалваното определение за спиране: Функцията на СЕС в инициираното пред
него производство е да даде тълкуване на правото на ЕС или да се произнесе по
неговата валидност, а не да прилага европейското право към фактите и
обстоятелствата по конкретния спор пред националния съд или да тълкува
национални правни норми или фактически въпроси, повдигнати по главното
производство. В обхвата на компетентността на СЕС, според чл. 267, §1 от
ДФЕС/чл.234,§1 от ДЕО, са включени общностните норми и вътрешноправните
разпоредби, които съдържат такива норми, а не националното право. В този смисъл
направеното преюдициално запитване от РС - Луковит визира искане за
задължително тълкуване на правни норми от правото на ЕО (чл.12, б.“а“ от
Директива 2003/88/ЕО, чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС и § 8
от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО), но не и въпроси, пряко свързани с
предмета на конкретното дело. Доколкото по настоящото дело са поставени за
разглеждане спорни въпроси относно приложението на материалния закон, уреждащ
начина на отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители
в МВР, и наличието на празнота в националната правна уредба, за преодоляването
на която законодателят е предвидил специален ред, то липсва връзката между
двете дела по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Според ТРОСГТК №8/7.05.2014г.
на ВКС по тълк.д. № 8/2013г. преюдициален е този спор, по който със СПН ще
бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право
по спряното производство, както и че това се дължи на материалноправната
преюдициална зависимост между двете правоотношения. В обжалваното определение
окръжният съд се позовава на обусловеност между двете дела, като приема, че
повдигнатите пред СЕС въпроси са относими към предмета на делото, без да
мотивира този свой извод, както и без да посочи кои признати или отречени със
СПН съобразно изхода на преюдициалното запитване права или факти счита за
релевантни за субективното право по спряното производство. Посочването
единствено на образуваното дело по преюдициално запитване от РС - Луковит не
може да бъде правен аргумент, обосноваващ спиране по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.
Връзката между делата, която има предвид тази разпоредба, е обективната
зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и
обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко
касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради
това не предполага различия в преценката на съда по двете дела. Целта на
спирането по чл. 229,
ал.1, т.4 от ГПК се корени в силата на пресъдено нещо, която ще бъде формирана
по отношение на едно правоотношение, което предпоставя/обуславя съществуването
на субективното право или задължение, предмет на разглеждане по обусловеното
дело. Т.е. до голяма степен връзката на преюдициалност има материален характер
и следва да бъде открита като бъдат изследвани в детайли фактическите състави
на двете правоотношения по двете дела, което окръжният съд не е направил.
Изведено от задължението за мотивираност на съдебния акт, съдът следва ясно да
обоснове по кои базови правни въпроси има съмнение за валидност на национална
правна норма, с коя общностна такава противоречи, което от своя страна да
обоснове задължение, възникващо за съда, за спиране на делото. Съгласно правото
на ЕС и националното процесуално право на Република България това се установява
чрез изтъкнати основания на страните за това, които дават достатъчно
предполагаемо съмнение за вреди при постановяване на съдебен акт по предмета на
делото или когато без разрешаване на този въпрос делото не може да продължи.
Така посочените въпроси в преюдициалното запитване по образуваното дело пред
СЕС не установяват друг спор, който е в преюдициална връзка с настоящия, и по
който със СПН ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство. Въпросът „Принципът на равенство,
залегнал в чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС, изисква ли определената в националното
право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния
сектор да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи
и пожарникари?“ не може да измести предмета на спора в настоящото производство,
нито да измени основните принципи, предвидени както в националното
законодателство, така и в общностните норми, гарантиращи равенство, право на
труд и неговото заплащане, на които ищецът се е позовал още в
първоинстанционното производство, както и с отговора на въззивната жалба. В
определението на окръжния съд липсват аргументи за извършена съдебна преценка
за наличие на преюдициална връзка, посочващи коя правна норма поражда съмнение
за противоречие с правото на ЕС, обуславящо основанието за спиране, и защо за
разрешаването на конкретния спор се налага тълкуване на Общностното право. В
случая се касае за положен труд, който следва да бъде заплатен съгласно
предвиденото в националното законодателство и при спазване на основните
принципи, заложени в европейските съюзни правни норми за равно и справедливо
заплащане на труда, като същите принципи са залегнали в българското
законодателство и в КТ, съдържащи достатъчно нормативно издържани текстове,
гарантиращи правата и защитата на страните при изпълнение на трудовите и
служебни задължения. Предвид множеството постановени до момента съдебни актове
по еднотипни дела, с постановеното определение не се установява какво е
разколебало съдебния състав и е породило съмнения в приложимостта на правните
норми, върху които до момента на запитването е обосновавал предходните си
решения по подобни правни спорове.
В
постъпилия в срок писмен отговор от Г.д. „П.б.и з.н.н.“към МВР частната жалба
се оспорва, иска се отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното
определение.Поддържано е следното: Производството по делото е спряно на осн.
чл.633, във вр. чл. 631, ал.1 ГПК до произнасянето от СЕС по дело С-262/20,
образувано по отправено преюдициално запитване от РС - Луковит като преди това
във връзка със създадената противоречива съдебна практика по подобни спорове е
образувано и висящо тълк.д.№1/2020г.ОСГК на ВКС.Спирането на производството не
е на някое от основанията, предвидени в нормата на чл.229, ал.1 ГПК, конкретно
Решението на СЕС не е преюдициално по см. на чл.229, ал.1, т. 4 ГПК, но е
задължително за всички съдилища в страната на осн. чл.19, § 3, б.“б“ ДЕС и чл.267
от ДФЕС, както и на основание чл.633 ГПК. Посочените разпоредби са специални по
отношение на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, като в настоящия случая е неприложимо
цитираното в жалбата ТР ОСГТК на ВКС № 8/07.05.2014г. по тълк.д.№
8/2013г.Позовава се на съдебна практика на ВКС : Определение № 138/21.03.2019г.
по ч.гр.д.№ 631/2019г., Определение № 194/18.06.2020г. по ч.т.д.№ 751/2020г. и
Определение № 317/27.07.2020г. по ч.гр.д.№ 1413/2020г..
Факта на отправеното от РС – Луковит / България / преюдициално
запитване не се оспорва и се и установява от извършена служебна справка –
Преюдициално запитване на 15.06.2020 г. -
VB
/ Г.Д. „ П.б.и з.н.н. „ към МВР – въз
основа на което пред СЕС е образувано и висящо Дело № С – 262/20 с предмет
следните преюдициални въпроси:
„Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли
нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка
от установената нормална продължителност на труда през деня?Принципът на
равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на
Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага
и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива
2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли
националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност
на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“
Поставените
за разрешаване преюдициални въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и
конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време
и същите са относими към спора по делото във връзка със заплащането на
положения от ищеца на заеманата от него длъжност нощен труд, поради което
отговорите на въпросите в отправеното до СЕС преюдициалното запитване са
относими към предмета на спряното въззивно производство, а решението на СЕС по
отправеното преюдициално запитване ще е задължително за въззивния съд, на
основание чл. 633 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.7
от ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените в закон
случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на съда на СЕС по
отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е
задължително за всички съдилища в Република България. Несъмнено е, че
преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и
прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на
чл. 633 от ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг
български съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по
него. За спазването на това законово изискване логично следва, че български
съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, трябва да спре разглежданото
от него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от друг
български съд, производството пред който е спряно на основание чл. 229,ал.1,т.7
във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. Основанието за спиране в този случай е
нормата на чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК. Спирането е обосновано
само когато се установи, че спорът, който съдът разглежда, включва и решаването
на въпрос, който е поставен с преюдициалното запитване – какъвто несъмнено е и настоящия случай.
В
случая окръжният съд като въззивна инстанция е спрял производството по делото
именно на основание чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК, а не - както неоснователно твърди жалбоподателят, на
основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК. В обжалваното определение окръжният съд не
се позовава на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК и не излага съображения за приложение на
тази разпоредба. В мотивната част на определението окръжният съд изрично
посочва, че постановява спиране до приключване на висящо пред СЕС Дело С
-262/20 и излага съображенията за наличие именно на основанието по чл. 633 вр.
чл. 631 от ГПК. Изложените от жалбоподателя в частната жалба до апелативния съд
оплаквания са за неправилност на обжалваното определение поради липса на
хипотеза по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК, поради което те са неоснователни.
Несъмнено е, че решение на СЕС по казаното преюдициално запитване следва да
бъде в случая съобразено, тъй като разглежданият спор е именно за дължимо на
ищеца от ответника допълнително възнаграждение за положен и неизплатен нощен
труд..Правното основание на спирането е чл. 229 ал. 1 т. 7 вр. чл. 633 вр. чл.
631 ал. 1 от ГПК.
Установява
се при тези обстоятелства, че подадената частна жалба е неоснователна,
обжалваното определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С
оглед на гореизложеното съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260204 от 29.09.2020 г., пост. по
в.гр.д. № 2136/2020 г. по описа на Окръжен Съд – Пловдив, с което е спряно
производството по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател:
Членове: