Определение по дело №3161/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 490
Дата: 16 януари 2024 г.
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20237180703161
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, II състав, в закрито заседание на петнадесети януари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

като разгледа административно дело № 3161/ 2023 г. по описа на съда, за да се произнесе  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск, предявен от М.М.Ш. ***, ЕГН **********,***, като се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в посочените размери, ведно със законни лихви, както са посочени.

Административен съд – Пловдив, II състав, намира че делото му е неподсъдно, поради следното:

Предметът на делото  обуславя подведомствеността и подсъдността на делото, цената на иска, приложимостта на общия исков ред и т.н.  Предметът на делото предопределя и защитата на ответника, понеже обуславя неговите възражения. Около предмета на делото се съсредоточава и съдебното дирене,  а най-накрая предметът на делото е предмет на решението и на силата на пресъдено нещо. Предметът на делото е спорното материално субективно право, което се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Съобразно диспозитивното начало /така в чл.6, ал.2 от ГПК/ предметът на делото се определя от ищеца. Нито ответникът, нито съдът могат да внесат в него някакви промени. Макар и ищецът да не е длъжен да квалифицира иска правно, то съответствието между направените твърдения и дадената от ищеца правна квалификация също представлява ясна индиция за предмета на делото. Останалите въпроси, на които следва да се отговори впоследствие, са по същество, освен ако исковата молба е недопустима поради някаква причина.

Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че ищцата изрично на няколко места в исковата молба квалифицира иска  като такъв по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ; като изрично посочва също така, че такъв иск може да се предяви, след като „образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление“, което било налице предвид прекратеното от РП – Пловдив наказателно производство; по отношение претендираните имуществени вреди се позовава на чл.190, ал.2 от НПК, който също е относим към прекратено наказателно производство; посочва изрично, че е „осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 и сл. от ЗОДОВ“, както и че в тази връзка смята, че е „формулирала редовна претенция  във връзка с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като изрично твърди, че са настъпили имуществени и неимуществени вреди от образуваното и впоследствие прекратено наказателно производство.

Както вече се посочи,  предметът на делото се определя от ищеца, съобразно неговото правното твърдение, съдържащо се в исковата молба, като нито ответникът, нито съдът могат да внесат в него някакви промени. Поради това и при така формулираната искова претенция, следва да бъде прекратено производството по настоящото дело, като същото бъде изпратено по подсъдност на Районен съд – Пловдив, съобразно цената на иска.

Мотивиран от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 3161/ 2023 г. по описа на Административен Съд – Пловдив.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пловдив.
          Определението не подлежи на обжалване.

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: