№ 426
гр. Русе, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20234520100022 по описа за 2023 година
М. С. З. твърди, че по силата на трудов договор № 64/01.12.2020г. започнала работа в
ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе на длъжност "л." като
договорът бил сключен за срок от 6 месеца. На 03.06.2021г. страните сключили
допълнително споразумение към трудовия договор, като ищцата била преназначена на
длъжност „Р.Л.“ и бил определен срок на договора до 03.12.2021г. На 10.12.2021г. страните
сключили ново допълнително споразумение със срок до 03.12.2022г, като ищцата
продължила да работи на длъжността „Р.Л.“. Със заповед на работодателя №
41/01.12.2022г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание
чл. 325 ал.1 т.3 от КТ- поради изтичане на срока на договора.
Ищцата счита заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за
незаконосъобразна, тъй като сключването на срочния трудов договор е в нарушение на чл.
68 ал.3 и 4 от КТ. Счита, че работата на която е била назначена не е нито временна нито
сезонна, като не е налице и изключение по смисъла на параграф 1, т.8 от ДР на КТ, както и
че в договора не са посочени изрично причините за изключението, каквото е изискването на
цитираната норма. Ищцата счита, че предвид посоченото нарушение, трудовият договор
следва да се счита за сключен за неопределено време съгласно чл. 68 ал.5 от КТ, поради
което не може да бъде прекратен поради изтичане на срока му. Сочи, че договорът е
трансформиран в безсрочен тъй като тя продължила да работи повече от 5 дни след изтичане
на срока по допълнителното споразумение от 03.06.2021г. като продължила да работи без
писмено възражение от страна на работодателя. Иска уволнението да бъде признато за
незаконно и да бъде отменено, а тя да бъде възстановена на работа на длъжността преди
уволнението.
1
Ответникът оспорва предявеният иск. Сочи, че трудовият договор е бил сключен като
срочен по изрично писмено искане на ищцата.
Исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на длъжността заемана преди
уволнението са с правно основание по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 01.12.2020г. е бил сключен трудов договор № 64 между страните по делото по силата на
който М. С. З. била назначена на длъжност „л.“ във „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
гр. Русе със срок на договора до 02.06.2021г.
На 03.06.2021г. страните сключили допълнително споразумение към трудовия договор, като
М. С. З. била преназначена на длъжност „Р.Л.“ и срокът на договора бил променен до
03.12.2021.
На 10.12.2021г. страните сключили ново допълнително споразумение като срокът на
договора бил удължен до 03.12.2022г.
На 23.06.2022г. било сключено ново допълнително споразумение към трудовия договор,
което не променя срока на договора.
На 01.12.2022г. управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе издава
заповед № 41/01.12.2022г. с която прекратява трудовото правоотношение с М. С. З. считано
от 02.12.2022г. Като основание за прекратяване на договора е посочен чл.325, ал.1 т.3 от КТ,
а словесно е посочено „изтичане на уговорения срок“.
Издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна.
Съгласно ал.4 и ал.5 на чл. 68 от КТ
По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да
се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен
характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане
на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със
същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само
веднъж за срок най-малко една година.
(5) Трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за
неопределено време.
Съгласно пар.1 т.8 от ДР на КТ
"Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически,
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер,
съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и
обуславящи срочността му;
Трудовото правоотношение на М. С. З. за длъжността „Р.Л.“ е възникнало по силата на
допълнително споразумение от 03.06.2021г. като срокът му е бил определен до 03.12.2021.
Работата за която е назначена М. С. З. безспорно няма временен, сезонен или краткотраен
2
характер, като към 03.06.2021г. срочен договор за съответната длъжност е можело да се
сключи само по изключение по смисъла на пар.1 т.8 от ДР на КТ, като обективните
причини, които налагат изключението е следвало да се посочат в самия трудов договор.
Такива не са посочени. Така сключения на 03.06.2021г. трудов договор инкорпориран в
допълнително споразумение не отговаря на нито едно от условията за да бъде сключен като
срочен:
Нито е за работа, която има временен, сезонен или краткотраен характер;
Нито се базира на обективно изключение, което да е изрично посочено в договора.
По тези съображения трудовото правоотношение възникнало по силата на допълнителното
споразумение от 03.06.2021г. е сключено в нарушение на чл. 68 ал.3 и ал.4 от КТ, поради
което на основание чл. 68 ал.5 от. КТ следва да се счита за безсрочно.
С допълнителното споразумение от 10.12.2021г. отново е нарушен закона. Същото за втори
път се сключва за определен срок. Съгласно последното изречение на чл. 68 ал.4 от КТ
срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата
работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. В случая
трудовия договор е сключен за срок по-малко от една година- на 10.12.2021г. е сключен със
срок до 03.12.2022, като тук отново не е посочено в трудовия договор какви са обективните
причини налагащи изключението, за да се сключи трудовия договор като срочен. Така и
трудовото правоотношение възникнало по силата на допълнително споразумение от
10.12.2021г. също следва да се счита за безсрочно по силата на чл. 68 ал.5 от КТ поради
нарушение на чл. 68 ал.3 и ал.4 от КТ.
Съдът не възприема доводите на ответника, че когато срокът на трудовото правоотношение
е определен по искане на работника, то не е необходимо да се спазват чл. 68, ал.3 и чл.4,
съответно не е необходимо да е налице изключение по обективни причини от
икономически, технологически, финансови, пазарен или друг характер. Систематичното
тълкуване на чл.68 ал.4 води до обратен извод- искането на работника може да позволи
единствено намаляване на срока и той да бъде по-малък от една година. Останалите условия
за сключване на срочен договор, (които са обективни) следва да са налице. В същия смисъл
е и съдебната практика- Решение № 94 от 17.04.2018г. по гр. дело № 3082/2017г. на ВКС, 4-
то гр.отделение. Не на последно място- срокът на сключения договор не съответства на
заявеното писмено желание на работника, който е поискал договорът да бъде сключен за 12
месеца считано от 10.12.2021г, а договорът реално е сключен за по-малко от 12 месеца- със
срок до 03.12.2022г.
По изложените съображения трудовото правоотношение между страните следва да се счита
за безсрочно, при което то не може да се прекрати на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ-
поради изтичане на уговорения срок. За това заповед № 41/01.12.2022г. е незаконосъобразна
и следва да бъде отменена, като М. С. З. бъде възстановена на длъжността преди
уволнението.
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе следва да заплати на М. С. З. разноски в
3
размер на 1500 лева, както и да заплати държавна такса в размер на 80 лева. Мотивиран така
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. С. З., с адрес **********,
ЕГН ********** извършено със заповед №41/01.12.2022г. на управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. С. З., ЕГН ********** на длъжността заемана преди уволнението-
“Р.Л.” във „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе, ЕИК ********* с адрес гр. Русе,
ул. „Добруджа“ № 6.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе, ЕИК ********* с адрес гр. Русе,
ул. „Добруджа“ № 6 да заплати на М. С. З., с адрес **********, ЕГН **********, сумата
1500 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе, ЕИК ********* с адрес гр. Русе,
ул. „Добруджа“ № 6 да заплати по сметка на Русенски районен съд 80 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от 4
април 2023 година.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4