Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на
единадесети ноември
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я: ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря Донка Шулева
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 16282
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, ищец
пред СРС, срещу решение № 166823 от 16.07.2019 г. по гр. дело №
9219 по описа за 2018 г., постановено от СРС, ІІ-ро ГО, 156 състав, с
което решение са отхвърлени предявените от ищеца пред СРС - въззивник пред
настоящата инстанция осъдителни искове по чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Излагат се доводи, че били налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, което не било взето
предвид от първоинстанционния съд. Счита, че претенциите са му доказани, поради
което неправилно СРС бил ги отхвърлил. Въззивникът твърди, че решението е неправилно
като противоречащо на материалния и процесуален закон. Решението било
постановено в разрез с приетото в съдебната практика. Счита, че претенциите му
са доказани и основателни. Представени били доказателства относно родствените
връзки на ответниците със собственика на топлоснабдения имот- Д.Т.П.. Доказано
било, че наследството е открито. Намира, че не следва да доказва, че
ответниците са приели наследството. СРС не се бил съобразил с разпоредбата на
чл.48 ЗН във връзка с тълкуването на чл.60 ЗН. Сочи, че съгласно последните две
разпоредби приемането на наследството можело да бъде и мълчаливо, изразено с
конклудентни действия. Само отказът от наследство бил изричен. В случая
ответниците не били оспорили приемането на наследството. СРС не бил взел
предвид изложеното в отговора по исковата молба, както и не бил разпределил
доказателствената тежест.
Иска се от съда да отмени
решението и да уважи изцяло претенцията му. Претендира направените разноски.
Ответниците по въззивната жалба,
ответници и пред СРС – Е.Д.П., В.Д.П. и Л.В.П. са депозирали отговор по въззивната жалба, в която се
излага становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното
решение. Считат, че от първоинстанционния съд не са допуснати сочените от
въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Претенциите на ищеца
били недоказани, както по отношение собствеността върху процесния имот от
страна на ответниците, наличието на облигационна връзка така и на наследствено
правоприемство. Не било установено и количеството и качеството на доставената
топлинна енергия. Доказателствата представени от ФДР не можели да бъдат
подписани от починалото вече лице поради което не следвало да бъдат кредитирани.
Всички представени документи били частни такива и за това не доказвали тезата
на ищеца за основателност на претенцията му. Прави се възражение за погасяване
на вземанията по давност. Не били налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение при условие, че ответника бил призован по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Определението, с което съдът оставял без уважение искането за
постановяване на неприсъствено решение не подлежало на инстанционен контрол.
Третото лице-помагач-„Б.” ООД не взема
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивните жалби:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 25.07.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 08.08.2019 г./по
пощата/, следователно същите е в срока
по чл. 259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва са
отхвърлени предявените искове по чл.200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като
неоснователни.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно. С определение
№ 20821 от 04.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 8397 по описа за 2018 г. СГС, ГО е отменил
разпореждането за връщане на исковата молба като нередовна.
Дали са били налице
предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
съдът намира, че не следва да отговаря на този въпрос доколкото не сме в
производство по чл.240 ГПК.
По съществото на спора:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото не било доказано, че ответниците
са собственици или ползуватели на процесния недвижим имот, находящ се в
гр.София, ж.к.“***********, с аб.№ 259811 поради което не било възникнало
облигационно отношение по доставка и потребление на топлинна енергия.
Доказателствата от третото лице помагач също не можели да установят това
обстоятелство, тъй като потребителят Д.Т.П. бил починал на 03.01.2014 г. и
нямало как практически да подпише 2-та бр. формуляри за отчет за м.04.2014 г.
до м.04.2015 г.
Прието е още, че ищецът не бил
ангажирал доказателства и за наследствено правоприемство между ответниците и
твърденият им общ наследодател. Не било представено удостоверение за
наследници, нито били ангажирани доказателства в този смисъл. Не били
ангажирани и доказателства, че ответниците били приели наследството. Това било
необходимо по българското право като СРС се е аргументирал с чл.48 и чл.49 ЗН.
Според СРС косвените доказателства, представени от ищеца не можели да обусловят
основателността на претенциите; необходимо било да се представят преки
доказателства. В случая косвените доказателства не водели до сигурност за
осъществяване на сочените от ищеца факти.
Тъй като главния иск бил
неоснователен, то неоснователен се явявал и акцесорния.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното от фактическа и правна
страна на спора:
Съдът е сезиран с обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове по чл.200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В обстоятелствената част на
исковата молба се сочи, че лицето Д.Т.П. до смъртта си е бил клиент на ищцовото
дружество по договор за доставка и потребление на топлинна енергия /ТЕ/
възникнало при Общи условия /ОУ/. Позовава се на чл.63, ал.1 от последните,
съгласно които при смърт на клиент-физическо лице, наследниците или лицето,
придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение,
са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т.12, който бил
30-дневен, чрез подаване на заявление за промяна на партида. Твърди се, че
ответниците били използвали доставената от ищеца топлинна енергия за периода
01.05.2014 г.- 30.04.2016 г., както и услугата дялово разпределение за периода
м.05.2015 г. до м.04.2016 г. като същите не били погасили задълженията си.
От извършената служебна справка
по НБД /л.47 по делото пред СРС/ се установява, че Д.Т.П. е починал на
03.01.2014 г., а ответниците – Л.В.П. е негова съпруга, Е.Д.П.-дъщеря и В.Д.П.
– син.
След депозирането на служебната
справка и в изпълнение указанията на съда от 29.10.2018 г. , ищецът е уточнил с
нарочна молба от 09.11.2018 г. исковата молба като е конкретизирал имената,
адресите на ответниците, както и претенциите си срещу всеки един от тях.
По доводите във въззивната жалба:
Първият въпрос на който следва да бъде отговорен е дали е налице наследствено правоприемство между Д.Т.П. и конституираните по
делото ответници.
С оглед служебно събраните по
делото /пред СРС/ данни във връзка с указанията на СГС в отменителното
определение, настоящата инстанция приема, че наследственото правоприемство е
доказано.
Вторият въпрос, който следва да бъде изяснен е необходимо ли е в случая изрично приемане на наследството.
Настоящата инстанция намира, че изричен
е само отказът от наследство като при оспорване действителността на този отказ,
лицето твърдящо, че отказът е недействителен следва да установи, че наследството
е прието с конклудентни действия. Аргумент в подкрепа тезата на настоящата
инстанция е и разпоредбата на чл.227 ГПК.
В случая, обаче, наследодателят на
ответниците не е починал в течение на процеса, за да е приложима хипотезата на
чл.51 ЗН.
Следва да отбележим и, че
ответниците по спора не са депозирали отговор по исковата молба в срока по
чл.131 ГПК, което преклудира всички техни възражения, арг. от чл.133 ГПК.
Противно на соченото в отговора
по въззивната жалба, ответниците не се призовават по чл.47, ал.5 ГПК. Видно от
призовките по делото пред СРС, ответниците са получили препис от исковата молба
на 09.01.2019 г./л.54-56/. А препис от доклада по делото – на 25.03.2019 г.
Затова и СРС правилно е приложил нормата на чл.41,ал.2 ГПК относно
призоваването на ответниците за първото по делото публично съдебно заседание,
виж л.119 по делото пред СРС.
Самите пълномощници на
ответниците – адв.П.и адв.Х. са упълномощени от ответниците, а не са назначени
от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Това означава и, че всички доводи в
отговора по въззивната жалба се правят от ответниците /пред СРС/ за първи път и
то пред въззивната инстанция. При съобразяване с преклузията по чл.133 ГПК
съдът не ще изложи мотиви по същите, вкл. и по възражението за погасяване на
вземанията по давност.
Относно наличието на облигационно отношение между страните по спора по
доставка и потребление на топлинна енергия:
Действително, в тежест на ищеца е
да докаже, че наследодателя на ответниците е потребител на ТЕ, както и
наличието на облигационно отношение между ищеца и самите ответници по
доставката и потреблението на ТЕ. В този смисъл са и указанията на СРС в
доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 5743 от 06.03.2019 г. /л.57
по делото пред СРС/.
Видно от представените с исковата
молба писмени доказателства, липсват данни, както наследодателят на
ответниците, така и самите ответници, да са собственици или ползватели на процесния
топлоснабден недвижим имот. При съвкупната преценка на представения списък
/л.13/, както и писмото от 06.02.2012 г. на район „Младост“ не може да се
достигне до категоричния извод, че е налице облигационна връзка по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ. Доказателствата, представени с молбата от 18.03.2019 г. на
третото лице помагач на страната на ищеца, установяват наличието на съставени
индивидуални справки и главни отчети, но те не са титул за собственост.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Последният е останал задължен за
държавна такса в размер на 75 лв. /предявени са 4 брой осъдителни искове, а е
внесена държавна такса в размер на 25 лв./ относно въззивното обжалване поради
което на основание чл.77 ГПК същата следва да бъде досъбрана.
Въззиваемите претендират разноски и такива са сторени – по 300 лв. на всеки един за
адв.възнаграждение.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е неоснователно-
адв.възнаграждение е в рамките на минималния размер по чл.7, ал.2,т.1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения, редакция в
сила към 29.11.2019 г.- датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 166823 от 16.07.2019 г. по гр. дело №
9219 по описа за 2018 г., постановено от СРС, ІІ-ро ГО, 156 състав, изцяло.
ОСЪЖДА„Т.С.” ЕАД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:*** Б, на основание чл.77 ГПК да заплати в полза на Софийски градски съд, гр.София, бул.“Витоша“
№ 2, сумата в размер на 75 лв.- държавна
такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на
Е.Д.П., ЕГН **********, съдебен адрес: *** 1 а, партер, офис № 16- адв.П.и Х., сумата в размер на 300 лв.- разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т.С.”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на
В.Д.П., ЕГН **********, съдебен адрес: *** 1 а, партер, офис № 16- адв.П.и Х., сумата в размер на 300 лв.- разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т.С.”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на
Л.В.П., ЕГН **********, съдебен адрес: *** 1 а, партер, офис № 16- адв.П.и Х., сумата в размер на 300 лв.- разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието
на „Б.” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: