М О Т И В И
към
присъда № 260032 от 19.10.2020 г. по НЧХД № 841/2019 г. по описа на СлРС
Тъжителката
Р.Г.П. е депозирала тъжба до СлРС, с която е предявила обвинение срещу подсъдимия
Г.Д.С. за извършено от него престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1
от НК и по чл.144, ал.1 от НК.
В с.з.
тъжителката, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител,
който поддържа тъжбата и моли съда да признае подсъдимия за виновен и по двете
обвинения и да му наложи наказание пробация, както и да уважи гр.иск в
предявения от нея размер.
Подсъдимият,
редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за
виновен по предявеното му обвинение по чл.144, ал.1 от НК, като дава подробни
по случая, с които твърди, че действително на посочената дата е възникнал
конфликт между него и тъжителката и е изрекъл обидни думи, но е бил провокиран
от самата нея и от обстоятелството, че е повикала полиция. Моли съда да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Упълномощеният от
него защитник също пледира за постановяване на оправдателна присъда, като
счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин.
С тъжбата
тъжителката е предявила и граждански иск против подсъдимия за сумата от 2000
лв., от които 1000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди от деянието
по чл.144, ал.1 от НК и 1000 лева за претърпените вреди от деянието по чл.148,
ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК. Претендира и законната лихва, считано от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
След като
прецени, че гражданският иск е своевременно предявен и се намира във връзка с
предмета на делото, съдът го прие за съвместно разглеждане в настоящия
наказателен процес.
От
събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
Подс. С. е
бълг. гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан.
Тъжителката
П. работела като крупие в игрална зала КВК, находяща се на бул. „*********“. На
18.01.2019 г. била на смяна в игралната зала. Около 04,00 часа в залата влязъл
подсъдимият С.. Същият бил заедно със сина си – свид. Д. и двама приятели на
сина му. Самият подсъдим влязъл през отделен вход, а останалите три лица през
централния вход на залата. Момчетата застанали до игралните автомати, а подс. С.
отишъл до бара, за да разговаря с крупието. Двамата разговаряли няколко минути,
като през това време подс. С. извадил от левия джоб на якето си сгъваем нож,
отворил го наполовина и веднага го затворил, като го прибрал отново, но вече в
десния джоб. Продължил да говори с тъжителката още няколко минути, след което
се приближил до св. К.Т. и разговарял и с него. През това време тъжителката
седнала отстрани на бара, непосредствено до игралния автомат, на който играела
св. В.. Подсъдимият отново се приближил до нея, изрекъл още някакви реплики и
напуснал игралната зала. Заедно със сина си се отправили към друга игрална зала,
за да проверят обстановката, след което отново се върнали до игрална зала КВК.
През това време тъжителката подала сигнал до тел.112, че е била заплашвана от
страна на подсъдимия и на място се озовал полицейски екип от свидетелите Ц.Ц. и
Н.К.. Двамата изчакали идването на подсъдимия и му обяснили, че има подаден
сигнал срещу него от крупието на игралната зала и са отишли на проверка. След
тях пристигнали още два екипа – от полицейските служители В.Д. и Т.П. и другият
екип от свидетелите Д. и З.. Ядосан от пристигането на толкова полицейски
служители и обвиненията на тъжителката за отправени от него спрямо нея заплахи,
подсъдимият започнал да отправя обиди и закани спрямо полицейските служители, а
след това и спрямо тъжителката, като я нарекъл „курва“ и я напсувал с думите
„майка ти ще еба“, пред всички полицейски служители и пред самата нея. Заявил й
още, че ще я изрине от почвата отгоре. Тъй като подсъдимият отричал да я е
заплашвал с нож, бил повикан управителят на игралната зала – св. Ж., за да
бъдат изгледани записите от
охранителните камери в заведението. След преглед на камерите, подсъдимият бил
задържан, бил му извършен личен обиск, като при това от него била иззета джобна
ножка и палка и в последствие бил задържан за 24 часа. Спрямо него било
образувано и ДП за хулиганство, което приключило с постановление за
прекратяване на наказателното производство, поради несъставомерност на
извършеното нито по чл.325 от НК, нито
по чл.144 от НК. Същото е приложено към настоящото НЧХД.
Към делото
е приложен и приобщен по съответния ред и запис, предоставен от страна на тъжителката,
направен от св. К.С., както и запис предоставен от св. Ж. от охранителните
камери на залата. По отношение и на двата записа в хода на съдебното следствие
са назначени, изслушани и приети две експертизи – техническа – на записа от
охранителните камери и фоноскопна на предоставения от страна на тъжителката
запис. От заключението на фоноскопната експертиза е видно, че е свалено на
хартиен носител съдържанието на аудиодиска, който е бил приложен по ДП. От
заключението на техническата експертиза се установява, че са изследвани два
записа – от охранителните камери и от запис, който е бил направен от лице,
намиращо се в игралната зала. От тези записи са свалени на хартиен носител
няколко снимки. Тъй като вещото лице заявява, че не може да се извади всяка
секунда от записа на снимка, а страните депозираха искане да се установи
съдържанието на целия запис, същият беше възпроизведен пред страните, с помощта
на устройство на съда и в присъствието на системния администратор.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след задълбочен анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност.
Съдът
кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели, с изключение на
една част от показанията на полицейските служители и част от показанията на св.
Ж.. Така съдът прие онази част от показанията на шестимата полицейски служители
- Ц.Ц., Н.К., В.Д., Т.П., Ж. Д. и Я.З., в която пресъздават отзоваването
им на подадения сигнал и пристигането им в игралната зала. От тази част на
показанията им се установява кои полицейски служители са пристигнали първи,
кога е отишъл и самият подсъдим, както и какви действия са предприели –
установяването на управителя, прегледа на записите и обиска и задържането на
подсъдимия. Установяват се също думите и изразите, които подсъдимият е отправил
спрямо тях, както и спрямо тъжителката. Действително са налице известни
разминавания по отношение на тези думи и изрази, но смисълът им един и същ и
съвпада със записаното на предадения и приложен още в хода на досъдебното производство
диск със запис. Видно от този запис, подсъдимият е казал на тъжителката думите
„курво мръсна“, „майка ти курва да еба, мръсна да еба“, „Ще тъ изрина от
почвата отгоре“, „пред тези гейове ти го казвам“. Съдът не кредитира онази част
от показанията им, в която пресъздават съдържанието на видеозаписа от
охранителните камери и твърденията им, че на този запис се вижда как
подсъдимият изважда ножката, отворя я и я размахва към тъжителката. На
приложения запис се вижда, че в един момент докато говорят двамата, подсъдимият
изважда някакъв предмет от левия си джоб, който действително може да бъде
оприличен на сгъваем нож, отваря го наполовина и след като го затваря, го
прибира в десния си джоб. Не е налице нито отваряне на ножката изцяло, още
по-малко размахване към тъжителката. Ето защо в тази им част съдът не кредитира
показанията на полицейските служители и в частност на онези, които са
прегледали записа още същата вечер и ги изключи от доказателствения материал по
делото.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите К.С., В.В. и К.Т.. Св. С. е отишъл в
игралната зала след идването на полицейските служители и е възприел отправената
обида и псувня от страна на подсъдимия спрямо тъжителката, като пресъздава това
по идентичен начин с полицейските служители и с отразеното на записа.
Потвърждава и пристигането на единия от собствениците на заведението, както и
присъствието на св. К.Т.. Последният, както и св. В. са присъствали по време на
първото посещение на подсъдимия и потвърждават пристигането му в игралната
зала, разговора с тъжителката и тръгването му. Св. В. пресъздава възприета от
нея псувня от страна на подсъдимия спрямо тъжителката и то когато вече
последната е била седнала в близост до В.. Не е възприела други обидни думи или
заплахи, нито нож в ръцете на подсъдимия. Самата тъжителката не е споделила с
нея, че е била заплашвана, въпреки че е споделила, че подсъдимият бил заплашил,
че ще отреже ушите на В. и Т.. Св. К.Т. също не е възприел заплахи, вадене на
нож и т.н.
Съдът
кредитира и показанията на св. Ж., управител на игралната зала, който е бил
повикан, за да предостави записа от монтираните в залата камери. Същият
потвърждава, че е чул отправени обиди и заплахи от подсъдимия спрямо крупието,
макар и да не цитира точно какви са били те. Спорен момент в неговите показания
е обстоятелството дали подсъдимият е работел като охрана при него или не. Ж. е
категоричен, че не е имал трудов договор с подсъдимия, както и че последният
никога не е работел като охрана в клуба. Това обстоятелство не е от съществено
значение за делото, тъй като дори да е изпълнявал такава длъжност, подсъдимият
не е следвало да влиза в саморазправа с тъжителката, още повече, че не са
налице каквито и да било данни тя или клиент на заведението да са нарушили реда
и това да е довело до необходимост от действия от негова страна. Все пак прави
впечатление една реплика от страна на тъжителката при разговора й със св. Ж.,
записан на предоставения от св. С. диск. Разговорът започва с думите „Охраната
беше.“ Последва описание на действията, които тъжителката твърди, че
подсъдимият е извършил, но не и обяснение кого има предвид под „охраната“. Ако
св. Ж. не е знаел кое е лицето, което тъжителката има предвид под „охрана“, то
би следвало същата да направи описание на това лице или да посочи името му, но
такива изявления в думите й липсват.
Както вече
беше отбелязано по-горе, това обстоятелство не е съществено значение за съда,
поради което не следва да се кредитират и показанията на св. Й., който дава
показания именно в този смисъл.
Съдът
кредитира частично и показанията на св. Д. Г. Д. – син на подсъдимия. От онази
част, която съдът кредитира се установяват обстоятелствата, че двамата са
посетили игралната зала, заедно с още двама негови приятели, че са си тръгнали
и са се върнали отново, при което вече на мястото са били полицейските
служители. Установява се и извършения обиск и изземването на неговия и на баща
му ножчета. Съдът не кредитира онази част от показанията му, в която твърди, че
не е чул баща му да обижда крупието, тъй като в тази им част противоречат на
останалите гласни доказателства, на приложения запис и на обясненията на самия
подсъдим. В тази им част съдът прие показанията му като опит да оневини баща
си.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като са безпротиворечиви и съвпадат
напълно с показанията на всички свидетели, възприети от съда. Същият признава,
че е бил ядосан от действията на тъжителката – сигнализирането на полицията и
пристигането на три патрулки и за това се е стигнало до отправяне на репликите
от негова страна. Признава, че е изрекъл думите „Ще те изрина от почвата
отгоре“, но заявява, че не си спомня да е отправял думата „курва“ спрямо
тъжителката. Последното се установява както от останалите гласни доказателства,
така и от приложения запис. Като последователност от действия – отиването му
със сина му и двама негови приятели, влизането му през отделен вход, разговора
с крупието, тръгването му и връщането, при което заварва вече един от
патрулните автомобили, последващите пререкания с полицейските служители и
тъжителката и ареста му, неговите обяснения напълно съвпадат с всички останали
доказателства по делото – както с гласните, така и с приложените аудио и
видеозаписи. Прави впечатление, че твърденията му, че при първото му посещение
е разговарял с крупието и са се смели, напълно съвпада с това, което се вижда
на записа. Когато са застанали до бара двамата разговарят и почти през цялото
време тъжителката се усмихва. Дори след изваждането на ножката и прибирането й,
продължава да се смее. Не се вижда нито да е изплашена, нито да е била
докосната от подсъдимия. Когато вече е седнала до св. В. се наблюдава за
няколко секунди приближаване на подсъдимия до нея, избутване на ръката й и
показване на заплашителен жест с показалеца, придружени с някакви реплики, за
които не беше установено точно какви са.
Ето защо в
настоящия случай, доколкото обясненията на подсъдимия съвпадат с възприетите от
съда гласни доказателства на посочените по-горе свидетели, съдът ги прие за
абсолютно достоверни и ги кредитира изцяло. Още повече, че подсъдимият признава
и неизгодни за него факти.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица по изготвената съдебно-техническа и
съдебно-фоноскопна експертизи, доколкото същите не бяха оспорени от страните, а
съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната
квалификация на експертите.
Въз основа
на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи :
С деянието
си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК, тъй като на
18.01.2019 г. в гр. Сливен казал нещо унизително за честа и достойнството
на Р.Г.П. ***, в нейно присъствие – нарекъл я е „курва“ и отправил израза
„майка ги ще еба”, като обидите са нанесени публично.
Безспорно е установено, че подсъдимият е казал унизителни за честта и достойнството думи за частния тъжител П.
в нейно присъствие, а именно „курва“ и „майка ти ще еба“ и тези думи сочат на
съставомерност на деянието от обективна страна по смисъла на чл.
146, ал. 1 НК. Думата „курва“ сочи на жена, чието поведение от
гледна точка на морала се определя като аморално и в този смисъл се явява
унизително за честта и достойнството на всяка жена, която дума наред с
отправянето на думите „майка ти ще еба“, е израз на негативна оценка към
личността, за която се отнася, тъй като от гледна точка на господстващия морал
отразява една крайно отрицателна оценка за честта и достойнството на лицето,
към което е отправена, има унизителен характер и е от естество да накърни
чувството за лично достойнство и чест.
Доколкото обидата е противоправно
деяние и такава е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие и доколкото с обидата
деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на
епитети, квалификации, сравнения и обидни жестове, които по своето съдържание
засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се
обективират с такава цел, то съдът прие, че изричайки посочените думи подсъдимият
е осъществила състава на престъплението обида. Критерият, въз основа на който
се извършва преценка дали употребените от дееца изрази и извършените от него
действия са с обидно съдържание, е обективен и не зависи от субективните възприятия
и интерпретации на техния адресат. Налице
е квалифициращият признак по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК,
тъй като обидата е нанесена публично и е станала достояние не само на частния
тъжител П., но и на всички полицейски служители, както и на св. С., а е
нанесена и на обществено място.
Подсъдимият
С. не е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.144, ал.1
от НК.
По време
на първото посещение на подсъдимия в игралната зала не се установи да е
отправял каквито и да било заплахи спрямо тъжителката. Гласните доказателства –
показанията на присъстващите свидетели Т. и В. не установяват подобни заплахи.
Единствено св. В. твърди за отправена заплаха, но спрямо самата нея и свидетеля
Т., а не спрямо тъжителката П.. Тази заплаха обаче не е била възприета лично от
В., а предадена от тъжителката. На предоставения запис не се чуват репликите и
не може да се установи тяхното съдържание. В последствие, пред полицейските
служители действително подс. С. е казал на тъжителката: „ще тъ изрина от
почвата отгоре. Сериозно ти казвам. Ще те изрина под почвата отгоре“. Всъщност
именно тези думи тъжителката счита, че са отправена заплаха и закана спрямо
нея. По отношение на тези думи още РП-Сливен е приела, което се споделя и от
съда, че не представляват закана за убийство или за престъпление срещу
личността на тъжителката, за да се квалифицират като престъпление по чл.144 от НК. Тъжителката е повдигнала обвинение, изразяващо се в това, че подс. С. я е
заплашил с престъпление, но казаното не би могло да се подведе под която и да е
норма на предвидените в НК престъпления против личността.
Тъй като
основния принцип залегнал в НПК е, че присъдата не може да почива на
предположения, а обвинението трябва да е доказано по несъмнен начин и тъй като
въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства, анализирани
подробно по-горе, обвинението срещу подсъдимия по чл.144 от НК не беше доказано
по несъмнен начин, съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал.1 от НК.
Деянието по чл.148,
ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия и направените
частични самопризнания.
За извършеното от подсъдимия
деяние по чл. 148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК, законът предвижда наказание
глоба от 3 000 лева до 10 000 лева и обществено порицание. От
деянието не са причинени имуществени вреди, които да са предмет на настоящото
наказателно производство. От
свидетелството за съдимост и самия бюлетин за съдимост на подс. С. е видно, че
същия не е осъждан /реабилитиран по
право /и до настоящия момент не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на Раздел ІV от Глава 8 от НК. Не се касае и за множество престъпления,
доколкото съдът го призна за невиновен в едно от деянията, които беше обвинен.
Налице са и всички предпоставки на чл. 78 А от НК, поради което съдът след като
призна подсъдимия С. за виновен в
извършването на деяние по чл. 148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК, го
освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева. Съдът намира
наложеното наказание за справедливо и отговарящо на обществената опасност на
деянието и дееца.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК:
С оглед изхода на процеса и постановяването
на осъдителна присъда за деянието по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК, съдът
осъди подс. С. да заплати на тъжителката П., сумата от 500 лв. за претърпените
от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието до окончателното й изплащане. Съдът прие, че предявения гр.иск е
доказан по основание, поради доказаност на деликтното правоотношение. Отправянето на обидни думи и изрази и то на
публично място, пред множество хора, безспорно засяга честта и достойнството на
всекиго и подсъдимият следва да обезвъзмезди тъжителката за това, че я е
засегнал с оправените обиди. Ето защо
съдът прецени, че справедлив еквивалент за това е сумата от 500 лева. До пълния размер от 1000 лв., съдът
отхвърли предявения гр. иск, като прие, че не бяха събрани доказателства,
обуславящи уважаването на гр. иск в пълен размер. Тъжителката не ангажира
доказателства как се е чувствала от отправените обиди, до каква степен е била
засегната и колко е продължило това.
По правилата на процеса, съдът осъди
подсъдимият да заплати ДТ върху уважения гр.иск в размер на 50,00 лева, по
бюджета на държавата, по сметка на СлРС. Съдът осъди подс. С. да заплати на
тъжителя сумата от 12,00 лева ДТ за образуване на НЧХД и 200,00 лева заплатено
адв. възнаграждение. Съдът присъди този размер, въпреки че повереникът на
тъжителката претендира за сумата от 400 лева, не защото подсъдимият беше
оправдан по едно от обвиненията, а защото видно от представеното пълномощно
именно сумата от 200 лева е била заплатена на повереника за образуване и водене
на делото. Съдът осъди подсъдимия да заплати и направените по делото разноски
за експертизи в размер на 219,25 лв.
Ръководен
от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
15.12.2020
г. РАЙОНЕН СЪДИЯ :