№ 3147
гр. В., 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110100213 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „И. И.“ ЕООД, ЕИК
**** срещу „Е. - П. П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. В., бул. „В. В.” № 258, В. Т. - Г, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от
ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът
не дължи сумата от 10276,67 лева, включваща сумата от 6851,11 лева с ДДС,
представляваща стойността на начислена електроенергия съгласно дебитно
известие № **********/13.12.2021г. към фактура № **********/14.11.2021г.
за м.11, 2022г. и сумата от 3425,66 лева с ДДС, представляваща междинно
плащане за м.12, 2022г., начислена по фактура № **********/13.12.2021г., за
обект, находящ се в гр. В., ул. „О.“ № 1, представляващ складова база, аб.
№***, кл. № ****.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните има
сключен договор за продажба на ел. енергия от доставчик последна инстанция
за обект, находящ се в гр. В., ул. „О.“ № 1, представляващ складова база, аб.
№***, кл. № ****. Твърди, че ищцовото дружество е получило дебитно
известие № **********/13.12.2021г. към фактура № **********/14.11.2021г.,
ведно с Приложение А с посочено основание: електрическа енергия за м.
ноември 2021г. и определена сума за плащане 3772,40 лева с ДДС и срок за
плащане 21.12.2021г. и фактура № **********/13.12.2021г. с посочено
основание: междинно плащане за м. декември 2021. – 50 % от стойността за
1
м. ноември 2021г., с определена сума за плащане 3425,66 лева с ДДС и срок за
плащане 29.12.2021г. Ищецът сочи, че не му е известно как е извършено
отчитането на така определеното количество ел. енергия и твърди, че същото
не му е доставено. Оспорват се сумите по фактурите като неправилно
определени. Твърди, че са депозирали възражение в срока за плащане, с
искане да бъде извършена проверка, но не са уведомени за резултата.
Твърдят, че количеството ел. енергия, посочено в дебитното известие не е
измерено правилно, както и че средството за търговско измерване не отговаря
на нормативните изисквания за точност и местоположение.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от
ГПК, с който се оспорва предявения иск като частично недопустим и изцяло
неоснователен. Сочи се, че от ищцовото дружество по дебитно известие №
**********/13.12.2021г. не се претендира сума в размер на 3772,40 лева, а
сума в размер на 1328,20 лева, поради което за разликата ищецът няма
правен интерес от предявяване на иска. Не оспорва обстоятелството, че
страните са обвързани от договор за доставка на ел. енергия от доставчик от
последна инстанция, сключен на 26.03.2021г. Сочи се, че процесната сума
представлява цената на реално доставена и потребена от абоната ел. енергия,
мрежови услуги, надбавки, акциз и ДДС, както и дължимо авансово плащане,
дължими на основание сключения договор и ПТЕЕ. Излага се, че за
процесния период потреблението на ел. енергия в обекта е измервано и
отчитано от служители на „Електроразпределение Север“ АД по
метрологично годно СТЕ с дистанционен отчет. Твърди, че процесният
електромер е произведен през 2018г., като за процесния период е бил
метрологично годен. Твърди се още, че са извършило три проверки на
електромера, като и при трите е констатирано, че електромерът измерва
правилно, които абонатът е отказал да подпише. Сочи се, че електромерът е
монтиран в точката на присъединяване, съгласно изискванията на ПИКЕЕ,
като обектът на ищеца е присъединен на ниво ниско напрежение. Твърди се,
че съгласно методика на КЕВР, ответникът продава ел. енергия в качеството
му на доставчик от последна инстанция на своите клиенти само по тарифен
план „една скала“, като начинът на определяне на цената на доставената
ел.енергия е посочена в сключения между страните договор. Излагат се
твърдения, че мрежовите услуги се дължат на основание договора между
страните и ПТЕЕ, като цената за процесния период е определена с Решение
2
№ Ц-29 от 01.07.2020г. на КЕВР. Сочи се, че цената за задължения към
обществото е определена съгласно Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране
на цените на ел. енергията, издадена от КЕВР.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че същите са обвързани по договор за
продажба на електрическа енергия за процесния обект и период, като е
представен сключеният между страните договор за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция от 26.03.2021г.
Съгласно Решение № Л – 410 от 01.07.2013г. на ДКЕВР че „Е.-П. П.“
АД притежава лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция.
Прието по делото е дебитно известие № **********/13.12.2021г. към
фактура № **********/14.11.2021г., съгласно което за потребена
електрическа енергия за м.ноември 2021г. за обект с аб. № ***, кл. № ****,
находящ се в гр. В., ул. „О.“ № 1, представляващ складова база е начислена
сумата от 5709.26 лева /без ДДС/, от която е приспаднато фактурирано
междинно плащане № ********** на стойност 2565.59 лева, като е вписан
остатък за плащане от 3772.40 лева с ДДС. От същата сума са приспаднати и
компенсации на стойност 1243.99 и 1200.21 лева, като финалната сума за
плащане по дебитното известие е отразена като 1328.20 лева.
Приета по делото е и фактура № *********/13.12.2021г., издадена по
отношение на същия обект за междинно плащане за м.12.2021г. – 50 % от
стойността за месец 11.2021г., като е начислена сума в размер на 3425.56
лева.
Представени от ответника за три броя констативни протоколи от
08.04.2021г., 25.06.2021г. и 04.08.2021г. от извършени проверки на средството
за търговско измерване с фабр. № 1127031800348442, мотирано в в процесния
обект по постъпило заявление от клиента. Във всеки от протоколите е
3
вписано, че е установена правилна схема на свързване, точен адрес на МП и
вграден точен ЧП. Отразено диспечерско наименование на захранващия
трафопост е 1118. Протоколите са подписани от лицата, извършили
проверката, като е вписано отбелязване, че клиентът отказва да се подпише.
В протокола от 08.04.2021г. е посечено, че отказът да се подпише е поради
подчертана клауза в същия, а именно арбитражна клауза.
Видно от Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа за присъединяване на ниско напрежение
изх. №В16 2630 В16 3278/18.05.2016 г. от 20.05.2016 г., сключен между
„Енрого-Про Мрежи“ АД и „ЕКО УИКЕНД И СПА“ ЕООД, са определени
необходимите условия за присъединяване към електроразпределителната
мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ на обект: „складова база“, находяща се на
адрес: гр. В., ул. „О.“ №1 в ПИ с идентификатор 10135.3513.216 с
предназначение – стопанска дейност. В чл.2 от договора е уговорено, че
присъединяването на обекта ще се извърши съгласно предварителен договор
за присъединяване/становище №В16-2630/19.04.216 г. като мястото на
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа е от ТП 134.
Присъединяването на обекта ще се осъществи чрез изграждане на следните
присъединителни съоръжения: чрез монтиране на електромерно табло ТЕПО
1Т на фасадата на ТП 134; захранване на таблото от табло НН на трафопоста;
монтиране на средството за търговско измерване и необходимата предпазна и
комутационна апаратура в новото електромерно табло; от електромерно табло
с кабелна линия НН да се захрани табло на обекта; вид на електрическите
уредби и съоръжения на клиента: съоръжения НН след границата на
собственост на електрическите съоръжения; предоставена мощност 50 кВТ,
трифазно захранване. Клиентът се легитимира с договор за наем.
Представено е и допълнително споразумение №1 към договор за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа
№В16- 3278/18.05.2016 г. №А2 В16 2630 В16 3278 В16 7188/10.10.2016 г. от
17.10.2016 г., съгласно което ал.2 и ал.3 на чл.2 от договора за
присъединяване придобива следната редакция: ал.2 - „Мястото на
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа е ТП 1118,
ал.3 - Присъединяването на обекта ще се извърши чрез изграждане на
следните присъединителни съоръжения: 1. Монтаж на електромерно табло
тип ТЕПО-1Т на границата на собственост; 2. Полагане на нова кабелна
4
линия НН от ТП 1118 до електромерното табло; 3. Монтаж на средство за
търговско измерване, необходимата комутационна и предпазна апаратура. От
електромерното табло по подходящ начин да се захрани таблото на обекта.“
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че процесният СТИ е от одобрен тип,
метрологичната му проверка е от 2018г., като към м.11 и 12.2021г. е бил
метрологично годен /метрологичната му годност е 4 години – трифазен СТИ/.
Начисленото потребено количество електроенергия за процесния период е
11308 кw/h, като същото представлява сбор от потребеното количество по
всички регистри – 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3. В дебитното известие от 13.12.2021г. е
извършено изчисление на дължимите суми за м.11.2021г. на база стойността
на 11308 кw/h, а за м. 12.2021г. е фактурирана 50 % от изчислената стойност
на ел. енергия за м.11.2021г., т.е 50 % от сумата от 5709,26 лева, а именно
2854,63 лева /авансово плащане/. Приложената цена за 1 кw/h ел. енергия за
промишлен ток от 0.44511 лева/1кw/h е приложимата за процесния период.
Извършените изчисления са аритметично точни, като подробно са разбити по
мрежови услуги, компонентни, предвиден акциз и ДДС за процесния период –
м.11.2021г. Обектът е присъединен на ниво Н.Н. като меренето се извършва
на същото, без да се ползват НТ /напреженов трансформатор/ и ТТ /токов
трансформартор/. СТИ се монтира директно и доставката на електроенергия
преминава през измервателната схема на същия. Мястото на измерване е в
точката на присъединяване, т.е. присъединяването на обекта е в изходящите
клеми на СТИ. Предоставената мощност е в размер на 50 кw. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че по принцип
съобразно представената документация СТИ е следвало да бъде положено на
границата на имота, но преместването му от техническа гледна точка е
обосновано, тъй като при извършена проверка е констатирана повреда в
комуникационния борд и невъзможност за дистанционен отчет на СТИ.
Вещото лице сочи, че това не променя отчетите, ако електромерът е изправен.
Сочи още, че мястото на монтажа е от значение за това на кого ще се
начисляват загубите при пренасяне на енергията, като в случая ще са за
сметка на ищеца. При трасе от около 300 метра без големи мощности вещото
лице счита, че възможните загуби са нищожни – между 0.1 % и 1 %, като
технически възможно е да бъдат изчислени.
5
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е
наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено
нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка
с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на
същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва
да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните
състезания.
В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно
дължимостта на вземания, произтичащи от договор за продажба на
електрическа енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца и с
оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в
обекта, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ.
процесуалната допустимост на иска.
Налице е спор между страните досежно правния интерес от
отрицателния установителен иск по отношение на размера на неговия
петитум. Ответната страна счита, че доколкото окончателната сума за
плащане по процесното дебитно известие № **********/13.12.2021г. към
фактура № **********/14.11.2021г. е в размер на 1328,20 лева, то ищецът
има правен интерес от отрицателния установителен иск само по отношение на
тази сума, доколкото по-голям размер от този „Е.-П. П.“ АД реално не
претендира от него. Ищецът от своя страна е завел иска по отношение на
цялата сума за ел. енергия, начислена на м.11.2021г., посочена в дебитното
известие – 5709,26 лева без ДДС / 6851,11 лева с ДДС. Съдът намира, че по
принцип за ищеца е налице интерес от установяване недължимост на цялата
сума за начислена електроенергия, доколкото се оспорва, че по принцип
същата е неправилно начислена. Всяка следваща сума, приспадната в
дебитното известие, е в твърд размер, като получените остатъци са функция
на първоначалния. От сумата от 5709,26 лева без ДДС е приспаднато
фактурираното междинно плащане за м.11 /съобразно схемата за фактуриране
6
на ел. енергия по договора за доставка/ в размер на 2565,59 лева без ДДС,
като е получен междинен размер за доплащане от 3772,40 лева с ДДС. От
същия пък са приспаднати компенсациите по РМС, за да се получи финалния
размер от 1328,20 лева.
Въпреки гореизложеното, съдът намира искът за частично недопустим
след служебно извършена проверка за водените между страните дела. Съдът
констатира, че на 10.12.2021г. е образувано гр.д. № 17721/2021г. по искова
молба на „И. И.“ ЕООД, ЕИК **** срещу „Е. - П. П.” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № 258, В. Т. - Г, с която е
предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от лева, включваща
сумата от 7361,45 лева с ДДС, представляваща стойността на начислена
електроенергия съгласно дебитно известие № *********/14.11.2021г. към
фактура № **********/14.10.2021г. за м.10, 2022г. и сумата от 3078,71 лева
с ДДС, представляваща междинно плащане за м.11, 2022г., начислена по
фактура № **********/14.11.2021г., за обект, находящ се в гр. В., ул. „О.“ №
1, представляващ складова база, аб. №***, кл. № ****. Посоченото
производство е образувано преди настоящото, като предметът на двете
производства се покрива в частта за сумата от 3078,71 лева с ДДС,
представляваща междинно плащане за м.11, 2022г., начислена по фактура №
**********/14.11.2021г. Същата сума е приспадната с процесното дебитно
известие № **********/13.12.2021г. ,като с първоначалната искова молба по
настоящото дело ищецът е заявил претенция за недължимост само на сумата
от 3772.40 лева за м.11,2020г. при съобразяване на фактурираното междинно
плащане. С последваща молба обаче в първото съдебно заседание ищецът е
поискал изменение в петитума на исковата молба, което е допуснато от съда,
като искът е предявен за сумата от 6851,11 лева с ДДС /5709,26 лева без
ДДС/, представляваща цялата дължима сума за м.11.2021г., включваща и
фактурираното междинно плащане от 3078.21 лева с ДДС /2565,59 лева без
ДДС/. Следователно в частта за посочената сума настоящото производство се
явява второ заведено между същите страни, поради което подлежи на
прекратяване на основание чл.126, ал.1 от ГПК.
По гореизложените съображения съдът намира, че производството по
делото следва да бъде прекратено в частта за сумата от 3078,71 лева с ДДС,
представляваща междинно плащане за м.11, 2022г., начислена по фактура №
7
**********/14.11.2021г., за обект, находящ се в гр. В., ул. „О.“ № 1.
По основателността на предявения иск
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидна облигационна
връзка между страните, а ответникът следва да докаже, че предоставил
ел.енергия на адреса в посоченото количество за посочения период, както и
размера на дължимото плащане.
Не е спорно между страните, че ищецът е потребител на електрическа
енергия за процесния период по силата на сключения между страните договор
за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от
26.03.2021г., както и че му е начислена процесната сума като реална доставка
на ел. енергия за м.11.2021г. и за м.12.2021г. под формата на авансово
плащане в размер на 50 % от сумата за м.11.2021г.
Спорни между страните са въпросите дали ищецът е потребил цялото
му начислено количество електроенергия и енергийни услуги, дали СТИ е
било технически изправно и метрологично годно през процесния период,
както и дали точката на измерване е позиционирана на нормативно
определената за това позиция.
Установи се от представените констативни протоколи от извършени
проверки на СТИ, монтирано в обекта през процесния период, както и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, че електромерът е бил
метрологично годен и напълно изправен, като е отчитал точно преминалата
през него електроенергия. Съгласно заключението на вещото лице СТИ е
отчело преминалата електроенергия по трите тарифи на трифазния
електромер, като фактурираната цена е изчислена съобразно цената за ел.
енергия за процесния период при аритметично точни изчисления на
стойността на ел.енергия, мрежови услуги, компоненти, акциз и ДДС.
Установи се още, че обектът е присъединен на ниво Ниско напрежение без
ползване на трансформатори, като доставяната електроенергия преминава
през измервателната схема на електромера.
По отношение на конкретното място на поставяне на СТИ се установи,
че с първоначалния договор присъединяване е било уговорено от ТП 134, а
впоследствие с допълнително споразумение – от ТП 1118. Именно в същия
трафопост е било монтирано СТИ към процесния период. Не е спорно, че
8
първоначално е било поставено в електромерно табло на фасадата на ТП 134,
а после съобразно допълнителното споразумение за присъединяване от ТП
1118 е следвало да бъде поставено в електромерно табло ТЕПО-1Т на
границата на собственост. Реално СТИ е монтирано на фасадата на
трафопоста след кабелна линия от 250 м, собственост на
електроразпределителното дружество.
Съгласно чл.120, ал.1 от Закона за енергетиката електрическата енергия,
доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване
- собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на
съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента.
От разясненията на вещото лице става ясно, че монтирането на СТИ в
ТП 1118 е оправдано от техническа гледна точка, тъй като предходното СТИ
е демонтирано поради повреда в комуникационния борд и невъзможност за
дистанционен отчет. От съществено значение се явява и обстоятелството, че
монтирането не точно на границата на собственост не води до промяна в
отчетите на електроенергията в случай, че електромерът е изправен /какъвто е
процесният/, т.е. категорично установено е, че начисленото количество ел.
енергия е преминало през електромера. В настоящия случай стои въпросът
единствено за възможните загуби на електроенергия по трасето от
трафопоста до процесния имот, които според вещото лице с оглед дължината
на трасето и предоставената мощност са незначителни – между 0.1 % и 1 %. В
този смисъл съдът намира, че отчитането на електроенергията не се явява
неправомерно. То отговаря както на процесния договор – присъединяването е
от ТП 1118, така и на чл.120, ал.1 от ЗЕ, който не изисква непременно
електромерът да е на границата на имота, а предвижда възможност да е до
нея. Отделно от изложеното, съдът намира, че ако действително са налице
някакви загуби на електроенергия, които поради обстоятелството, че кабелът
от трафопоста до имота е собственост на електроразпределителното
дружество, се отчитат за потребителя на ел.енергия, то същият има друг
правен ред да покрие тези загуби – чрез иск за вреди от неточното
изпълнение на договора за присъединяване.
В настоящия случай доколкото се установи, че фактурираното
количество електроенергия действително е преминало през СТИ, което е
9
технически изправно изправно и метрологично годно, то същото се явява
дължимо от абоната.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените в настоящото производство
разноски. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК ответникът е
направил разноски в размер на 1644 лева за платено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС и 300 лева за депозит за вещо лице. Ищецът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата № 1 от 2004г. минималният размер на
адвокатското възнаграждение в настоящия случай е 838,30 лева без
ДДС/1005,96 лева с ДДС. С оглед фактическата и правна сложност на делото
съдът намира, че на ответника следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева без ДДС/1440 лева с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в ЧАСТТА по предявения от
„И. И.“ ЕООД, ЕИК **** срещу „Е.-П. П.” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № 258, В. Т. - Г, иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от
3078,71 лева с ДДС, представляваща междинно плащане за м.11, 2022г.,
начислена по фактура № **********/14.11.2021г., за обект, находящ се в гр.
В., ул. „О.“ № 1, на основание чл.126, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И. И.“ ЕООД, ЕИК **** срещу „Е.-П. П.”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № 258,
В. Т. - Г, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумата от 7197,96 лева, включваща сумата от 3772,40 лева
с ДДС, представляваща стойността на начислена електроенергия съгласно
дебитно известие № **********/13.12.2021г. към фактура №
**********/14.11.2021г. за м.11, 2022г. и сумата от 3425,66 лева с ДДС,
10
представляваща междинно плащане за м.12, 2022г., начислена по фактура №
**********/13.12.2021г., за обект, находящ се в гр. В., ул. „О.“ № 1,
представляващ складова база, аб. №***, кл. № ****, на основание чл.124, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА „И. И.“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на „Е.-П. П.” АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № 258, В. Т. - Г
сумата от 1740 лева, представляваща направени в производството разноски.
Решението в частта, с която се прекратява частично производството по
делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в останалата му част подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11